Aгресията сред децата в начална училищна възраст

Публикувано на декември 27 2010 Добави коментар

УВОД

Агресията не е нещо ,което е непознато за децата .Почти всяко второ дете е преживяло в различна форма насилие.Децата , които са разпознати като агресивни , запазват това поведение във времето в различни ситуации. Агресивността остава устойчива във времето ,като се изменят само формите ,в които се изразява .Децата със силно изразена агресивност се отличават с изразена антисоциална  тенденция – стремят се да нарушават социални норми .Агресивността е свързана с различни социални и ментални проблеми – неуспехи в училище ,трудности при изграждане на социални взаимоотношения , емоционални проблеми и различни зависимости .

Агресивността може да е автономно поведение или част от друго поведение ,може да се изрази в последователни или в непоследователни форми .Агресивните деца са много по- податливи на когнитивни изкривявания при оценяване на ситуациите и агресията като оправдано поведение за справяне с предизвикателствата и постигане на желаните цели .Дефинирането на агресивността определя две разбирания.

Интерперсоналното разбиране тематизира агресивността в границите на Аза .Агресивността  се осмисля чрез различните ментални , физически и социални последици .Агресивността се осмисля в пространството и потребностите и фрустрациите на емоциите , Аз концепцията ,изменението в съзнанието .

Интерперсоналното разбиране тематизира агресивността в границите на аз—другите ,чрез различни отношения на участниците в ситуацията, която има своя история . Агресията се осмисля чрез различни социални отношения .

Интерперсоналното разбиране набляга на обстоятелствата ,че агресивността се оценява различно от отделните участници ,то е основано на идеята ,че Азът е положен в различни отношения  и  съществен за разбирането на агресивността .Интерперсоналното разбиране задава и рамка на оценяване на самата агресия .

Интенционалността е основополагаща за разкриването на спецификата ,както и оценяването на тежестта  на агресията. Интенционалността разграничава агресивните от неагресивните действия и преодолява трудностите при определянето на агресията чрез последиците .

І.Теоретичен анализ на агресията

1.Същност на агресията

Агресивното поведение може да преследва различни цели .Зад желанието да се причини вреда ,може да се открие стремеж да се влияе на ситуацията, да се властва над другите ,да се изрази протест срещу несправедливостта, наложените задължения ,да се предизвика одобрение и подчинение ,да се снеме социалната отдалеченост ,да се изгради социална идентичност, да се изгради желана идентичност или да се усили собствената ценност.

Агресия ,власт и сила

Агресията може да се използва за поддържане и усилване на властта , за доминиране над връстниците.Агресивните деца изпитват силна потребност от доминиране .Те се виждат като доминиращи и вярват ,че доминирането е социална норма.

Агресия и управление на впечатленията

Засилената чувствителност и загриженост за собствената репутация може да породи агресия .Така агресията се превръща в средство за управление на впечатленията ,за налагане или отхвърляне на определена идентичност ,за демонстрация на сила ,смелост и компетентност.

Налагане и агресия

Налагането може да се превърне в условие за възникване на агресия ,ако родителите са отговаряли положително .Налагането не е агресия ,но може да се превърне като стане враждебно и заплашително.

Агресия и принуда

Агресията е насочена към грубо принуждаване ,отразява желанието на детето да повлияе на поведението на връстниците .Агресията се превръща в способ за контролиране на връстниците или членовете на семейството.

Агресия и набавяне на притежания

Отнемането на личните вещи ,набавянето на пари ,изтласкването от игровото ,социалното пространство ,може да става чрез агресия.

Агресия и предпазване

Агресивните действия дават възможност на детето да определи собствения си Аз в отношението си с другите.

Агресията и защитата на самоуважението

Агресията може да се превърне и в способ за защита на самоуважението.

Тази защита се придружава с позитивна нагласа към агресията.

Агресия и удоволствие от причиняването на вреда

Агресивността е само средство ,за да се постигне някаква друга цел.Основната цел на агресивните действия не е причиняване на страдание и болка .Понякога,обаче ,агресивността може да е насочена към причиняване на страдание и болка .Когато се държи агресивно ,детето започва да изпитва удоволствие от самата агресивност.Детето разбира ,че агресивността може да доставя удоволствие ,разбира ,че агресивността може да бъде средство не само за постигане на различни цели ,но и на удоволствие.

Самозасилване на агресията

Причини – агресивните актове засилват възбудата,агресивните действия могат да ограничат влиянието на вътрешните бариери, агресивните действия доближават до преследваната цел .

Агресивността е относително стабилна готовност към агресивни действия ,отразява предразположеност към агресивно поведение, действията са насочени към причиняване на вреда ,действията могат да бъдат осъзнати или неосъзнати , могат да достигнат до силни форми на нараняване ,физическата форма на агресивността се превръща в насилие.

Тормозът като израз на агресивност при децата

Тормозът между децата става все по-разпространен .Тормозът е форма на агресия ,с цел ,причиняване на болка .Тормозът може да бъде враждебен или леконравен –децата възприемат дразненето като нещо създаващо удоволствие .Белези на злонамерения тормоз:наличие на желание за нараняване ,нараняването е реално ,нараняването не е случайно и е съпроводено с удоволствие.

При незлонамерения тормоз :нараняващият не схваща причиненото страдание .

За да се разбере агресивността сред децата тормозът може да се разкрие чрез—позициите,очакванията .Тормозът включва участници в различни роли –нараняващ,подстрекаващ,наблюдатели и нараняван.

Зад тормоза се откриват различни мотиви—нараняващият е мотивиран не само от стремежа да контролира наранявания ,но и от стремежа да контролира и останалите.

Съществено значение имат подтиповете агресия: физическа-вербална,директна—индиректна,  реактивна—проактивна , релационна,открита, враждебна или зловредна.

Същност на агресивното поведение

Агресията е поведение ,което причинява вреда. Нанесената вреда е реална ,последиците—наранявания,унижения,обиди,оскърбления. Враждата поражда тъга ,депресия. Последиците се преживяват болезнено и като нежелани.При агресивното поведение винаги съществува противоречие с роли и норми. То е поведение ,въпреки че ,неодобрението се схваща различно .Определя намерението да се навреди на другия. Нараняването е основен белег за определяне на поведението като агресивно.Намерението може да бъде признато или непризнато от детето Агресията може да се разглежда като действие ,което е насочено към принуждаване.

Принуждаването включва заплаха и изпълнение на определени задължения и изисквания .Изправя пред избора между насилствени и ненасилствени действия.

Tedeschi & Felson  определят три форми на принудителни действия—заплаха ,наказание ,физическа сила.

Особености на децата агресори

Агресивните деца са – импулсивни ,слабо емпатийни, предразположени да запазят самоуважение,с физическо превъзходство ,с ниски академични постижения ,несигурни в училище ,с ограничена социална компетентност ,не изпитват страх от сблъсъци.

Агресивните деца са по-слабо интегрирани .Агресивните деца изграждат приятелски отношения с ниско качество .Приятелските отношения са: изпълнени с конфликти ,с ограничена положителна реципрочност ,с ограничена загриженост и подкрепа , с по-слаба интимност ,с по-слаба емоционална отдаденост и посветеност .Силно агресивните деца са отхвърлени от връстниците.

Типове агресивни деца

Агресивните деца могат да се разделят на агресивно-отхвърлени и агресивно –неотхвърлени .Между тях съществуват различия.

Агресивно-отхвърлените деца са с повече поведенчески проблеми, реагират с по-малко агресивно поведение в конфликтни ситуации, използват агресивността в импулсивен и защитен маниер ,вярват ,че агресивността е ефективна ,и че могат да я използват успешно за постигане на желанията си.

Агресивно-неотхвърлените деца вярват ,че агресията е ефективна ,и че могат да я използват успешно за постигане на желанията си ,изпитват по-малко съмнение в ефективността на агресията и на нейното ефективно използване .

Buss & Perry описват агресивността като обособяват:

  • Поведенчески компонент;
  • Когнитивен компонент;

Калчев обособява три вида агресивни деца:

  • Импулсивно-агресивни—характеризират се с високи равнища на агресивни действия;
  • Гневно-агресивни—ниски равнища на агресивност;
  • Враждебно-агресивни—високи равнища на враждебност.

Бърковиц емоционално-реактивни агресивни деца и инструментално реактивни .Инструментално агресивните деца са инициатори на заплахите .Те са самоуверени и груби ,но са тревожни и неуверени в себе си.

Деца с антисоциална идентичност—характерно преднамерено провокиране на конфликти .Те са със силна склонност към лъжа и измама ,със слаб контрол върху поведението ,неспособни да изпитват вина ,да изграждат връзки на привързване .

Емоционално-реактивните агресивни деца изпадат в раздразнителност ,бият се ,когато са дразнени или заплашвани. Чувствителни са към всяка обида или заплаха ,лесно се обиждат и оценяват неадекватно събитията,които стават с тях.

Особености на децата жертви на агресия

Те са физически слаби ,различни във външно излъчване ,прекалено “меки” ,с ниска социално-икономическа принадлежност,с ограбени семейни отношения.

Те са изградили образи на връзката с майката ,която се отличава с несигурност,–извън обсега на контрола –с малко приятели –със статус на жертва.

Децата ,които са жертва на тормоз ,по-късно изпитват депресия ,те се чувстват самотни ,могат да отговарят с реактивна или проактивна агресия.

Децата,които реагират проактивно са склонни към агресия не само към нападащото дете ,но и към останалите деца в групата .

Децата,които са в позиция на агресивни жертви са с агресивен стил на поведение,силно не харесвани от връстниците си,с емоционални и поведенчески проблеми ,с ограничена саморегулация на гнева.

Тези деца имат сериозен проблем с регулирането на гнева и враждебността ,самоконтрола, академичните постижения .

Агресивните жертви са –много по-раздразнителни и избухливи ,по-малко просоциално ориентирани ,по-склонни да използват агресивните действия за защита.

Неагресивните жертви са с висока враждебност ,гнева се изразява като озлобление,избират роля на жертва ,за да си осигурят симпатия,одобрение и приемане от връстниците.

Нагласи към жертвата

Повечето деца изпитват емпатия към жертвата .Отношението към децата ,които са в позиция на жертва и мъчител е противоречиво . Агресивните деца също разбират ,че са оценявани като агресивни и знаят , кои от връстниците ги оценяват така.

ІІ.Видове агресия

Агресивните действия на детето могат да се опишат по няколко измерения:

  • Модалност;
  • Непосредственост;
  • Целенасоченост;
  • Последствия;
  • Качество;
  • Наблюдаемост;
  • Мотивираност;
  • Авторство.

Различните форми имат и генетично измерение –разкриват се стадиите на развитие на агресия при детето.

Физическа и вербална агресия

– физическите вербални действия  се изразяват в удряне ,блъскане ,хапане;

– вербални—обиди,дразнене ,подиграване.

Първите агресивни изблици са във физическа форма .

Отслабването на физическата агресия се дължи на няколко причини—засилване на непосредственото отлагане ,развитие на способността да се отчита чуждата гледна точка .Развитието на вербалните способности и на социалната компетентност предпоставят развитието на вербалната агресия.

Във възрастов план  настъпва отслабване на физическата и засилване на вербалната агресия.Физическите и вербалните агресивни действия могат да станат част от другите видове агресия – директна ,реактивна, неинструментална.

Реактивна и проактивна агресия

-        Реактивната агресия е отговор на осъзнаваната от детето заплаха,  тя е отговор на фрустрациите и заплахите и не е свързана с преследване на социални цели ,открива обмисления опит да се нарани другия.

-        Проактивната  агресия е провокирана и е насочена към постигане на предварително осъзнати цели ,често изглежда като добре планирана и целенасочена.

Реактивната агресия се разглежда чрез необмислеността и наличието на “горещи” емоционални преживявания ,докато проактивната—чрез наличие на обмисленост   и “студени” преживявания.

Като цяло децата с ориентация към реактивна агресия изпитват сериозни затруднения, децата с ориентация към проактивна агресия са склонни да изберат агресивно поведение ,оценяват агресивността позитивно ,

разглеждат агресивното поведение като морално приемливо ,имат различни очаквания относно позитивните и негативните следствия от агресията.

Директна и индиректна агресия

Към индиректната агресия се отнасят прояви на агресия , в които обектът на агресията не е атакуван открито. Директната агресия е устойчива във времето и е насочена към навреждане , което може да обхване взаимоотношенията с другите.

Индиректната агресия е форма на социално манипулиране ,отличава се от “изметнатата агресия” – пренасочване на агресивните действия от заплашителна силна фигура към слаба.

Релационна агресия

Появява се в контекста на формираните социални отношения между децата.Появите на тази агресия са обединени около—изключване от определени активности  ,манипулиране.Тя е насочена към манипулиране на социалните взаимоотношения .Чрез тази агресия децата могат да изключват определени деца, да обособяват групи  ,да създават групи.Релационната агресия е способ за изграждане на близки отношения способ за поддържане на близки отношения ,отразява интенцията за ощетяване на отношенията ,създава възможност за контрол върху жертвата.Тя може да бъде директна или индиректна .

Тя е свързана с разбирането ,че е много по-нараняваща и болезнена ,

ужасяваща ,дълбоко разрушителна.Свързана е основно с решаването на проблемите в приятелски и интимни отношения. Проявите на релационната агресия зависят от измененията в отношенията между децата и от агресивната им самоопределеност.За появата на релационната агресия съществено влияние оказва семейните отношения .Индиректните влияния се откриват чрез родителските стилове на доминиране ,контрола, стила на привързване.Повечето родители схващат физическата агресия като по-жестока ,нараняваща и неприемлива от релационната ,а релационната агресия като много по-приемлива и ненараняваща.

Импулсивна и неимпулсивна агресия

Неимпулсивната агресия се характеризира с обмисленост.Импулсивната се характеризира с необмисленост , може да достигне до крайни тежки форми , не винаги е следствие от неосъзната враждебност.

Инструментална и враждебна агресия

Инструменталната агресия преследва цели ,които не съвпадат с целта да се навреди физически или душевно на другия, не е придружавана с емоции и е предварително планирана, не се доминира от гнева.

Вербална агресия

Характеризира се със самоцелно нараняване ,обикновено е свързана с изпитвания гняв.

Разлики между инструментална и вербална агресия

-Вербалните агресивни действия са насочени от ограничаването на фрустрациите ,придружаващи гневните изблици ,непланирани спонтанни действия ,а инструменталните – планирани.

Злокачествена и незлокачествена агресия.

Злокачествените форми разкриват не само засилена разрушителност , но и определени вътрешни изменения на Аза ,отличават се не само с крайната си разрушителност ,зад тях могат да се открият садизма,скуката и нарцисизма.

Садизъм-отразява удоволствието ,постигнато от прякото нараняване на другите.Садистичното удоволствие или пристрастяване към насилието се развива при много малко извършители на насилие.Вътрешното състояние садизъм се появява постепенно.

Скуката – също може да е причина за агресията ,тя е свързана със загуба на вътрешна стимулация.

Нарцисизъм-отразява центрираност в себе си,редуващи се грандиозност ,включва и определена патология на моралното съзнание.Идеалния  Аз се изгражда от спомените за преживените удоволствия, фантазиите за подобен опит ,моделите ,задавани от значимите други.Усилията на детето съответстват на идеални –аз се нуждая от валидизация на другите.Нарцистична патологина регулация отразява наличие на крайно ригидни механизми за справяне.Нарцистичните деца могат да се разпознаят по крайните си изисквания за контрол.

Развитие на агресивното поведение

Агресията се появява ,когато детето открие,че със своите действия е наранило , и когато чрез това откритие отново прибегне до нараняване за да постигне определени цели.Появата на агресия е свързана с известни когнитивни постижения,предполагащи разбиране,че със собствени действия мога да причиня страдание на другия.Агресивните действия са разделени в две категории: инструментална –включваща действия ,

насочени към вземането на определен предмет ,територия или привилегия и враждебна—включваща действия ,насочени директно към нараняване на друг човек.Фрустрираните деца реагират агресивно.Когато обаче децата разберат причината за фрустрацита агресивността намалява.Трансформирането на агресията е свързано с развитието на социалната компетентност ,саморегулация,измяната в моралното съзнание.Агресията е насочена не само към набавяне на желани вещи ,но и за постигане на социално доминиране,позиция,контрол.Агресията започва да се появява все по-силно от връстниците и училището  и по—слабо от семейството.

Научаване и агресия

Агресията се разглежда като специфично поведение ,което миже да се овладее,чрез определени механизми.За да се овладее агресивното поведение са необходими няколко условия: способности които осигуряват интериоризирането на действията ,непосредствен опит ,влияние на наблюдението.Фактори ,които влияят на овладяването на агресията—поощрения и наказания,викарния опит.Агресивността може да се контролира и чрез поощрения и наказания,които детето само си налага.Детето ,което е приело за себе си агресивността като разрушително поведение може да се почувства виновно.Овладяването на агресивните сценарии става чрез два механизма—инструментално и моделиране.Агресивността може да се овладее и чрез наблюдение на чуждото поведение .Влиянията,които идват от наблюдаваните модели се изразяват в: откриване на нови възможности ,преосмисляне на самата агресивност ,снемане на агресията ,засилва осмислянето на реалността.

Агресивното поведение се доминира в три ситуации:агресивното поведение на модела не е следван от санкции;агресивното поведение е поощряващо,агресивното поведение е наказвано.Децата усвояват много от агресивните действия ,които са били извършвани пред тях без никаква специална подбуда.Децата,които са били в ситуацията на без подбуди и които са видели как наказват модела са ангажирани с по-малко агресивни действия ,в сравнение с децата,които са наблюдавали награждаването на агресивното поведение.Наказанията могат да  ограничат извършването ,но не и овладяването на агресивното поведение.

Агресивността е свързана с две групи причини—външни и вътрешни.

Фрустрация и агресия—агресията е винаги последица от фрустрацията.Агресивното поведение се предпоставя от съществуване на определени фрустрации.Осмислянето на агресивността чрез фрустрациите е основано на определени допускания—съществуващите потребности на детето могат да бъдат фрустрирани ,фрустрациите се откриват с различен смисъл ,фрустрациите могат да бъдат вътрешни и външни ,отговорите на фрустрациите могат да бъдат агресивни или неагресивни.Детето става агресивно ,когато е подложено на фрустрации .Фрустрация—възприемане на агресивен модел – фиксиране върху модела—запомняне на агресивния модел – реагиране с агресия.Агресивните действия не са единственият възможен отговор на фрустрациите.Фрустрациите инцидират агресивност.

Предметите като източник на агресия.

Много предмети обикновено свързани с агресията в ситуационна фрустрация ,когато изпитваните чувства на враждебност и гняв ,могат да предизвикат агресия.

Начини на задоволяване на потребностите и агресия—фрустрирането създава предпоставки за развитието на деструктивно задоволяване на отребностите.Развитието на деструктивното задоволяване става особено заплашително,когато фрустрациите са продължителни във времето.Това разбиране е основано на следните допускания—детето притежава базови потребности ; потребностите се превръщат в мотиви ;

могат да бъдат задоволявани чрез деструктивни и недеструктивни поведения ; деструктивните поведения са овладаеми ;агресивните деца са с фрустрирани потребности ;агресивните деца са научени да задоволяват своите потребности .

Към базовите потребности се отнасят – потребности от материални притежания ,потребност от значимост ,потребност от сигурност и идентичност.

Агресивността се схваща като единственият начин да се постигне това ,което се иска.Изборът на агресията като способ на задоволяване на потребностите се определя от това, е се вижда като по-достъпен и по-лесен.Агресивните деца са чувствителни към потребностите от сила и афилация.

Когниции и агресия—Агресията е тематизирана чрез: развитие на когнитивните процеси ,осмисляне на собствената и чуждата агресивност ,

развитие на различните когнитивни изкривявания.Така динамиката на агресивността се оказва зависима от когнитивните процеси.

Агресивността чрез когнитивните процеси се основава на следните допускания—съществува вътрешна връзка между емоции,когнициите осигуряват осмисляне на ситуациите ,съществуват когнитивни процеси ,

които могат да индуцират агресивното поведение ,агресивните деца са подвластни на когнитивни дефицити.

Когнитивните процеси могат да повлияят върху агресивността и чрез връзката с моралното съзнание.Агресията при детето се осмисля чрез  проследяване на генезиса наразбирането на собствената и чуждата агресивност ,генезиса на разбирането на последиците от агресивността върху другите.

Осмислянето на агресивността при децата става чрез проследяване генезиса  на различните когнитивни дефицити.Агресивното поведение е следствие  от използване на скриптове с агресивно съдържание ,което не изключва и изкривявания при оценяване на ситуациите.Детето,което реагира агресивно може да игнорира противоречието между собствения идеал и агресивността. Оневиняването може да стане чрез: снемане на отговорността ,позоваване действията на другите ,приписване на заслуженост на другия.Отслабеното самоосъзнаване може да повлияе върху агресивността чрез:ограничаване на агресивността ,засилване на анонимността или загуба на индивидуалност.

Агресивността в пространството на моралното развитие и зависимост от моралната зрялост.Разглеждана в пространството на моралната зрялост агресивността се оказва зависима от:

¨     Способността на децата да осмислят ситуацията

¨     Способността да  осмислят трансгресиите

¨     Способността да ограничават преобразуването на моралната трансгресия.

Връзката на агресията и моралното съзнание може да се проследи и чрез зависимостта от стадиите на моралното развитие на детето.

ІІІ.Фактори ,които влияят върху агресията

Външни влияния

Агресивните поведения при детето са в следствие от научаването.

Условия—наличие на способности ,наличие на модели.Детето може да открие агресивни модели в семейството, в общуването с връстниците и др.Така развитието на агресията се оказва зависимост от: отношението между представените агресивни модели ,тяхната достъпност ,

превръщането на агресивността в способ за утвърждаване.

Агресия и семейство—може да се проследи чрез отношението към агресията ,дисциплинираните въздействия ,семейната атмосфера ,

стиловете на поведение.

Родителите като модел на агресивно поведение—децата ,които са свидетели на физическа агресия между родителите реагират много по-остро на гневната интонация.

Дисциплиниращи въздействия и агресия—за развитието на агресивността съществено влияние оказват наказанияат и контрола върху поведението на детето.

Контрол върху поведението—родителите на агресивните деца изпитват затруднение при опита да ги контролират .Слабият контрол ограничава възможността за развитието на самоконтрола и на конструктивните способи .Прекалено силният контрол ,обаче ,също може да индуцира агресия.

Наказанията—по този начин детето не може да разбере как трябва да се държи  и е объркано. Това не само снижава ефективността н въздействието ,но и предразполага към агресивност.

Какви са влиянията на наказанията

върху детето?

Силната заплаха може да доведе до подчинение ,децата ,които са подлагани на сурово наказание не са единствената причина а проявата на агресивността .Много от другите форми на наказание – заплаха от оттегляне на любовта ,близостта ,могат да се превърнат в модели на релационна агресия.

Казано обобщено агресивните деца: преживяват повече жестокост ,преживяват по-малко позитиви.

Семейна атмосфера и агресивност—агресивните деца израстват в семейна атмосфера ,изпълнена с пренебрежителни и груби отношения .

Децата ,към които се отнасят лошо ,научават ,че агресията е приемлива и дори правилна.Семейните отношения могат да се представят чрез две измерения :кохезия и адаптивност.Ограничаването на агресивността на детето да изрази изпитаните емоции става предпоставка за тяхното изтласкване в безсъзнанието ,което с времето води до агресия.Лошите родителски отношения се изразяват в това ,че допускат да се затвърди агресивното поведение.Обикновено овладяването на агресивните модели в ранното детство често е съпровождано с отсъствие на социална компетентност .Агресивните деца с асоциални прояви имат проблеми и в училището.

Типове родите и агресия—типът родител създава определени отношения и може да повлияе непосредствено върху развитието на агресивността на детето.

Емоционално привързване и агресия—между агресивността и емоционалното привързване съществува връзка .Разглеждането на агресията в контекста на емоционалното привързване набляга върху нейния интерперсионарния характер.Агресивността се появява в пространството на определени отношения и зависи от поведението на значимите проблеми.

Амбивалентно привързване—то е непредвидимо или подривно.

Дезорганизирано емоционално привързване – то се характеризира с отсъствие на свързаност и последователност на поведението .Дезорганизираност е свързва с високо ниво на враждебност.

Сигурни—Азът има чувство за собствена ценност като достоен за любов и уважение ,както и че другия е приемащ и откликващ.

Свръхангажирани—Азът не вярва в собствената си ценност и е негативна нагласа към другите – другите не заслужават доверие те са отхвърлящи.

Пренебрегващи—Азът е с чувство за ценност ,която се обединява с негативна нагласа към другите ,изградените отношения са обезценяващи.

Отхвърляне и агресия—заплахата от отхвърляне засилва агресивността и враждебността при децата ,засилва недоверието и безпокойството .Децата ,които са свидетели на семейни конфликти са много по- уязвими за въвличане в агресивни действия .Детето,което е жертва на насилие ,става предразположено към насилие.Дори само наблюдаващите насилието деца ,стават после два пъти по-агресивни в зрелостта. Децата,които са подложени на физическо насилие стават много по-агресивни.

Насилието върху детето—съществуват няколко форми на насилие върху децата :-физическо ,емоционално,сексуално,безотговорност .

Насилието ,извършено върху децата ,е от родители които са :– зависими от наркотици и алкохол ,изпълнени с недоверие към другите ,с нереалистични очаквания ,склонни да пренасят изпитвания гняв и омраза върху детето.

ІV Особености на агресията при децата

Връстниците и агресивността.

Училището все повече се превръща в място за разгръщане на агресията .Съществуват различни причини за появата на агресивност в училище :наличие на различие ,наличие на интериоризирани модели ,

наличие на интериоризирани ценности и вярвания.Влиянието на училищната атмосфера или на връстниците върху агресивността се изразява чрез:– осигуряване на агресивни модели ,оказване на поддръжка ,

приемане на агресията като способ за задоволяване на базовите потребности.

В пространството на училището агресивността се проявява във формата на:-   диади ,групи. Появата на агресията в групата зависи от характера на отношенията и от особеностите на децата .В пространството на връстниците агресивността е свързана с два ефекта:

  1. приобщаване към групата на агресивните деца;
  2. преживяването на отхвърлянето от неагресивните деца.

Агресивните деца са неприети. Те се обединяват с агресивни деца и изграждат групи. Отхвърлянето не е тотално – агресивните деца а приети ,

но от агресивните деца ,което още повече ги отдалечава от неагресивните деца.Агресивните деца могат да бъдат и популярни ,не са задължително с ограничени когнитивни способности.

Самата група влияе върху индуцирането на агресията чрез:– снемане на страха ,засилване на чувствителността ,засилване на вярването.Идентифицирането е агресия като одобрявано поведение може да се превърне в условие за сплотяване .Подчиняването на групата осигурява—защита срещу тревожността ,засилва разбирането ,че подчинението и верността към групата са основни.

Най – силно влияние върху агресивността имат групи ,които са йерархизирани и изпълнени с вътрешни конфликти ,а отношенията между членовете не са основани на морални ценности .При тези групи агресията се схваща като “развлечение”.В тези групи агресията е насочена към:– деца.които принадлежат към тези групи ,деца ,които са по-ниско в йерархията ,деца които набират популярност и заплашват.Отношението към агресията и избора на обект на агресията са свързани с вътрешната дистанция и стремежа за доминиране.Дори самия страх от неодобрението на групата в провокиращи ситуации ,вече може да ангажира детето с агресия.

Приятелството на агресивните деца.

Приятелските отношения на агресивните деца се отличават от приятелските отношения на не агресивните деца.Приятелството има силно влияние върху децата и може да повлияе непосредствено върху агресивността .Свързването с агресивни връстници и приятели засилва агресивността при децата от до училищна възраст ,начална  и средна училищна възраст.Агресивните деца са по-0малко подчинени за приятели е означава ,че не могат  да имат приятели .Агресивните деца имат по-малко приятели от не агресивните.Това,което се усилва е агресията срещу индивиди,които не принадлежат към групата. Агресивните деца изграждат свои приятелски отношения извън училище .самите отношения в групата на агресивните деца ,са изпълнени с повече конфликти .Агресивността засилва затвореността на групата ,но с изключение на релационната агресия.

Приятелството може да се представи в две измерения – позитивно и негативно .Към позитивното измерение се отнасят –интимност, лоялност , загриженост ,привързаност към негативното –конфликти ,съперничество, завист.

Приятелските отношения при агресивните деца са изпълнени с много повече конфликти ,агресивността е два пъти повече ,отколкото при неагресивните деца ,атрибуцират много повече враждебност и изпитват много повече гняв.Агресивността трябва да се възприеме ,като поведение,с положителни последици –ако агресивността не допринася за постигането на целите или ако след това е придружавана с наказания ,вероятността да повлияе на детето е малка ,но ако е възможно да се избегнат наказанията или ако осигурява успех ,вероятността с ангажиране се увеличава.Особено агресивните действия се извършват от герои ,които са популярни и любими на децата.Агресивното поведение ,демонстрирано от герой ,който буди възхищение у детето ,ще бъде откопирано с голяма вероятност .

Агресивните деца изпитват затруднения при разграничаване на моралните от конвекционалните трансгресии .Агресивните деца не приписват морални терзания на нараняващия.Връзката на агресията и моралното съзнание ,може да се проследи и чрез зависимостта от стадиите ма моралното развитие на детето ,децата с агресивно поведение са единостично мислене ,докато неагресивните деца са а мислене , насочено към потребностите на другите.Агресивните деца демонстрират много повече загриженост за последиците върху собствените действия  върху собствения Аз и много по-малко  за другите . Децата ,които са готови да атрибуцират враждебност и да ограничават търсенето на оправдания ще се подадат много по-лесно на агресивността .Агресивните деца са много по-чувствителни към съдържания ,свързани пряко  с агресивността.Агресивното дете е склонно да приписва враждебност в чуждите действия ,притежава различни начини на оценяване на ситуацията, атрибуцира повече враждебност в намеренията на другите.

Децата ,които са агресивни ,са ограничени в избора на неагресивни стратегии при решаване на конфликтни ситуации .Агресивните деца са уверени ,че ще получат повее изгода от използването на агресивни действия и се гордеели с агресивни постъпки .Агресията може да се повлияе силно от атрибуцирането на смекчаващи обстоятелства.

Групи причини ,с които може да се обясни агресивното поведение:-

Импулсивност,емоционална нестабилност ,антисоциалност ,социално-когнитивни дефицити ,социално отхвърляне ,общуване с родителите,емоционално и физическо насилие ,научаване от родителите .

При момичетата агресивността се схваща в инструментален план—поведение,което е необходимо за постигане на целите,поведението ,което е оправдано ;При момичетата ,агресията се схваща в експресивен план –поведение ,което е следствие от загуба на самоконтрол в определени ситуации.

Децата ,които споделят вярванията ,разкриващи агресивността като приемливо поведение са по-агресивни.Агресивните деца очакват повече облага от агресивността и да виждат агресивността като оправдано и справедливо действие.Когато трябва да обяснят агресивното поведение децата прибягат до описание на отделни  епизоди на агресия , а не до това как възниква.

Агресията се обяснява в термините на наблюдаваното поведение на участниците в ситуациите.Разбират ,че другите могат да имат различно значения за явленията и че тези знания могат да бъдат различни.Определят насилието чрез показването на вътрешни и външни фактори.Агресивното поведение се схваща като причинено от различни фактори ,причинено нараняване ,несправедливост ,които пораждат гняв, враждебност.Детето осмисля агресивното поведение от различните перспективи с последици върху емоции,мисли,самоуважение.

Когнитивни оценки на агресията и общуването

Разбиранията,които детето има за агресивността участват непосредствено в оценката на другия и изграждането на отношенията.Детето използва агресивността като характеристика при оценяване на другия ,за приобщаване или изключване на другия от групата. Децата не могат да осмислят ,че Аза може да бъде едновременно автор на агресивни и неагресивни действия – агресивността е несъвместима с неагресивността –различните форми на просоциално поведение и любовта не могат да бъдат съвместени с жестокостта ,добрата майка с лошата.Децата вярват,че агресивността като характеристика на Аза, ,запазва устойчивост във времето .Децата могат да предсказват бъдещата агресия  върху основата на минала агресия .Агресивните деца са склонни да осмислят много повече агресивното поведение като оправдано и легитимно.Оценяването на агресивното поведение се отличава със следните белези:

¨     на агресивните деца се приписва повече отговорност за тяхното поведение,индуцират повече гняв,неемпатийно отношение и отдръпване ,не индуцират приятелски чувства,агресивността се оценява повече в негативни термини.

Агресия и когнитивни изкривявания—връзката открива

възможност за разграничаване на агресивните от неагресивните деца и за обяснение на причините за реагиране с агресивни действия на определени социални събития.

Когнитивни изкривявания ,свързани с агресивността се обединяват около—засилено негативно оценяване на агресивността. Склонността към превзето атрибуциране на враждебност е важна черта, която  има пряко влияние върху агресията при децата.

Когнитивни оценки ,емоции, агресивност.

Когнитивните процеси влияят върху агресивността и чрез индуциране на определена емоционална възбуда.Когнитивните процеси могат да повлияят върху агресивността  и чрез осмислянето на опита .

Kогнитивните процеси ограничават агресията—емпатия,симпатия,вина.Разбирането на емоциите влияе също непосредствено на избора на агресивно поведение.

Профил на когнитивните процеси при агресивните деца.

Мисленето на агресивните деца се характеризира с центрираност върху собствения Аз.Егоцентризмът отразява съсредоточеността в собствения Аз, игнорира не само другия ,но и собствения Аз ,създава различни когнитивни изкривявания,които индуцират агресивното поведение.

Емоции и агресия.

В това пространство агресията се осмисля чрез подбудителното влияние на емоциите.Основни допускания са:

Съществуват емоции,които могат да повлияят върху индуцирането на агресията ,съществуват емоции ,които могат да ограничат индуцирането на агресията ,антиципирането на емоциите,които биха се изпитали ,влияе върху избора на агресивното или неагресивното поведение. Агресивните деца се разграничават от неагресивните при емоционалното преживяване на ситуациите и на е разгръщащото се агресивно поведение.Агресивните деца са с хедонистичен фокус –очакват да изпитат позитивни емоции след агресията.

Раздразнителност и емоционална чувствителност към провокацията.

Ограничаването на агресивният импулс ,който е следствие от нанесената обида ,може да засили по-късно агресивния импулс.Собствената възбуда от агресивността засилва и се превръща в мотив за следващи действия,факторите които ограничават агресивността създават у детето нечувствителност към последиците от собствените действия.

Гняв,враждебност,срам,тревожност,агресивност.

Гневът представя афективния план на агресията .Гневът  може да се изрази с различна сила—от раздразнителност  до яркост и злост,той е неприятно преживяване ,може да се засили ако фрустрацията се оцени като несправедлива.Гневът е свързан с определени когнитивни оценки. Индуцира агресивни действия ,проявява се като състояние,черта.Изразяването на гнева в агресивни форми и във отношението гняв—страх.

Страхът е свързан с форми на контрол , в които участието на съзнанието е различно.Гневът е свързан и с тревожността .Изпитваната тревожност създава ориентации,изразени в поведения издаващи враждебност,стремеж към доминиране и ощетяване на другите.Тревожността предизвиква враждебност. Агресията може да се превърне в начин за справяне с тревожността. Гневът е средство за защита срещу малоценността и тревожността и може да индуцира агресия.Зад агресивните действия се откриват защити срещу чувството за малоценност ,съмнения в собствената значимост ,вътрешна несигурност и тревожност.

Връзката гняв—тревожност—агресия се открива както при децата , които са обект на агресия , така и при децата , склонни към агресия. Ако страхът и тревожността ограничават агресивността може да се предположи, че децата, които се страхуват от неодобрение от другите и изпитват тревожност ,ще проявяват по-малко агресия.Децата ,които са обект на агресия са с по-високи равнища на тревожност .Веднъж изградена връзката “тревожност—агресия” започва да се самоподдържа. Агресивността предизвиква уязвимост .Гневът е свързан и с враждебността. Враждебността отразява нагласа на негативно оценяване,придружава се с ясното желание да се нарани. Обединява гнева и отвращението .Враждебността също може да се превърне в черта , може да бъде открита или скрита –изразена в раздразнителност и сприхавост. Враждебността може да бъде преживявана и изразявана .Гнева и враждебността са преддиспозиции за агресивността –обозначават чувства и нагласи .Изразените враждебни нагласи насочват към агресията ,което издава посегателство върху другия.Враждебността и гнева могат да бъдат с различна сила,което зависи от когнитивните процеси .Гневът е свързан и със срама .Децата ,склонни към изпитване на срам, са склонни към агресивност .Гневът е свързан и със ненавистта ,която също обединява агресивни подтици.

Депресия и агресия.

Депресията също може да подтикне детето към агресия. Агресията при депресивните деца има насилствен характер.Изразява се в кратковременни неочаквани избухвания.Децата,които са обект на агресия между връстниците са с високи равнища на депресия.Реакциите спрямо агресивността могат да бъдат израз на преживяване на агресивността. Преживяването на агресивността с тъга и безпомощност засилва неблагоприятността на самата ситуация.Между агресията и депресията съществува взаимно влияние.Децата,които са обект на агресия са несигурни ,неуверени, с ниска самооценка по отношение на физическото и социалното Аз. Ниската самооценка засилва уязвимостта от агресията. Високи равнища на депресия се наблюдават обаче и при децата, които са извършители на агресивни действия. Агресията води до отхвърляне и изолация , което на свой ред засилва депресивните реакции. Агресивността е прикритие за чувството на самота, изолация и депресия. Агресията се открива като защитен механизъм към депресията. Агресията е и защита срещу преживяваните загуби и болки. Депресията следва агресията, не се появява преди нея .Връзката между депресия и агресия се открива  и чрез действието на раздялата ,като неизбежен момент от развитието на детето.

Емпатия и агресия.

Емпатията е преживяване, което ограничава агресията . Развитието на емпатията редуцира агресивността.  Агресивността е свързана отрицателно както сдиспозиционалната, така и със ситуативната емпатия. Връзката емпатия—агресия се открива и чрез емпиричния анализ на ефектите от формирането на емпатията върху поведението.

Емпатията обендинява афективни и когнитивни компоненти.

Три компонента на емпатията—перцепция и дискриминиране, заставане на чужда гледна точка, емоционална отзивчивост. Афективните компоненти разкриват емпатията като преживяване. Емпатията ограничава агресивността и чрез разбирането и преживяването на емоционалното състояние на другия.

В когнитивен план емпатията ограничава агресивността чрез:

¨     заставане на чужда гледна точка;

¨     погрешните разбирания, които придружават фрустрациите, конфликтите и агресивноста.

В емоционален план емпатията ограничава агресивността чрез:

¨     съпреживяване на изпитваната болка от причинената нараненост;

¨     ограничаване на гнева—изпитваната емпатия, може да повлияе на гнева и от там на агресивността ;

¨     засилване на просоциалните нагласи.

Засилването на афективната емпатия влияе силно върху ограничаването на агресията .    при агресията емпатийното отношение остава ограничено .   В  случаите на агресия възбудата не е ограничена със състрадание към жертвата. Емпатийните дефицити засягат афективния план:

¨     съпреживяването на вътрешните емоционални състояния;

¨     страданието и болката на жертвата.

Това различие между когнитивния и афективния план в емпатийния дефицит дава възможност да се разбере един от парадоксите на агресивността. Загубата на емпатийна чувствителност се среща не само при агресивните деца , но и при децата , които са жертва на насилие. Емпатията е един от белезите, които разграничават агресивните и неагресивните деца. Агресивните деца са:

  • слабо чувствителни към изразите на наранеността и болката на другите;
  • неспособни да застават на гледната точка на другия , което ограничава изпитването на емпатия и симпатия;
  • по-малко чувствителни и по-малко размишляващи върху афективните последици от своето поведение върху другите.

Емперичните изследвания върху историята на децата с по-тежки форми на агресивност показват:

  • проблеми в емоционалното привързване;
  • много повече използване на наказващи стратегии и негативни ефекти при трансгресиите на децата;
  • трудности в поддържане на връзки с другите;
  • неспособност за поддържащи и топли отношения;
  • неспособност да се насърчават позитивните реакции;
  • ограниен стремеж за въвличане в положителни интеракции .

Eмпатията е част от родителската афективност , която се изразява в способността:

  • да се разбира;
  • да се успокоява;
  • да се откликва;
  • да се проявява чувствителност към нуждите на детето;
  • да се изграждат съвместни преживявания и занимания.

Вина и агресия.

Вината е преживяване , което се появява , когато детето осъзнае, че със собствените действия е причинило страдание и нараняване. Вината може да се антиципира чрез миналия опит , което дава възможност на аза не само да избегне даденото действие, но да отстрани вината, за да извърши нараняващо действие. Вината е свързана винаги с някакво нараняване. Появява се , когато аз приема , че съм виновен за причиненото нараняване. Вината е интерперсионално преживяване. Вината се появява много по-силно между деца, които са свързани с емоционални връзки. Вината предпазва от нараняване , за да запази емоционалните връзки . вината поставя Аза в позиция да се отнася към другия по-добре. Вината открива възможност пред Аза да засили връзките с другия. Вината е свързана с представата за отговорността. Вината е противоположна на самоосмислянето , което е насочено към самоиздигане , към постигане на добро чрез ощетяване на другите. Вината предпазва от самоотделянето и от разкъсването на връзките с другите. Вината ни кара да се чувстваме зле. Дистанцирането е форма на снемане на вината. Снемането на вината може да стане чрез –егоизма, идеализма. Вината е свързана сотговорността. В условията на груповата агресия вината може да се снеме чрез:

  • разминаване на отговорността за агресивното поведение се разпръсква между членовете на групата;
  • деиндивидуация;
  • разделяне на отделни фрагменти на действието;
  • разделяне на тези, които вземат решение от тези ,които го изпълняват.

Момичетата изпитват много повече вина, когато са свидетели на агресивно поведение.

Аз концепция и агресивност.

В това пространство агресията се осмисля чрез:

  • самооценката;
  • самоконтрола;
  • самоосмислянето;

връзката “Аз – концепция—агресия” се открива във функционален и генетичен план. Разположена в пространството на “Аз—концепцията”—агресията се разглежда като:

  • защитно поведение;
  • утвърждаващо поведение.

Агресивното поведение е зависимо от процесите на самонаблюдение, оценките и афектите, съпътстващи саморегулацията. Агресията може да се поддържа чрез позоваване на определени морални стандарти , които я определят и приписват ценност , които размиват отговорността , чрез които другия е оправдан, отценностен, които снемат вината. Агресията се свързва с отношенията, които са изпълнени с враждебност, недояверие, несигурност. Различното самоуважение е предпоставка за агресивно реагиране.

Самоосмисляне и агресия.

Образът, който детето изгражда за себе си може да повлияе върху индуцирането на агресията. При агресивните деца реалния—Аз, и идеалния—Аз, отразяват агресивността като условие за привлекателност и възможност за доминиране над другите. Този стремеж към доминиране заема място и на идеал, което още повече засилва агресивността. Отношението към агресивността не е свързано само с начина , по който Азът възприема себе си. Начинът , по който Азът възприема другия също е свързано с агресивността.

От това общо разбиране не трудно да се допусне , че различията във възприятията на Аза и другия ще се асоциират различно с агресията.

Негативният образ за другия, който Азът поддържа се асоциира с повече агресивност.

Азът може да се държи и агресивно в ситуации, когато има позитивно възприемане на другия и негативно до себе си, ако с това би могъл да се самопотвърди.

Черти на характера,стилове и агресивност.

Съществуват няколко черти , които предразполагат към агресивност:

  • неспособност да се изпитва емпатия;
  • неспособност да се изпитва вина;
  • лесна раздразнителност и избухливост;
  • слаб контрол върху поведението.

Стилове предразполагащи към агресия:

  • параноичен стил
  • нарцистичен стил—нарцисизмът издава силна центрираност в Аза, която ограничава , загрижеността за чувствата и изборите на другите, и във времето причинява непосредствена физическа и душевна вреда. При нарцисизма състоянието на его—центрираност е основополагащо , нарцистичната нагласа предизвиква към агресия. Нарцистичността може да се изяви и като патологична. За нарцистичното дете ценностни и истински са само неговите нужди, чувства  притежания, всичко, което не се вписва в собствения “аз” не предизвиква емоционална ангажираност.

Нарцисизмът отразява изкривяване при организирането на вътрешния опит—ригидна несвързаност и непосредственост. Нарцистичните деца притежават крайно регидни механизми за справяне, изграждат чувство за собствения  Аз около илюзиите за власт , сила, контрол, неуязвимост, налягане. Нарцистичното дете отправя гневни и настоятелни изисквания към другите , за да получат потвърждение за своето могъщество , власт и сила.

  • Антисоциален стил—децата са склонни към пренебрегване на нормите .

Те са нечувствителни към правата на другите; не изпитват угризения за причинените страдания.

Садистичен стил—децата изпитват удоволствие от причиненото страдание, в основата е стремежа към господство, към притежание на другия. Контролът върху другия може да се изрази в примитивни –натраплива грубост или в деликатни изтънчени форми.

Стилове,предразполагащи превръщането на детето в обект на агресия.

Избягващ стил—чрез плахостта и неувереността в реагирането, липсата на приятели и изпитваната тревожност , децата преднамерено привличат агресивността върху себе си.

Шизотопния стил—децата са странни , с ексцентричен начин на мислене, това привлича вниманието на околните и засилва вероятността от дразнене, подиграване, или до физическа агресия.

Мазохистичен стил—децата си избират лица, носещи им провали., тези деца сами се поставят в позиция да бъдат използвани и ограбвани. Те жертват своите интереси дори когато другите не искат това от тях.

Зависим стил—децата изпитват прекалена грижа от  другите да се грижат за тях , да поемат отговорност вместо тях, изпитват страх да не загубят другите.

Тревожен стил—децата са плахи, неуверени, стеснителни , с ниска самооценка.

Аз—ефективност и агресия.

Аз-ефективността може да повлияе върху агресивността, чрез вярванията, които детето има за собственото си поведение и за целите, които може да постигне. Агресивните деца вярват, че могат да се справят много по-добре с трудностите. Имат високо чувство за Аз-ефективност.

Аз-ефективността на агресивните деца може да се поддържа и от въвличането в агресивни действия.

Нагласи и агресивност—децата, които имат враждебни нагласи към деца с физически недъзи или с определена етническа идентичност , могат да реагират със забележително устойчива агресивност. Границите между мен и други са неопределими, което отключва агресията.

Ценност,самосъзнание,агресия—въвличането в агресивно поведение ще зависи от ценността, с която се открива на детето. Ако агресивността се открива като определена форма на поведение за постигане на целите—агресивността е ценност. Ако агресивността се открива на съзнанието като неоправдана форма на поведение, тогава детето много по-слабо ще се въвлече.

Агресия и самоконтрол—неяснотата прави по-лесна рационализацията и отслабва вътрешните ограничения спрямо агресията. Появата на агресията зависи от отношението  и подпомагащите сили. За да се появи агресията е необходимо присъствието на подпомагащите сили, както и отсъствието, отслабването на ограничаващите сили. Агресията е израз на отслабената вътрешна съпротива и на ограниченията , които Азът поставя между себе си  и агресивните действия. Агресивните деца могат да се ангажират с различни действия в зависимост от това , което ситуацията им задава. Самоконтролът препраща отвъд непосредствената ситуация към трансцеидиране. Агресивните деца , когато описват агресивното действие и самата ситуация, остават съсредоточени върху техническата страна на действието , съсредоточaването върху техническата страна на действието как да го извърши , поставя мисленето в границите на ограничеността ,

Самоконтролът като част от Аз-концепцията , също има отношение към агресията. Между агресията и самоконтролът съществува непосредствена връзка . самоконтролът може да повлияе като ограничи превръщането на агресивните импулси в агресивно поведение. Отслабването на самоконтрола се асоциира със засилване на агресивността. Самоконтролът е слаба възможност за агресия, увеличава ли   се, увеличават се и агресивните импулси. Агресивните деца са с нисък самоконтрол върху собственото поведение. Силни агресивните , като и криминално проявените изпитват затруднения с отлагане на изпитване на незабавното задоволяване на нуждите и желанията. Самоконтролът индуцира повече агресивност в ситуации, генериращи гняв, слабият самоконтрол се асоциира с агресията за продължителен период от време. Различната локализация на контрола също може да повлияе върху агресивността. Децата с вътрешен контрол ще гледат на агресията  като още една възможност да повлияят на събитията или като средство за достигане на своите цели, или за ограничаване поведението на другите. Външният контрол може да повлияе върху агресията ако се свърже с чувството за безпомощност . децата с външен контрол не прибягват до агресията поради песимистичната си нагласа и неверието , че би могла да им осигури промяна. Много от агресивните изблици имат импулсивен характер, импулсивността е представена за възникване на агресията.

Самооценка и агресия—разкрива отношението на детето към собствената си ценност. Самооценката може да бъде висока или ниска/ Baumaister ,1996 г./  Високата самооценка е свързана с позитивни поведения емоции /Salmivalli,2001 г./ . детето с висока самооценка преживява себе си в положителенплан , изпитва вътрешно достойнство и обич към себе си –преживяване , което е устойчиво във времето . /Baumeister, Buss,Johnson/.

Самооценката може да  насочи  детето към –преосмисляне ня собственото самоутвърждаване/Cole & Dodge/.

Различните самооценки са с различни обяснителни стилове за нещата, които се случват. Децата с ниска самооценка ще свързват неуспехите със себе си. Децата с висока самооценка ще свързват неуспехите с външните събития –обвиненията ще са насочени към външните обстоятелства или другите. Неуспехите се обясняват не със собствените недостатъци , а с отношението на другите и обстоятелствата. Фаворизираната самооценка принуждава детето да реагира агресивно на всяка заплаха.

Ниската самооценка и агресивност—врязката ниска самооценка—агресия е твърде противоречива. Ниската самооценка е причина за различните видове агресия . децата с ниска самооценка могат да насочат агресията към обект, който е слаб и безпомощен –ниската самооценка насочва към децата , които са слаби и не могат да отмъстят. Според Баумайстер разбирането , че агресивността е свързана с ниска самооценка ,

емпирично не е потвърдено ,въпреки привидната убедителност. Но ниската самооценка може да обясни предпочитанията към безпомощните обекти на агресията . ниската самооценка може да се свърже с агресивността , когато детето се опитва да компенсира . агресията се превръща в себеобслужващо поведение , с което детето се предпазва от чувство за непълноценност и незначимост.

Високата самооценка и агресия—агресията е следствие от високата самооценка. Когато Азът се сблъска с оценките на другите , това предразполага към агресия. Агресивността е свързана с висока самооценка обединена върху егото. Когато самочувствието на детето са постави под съмнение, другите се противопоставят, предизвикват или усмихват , то ще реагира с агресия към източника за заплахата. Агресивността е следствие от заплахата върху самочувствието , понеже детето не е склонно да приеме понижаване на самооценката. Това, което отключва агресията е високата самооценка ,съчетана със заплаха върху егото.  Агресивността се появява ,

когато Азът получи обратна връзка,която поставя под съмнение,мнението  което има за себе си. Отказът да промени подържаното мнение прави Азът агресивен. Предпазването от посегателства върху самочувствието е изключително силна мотивация довеждаща до агресия. Агресивността е свързана не просто с високата самооценка , а с високата самооценка , изградена върху изкривената представа за собствената значимост. Децата с нестабилно високо самочувствие могат да станат агресивни в резултат на незначителни събития. Предизвикателствата изразени като заплаха създават уязвимост ,която може да се трансформира в гняв и отблъскващи яростни състояния , които също подпомагат появата на агресията. Агресивността може да се превърне в способ за защита на честта и репутацията. Агресията е следствие от заплашения егоизъм. Егоизмът издава преувеличени мнение за  собствената значимост . агресивността зависи не от положителната самооценка , а от основанията върху която е изградена, от стабилността , с която се открива. Връзката между агресия и уязвимост на самооценката се открива и плана на нестабилността на самооценката. Агресивните деца поддържат позитивно и недиференцирано разбиране за себе си .Самооценката на агресивните деца е много уязвима и крехка. Високата самооценка може да се изрази в чувство за превъзходство което трябва да се отстоява. Когато е фрустрирана това води до агресия. Децата , въвлечени в агресивността не притежават способи за утвърждаване чрез алтернативни поведения—добро представяне в училище или изграждане на добри отношения с връстниците. Децата ,

които стават агресивни изграждат своята самооценка около силата, мощта и физическото превъзходство над другите. Агресивните деца са склонни да обвиняват другите , а не себе си за негативните последици. Агресивните деца са с нереалистични разбирания за отношенията на другите , че не са силно харесвани. Агресивните даца се отличават и по измеренията “реален Аз” , “идеален Аз”, представите за това “какъв искам да бъда за другите “, за социалните норми.

Агресивните деца е по-вероятно да оценят своята компетентност и качество на взаимоотношенията в идеализирана форма и да демонстрират раздута “аз-компетентност” , социално приемане и други. Отхвърлените агресивни деца преувеличават своята компетентност , когато се сравняват с другите. Непопулярните , но и  неагресивни деца  са с по-адекватна оценка на собствената си компетентност  в академична , спортна и социална област , в сравнение с непопулярните , но и агресивни деца. Агресивните деца възприемат връзките с връстниците много по-положително , отколкото самите връстници. Агресивните деца развиват негативни вътрешни работни модели за афективната връзка и за себе си като недостойни за грижа и обич от фигурата на емоционалното привързване.

Връзката между раздутата и идеализираната перцепция на Аза и насилствените действия при агресивните деца.

Като цяло агресивните деца не страдат от липса на самочувствие и като цяло гледат позитивно на себе си. Не сама по себе си високата самооценка , а основанията изкривената представа за собствената значимост за предпоставка за агресия. Несбъднатите очаквания

Лесно подтикват към насилие , особено когато са придружени с претенции.

ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА

  1. Обект и предмет на изследването:

Предмет на изследването е агресивността на момичетата и момчетата от начална училищна възраст , изследвана в училищни условия.

Обект на изследователската работа са учениците от начална училищна възраст на СООУ ,,Христо Ботев” – с. Баните. Изследвани са 80 деца, като 40 от тях са втори клас ( 25 момичета и 15 момчета ) и 40 от  четвърти клас.  ( 20 момичета  и 20 момчета ) съответно от 8 до 9 години  и от 10  до 11  години.

  1. Цел на изследването:

¨      Целта на настоящето изследване е да се открият агресивните прояви при момичетата от начална училищна възраст и да се направят препоръки за преодоляване на негативните му последици.

  1. Хипотеза на изследването:

¨     Теоретичният преглед и анализ , позволяват да се формулират следните  предположения:

¨     Очаквам , че момчетата ще са по-агресивни от момичетата—момчетата ще проявят по-висока степен на физическа агресивност , отколкото момичетата;

¨     Предполагам , че с възрастта ще се увелиава вербалната агресивност и ще намалява физическата агресивност и при момичетата , и при момчетата;

  1. Задачи на изследването :

Поставената цел се реализира чрез следните задачи:

¨     Да се проучи и анализира достъпната ни специализирана литература по проблема на изследването;

¨      Да се изследват някои видове агресия—телесна агресия(ТА),вербална агресия (ВА), индиректна агресия (ИА) ,опозиционно поведение(ОП) , агресивна раздразнителност(АР), агресивно недоверие(АН),ревност и омраза(РО), вина след агресия (ВСА) , лъжа или социална желателност(Л)—при момичета и момчета  на възраст от 8-9 години и от 10-11 години;

¨     Да се съпоставят резултатите , получени при момичетата с тези на момчетата.

¨     Да се съпоставят резултатите ,получени при момичетата и момчетата на възраст от 8-9 години с тези на възраст от 10-11 години.

¨     Да се анализират източниците на агресия в социалния живот на децата.

  1. Методи на изследването

Съобразно спецификата на изследването  бяха използвани следните методи:

  1. теоретичен анализ на литература , отнасяща се до изследваната тема;
  2. наблюдение на изследваните лица по време на тестирането;
  3. беседа с учителите за някои от изследваните деца;
  4. въпросник на Бъс-Дюрки  за измерване на агресивността.

¨     Наблюдението по време на тестирането имаше за цел получаване на повече информация за междуличностните отношения на изследваните лица.

¨     Беседата с учителите за някои от изследваните лица се извърши с цел да получа повече информация за това кое подтиква учениците към агресивни прояви.

¨     Тестуването се проведе с въпросника на Бъс-Дюрки (Приложение№ 1)  за агресивността , за което бе предоставено време и разрешение в час на класния ръководител. Въпросникът на Бъс-Дюрки е добре разработен и надежден метод за психосоциална диагностика. Материалът на теста е разпределен в 75 айтеми , позволяващи диференцирането на 9 скали:

  1. Телесна агресия-ТА
  2. Вербална агресия-ВА
  3. Индиректна агресия-ИА
  4. Опозиционно поведение-ОП
  5. Агресивна раздразнителност-АР
  6. Агресивно недоверие-АН
  7. Ревност и омраза-РО
  8. вина след агресията-ВС А
  9. Лъжа и социална желателност-Л

Телесната агресивност (ТА) се изразява в нападателно поведение , упражняващо принуда върху обекта , което от своя страна може да доведе до увреждания при недостатъчна и своевременна защита. Телесната агресивност е свързана с физическото насилие като социален проблем . За телесната агресивност в „ключа  ”на теста на Бъс-Дюрки  отговарят следните въпроси в скалата NN14,18,31,-38,42,48,55-62,65,68.

Вербалната агресивност (ВА)  е свързана с проява на агресивно поведение предимно речево, словесно. Това обикновено се случва в моменти на слабост. Думите, изречени в такива моменти , са много силни , необмислени, стремящи се да разтоварят напрежението . с вербалната агресивност е свързано психическото насилие . За вербалната агресивност  в „ключа” на теста  на Бъс-Дюрки отговарят следните въпроси  в скалата  NN-2,4,11,-20,23,28,32,35,58,71,-73,75.

Индиректната агресивност (ИА) не е насочена пряко към съответното лице. В повечето случаи тя представлява израз на гняв , отправен към даден предмет , който служи за преодоляване на възникналото напрежение-удряне по масата с ръце, с пръчка. В други случаи инатът е основателна причина за проява на индиректна агресивност.  За индиректна агресивност  в „ключа” за теста на Бъс-Дюрки отговарят следните въпроси  в скалата  NN 7,15,22,-30,-43,53,60,-64,69.

Опозиционното поведение (ОП) може да се прояви преди или след агресивно действие. В такива моменти те застават на позиция , противоположна на тази на останалите застъпва точно обратното мнение, поставяйки се в „опозиция” .За опозиционното поведение  в „ключа” на теста на Бъс-Дюрки отговарят следните въпроси NN 1,5,21,27,47.

Агресивната раздразнителност (АР) представлява повишена психична възбудимост , която може да доведе до напрежение , а при неблагоприятни обстоятелства до спадане на работоспособността на индивида и до умора.За агресивната раздразнителност  в „ключа” на теста на Бъс-Дюрки отговарят следните въпроси NN 3,8,1726,29,-48,-63,72,-74.

Агресивното недоверие (АН)  е свързано с непрекъснати съмнения  относно това ,какво мислят другите хора , дали му завиждат ,какви скрити помисли имат, когато не молят за услуга. Те са недоверчиви не само постъпките на другите, но и към своите , те са прекалено мнителни . За агресивното поведение в „ключа” на теста на Бъс- Дюрки отговарят следните въпроси NN 6,13,16,33,-36,37,40,-49,51,56.

Ревността и омразата (РО) са включени като тип агресивност , тъй като те също могат да доведат до поява на агресивно поведение .

Ревността и омразата могат да бъдат задълбочени , когато личността е лишена от нужната обич, когато се чувства пренебрегната и изоставена . За ревност и омраза в „ключа” на теста  на Бъс-Дюрки отговарят следните въпроси NN -9,41,-44,50,52,61,67,70.

Вината след агресията (ВСА) е чувство , което възниква след проявено агресивно действие  или словесни обиди. Държи в напрежение индивида до момента в който той сам си признае грешката , да може да обясни на себе си и на другите , че действията му са били непринудени , неочаквани дори от самия него , вследствие от гнева. За вина след агресия в „ключа’’ за теста на Бъс-Дюрки отговарят следните въпроси NN 10,12,19,25,34,39,45,54,57. Лъжата (Л) съзнателно (осъзнато) изопачаване на истината , което почти винаги е маневра с цел да се избегне упрек или обвинение. За лъжа или социална желателност отговарят всички айтеми в „ключа” за теста на Бъс-Дюрки обозначени със знак минус(-).

При подбора на методите на изследването се ръководих от следните принципи:

  1. Изследователския инструментариум да бъде достъпен  и понятен за изследваните лица , тоест да бъде съобразен с възрастовите особености на изследваните лица.
  2. Времетраенето на провеждащото се изследване да не бъде по-дълго от 35 минути , за да не се преуморяват и разсейват изследваните лица,  защото това оказва влияние върху резултатите от изследването.
  3. Самостоятелно изследваните лица да изпълняват поставените задачи.

6.Етапи и ход на изследването;

Първи етап—ноември—2008 година—през това време бе направена оценка на съвременното състояние на проблема.

Втори етап—месец   декември 2008 година—бяха определени целта ,

задачите  и хипотезата на изследването , тогава бе събрана и първична емпирична информация на изследването.

Трети етап—месец  януари—2008 година –на този етап се осъществи систематизацията и теоретичното обобщение на събрания експериментален материал .

Четвърти етап—месец февруари -2008 година –проведе се експериментална работа , обработиха се и се обобщиха резултатите от нея.

7.Организация на изследването :

Изследването беше проведено през месец март  2008 година.Всичко изследвани лица са от начална училищна възраст. Всички деца с желание попълниха въпросниците. На всеки ученик при предаването на въпросника и анкетата изказвах своята благодарност. В изследването участваха общо 80 момичета и момчета от начална училищна възраст , като 40 (25 момичета  и 15 момчета ) от тях са втори клас и 40(20 момичета и 20 момчета) от четвърти клас съответно на възраст от 8-9 години  и от 10-11 години от СООУ “Христо Ботев” .Децата бяха мотивирани да участват , защото с участието си оказват някаква помощ на провеждащия изследването , а не на последно място им беше любопитно и интересно.

Тестуването се проведе с въпросника на Бъс-Дюрки [21] (Приложение №1) за агресивността ,за което бе предоставено време и разрешение в час на класния ръководител . Въпросникът на Бъс-Дюрки е добре разработен и надежден метод за психосоциална диагностика. Материалът на теста е разпределен в 75 айтеми ,позволяващи диференцирането на 9 скали:

¨     Телесна агресия—ТА;

¨     Вербална агресия—ВА;

¨     Индиректна агресия—ИА;

¨     Опозиционно поведение—ОП;

¨     Агресивна раздразнителност—АР;

¨     Агресивно недоверие—АН;

¨     Ревност и омраза—РО;

¨     Вина след агресия—ВСА;

¨     Лъжа и социална желателност—Л;

Тези типове на агресивност, оформени от Б.Дюрки са предметите на изследване в настоящата дипломна работа. Изследването се провежда групово или индивидуално , като за целта на изследваните лица се раздават въпросниците.

Инструкцията за работа е : “отговорете на всеки един от въпросите записани във въпросника , чрез знак “Х” или “0” с един от тези знаци , в колонката “да” или “не” според това какво е вашето мнение , как вие бихте постъпили. Работете бързо и внимателно , да не пропуснете някои от въпросите.

Теста има за цел да провери ,как бихте действали в някоя ситуация от вашето ежедневие , в случая добри или лоши отговори няма—те са такива каквито вие ги приемете и разбирате вие.”

С оглед на възрастовите особености на изследваните лица , работата над теста продължаваше 35 минути.

Първичната обработка на получените резултати обхваща изброяването на положителните отговори ,тяхното диференциране по скали и сумирането на отговорите “да” на такъв въпрос означава лъжа и се фиксира в скалата лъжа и социална желателност , а отговорът “не” потвърждава агресивност и се смята за “да” в съответната скала.

В случаи ,когато сумата на положителните отговори надвишава 50% се счита , е  налице агресивност по тази скала. Общата агресивност на личността се измерва на процентните изрази на отделните видове агресия.

Когато общия резултат е 50% се приема , че личността е агресивна , но това е ориентировъчна оценка. Затова при обработка на резултати се изчислява конкретен процент на общата агресивност и отделните видове агресия са отнасяйки броя на положителните отговори на тестуваните към общия брой на отговорите в проценти,

Използването на въпросника на Б.Дюрки в психодиагностиката позволява да се получи голям брой данни за изследваните лица.

Анализ на резултатите ,обобщени от изследването с въпросника на Бъс-Дюрки.

Анализът на резултатите от въпросника на Бъс-Дюрки се извършва по групи:

¨     Група на 8-9 годишни момичета;

¨     Група на 8-9 годишни момчета;

¨     Група на 10-11 годишни момичета;

¨     Група на 10-11 годишни момчета;

Анализира се групата като цяло и се обобщават данните за нея, тъй като изследваните лица в групата са подбрани по пол и възраст, а това са показателите при изследване на агресивността при момчета и момичета в начална  училищна възраст.

Първо се прави анализ на обобщените резултати от изследване агресивността на 8-9 годишни момичета и на 8-9 годишни момчета , както и на 10-11 годишни момичета и на 10-11 годишни момчета. Второ се прави съпоставка и сравняване резултатите на 8-9 годишни момичета и  момчета, както и на 10-11 годишни момичета и момчета. Трето се прави съпоставка и сравняване на това дали агресивността се увеличава през съответните възрасти на 8-9 годишни и на 10-11 годишни момичета , на 8-9 годишни момчета и на 10-11 годишни момчета. Накрая резултатите от цялата извадка се обобщават. Прави се анализ и обобщаване на резултатите от анкетата.

Обобщените резултати от въпросника на Бъс-Дюрки  се поместват в таблица №1,№2, №3,№4, №5, №6, №7 и №8 ,които  се включват в анализа ,

за по-добра прегледност към таблиците има и диаграми.

Резултатите се представят в следната схема : обобщени резултати от теста ; интерпретация на резултатите.

1.Анализ на резултатите от изследване агресивността от теста на Бъс-Дюрки при 8-9 годишните момичета.

С изчисляването на проверяващите статистики (Таблица №1 и диаграма №1 ) се установи , че с най-високи параметри в изследваната съвкупност са Телесната агресивност ТА (62%),Вербалната агресивност ВА (77%) ,което е показател за средно (към високото) равнище на проява на телесна и вербална агресивност сред изследваните лица.

Същото се отнася и за Агресивното недоверие АН (68%) и Опозиционно поведение ОП (34%).

Телесната агресивност или по-скоро готовността за физически сблъсък е характерна за момичета от тази възраст. От анализа на резултатите за агресията при 8-9 годишните момичета три деца (Е.Ж-

9г., Г.Н.-8г., И.А.-8г.) имаха 100% дори и повече вербална агресивност като това равнище до известна степен се запазваше и за телесната агресия. След всеки конфликт тези деца изпитват висок процент над 60% вина след агресия. Децата бяха готови и всеки един момент на конфликт да влязат във физическа и словесна схватка. Това означава , че при повечето ситуации изследваните лица посочват своите агресивни реакции навън към обкръжението и към другите . агресивните им прояви често се проявяват чрез размяна на обиди ,подигравки ,сърдене, а що се отнася до двигателната активност ,агресивните прояви  се изразяват чрез удряне,бутане,дърпане. Като цяло показателите са в границите на средните стойности с изключение на Индиректната агресивност ИА (14%),Лъжата Л (43%),Агресивната раздразнителност АР (53%) и Ревност (34%) ,които показват по-ниско от средното ниво на проява на индиректната агресивност, агресивна раздразнителност,ревност и омраза и лъжа.

Като цяло групата на 8-9 годишните момичета се характеризират със средно равнище на проява на агресивност(50%) .

Основание за подобен извод ни дава сравнението на емпирично получените резултати с теоретично разпределение на данните.

ТАБЛИЦА №1. РЕЗУЛТАТИ  от изследване агресивността от теста на Бъс-Дюрки 8-9 годишни момичета

Изследвани лица ТА ВА ИА ОП АР АН РО ВСА Л
1 П.О.-8г. 50% 50% 0% 30% 50% 80% 50% 80% 30%
2 Н.К.-9г. 70% 70% 20% 30% 70% 70% 20% 60% 80%
3 Л.С.-9г. 50% 60% 10% 40% 70% 100% 40% 70% 60%
4 Д.П.-8г. 80% 50% 20% 40% 50% 50% 50% 50% 70%
5 Ю.Т.-9г. 30% 60% 0% 40% 60% 80% 40% 70% 30%
6 Ж.Б.-8г. 40% 70% 0% 40% 70% 100% 40% 70% 60%
7 Я.З.-8г. 40% 60% 10% 40% 70% 90% 30% 50% 50%
8 С.Ц.-8г.. 60% 70% 10% 20% 70% 100% 30% 60% 70%
9 Й,В.-9г. 60% 80% 20% 30% 50% 70% 30% 60% 70%
10 Е.Ж.-9г. 80% 100% 30% 50% 30% 90% 30% 60% 50%
11 Г.Н.-8г. 60% 110% 10% 40% 50% 60% 20% 60% 30%
12 М.Л.-9г. 40% 80% 10% 40% 0% 40% 30% 60% 10%
13 Б.М.-8г. 70% 70% 40% 20% 40% 50% 30% 60% 70%
14 Г.Х.-8г. 70% 70% 10% 20% 30% 40% 40% 50% 30%
15 О.В.-9г. 90% 90% 40% 50% 50% 50% 30% 50% 60%
16 Х.У.-9г. 50% 90% 30% 50% 40% 50% 30% 50% 30%
17 Н.Н.-8г.. 80% 80% 30% 50% 40% 70% 30% 50% 40%
18 Б.Е.-9г. 80% 60% 0% 40% 40% 40% 30% 80% 40%
19 Д.В.-8г. 60% 90% 10% 50% 50% 50% 40% 70% 70%
20 З.Х.-8г. 50% 60% 10% 40% 60% 40% 30% 40% 30%
21 М.Н.-9г. 50% 90% 10% 50% 40% 50% 30% 60% 30%
22 Д.Д.-8г. 50% 90% 10% 30% 30% 60% 30% 60% 50%
23 И.А.-8г. 100% 100% 80% 40% 80% 80% 50% 80% 70%
24 Р.Б.-9г. 70% 90% 40% 30% 100% 60% 40% 70% 90%
25 Ж.А.-9г. 70% 90% 20% 40% 60% 80% 40% 60% 60%
Х 62% 77% 14% 34% 53% 68% 44% 61% 43%

те Те

Анализ на резултатите от изследване агресивността от теста на Бъс-Дюрки при 8-9 годишни момчета.

От таблица №2 и диаграма №2 се виждат резултатите от изследване агресивността при 8-9 годишни момчета . след съответното изчисляване се установи , че най-високи параметри и в изследваната съвкупност са: Вербалната агресивност ВА(97%).

Телесната агресивност Та (76%) ,Опозиционно поведение ОП (42%) и Вина след агресия ВСА(63%), което е показател за високо равнище на проява на вербална и телесна агресивност , при момчетата на тази възраст е характерна тази готовност за физически и словесен сблъсък.

Проява на агресивното недоверие(57%)  е в границите на средните стойности и малко под тях –ревност и омраза(45%), Показател на ниско равнище на проява са, индиректна агресивност ,агресивна раздразнителност и социална желателност.

Резултатите от изследването ни показват ,че за 8-9 годишните момчета е характерна телесна агресия и готовността за физически сблъсък,същото се отнася и за вербалната агресивност,като при някои деца готовността за словесна схватка ,процента на вербална агресия надвишаваше 100%. В тази насока агресивното поведение се изразява        чрез борба,удряне,ритане,обвинение,обиждане. В това време изследваните са склонни да признаят вината си . понякога се срещат и прояви на негативизъм . изследваните лица не прикриват агресивността си и не я отлагат , тя веднага намира своя израз ,това оказват ниските параметри на индиректна агресия . като цяло групата на 8-9 годишните момчета се характеризира със средно (малко над него) равнище на агресивност (56%).

Сравнението на емпирично получените резултати с теоретичното разпределение на данните ни дава основание за подобен извод.

ТАБЛИЦА №2  РЕЗУЛТАТИ  от изследване агресивността от теста на Бъс-Дюрки 8-9 годишни момчета

Изследвани лица ТА ВА ИА ОП АР АН РО ВСА Л
1 Р.С.-8 год. 40% 80% 30% 40% 50% 50% 30% 40% 50%
2 Д.З. -9год. 80% 70% 20% 40% 60% 80% 50% 80% 60%
3 М.Б.-9год. 60% 100% 10% 50% 70% 70% 60% 80% 30%
4 А.Ж.-8год. 70% 110% 40% 50% 70% 80% 70% 70% 20%
5 Ю.Б.-8год. 80% 40% 40% 30% 10% 40% 50% 90% 50%
6 Е.Б.-8год. 50% 100% 30% 50% 40% 50% 30% 60% 50%
7 К.К.-8год. 80% 80% 10% 40% 20% 30% 40% 60% 60%
8 В.З.-9год. 100% 40% 40% 30% 10% 30% 50% 80% 30%
9 З.Б.-8год. 60% 100% 20% 50% 30% 50% 40% 50% 40%
10 Н.Г.-8год. 70% 90% 40% 50% 50% 40% 60% 60% 60%
11 И.М.-8год. 90% 60% 20% 40% 50% 80% 70% 40% 80%
12 Т.В.-9год. 90% 80% 40% 20% 40% 60% 10% 50% 70%
13 Л.Л.-9год. 40% 80% 30% 50% 70% 50% 50% 60% 40%
14 Т.Д.-8год. 70% 70% 40% 30% 40% 70% 20% 40% 50%
15 Г.Ц.-8год. 60% 100% 20% 50% 90% 70% 50% 70% 80%
16 Х 76% 97% 28% 41% 46% 57% 45% 63% 51%

3.  Анализ на резултатите от изследване агресивността от теста на Бъс-Дюрки при 10-11 годишни момичета.

От таблица №3 и диаграма №3 се виждат резултатите от изследване агресивността при 10-11 годишни момичета. При изчисляване на проверяващите статистики се установи, че с най-високи параметри , което е показател на високо равнище на проява това са : Агресивно недоверие АН (76%) . Децата подлагат на съмнение всичко , което им се казва и се доверяват само на себе си. Те са мнителни ,не вярват в добрите намерения на другите . считат , че ако някой реши да им помогне , той трябва да има някакви користни причини за това. Не вярват ,че човек може да направи нещо за тях ,без да иска услуга в замяна. Ревност и омраза РО (52%), Агресивна раздразнителност АР (66%) и Вина след агресия ВСА (73%). Те изпитват угризения на съвестта ,когато знаят, че са извършили нещо нередно. Телесната   агресивност и вербалната агресивност са в границите на средните стойности –телесната агресивност ТА(54%) и вербална агресивност ВА(68%). Чувствително по-ниски параметри от средните показват индиректната агресивност ИА (23%) от което следва,че агресивните действия не се отлагат ,а веднага намират своя израз.

От резултатите се установи,че при тази възраст на момичетата агресивността не се изразява толкова явно , а по-скоро прикрито. Агресивните действия могат да бъдат насочени, както към другите ,така и към себе си . проявата добре се осъзнава и често тези деца пренасят вината върху себе си.по-малко характерни за тази възрастова група са телесната агресия и вербалната агресия. Агресивните прояви в тази насока ще се изразяват чрез обиди,сърдене,бутане,ритане. Всички показатели като цяло са със средни параметри на изява(57%).

ТАБЛИЦА №3 РЕЗУЛТАТИ  от изследване агресивността от теста на Бъс-Дюрки 10-11 годишни момичета

Изследвани лица ТА ВА ИА ОП АР АН РО ВСА Л
1 Л.З -10 год. 60% 40% 60% 0% 70% 70% 50% 80% 80%
2 Б.М.11 год. 70% 90% 40% 20% 70% 79% 60% 70% 20%
3 В.Р.-10 год. 60% 90% 10% 20% 80% 90% 50% 80% 50%
4 Б.Н.-10 год. 30% 60% 20% 30% 70% 80% 40% 60% 10%
5 Л.Д.-10год. 30% 50% 10% 30% 40% 90% 60% 80% 20%
6 Д.З.-11год. 40% 90% 20% 40% 90% 80% 60% 60% 60%
7 П.Б.-11год. 30% 40% 0% 30% 50% 80% 50% 90% 50%
8 Т.Б.-10год. 90% 110% 40% 40% 70% 80% 50% 60% 90%
9 Х.Р.-10год. 40% 80% 20% 30% 90% 80% 60% 60% 60%
10 Р.Б.-11год. 60% 40% 30% 30% 50% 70% 50% 80% 40%
11 Г.Р.-11год. 60% 60% 30% 50% 60% 70% 40% 80% 70%
12 М.А.-10 год 70% 50% 20% 40% 90% 80% 70% 70% 50%
13 О.Д.-10 год. 60% 50% 20% 20% 60% 60% 40% 60% 30%
14 Д.С.-11год. 60% 30% 20% 30% 60% 80% 60% 80% 30%
15 Д.П.-11год. 70% 90% 40% 40% 60% 90% 60% 80% 50%
16 В.С.-10 год. 40% 50% 0% 40% 50% 70% 20% 70% 30%
17 А.В.-10 год. 30% 70% 40% 30% 60% 70% 50% 90% 70%
18 Б.Б.-11год. 30% 60% 20% 40% 70% 50% 40% 50% 20%
19 Я.Е.-10год. 70% 80% 40% 40% 60% 70% 70% 60% 60%
20 Ю.Х.-11год 70% 110% 30% 50% 80% 80% 50% 90% 40%
Х 54% 68% 23% 33% 66% 76% 52% 73% 67%

4. Анализ на резултатите от изследване агресивността от теста на Бъс-Дюрки при 10-11 годишни момчета.

От Таблица №4 и диаграма №4 се виждат резултатите от изследване агресивността при 10-11 годишни момчета. При изчисляване на проверяващите статистики се установи,че с най-високи параметри в изследваната съвкупност са :

¨     Телесна агресивност ТА(76%)

¨     Вербална агресивност ВА (87%)

¨     Агресивна раздразнителност АР(76%)

¨     Агресивно недоверие АН(75%)

¨     Ревност и омраза РО(55%)

¨     Вина след агресия ВСА (75%)

¨     Социална желателност СЖ(77%)

Което показва за високо равнище на проява . готовността за физически и словесен сблъсък са характерни при момчетата ,агресивната раздразнителност, момчетата обикновено се афектират от наглед съвсем обикновени неща и ги възприемат като значителни и важни. Едно неволно бутане може да стане причина за сблъсък. Също над средното равнище на проява са индиректната агресивност ИА (48%) и опозиционното поведение ОП(30%). Момчетата носители на висок процент на опозиционното поведение обикновено биват наричани “твърдоглави” или “инати”. Те много трудно и неохотно изпълняват това ,което се иска от тях. Някои предпочитат да бъдат дълго молени ,за да свършат нещо съвсем обикновено , други въобще не търпят някой да им казва какво трябва да правят , а трети могат дълго време да бъдат сърдити на някого ,с когото са имали някакви търкания и въобще да не му проговорят. Опозиционното поведение в нормални граници дори е полезно за индивида ,защото помага на личността да отстоява правата си.

При изследване агресивността на 10-11 годишни момчета липсват агресивни прояви с параметри под средното равнище на проява.

Готовността за физически сблъсък е налице ,това се отнася и за вербални прояви на агресивност. Поведението на момчетата от тази възраст се характеризира както с явна агресивност,така и с по-прикрити агресивни действия. Агресивното поведение се изразява чрез борба ,

удряне,ритане,обвиняване,обиждане. Това понякога може да се насочи и към себе си. За обект на агресията е възможна подмяна . от резултатите личи,че изследваните са склонни да признаят вината си ,а в следствие на това ,че осъзнават смисъла на постъпките си.

Изследваните резултати показват в тази група ,че агресията може да бъде отложена или измествана. Високи параметри тук показва и лъжата което е показател на склонност да се прикрият агресивните действия зад добри намерения :стремеж да се изтъкне нещо по-добро и желано в собственото поведение.

Всичко това е показател на високо равнище на проява на агресивност като цяло(66%).

ТАБЛИЦА №4   РЕЗУЛТАТИ  от изследване агресивността от теста на Бъс-Дюрки 10-11 годишни момчета

Изследвани лица ТА ВА ИА ОП АР АН РО ВСА Л
1 Д.В.-10 год. 80% 100% 70% 40% 100% 70% 50% 80% 70%
2 И.К.-11год. 90% 50% 70% 10% 90% 70% 60% 70% 70%
3 П.И.-10год. 80% 60% 50% 30% 40% 50% 60% 60% 80%
4 Б.Л.-10 год. 80% 110% 60% 30% 70% 100% 80% 90% 50%
5 А.М.-11год. 80% 100% 40% 20% 80% 60% 60% 90% 50%
6 К.Б.-11год. 100% 90% 70% 10% 90% 100% 70% 90% 120%
7 К.Л.-10год. 80% 90% 20% 40% 90% 80% 70% 80% 90%
8 Т.С.-10год. 90% 110% 40% 40% 70% 80% 70% 80% 80%
9 К.З.-11год. 80% 100% 70% 40% 80% 90% 70% 90% 80%
10 П.И.-10год. 70% 90% 10% 30% 60% 50% 0% 90% 70%
11 Й.М.-11год. 40% 50% 70% 20% 50% 60% 30% 60% 50%
12 Ю.Б.-10год 70% 70% 20% 40% 90% 100% 60% 80% 90%
13 П.Я.-11год. 80% 90% 70% 30% 90% 80% 60% 70% 90%
14 О.О.-11год. 80% 100% 70% 30% 90% 80% 50% 60% 100%
15 С.Г.-10год. 80% 80% 80% 30% 80% 90% 70% 80% 70%
16 П.Б.-10год. 80% 90% 40% 30% 70% 60% 40% 60% 90%
17 Б.М.-11год. 80% 100% 30% 40% 80% 80% 40% 80% 50%
18 Ч.М.-10год. 30% 60% 40% 30% 70% 90% 50% 30% 70%
19 И.Е.-11год. 80% 90% 30% 20% 80% 70% 50% 70% 80%
20 З.Т.-11год. 70% 70% 10% 30% 40% 30% 50% 80% 20%
Х 76% 87% 48% 30% 76% 75% 55% 75% 77%

Резултати от изследване на агресивността от теста на Бъс-Дюрки при 8-9 годишните момичета и 8-9 годишните момчета.

Обобщените резултати от изследване на агресивността при 8-9 годишните момичета ,се вижда на таблица №5 с диаграмата ,която е представена към съответната таблица .Анализа на резултатите и сравняването и се установява ,че проявите на телесна агресивност (77%) при 8-9 годишните момичета в сравнение тези на 8-9 годишните момчета  ТА(76%) и (ВА97%) , е по-слабо проявена ,за 8-9 годишните момчета  е характерна телесна агресия и готовността за физически сблъсък ,същото се отнася и за вербалната агресивност .При 8-9 годишните момчета –АР(46%) и АН(57%)  ,докато вина след агресия  и в двете групи параметрите са почти еднакви.

От сравнение което беше направено следва, че при че при момчетата на тази възраст агресивното поведение се проявява чрез по-явни агресивни действия ,отколкото при момичетата на същата възраст .В тази възраст момчетата се характеризират с по-голяма готовност за физическа и вербална агресия, отколкото момичетата.

Двете групи като цяло се характеризират със средно равнище на проява проява на агресивност ,но при момчетата то е малко по-високо от това на момичетата. сравнение на резултатите от изследването на агресивността на 8-9 годишните момчета ни дава основание за такъв извод.

Таблица № 5

Резултати от изследване агресивността по теста на Бъс-Дюрки  на 8-9 годишните момичета и момчета

Изследвани

лица

ТА ВА ИА ОП АР АН РО ВСА Л ОБЩ
8-9 Годишни

момичета

62% 77% 14% 34% 53% 68% 34% 61% 43% 50%
8-9 Годишни

момчета

76% 97% 28% 41% 46% 57% 45% 63% 51% 56%

6.Резултатите от изследване на агресивността от теста на Бъс-Дюрки при 10-11 годишните момичета и 10-11 годишните момчета.

От таблица №6 се виждат обобщените резултати от изследване на агресивността при 10-11 годишните момичета и 10-11 годишните момчета . От получените резултати се установява,че при тази възраст на момичетата агресивността не се изразява толкова ясно, а по-скоро прикрито агресивните действия могат да бъдат насочени,както към другите ,така и към себе си. Докато готовността за физически сблъсък при момчетата е налице,това се отнася и за вербални прояви на агресивност ,поведението на момчетата от тази възраст се характеризира както с явна агресивност ,така и с по-прикрити агресивни действия.

От анализа на резултатите и сравняването им се установи ,че при момчетата ТА телесната агресивност (76%) и вербалната агресивност ВА (87%) се проявяват на едно високо равнище ,докато при момичетата тези параметри са по-малко характерни ,телесната агресивност  ТА(54%) и вербалната агресивност ВА(68%) . Понижени ,спрямо тези на момичетата ,

са параметрите на опозиционното поведение ОП(30%) ,но то също запазва равнището на проява над средното ,агресивното недоверие АН(75%) на момчетата се доближава до това на момичетата.

На тази възраст (10-11 години) момичетата се характеризират със средно (към намаляване) равнище на проява на агресивност. Основание за такъв вид извод ни дава сравнението на резултатите от изследване агресивността на 10-11 годишните момичета и 10-11 годишните момчета.

Таблица № 6

Резултати от изследване агресивността по теста на Бъс-Дюрки  на 10-11  годишните момичета и момчета

Изследвани

лица

ТА ВА ИА ОП АР АН РО ВСА Л ОБЩ
10-11-Годишни

момичета

54% 68% 23% 33% 66% 76% 52% 73% 67% 57%
10-11 Годишни

момчета

76% 87% 48% 30% 76% 75% 55% 75% 77% 66%

7.Резултати от изследване на агресивността от теста на Бъс-Дюрки при  8-9 годишните момичета.

Обобщените резултати от изследване агресивността при 8-9 годишните и 10-11 годишните момичета и ,се вижда  на таблица №7 и последващата я диаграма. Анализа на резултатите и сравняването им се установява ,че проявите на телесна и вербална агресивност при 8-9 годишните момичета са по-високи ,отколкото  при 10-11 годишните момичета. При 10-11 годишните момичета се увеличават проявите на агресивна раздразнителност АР(66%) ,агресивно недоверие АН (76%) ,

ревност и омраза  РО (52%) ,вина след агресия  ВСА (73%) и лъжа Л(67%) спрямо същите при 8-9 годишните момичета. И двете групи са равни параметри при опозиционно поведение ,също така и при двете групи се появява индиректна агресивност .

От сравнението ,което беше направено ,следва че при по-малките момичета агресивното поведение се проявява чрез по-явни агресивни действия. Групата на 8-9 годишните момичета се характеризира с по-голяма готовност за физическа и вербална агресия отколкото групата на 10-11 годишните момичета. При 10-11 годишните преобладават по-прикрити агресивни прояви.

Двете групи като цяло се характеризират със средно равнище на проява на агресивност,но при 10-11 годишните момичета е малко по- високо от това на 8-9 годишните  момичета. Агресивността с възрастта леко нараства. Сравнението на резултатите от изследването на агресивността на 8-9 годишните и на 10-11 годишните момичета ни дава основание за такъв извод.

Таблица № 7

Резултати от изследване агресивността по теста на Бъс-Дюрки  на 8-9 годишните  и  10-11  годишните момичета

Изследвани

лица

ТА ВА ИА ОП АР АН РО ВСА Л ОБЩ
8-9 Годишни

момичета

62% 77% 14% 34% 53% 68% 34% 61% 43% 50%
10-11 Годишни

момичета

54% 68% 23% 33% 66% 76% 52% 73% 67% 57%

8.Резултатите от изследване на агресивността от теста на Бъс-Дюрки при 8-9 годишните и 10-11 годишните момчета.

От таблица № 8 се виждат обобщените резултати от изследване на агресивността при 8-9 годишните и 10-11 годишните момчета. От анализа на резултатите и сравняването им се установява , че при двете изследвани групи телесната агресивност се проявява на едно и също равнище—висока. При 10-11 годишните момчета чувствително се повишава агресивната раздразнителност  АР(76%) ,агресивното недоверие АН(75%) ,ревност и омраза РО (55%),вина след агресия ВСА(75%) и социална желателност  Л(77%). Понижени спрямо тези на 8-9 годишните момчета ,са параметрите на опозиционното поведение ОП(30%) и вербална агресия (87%), но те също запазват равнището на проява над средното.

Телесната агресивност и вербалната агресивност са характерни и за двете групи изследвани. И двете групи се характеризират с явна агресивност ,която се изразява чрез борба,ритане,удряне,обиждане. Но при 10-11 годишните се проявява и прикрита агресивност. При тях агресията може да бъде отложена  или изместена ,възможно е да се насочи и към себе си. За първи път тук се повишават проявите на лъжа и да достигнат над средното равнище на изява.

Като цяло 8-9 годишните момчета се характеризират със средно равнище на проява на агресивност, а 10-11 годишните е високо.С възрастта, при момичетата агресивността нараства. Основание за такъв извод ни дава сравнението на резултатите от изследване агресивността на 8-9 годишните  и 10-11 годишните момчета.

Таблица № 8 Резултати от изследване агресивността по теста на Бъс-Дюрки  на 8-9 годишните  и  10-11  годишните момчета

Изследвани

лица

ТА ВА ИА ОП АР АН РО ВСА Л ОБЩ
8-9 Годишни

момчета

76% 97% 28% 41% 46% 57% 45% 63% 51% 56%
10-11 Годишни

момчета

76% 87% 48% 30% 76% 75% 55% 75% 77% 66%

9.Обобщени резултати от изследване с въпросника на Бъс-Дюрки и изводи  и препоръки за преодоляване на агресията

От представените анализи и сравняването на резултатите ( приложение №3 и приложение №)  се установи ,че момчетата са по-агресивни от момичетата. И телесната и вербалната агресивност при момчетата са с чувствително по-високо равнище на проява отколкото  при момичетата.

От анализа и сравняването на резултатите се установи,че с възрастта агресивността нараства. От представените анализи за групата на момичетата следва ,че средните стойности на физическата агресивност при 8-9 годишните момичета се оказва по-висока от същите при 10-11 годишните момичета. Този вид агресия показва ,че една част от изследваните лица са готови да действат от позицията на силата и тя се превръща в основно тяхно средство за решаване на проблемите им.

Това се отнася и до вербалната агресивност. Макар и по-малко приемана за опасна ,словесната агресия също има негативно отношение особено за децата ,които са лесно раними. Много често обидните думи се помнят дълго време и оставят траен отпечатък в детското съзнание. Физическата и вербалната агресия намаляват почти равномерно при момичетата с възрастта . Но независисмо от това при 10-11 годишните момичета агресивността като цяло нараства,защото нараства агресивната раздразнителност ,агресивното недоверие,ревност и омраза,вина след агресия.Определени по-явни прояви на агресивност при 8-9 годишните момичета преминават в други по-прикрити при 10-11 годишните момичета.

От анализите за групата на момичетата ,които бяха представени  се установи ,че физическата агресивност при 8-9 годишните  и при 10-11 годишните запазва едно и също равнище на проява ,докато вербалната агресивност с възрастта намалява. С възрастта нараства равнището на проява на индиректна агресивност. Индиректната агресия се явява един заместващ вид агресия, който не е насочен срещу някого, но чрез извършването на дадени действия става много ясно ,че всъщност е насочено срещу този човек –макар и в не пряка форма. Характерно за този вид агресия, е ,че тя се съпровожда обикновено с чупене на нещо,удряне по масата, тряскане на врати или говорене за някого в негово отсъствие . Неоспорим е фактът,че възможността да удряш по масата или да счупиш някоя вещ е за предпочитане пред алтернативата да удариш и да го нараниш. Нараства равнището и на агресивната раздразнителност и агресивната раздразнителност. Агресивното раздразнените деца обикновено се афектират от наглед съвсем обикновени неща и ги възприемат като значителни ,агресивно недоверие ,ревност и омраза,вина  след агресия,лъжата,както е при групата на момичетата. Това води до нарастване на агресивността като цяло при момчетата.

Момчетата проявяват по-голяма склонност км агресивни действия от момичетата. Възможно е това да се дължи на различно отношение на лицата от двата пола към агресивността .

Проявите на агресия от страна на момчетата често се интерпретират като приемливи,не рядко и поощрявани . Съществува и своеобразна нагласа на повечето хора да приемат и отнасят агресивността в поведението по-често към мъжкия стереотип.

Хипотезата относно това,че момчетата са по-агресивни от момичетата ,че реализират значително по-често физически агресивни действия от  момичетата се потвърждават. Според изследването се отнася и до вербалната агресивност и тук хипотезата се потвърждава.

Физическата агресия при момчетата е може би в следствие от импулсивното поведение на една част от тях, възприемани като лидери на взаимодействията. С действията си (замеряне,удряне,обиди и т.н.) те предизвикват другите към конфликтни ответни реакции,съпроводени често с прояви на агресивност. Подобни агресивни актове се извършват не рядко, с цел да се насочи вниманието към собствената личност , да се покаже превъзходството спрямо съучениците.

Предполага се ,че тези действия са израз на преобладаващи неволеви характеристики в поведението на учениците. Това е или в резултат на семейни условия , в които децата са придобивали социален опит(били са свидетели на агресивни действия ,които са се извършили между родителите или агресивни действия които са се извършвали между родителите или агресивни действия от страна на родители насочени към самото дете) или на взаимодействието им в референтната за тях група,в която те с успех се ползват от агресивни си постъпки. В повечето случаи агресивните действия на тези деца се преценяват от съучениците им като преднамерени ,което предизвиква и ответни действия от същия характер.

Частично се потвърди хипотезата на изследването ,защото не се потвърди предположението ,че с възрастта физическата агресия намалява ,

а вербалната агресия ще се увеличава  и при момичетата и при момчетата. От изследването се установи,че при момичетата с възрастта намалява физическата и вербалната агресивност ,а при момчетата-физическата агресивност се запазва ,а вербалната агресивност също намалява с възрастта .

Както се отбелязва в теоретичната част до голяма степен причините пораждащи агресивност в поведението са свързани с влиянието на социалните фактори –училище,семейство,(психотравмиращите семейни взаимоотношения) ,приятелския кръг ,медиите(пропаганда на насилие порнофилмите—всички възможни варианти на убийства ,побои и др.,различни предавания щоу ,демонстриращи борба “Кеч мания”), компютърни игри ,улицата,където децата играят.

При разговорите ми с учителите ,те споделиха,че след началото излъчванията на различни предавания и реалити шоу  като например “Кеч мания” децата след училище започвали да си организират турнири и да се бият,като всяко се определяло на един от участниците от това предаване—

Скалата , Трите хикса  и т.н. начина на хранене също играе роля,защото децата консумират големи количества сладко ,като шоколади ,вафли и дори и кафе,това им действа като адреналин ,който при отрицателни емоции се увеличава и способства за по-агресивни прояви.

За детето от начална училищна възраст климатът в семейството и училището е от особено значение за психичното му развитие ,във връзка с усвояване на положителните модели на поведение и взаимодействие. В спокойна атмосфера , в дух на разбирателство , уважение и симпатия се създава благоприятна обстановка за възпитание на детето , по отношение на отговорност и етични отношения към другите хора.

За да се установят трайни модели на агресивно поведение , от особена важност е да се даде на детето възможност да интерализира система от ценности,която отхвърля агресивността. Затова родителите и учителите трябва много внимателно да преценят какви форми и начини на взаимодействие ще прилагат спрямо детето при негативни прояви от негова страна. В тази насока е необходимо да се измести доминантата от стремежа за благополучие в получаваните резултати при дейността на децата към стремеж за благополучно и хармонично развитие на детската личност . Агресията може да се намали ,когато детето изгради в себе си представа за ефекта на нараняването ,причинено на другите от него ,и това е придружено с обяснения и насърчаване в търсенето на други алтернативни поведения.

Като средство за намаляване на агресивността се сочи заниманието със спорт—плуване,бягане,карате.

Положителният пример , емпатията ,убеждението играят важна роля. Най-често след агресивни прояви на детето ,възрастните налагат определено наказание ,смятайки ,че по този начин ще коригират поведението. Доказано е ,че суровото наказание има временно действие, а ако не се прилага  предпазливо в бъдеще може да има обратен ефект ,тоест да формира крайно агресивни деца. Има известни основания да се вярва , че наказанието може да бъде полезно ,ако се прилага правилно.

След проведеното изследване се установи,че с възрастта нараства равнището на проява на вина след агресия ,добре е да се обърне внимание на този момент. Преживяването на вина се състои от усещане ,че детето греши ,че “не е право” по отношение на другите или на самото себе си. В училище ,а и в семейството събуждането на чувството за вина трябва да се използва за  организиране и коригиране на немотивирани действия на учениците. Не трябва родителите да манипулират децата да изпълняват някаква задача посредством чувство за вина.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В началото на 21 век ,въпреки напредъка на материалната и духовна култура,все повече се увеличават проявите на агресивно поведение, изразяващо се в различни форми на насилие. Тези прояви често имат различни причини , но е по-лесно да се обясняват и оправдават с агресивната природа на човека. Не трябва да се слагат под един знаменател всички,когато един е извършил нещо неприемливо, а да  се помогне за завръщането на тази личност в обществото. Много фактори влияят върху формирането на личността, някои от тях предпоставки за агресивно поведение. В социализацията на индивида възникват противоречия, те не могат да бъдат изкоренени.

В настоящата разработка насочихме вниманието си върху факторите,които влияят за агресивните прояви при момчетата и момичетата от начална училищна възраст. Влиянието на социалните фактори подпомага агресивните прояви при децата във всичките им разновидности. Те имат за свой източник и свой адресат обществото—институциите и индивидите.

От така изложения материал в дипломната ми работа и от изследователските методи ,които използвахме ,получените резултати показват:

¨     Процента на агресивност на момичетата е сравнително по-нисък ,в сравнение с този на момчетата от начална училищна възраст;

¨     Тревожно е това, че с възрастта и при момичетата и при момчетата ,агресивността се увеличава.

Предметът на изследване на дипломната ми работа е много обширен

съвсем не претендирам, че съм била напълно изчерпателна по отношение на изследвания материал.

В хода на изследването се появиха сериозни въпроси за размисъл ,от една страна на тези,които пряко се занимават с децата, а от друга  и на всички останали—родители,общество.

Познаването на вътрешния свят на всяко отделно дете е много важно условие , когато се определят подходите за по-нататъшна работа. Формирането на нагласа за въздържане от агресия и умения за самоконтрол и овладяване на собствените емоции е най-верният път към преодоляване на агресивното поведение, като начин на живот.

Уважението към личността на другия, зачитането на неговите права и достойнства , е съществен показател за хуманизирането, а оттам и за преодоляването на проявите на агресия между хората. Това се постига ,

както чрез системно възпитание, така и чрез постоянното самовъзпитание на всеки човек, насочено към все по-високо издигане на равнището на неговата човечност и въздържане от участие в каквото и да било агресивно поведение. Необходима е по-голяма хуманност в отношенията с децата. Те трябва да бъдат приучвани да откриват естетическите неща в живота и да ги развиват като част от своето поведение.децата имат нужда от това да им се покаже , че са обичани , независимо от допуснатите грешки . Те трябва да виждат, е ние се отнасяме с разбиране към проблемите им,че сме готови да им помогнем,тогава ,когато се нуждаят от това.

Дали децата.които са агресивни, ще продължат да бъдат такива или успешно ще заемат полагащото им се място в обществото? Всичко това зависи единствено от нас.

ПРИЛОЖЕНИЕ №1

Личностен въпросник на Бъс-Дюрки

  1. Ако не ме помолят любезно за нещо , няма да го направя.            да     не
  2. Не мога да смъмря някого, даже да си заслужава.                          да     не
  3. Понякога хората ме смущават със самото си присъствие.              да    не
  4. Когато хората не споделят моето мнение , аз споря с тях.             да     не
  5. Ако някой си придава важност, ще му дам да разбере кой съм.    да    не
  6. Знам, че хората говорят зад гърба ми.                                              да     не
  7. Понякога  показвам гнева си като удрям силно по масата .           да     не
  8. Аз съм много по-често раздразнителен ,отколкото изглеждам отвън.да не
  9. Не познавам някого , когото действително да мразя.                     да     не

10. Понякога имам лоши мисли , срамувам се от себе си.                   да     не

11. Ако някой ми досажда, мога да му кажа какво мисля за него .      да    не

12. Когато правя нещо неискрено, съвестта ми много ме мъчи.          да    не

13. Мисля, че има маса хора, които ми завиждат.                                 да    не

14. Познавах хора, които ме принуждаваха да стигна до сбиване с тях.    да  не

15. Понякога, когато не мога да докажа , че съм прав, ставам твърдоглав.         Да  не

16. Струва ми се , че другите хора ми се присмиват.                            да   не

17. Понякога съм толкова раздразнителен , че по най-незначителния повод,             вдигам врява.                                                                                          да  не

18. Толкова често съм въвлечен в бой , колкото и другите хора.                 Да  не

19. В случаи, когато съм лъгал, съм страдал от угризения на съвестта.  Да не

20. Даже и когато съм много разсърден, не употребявам обидни думи. Да   не

21. Когато съм се скарал с някого , дълго време не говоря с никого.   Да    не

22. Когато съм ядосан много, тряскам вратите.                                     Да     не

23. По- скоро бих отстъпил, отколкото да споря за нещо.                     Да    не

24. Често  чувствам, че ще избухна.                                                          Да   не

25. Съмнявам се дали ще ми бъдат простени моите лудории.              Да    не

26. Стигам до полуда , когато някой си прави шеги с мен .              да         не

27. Ако някой важничи , правя обратното на това , което иска той. Да       не

28. Искам да зачитат моите права.                                                      да          не

29. Лесно загубвам спокойствие , но бързо ми минава.                    Да         не

30. Никога не съм толкова разсърден, че да чупя вещи.                   Да         не

31. Който обижда мен и семейството ми, ще има разправии с мен.да          не

32. Често имам по-различно мнение от другите хора.                       Да        не

33. Обикновено обмислям какви скрити причини може да има някой    който прави нещо в моя полза.                                                    да           не

34. Хора, които клинчат от работа, трябва да се чувстват виновни. Да      не

35. Когато някой ми крещи , крещя му и аз.                                      Да         не

36. Не мисля , че някои нарочно се опитват да ме ядосват или обиждат. Да                                                                                                                  не

37. Моят девиз е  “Никога не се доверявай на чужд човек “ .         да           не

38. Рядко се бия , даже и тогава,  когато другия е започнал.           Да          не

39. Правя много неща, които ми  предизвикват след това угризение на съвестта.                                                                                                Да    не

40. Мисля , че има много хора, които не ме понасят.                       Да         не

  1. 41.      Когато си спомням  всичко, което ми се е случвало, чувствам се обиден от съдбата.                                                                               Да    не
  2. 42.     Може да се случи така, че да изпадна в ярост, при която да нараня някого.                                                                                                  Да     не
  3. 43.      От десет годишна възраст не съм имал пристъпи на гняв.        Да     не
  4. 44.      Мисля, че другите хора са по-щастливи от мен.                         Да     не
  5. 45.      Когато не се справям с нещо имам угризения на съвестта.       Да     не
  6. 46.      Винаги съм търпелив с другите хора.                                           Да    не
  7. 47.      Когато някой ми казва какво да правя, се опитвам да не  се      да     не съобразявам с това.                                                                              Да    не
  8. 48.      Ако е необходима физическа сила , за да се защитя , ще я приложа.  Да                                                                                                                    не
  9. 49.      Нямам неприятели , които да ми желаят злото.                           да    не
  10. 50.      Понякога си мисля, че животът здраво ме е сграбчил.                да    не
  11. 51.      Предпазлив съм с хора, които са по-любезни , отколкото съм   да    не  очаквал.
  12. 52.      Мисля, че никога не получавам това, което ми се полага.          Да   не
  13. 53.      Спомням си , че веднъж така ме ядосаха , че взех най-близкия  предмет и го счупих.                                                                            Да    не
  14. 54.      Потиска ме това, че не съм направил повече за родителите си. да    не
  15. 55.      Ако се нервирам мога да ударя плесница на някого.                   Да   не
  16. 56.      По- рано винаги съм мислил, че повечето хора, казват истината. Да   не
  17. 57.      Често мисля, че съм пропуснал нещо в живота.                          Да    не
  18. 58.      Когато споря за нещо, съм склонен да говоря по-високо.          Да    не
  19. 59.      Когато не ми харесва държанието на моите приятели , им го казвам.

Да    не

  1. 60.      Когато ме ядосат ставам дебелоглав.                                                  Да   не
  2. 61.      Понякога съм доста завистлив, но не го показвам.                      Да   не
  3. 62.      Не мога да си представя действителната причина, която би ме накарала да ударя някого.                                                                  Да     не
  4. 63.      Когато някой се отнася с мен несправедливо, не се нервирам.да      не
  5. 64.      Никога не правя лудории.                                                               Да   не
  6. 65.      Ако някой ме удари пръв, връщам му го.                                      Да   не
  7. 66.      Неотдавна бях доста нервен.                                                           Да   не
  8. 67.      Ако показвах на хората какво чувствам ,биха ме считали за човек, с който трудно се излиза на глава.                                                         да    не
  9. 68.      Хора, които непрекъснато обиждат ,трябва да бъдат набити.     Да   не
  10. 69.      Понякога говоря за хора, които не обичам.                                   Да   не
  11. 70.      Почти всяка седмица срещам някого, когото не понасям.          Да   не
  12. 71.      Често отправям заплахи ,които не мисля да изпълня в действителност.                                                                                     Да   не
  13. 72.      Не мога да променя това, че съм малко нелюбезен с хората , които не харесвам.                                                                                                Да   не
  14. 73.      Не споделям с хората, когато имам лошо мнение за някого.      Да   не
  15. 74.      Не се безпокоя от неща, които са важни.                                      Да   не
  16. 75.      Когато се ядосам много ,ругая хубаво по този повод.                 Да   не

ПРИЛОЖЕНИЕ №3

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕ НА АГРЕСИВНОСТТА ПРИ 8-9 ГОДИШНИ И 10-11 ГОДИШНИ МОМИЧЕТА И ПРИ 8-9 ГОДИШНИ И 10-11 ГОДИШНИ МОМЧЕТА

Изследвани

лица

ТА ВА ИА ОП АР АН РО ВСА Л ОБЩ
8-9 Годишни

момичета

62% 59% 16% 68% 48% 68% 43% 68% 30% 50%
10-11 Годишни

момичета

54% 52% 26% 66% 60% 76% 65% 81% 48% 57%
8-9 Годишни

момчета

76% 76% 31% 92% 42% 57% 56% 70% 36% 56%
10-11 Годишни

момчета

76% 67% 53% 60% 69% 75% 69% 83% 55% 66%

ПРИЛОЖЕНИЕ № 4

ПРЕДСТАВЯНЕ НА АГРЕСИВНОСТТА ПРИ;

8-9 годишни момичета и 10-11 годишни момичета

ПРИЛОЖЕНИЕ № 4

ПРЕДСТАВЯНЕ НА АГРЕСИВНОСТТА ПРИ;

8-9 годишни момчета

10-11 годишни момчета

СЪДЪРЖАНИЕ

І .Увод

1.Теоретичен анализ на агресията

1.1.Същност на агресията

1.2.Видове агресия

1.3.Фактори , които влияят върху агресивното поведение

1.4.Особености на детската агресия

II. Емпирично изследване на агресията при децата.

2. Цел на изследването

2.1 .Задачи и хипотези на изследването

2.2 Методика

2.3.Анализ на резултатите

2.4.Изводи.

III. Използвана литература

  1. 1. Попов, Хр. Психопатология на човешката агресия : клинико- психиатрични аспекти.—София: Колор студио ,2000.
  2. 2. Попов,Хр. Човешката агресия : Социалнопсихологични и психоаналитични аспекти .—София: Колор студио, 1999.
  3. 3. Калчев,Пл. Тормоз и виктимизация на връстниците: Проблеми на психосоциална адаптация ,–София: Парадигма,2003.
  4. 4. Стаматов,Р. Детска психология.—Пловдив,ИК Хермес,2000.
  5. 5. Стаматов,Р. и др. Психология на човека.—Пловдив: Хермес, 2003.
  6. 6. Стаматов,Р. и др. Психология на общуването—ИК Хермес 2005г.
  7. 7. Зографова,Й. Агресивността на българина в условията на преход.—София: Изд. Марин Дринов,2001.
  8. 8. Фром,Ер.—Анатомия на човешката деструктивност—ИК “Захарий Стоянов”  –2003.
  9. 9. Майерс,Д.—Социал
  10. 10. Социальная психология, 1999 г.
  11. 11. Тодорова,Елка. Социална психология.С.1995 г.
  12. 12. Ричардсон Д, “Агрессия”,Изд. “Питер”, Санкт-Петербург, 1998.
  13. 13. Андреева,Л., Социално поведение и междуличностно взаимодействие, С., Лик,1999.
  14. 14. Андреева, Л.,Христоматия по социална психология,Дилок, С.,2001.
  15. 15. Рюдгер Д.—Агресията като шанс—ИК “Хермес”—2006г.

ПУ “ Паисий Хилендарски” –

Филиал  гр. Смолян

на тема

“ АГРЕСИЯТА СРЕД ДЕЦАТА В НАЧАЛНА  УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ”

Изготвил: Нели Кискинова                                                 Проверил:

Специалност: СПП                                                               проф.Р.Стаматов

Ф.№ 061031

Вашият коментар


four + = 11