Подробни лекции по педагогика

Публикувано на декември 28 2010 Добави коментар

Предмет на Педагогиката

  1. I. Предмет на Педагогиката – процесът на възпитание и обучение на човешката личност. „пайс” (дете) + „егейн” (водя) -> човек, който води някого по пътя на познанието. Първи исторически данни на хора, които са възпитавали децата – още от древен Рим, от Спарта (възпитавали са ги да бъдат силни); девойките са били втори клан, били са подготвяни да бъдат домакини. В древността Педагогиката се приема като наука за възпитанието на децата. В по-късен етап с развитието на обществените отношение обект на възпитание и обучение са били и други възрастови групи, така възниква науката андрегогика – наука за обучение на възрастните.
  2. II. Обект на Педагогиката: детето (предвид социалната незрялост те са на първо място), родителите (по пътя на самообразование и на активно обучение), учителите (също постоянен обект на Педагогиката, постоянно усъвършенстване на преподавателските умение), ръководителите (Педагогиката показва и реализира дейността за усъвършенстване на управленските умения: методи за работа, стил на ръководните дейности), подчинени

III. Субекти на Педагогиката – тези, които упражняват педагогическо въздействие

  1. Родителите – оказват възпитателно и образователно въздействие върху децата, те са най-близо до децата, оторизирани са и упълномощени, по законов ред те изпълнява и образователни и възпитателни въздействия върху децата. В ранен етап от човешката личност е необходимо да съществува тандема „училище-семейство”
  2. Учителите – образователна функция, имат и известни задачи, свръзани с възпитанието на учениците
  3. Приятелите
  4. Колегите – винаги може да се научи нещо от колегите, особено о онези с по-дълъг стаж
  5. Ръководителите
  6. Медиите – четвъртата власт, те имат огромна сила да влияят, както индивидуално, така и върху големи общности, има и определени изисквания по отношение на характера на материалите и времето в което се излъчват
  7. Собствената личност – всеки един човек може да въздейства върху себе си, какви ще бъдат резултатите накрая – позитивни или негативни – ще зависи от социално-правната и моралната настройка на личността. Тук обаче не трябва да пренебрегваме ролята на други фактори, влияещи върху човешката личност (семейство, училище, приятели, медии, алкохол, наркотици, ускорено физическо за сметка на психическо акцелеразция..)

IV. Основни педагогически категории

1. Възпитание – въздействието на една личност върху друга личност с цел насоченото формиране на личността на възпитаника

2. Обучение – процесът на преподаване и усвояване от учениците на обществено-историческия опит на човечеството пор ръководството на специално подготвени за целта лица (учители, възпитатели, лектори, инструктори, ръководители)

3. Образование – система от научни, културни и технико-практически познания, натрупани от човечеството в периодите на неговото съществуване и развитие (начално училищно образование, средно, висше, магистърско..)

  1. V. Дялове на Педагогиката

1. Обща педагогика: изследва и разглежда основните закономерности на учебно възпитателния процес

2. Възрастова педагогика – изучава и разглежда особеностите на възпитание и обучение на хора от различни възрастови групи

3. Специална педагогика – изучава и разглежда особеностите на учебно-възпитателната дейност на деца с физически и психофизиологични проблеми. Разделя се на 4 типа:

i.            Сурдопедагогика – глухонеми и слабочуващи хора

ii.            Тифлопедагогика – слепи и слабозрящи хора

iii.            Олигофренопедагогика – леки психически проблеми или изостанали умствено

iv.            Логопедия – разстройство в речта

4. Педагогика на девиантното поведение – де(отклонение), виа (път); агресивно поведение, извършване на престъпление, бягство от дома..)

5. История на Педагогиката – развитието на педагогическите идеи и възпитанието в различните исторически епохи

6. Социална педагогика – изследва и разглежда особеностите на образованието и възпитанието

VI. Връзка на Педагогиката с други науки

1. С Психологията – на основата на психологическите изследвания и данни се подбират и препоръчват педагогически средства за възпитателно въздействие

2. С Физиологията на висшата нервна дейност – в някои периоди от развитието на детето настъпват промени и трябва да сме подготвени с това, защото може да настъпи девиация

3. С Кибернетиката – наука за управлението на различните процеси. Педагогиката изучава различните педагогически процеси, които протичат в обществото и в отделната личност. По отношения подбора на онази методика, която би оказала възпитателно или превъзпитателно въздействие.

Методи за научно-педагогическите изследвания

Методи за научно-педагогическите изследвания – пътищата, начините, способите, способстващи за реализиране на научно-изследователските цели. Онези инструменти, чрез които опознаваме човешката, детската личност.

  1. Наблюдение – метод, чрез който по визуален път се получава информация за личността на детето
    1. Пряко или директно/индиректно наблюдение

i.      Пряка и обратна връзка

ii.      Индиректно или непряко. Визуалната връзка е едностранна

  1. Изискване за прилагане на метода за наблюдение

i.      Цел на наблюдението

ii.      Избор на ситуация за провеждане на наблюдението

iii.      Избор на място за провеждане на наблюдението

iv.      Продължителност на наблюдението

  1. Биографичен метод – Документално изучаване на личността на детето (използване на документални източници, които дава информация както за личността на детето, така и за неговото поведение) Те са официални и неофициални:

i.      Официални – бележник, дневник, медицински картон, официални документи от полиция, прокуратура, съд

ii.      Неофициални – документни източници, чието съществуване не е официално регламентирано (снимки, тетрадки, дневник, лексикони, писма, СМСи, е-мейл). Неофициалните източници могат да бъдат използвани официално, когато имаме разрешение от родителите и неофициално – когато те не ни видят

  1. Метод на експертните оценки – на определени лица, били в относително по-продължителен по време контакт с интересуващото ни дете се възлага изготвянето на характеристика по определени критерии и показатели. Тези характеристики трябва да бъдат изготвяни и изпратени в определено време. На принципа на отхвърлянето на по-малко съвпадащите твърдение и синтезиране на по-често съвпадащите твърдения се изготвя обобщаваща характеристика за личността на детето.

IV.  Интервю – научно-изследователски метод. Специфичен метод за изследване; провежда се на принципа на събеседване. Неговото провеждане изисква наличието на съгласие на обекта на изследване; предварителна подготовка на въпросите за интервюто и тяхното предоставяне на обекта на изследване; определяне на деня, часа и мястото на интервюто, определяне начина за фиксирана на информацията получена при този метод. Съществуват два типа интервюта – вербално и документално

  1. Вербално – технически средства, записване, запомняне
  2. Документално – писмено изложения на интервюто, вербалното може да премине в документално. Относно легитимността на информацията, винаги е по-добре тя да бъде в писмен вид, има и юридическа стойност, съдържа почерка на даденото лице. Много е важно поведението на педагога при четенето на информацията пред детето. Важна е визуалната връзка. Погледът трябва да бъде делови
  3. Тест-метод – специфичен изследователски метод, изискващ лабораторни условия за неговото провеждане (липса на външни дразнители; нормирано време, използване на апаратура). Основно се прилага:
    1. Документален тест – въпроси от различен характер (текстуални въпроси, математически задачи, фигурални задачи, цветови, логически задачи). Подреждат се по специален начин, в зависимост от целта на теста. Този метод предимно се използва при изследване личността на кандидатите за работа в различни области: силови институции, транспорт и др. За различните тестове се определя различно време и допустим брой грешки.
    2. Апаратурен тест – използва се за изследване „тремора” на крайниците; за нервно-психическото състояние на лицето. Два индикатора – времето, за което се стига от А до Б, наказателни точки при отклоняване.

VI. Анкета – специален изследователски метод, документален метод, представляващ бланка на която по логически ред са зададени въпроси, изискващи отговор

  1. a. В зависимост от степента на идентификация на обекта на изследване те биват:

-    Явни – съдържащи достатъчно данни, даващи информация за личността на лицето

-    Анонимни – не съдържащи информация чрез която да се идентифицира личността на анкетирания

  1. b. В зависимост от характера на изискваните отговори на въпросите

-    Закрити – изискват „да”, „не”

-    Отрити – анкетирания дава самостоятелен отговор, съобразно собственото си разбиране по дадения въпрос

-    Смесени – при един въпрос могат да бъдат допуснати безалтернативни свободни отговори

-    Близки по съдържание и значение

ü     При анкета в заглавната част  е записана целта на изследването – кой е изследователския екип и от къде е, типа на анкетата и някои изисквания за попълване на анкетата

  1. VII. Метод на незавършените изречения – специален изследователски метод, който може да бъде прилаган спрямо деца от начална училищна възраст; включва игрови елементи.
    1. 1. Проучвателна беседа – Подбор на резервни теми за събеседване; недопускане използването на назидателен или заповеден тон; преднамерено, но дозирано използване на невербални техники за комуникиране; емпатийност; въздържане от монологизация; въздържане от подвеждащи и насочващи въпроси и отправяния на заплахи ; използване на сходни ситуации; въздържане от изграждане на окончателно мнение за личността на детето на базата само на резултати от проучвателната беседа; съпоставка на резултатите с други методи, други обекти/субекти; селекция и систематизация на въпросите нуждаещи се от допълнителна проверка; стремеж към позитивен завършех на беседата; когато е целесъобразно проучвателната беседа може да бъде трансформирана във възпитателна и обратното.

Принципи в диагностичната дейност

  1. Определение – изходни положения, основни изисквания, способстващи за реализиране точността по изследване на човешката личност
    1. 1. Целенасоченост – изисква от субектите всеки един момент от научно-педагогическото изследване да знаем какво искаме да постигнем и как да го постигнем
    2. 2. Законосъобразност

i.      Като изискване да използваме само законови методи и средства за изследване

ii.      Да се занимават упълномощени лица с тази дейност (учители, педагогически съветник…)

  1. 3. Деиделогизация и департизация на диагностичната дейност – страни и народи в преход от една политическа система към друга. В една такава страна е много важно да се абстрахираме от политически течения и да не дава това отражение върху работата ни.
  2. 4. Персонификация на диагностичната дейност – свързан с две важни обстоятелства

i.      Необходимо да използваме такава методика за диагностика, която е съобразена с индивидуалните способности на детето обект на изследване

ii.      Отнася се за случаите, в които се налага да диагностицираме деца с противоправно поведение. В този случай, този принцип изисква да се стремим да установим степента на вината на дадено дете или група деца. Много често децата са склонни да отрекат вината си или да я занижат, или да я прехвърлят на някое друго дете. Възстановяването на персоналната вина е необходимо с оглед на набелязването на съответна педагогическа стратегия и тактика за повлияване върху отделните деца съобразно персоналната вина.

  1. 5. Запазване в тайна резултатите от диагностичната дейност, когато това е педагогически целесъобразно. Законови норми за защита на информацията.
  2. 6. Защита на най-добрия детски интерес. Опит за изучаване детето всестранно, положителни и отрицателни страни, както и наблягането и на двете.
  3. 7. Системност и непрекъснатост на диагностичната дейност
  4. 8. Единство и взаимодействие между обектите на диагностичната дейност – педагогически съобразно е те да обменят информация помежду си. С това ще постигнем няколко добри неща – всеки субект ще е наясно с процеса развитие на личността на детето обект; отделните субекти биха могли да диференцира своите цели, соята дейност, за да не се дублира.

Принципи на възпитанието

Определение – изходни положения, основни изисквания, способстващи за реализиране на дейността насочена към изследването на човешката личност

  1. 1. Целенасоченост – изисква от субектите всеки един момент от научно-педагогическото изследване да знаем какво искаме да постигнем и как да го постигнем
  2. 2. Законосъобразност

i.      Като изискване да използваме само законови методи и средства за изследване

ii.      Да се занимават упълномощени лица с тази дейност (учители, педагогически съветник…)

  1. 3. Светски характер на възпитанието. Малолетните деца могат сами или под въздействието на родителите да определят своето религиозно предпочитание. Те могат да участва в религиозни дейности, но само с присъствието на родителите си. Непълнолетните деца могат сами да избера дадено вероизповедание, могат самостоятелно да участва в религиозни дейности, но само с писменото разрешение на родителите.
  2. 4. Възпитание в колектива и чрез колектива. Познавайки силата на колектива, ние можем да манипулираме част от него, можем да му въздействаме. Ние трябва да следим как върви процесът на педагогическо въздействие.
  3. 5. Възпитание чрез труда – чрез него човек показва кой е, изпитва удовлетворение, че е забелязан, че може да издържа семейството си, трудът изгражда много ценни качества на личността – упоритост, учи на взаимопомощ, на смелост, любознателност…

Методи на възпитанието

Същност – Методите на възпитанието са способите, начините, приомите чрез които въздействаме върху съзнанието, чувствата, волята и поведението на личността за реализиране целите на възпитанието; педагогически инструменти за оказване възпитателно въздействие.

I. Методи за убеждение – чрез тях възпитателното въздействие се реализира и възприема по доброволен път. Чрез тях (може да се окаже) възпитателното въздействие постига по-траен/дългосрочен ефект.

  1. 1. Вербални/словесни методи на убеждаване – чрез тях възпитателното въздействие се реализира по вербален/словесен път

a) Разяснението – монологичен вербален метод, относително кратък акт (по време и съдържание), чрез който на детето се разяснява отделни елементи от поведението му като при необходимост може да се засегне и въпросът за причинността за това поведение. Разяснението може да бъде инициирано и то субекта и от обекта

b) Разказ – монологичен вербален метод, относително по-разширен по време и съдържание, чрез който пред детето се представя ситуация, в която дадено дете е извършило просоциална, или асоциална постъпка. Целта е детето да направи аналогия със собственото си поведение и да предприеме действия, аналогични на представени в разказа

c) Съвет – монологичен вербален метод, чрез който на детето се предлага определен конкретен модел на бъдещо просоциално поведение, съобразен с неговия ситуативен/моментен статус/положение. Може да бъде иницииран и от субекта, и от обекта.

Изисквания за спазване на метода:

-          Да бъде разбираем/достъпен

-          Да бъде изпълним

-          Да бъде законосъобразен

d) Внушение – специфичен монологичен вербален метод, чрез който на детето се предлага няколко модела на бъдещо просоциално поведение, съобразено с неговия ситуативен статус. С помощта на вербалното и невербалното си майсторство, на детето се въздейства да избере онзи от представените модели, който в най-голяма степен съответства на статуса му. При съвета детето само си избира -> по-голяма е вероятността, че ще го изпълни

e) Беседа – най-често използваният метод за убеждение. Това, което я отличава от останалите е диалогичността й и това, че в себе си тя може да включи и други методи за въздействие -> тя се явява като комплексен метод за убеждение.

За постигане на ефективност – изисквания:

- Планиране на беседата

  • Определяне на целта
  • Определяна не ден, час и място за провеждането й
  • Получаване на пълна информация за личността на детето
  • Определяне на встъпителни теми за събеседване (предразполагане към откровеност, създаване на добра обстановка, и психическа съвместимост между обект и субект)

-   Предпазване от влизане в противоречие/зараждане на конфликт от началото

-   Въздържане от използване на назидателен/заповеден тон

-   Въздържане от използване на думи обиждащи детето

-   Използване на факти/данни в оптимален размер

-   Въздържане от поява на монологичност

-   При невъзможност беседата да бъде продължена (по различни причини), то тя трябва да бъде прекратена  по начин, който не нарушава създадена добра психологическа съвместимост между обекта и субекта -> нужен ни е легитимен повод за прекъсване

-   Стремеж към добър завършек на беседата

-   Анализиране на резултатите от беседата и набелязване на въпросите, по които е необходимо отново да се беседва

-   Предприемане на последващи действия, основани на резултатите от проведената беседа.

-   Когато е целесъобразно, възпитателната беседа може да премени към проучвателна и обратно

f) Преодолява на оневиняваща защита – понякога децата издигат пред себе си защитна стена на невинност -> целта им е да не признаят вината или да я омаловажат, или да я прехвърлят на друг; целта на субекта е да бъде преодоляна оневиняващата защити, да се премахне щита – > това става чрез показване на несъстоятелността на приетото защитно поведение – > трябва да се запознаем добре с обстоятелствата, свързани с детето и обкръжаваща го среда, използвайки аргументи, факти и педагогическо си майсторство.

g) Подчертаване на перспективни линии на поведение и развитие – често използва. В зависимост от ситуацията по подчертаните перспективи могат да бъде с положителна или отрицателна насоченост; целта е детето да види себе си в близка или далечна/средна перспектива -> даваме възможност детето да избере по кой път да тръгне.

h) Педагогически взрив – Основна отличителна черта на този метод в сравнение с други вербални методи на убеждение е това, че ако чрез друг метод възпитателното въздействие се реализира по еволюционен път (постъпателно), то чрез този метод въздействието може да се реализира по революционен път (чрез скок). Силата на въздействието е много голяма. Методът е сложен за подготовка, прилага се от екип. Чрез силата на вербалното въздействие детето изпада в силна емоционална зависимост, т. нар. „пиково емоционално състояние” в което детето изпада. В него се разгаря силна вътрешна борба между доброто и злото с тенденция да победи доброто; в това върхово изповедническо състояние в детското съзнание се извършва своеобразен мигновен преглед на негативните му постъпки на фона на положителния му потенциал. В тази ситуация детето трябва да вземе окончателно и твърдо решение за бъдещото си поведение ( в положителен план). За да успеем да организираме и приложим метода е необходимо да:

-          Да сформираме екип, разпределяйки ролята на всеки един от участващите

  • Ролята на водещия (представя случая, ролята му е: неутрална позиция)
  • Ролята на нападащия (черната фигура, напада, подсилва вината…)
  • Ролята на отбраняващия (защитава, обяснява гласно и убеждава зрителя за постъпки, вярва, че детето може да се поправи)
  • Ролята на балансьора (потушава скандала между нападащия и отбраняващия)
  • Ролята на наблюдаващия (понякога е равна на ролята на водещия; следи състоянието на детето)

-          Запознаване със здравословното състояние на детето: психика, сърце, т.н.

При несъобразяване със здравословното състояние на детето вместо до педагогически взрив може да се стигне до психологически срив!

  1. 2. Визуално-сензорни методи за убеждение – чрез тях възпитателното въздействие се възприема предимно чрез зрителните, съчетани с други възприятия на човека

a) Показ на снимки от периодичния печат; фотоси от местопроизшествия, плакати, картини и други нагледни средства, излъчващи дадено педагогическо послания (възпитание+обучение)

b) Показ на кино и видео материали: често използва и ефективен метод – показва се проблема в развитието му.

c) Показ (директен/индиректен) на алкохолици/наркомани: личният пример много впечатлявал разчита се на другите възприятия (слух, миризма); трябва да имаме обект на наблюдение.

Не може да се използва за всички възрастови групи – проверка на физ./прих. Състояние на детето.

  1. 3. Практически методи за убеждаване

a) Личен пример: основава се на присъщия за децата подражателен рефлекс (на родители, приятели, учители)

  1. 1. Тези, които работят с деца трябва да съобразяват, че в някаква степен нашият личен пример е важен за тях -> ако трябва да работим с дете с агресивен характер не трябва да проявяваме агресия
  2. 2. Може да въздействаме директно/индиректно върху детето

b) Включване на детето в неформални дейности според предпочитанията му.

  1. II. Методи за принуждение – чрез тях педагогическо въздействие се прилага и приема по принудителен път. Тези методи се прилагат в случаите, в които чрез методи на убеждение не са постигнати планираните възпитателни цели.
    1. 1. Нормативно-регламентирани методи на принуждение – онези методи и мерки за чиято приложимост има посочена изрична норма/регламент (в законите, правилниците, инструкциите, заповедите)

a) В наказателния кодекс – наказания, които съдът налага на непълнолетните извършители на престъпление

-          Лишаване от свобода

-          Обществено порицание (противоречива)

-          Лишаване от упражняване на определена професия/дейност

-          Пробация

b) Закон за борба срещу противообществени прояви на малолетни и непълнолетни (ЗБППМН)

Според ЗБППМН -> малолетни до 14г., непълнолетни – от 14 до 18г. ненавършени

Спрямо малолетните правонарушители се налагат само принудителни възпитателни мерки съгласно чл.13 на ЗБППМН. Спрямо непълнолетните правонарушители се налагат или възпитателни мерки по чл.13 (ако деянието е с ниска степен на обществена опасност) или наказателни мерки по наказателния кодекс

c) Правилници за вътрешния ред на специализирано учебно заведение. Различни мерки за принудително възпитателно въздействие, които ръководството на училищното заведение може да налага спрямо провинилите се ученици

d) Правилници за вътрешния ред на обществено-образователните учебни заведения – описания за принудителни възпитателни мерки, прилагани спрямо провинилите се ученици.

  1. 2. Общо-педагогически практико-целесъобразни методи на принуждение – целесъобразни методи на принуждение. Нормативно нерегламентирани, но доказани в своята целесъобразност в педагогическата практика – категорично изискване/забрана чрез заповед.

III. Методи за стимулиране (МС) – прилагат се в случаите, когато процесът на възпитание/превъзпитание е достигнал определено ниво чрез методи на убеждение/принуждение. С МС допълнително се активира процесът.

  1. 1. Класификация на МС

a) Вербални методи на стимулиране

-        Одобрение: относително кратка вербална форма на изказ на положително отношение на субекта спрямо положителното поведение на обекта

-        Похвала – вербален метод на стимулиране (монологичен) относително по-разширен по съдържание, чрез който се прави кратък анализ на поведението на детето и отношението на субекта в ситуацията. Детето бива стимулирано за положените от него усилия; детето разбира, че субектът влага личен елемент в отношението си с него. Похвалата може да бъде изказана индивидуално и групово (семейство, клас…)

-        Доверие – прилага се в случаите, когато процесът на възпитаване/превъзпитаване е достигнал връхната си точка -> убедени сме, че детето не се нуждае от преднамерено възпитателно възд., а само би се справило при попадане в различни педагогически ситуации.

-        Поръчение – използва се в случаите, в които субектът е преценил, че вече е възможно на детето да му се превъзлагат педагогически функции, т.е. детето от обект може да се изяви като субект на възпитателната дейност. Изисквания за прилагане му:

  • Поръчението да е разбираемо, изпълнимо, законосъобразно.
  • Осъществяване на скрит/индиректен контрол върху изпълнението на поръчението
  • Подпомагане, когато е целесъобразно
  • Недопускане на предоверяване

Патриотично възпитание

  1. I. Същност – такава насоченост на дух, възприятия, чувства, преживявания на личността по отношение на следните категории: Родина, народ, роден край, семейство, и всичко онова, свързано с националната и етническа самоопределеност. Патриот е този, който не само обича родината, народа и семейството си, но и е готов да ги защитава, да отдава своите сили, умения за просперирането им.
  2. II. Задачи на патриотичното възпитание.
    1. 1. Запознаване с историята и традициите на родния край
    2. 2. Запознаване с историята и традициите на държавата и нацията
    3. 3. Възпитаване на любов към род и родина
    4. 4. Възпитаване в критично отношение и поведение към отрицателните явления в социалната действителност
    5. 5. Възпитаване в готовност за саможертва в името на род и родината
    6. III. Фактори на възпитанието
      1. 1. Родител
      2. 2. Училище
      3. 3. Приятели
      4. 4. Медиите
      5. 5. Управляващите обществото като цяло

Естетическо възпитание

  1. I. Същност, задачи и значение на естетическото възпитание
    1. 1. Същност – естетика(гр.) – чувствителен, изящен, красив. Наука, която се занимава с чувствителността в природата, с обществото, се казва естетика. Тя е наука за сетивното възприемане на обекта. Елементи на обкръжаващата среда, предизвикващи положителни чувства. Възпитание – въздействие на една личност върху друг с цел положителна промяна на личността. Естетическо възпитание – целенасоченото въздействие за възпитаване на чувства, мисли, за прекрасното в заобикалящата ни действителност.
    2. 2. Концепции за естетическо възпитание

a) Една от първите концепции свързва ЕВ с изкуството и въздействието му върху хората; от тази гледна точка се счита, че ЕВ се отъждествява с художественото възпитание. Може да се счита, че възприемането по онова време на ЕВ се  отъждествява с художественото възпитание -> възпитаваме у подрастващите добър вкус, правилно разбиране и съждение в областта на музиката, изкуството, литературата, танцовото изкуство.

b) Според друга концепция за ЕВ освен изкуството, роля за естетическо формиране на човешката личност оказва и цялата социална/околна среда – красиви сгради, добре оформени улици и булеварди, естетически издържаните превозни средства, спокойните и усмихнати хора.

c) Включва първите две концепции: естетическото възпитание на изкуството, както и ЕВ на околната среда заедно с красотата във взаимоотношенията.

  1. 3. Задачи на ЕВ

a) на основата на система от естетически знания, убеждения, възгледи и чувства да се формира съзнание на активно естетическо отношение към действителността.

b) Пробуждане и развитие на естетико-художествени заложби на детето

c) Изграждане на естетически възпитаност като основа на естетическото поведение: важно е, но не е достатъчно да възпитаме децата да имат естетическо въздействие, но и да го наградим -> то да има естетическо поведение.

  1. II. Етапи на процеса на естетическото поведение
    1. 1. Естетическо възприятие – способността да се усеща красотата, прекрасното в отделните предмети и явления; да се разграничава прекрасното от грозното, трагичното от комичното, възвишеното от ниското, както и в живота, така и в чувството, така и в поведението.
    2. 2. Естетическо чувство – специфично човешко преживяване, реакция на човека, на хуманната му същност, на емоционалната му реакция по отношение споменатите по-горе категории; естетическото чувство е умение да се възприема и преживее естетическата същност на заобикалящата действителност и изкуството, както и на положителните качества на човешката личност.
    3. 3. Естетически вкус – играе важна роля при регулирането на ценностната система на човека, т.е. той участва в ценностната ориентация на детето; естетическия вкус дава възможност за формирането на умения за оценка на прекрасното
    4. 4. Естетическа потребност – вътрешна необходимост от естетически възприятия/преживяване на ценностите в окръжаващата среда, в изкуството и човека
    5. 5. Естетически идеал – висша проява на естетическо съзнание; онова състояние на човека, свързано с наличието на цялостност и хармония, при естетическото възприемане и третиране на заобикалящата я действителност.
    6. III. Средства на естетическото възпитание
      1. 1. Труд – чрез него, изграждайки продукт на човешката мисъл не е възможно човек да не изпита удовлетворение от това, което е постигнал, дори когато това „произведение” има причудлива форма или е нестандартно, човек изпитва положителни емоции, защото разбира, че това е част от него.
      2. 2. Изкуство – чрез пеене, чрез изящно изкуство, чрез театър…. Ние трябва да създаваме значимостта на тази дейност, да намерим добри примери, чрез които да възпитаваме детето.
      3. 3. Природа (като велик „художник”)
      4. IV. Етапи на интервенцията за възпитаване на естетиката в поведението
        1. 1. Предаване на опит
        2. 2. Емоционално въздействие
        3. 3. Осмисляне
        4. 4. Преоценка
        5. 5. Убеждение
        6. 6. Решение
        7. 7. Поведение
        8. 8. Традиция
        9. V. Поведенчески актове – обект за естетизиране
          1. 1. Стойка

a) Тип „швейк”

b) Тип „теле-кула”

c) Тип „наклонена кула”

  1. 2. Походка

a) Тип „подскачаща”

b) Тип „патешка”

c) Тип „провлачена”

d) Тип „щраус”

  1. 3. Жестикулация

a) Тремор на крайниците

b) Допир на части от/на тялото

c) Поглеждане на часовника

d) Ненужно движение на ръцете, при разговор/в джоба

  1. 4. Миманс

a) Тикове

b) Често мигане с клепачи

c) Преднамерено повдигане на веждите

  1. 5. Артикулация

a) Тембър на гласа

b) Темп на изговор

c) Шумно поемане на въздух

d) Диалектен речник, жаргон

  1. 6. Неуважително вербално комуникиране
  2. 7. Визуален контакт – елемент показващ нашето отношение към обекта

Умствено възпитание

  1. I. Същност – „intellectus (лат.) – умствена и познавателна способност на човека. Неговата възможност да мисли вярно. Ум = интелект. Целенасочена дейност извършена от субектите на тази дейност за развитие на умствените сили и мислите на учащите се, за изграждане на култура на умствен труд.
  2. II. Задачи и съдържание на умственото възпитание
    1. Задачи
      1. Овладяване на определен фонд от знание за природата, обществото и човека
      2. На базата на натрупания фонд от знания изграждане на цялостен светоглед или на система убеждения и възгледи за света като цяло. Толкова повече можем да си обясним процесите и явления протичащи в обществения живот, толкова по-добре можем да видим нашето място в обществото.
      3. Овладяване на основните мисловни операции ( анализ, синтез, сравнение, класификация), чрез които се осъществява познавателната дейност.
      4. Формиране на интелектуални умения за учебна дейност
  • Общи учебни умения – да се чете, да се пише, да се слуша, за устно формулиране и излагане на своите мисли, умение да се работи с книга
  • Специални умения – да се четат ноти, изготвяне на технически чертежи, да се ползват карти, да се записват различни математически знаци
  1. Развитие на мисленето и умствените сили;
  • Диалектическото мислене – отразяване на процесите и явленията в обществената действителност в тяхното единство и противоположност.
  • Логическо мислене – умение да се доказва и опровергава, да се изказва и предполага, прогнозира
  • Абстрактно мислене – умение да виждаш, възприемаш и представяш явленията в различна светлина освен общоприетата. Умение да предвиждаш. Често от тези абстрактни явления не намират приложимост, но някои от тях в процеса на развитие на обществото намират своята приложимост
  • Индуктивно мислене – мислене от частното към общото
  • Дедуктивно мислене – от общо към частно
  • Техническо мислене – умение да се виждат и основават взаимовръзките между отделни части или агрегати на дадено свойство с цел производство на по-добър детайл, уред, апарат.
  1. III. Процесът на умствено възпитание
    1. 1. Видове процеси

a)              Процес продължаващ през целия човешки живот

Периоди:

-        Предучилищно детство (0 – 6,7год.)

-        Училищно детство (6 – 13, 14год.)

-        Юношество, ранна младост (13 – 18год.)

-        Зряла младежка възраст (18 – 28год.)

-        Основна социално-трудова реализация (28 – 55,60год.)

-        Заслужен отдих, социална осигуреност (60 – )

b)             Относително самостоятелен цикъл

Умственото възпитание представлява самостоятелен процес сравнявайки го с другите процеси отнасящи се до човешкото развитие, а именно тези на неговото естетическо, нравствено и друго развитие.

  1. 2. Структура и етапи

a)             Овладяване и формиране на научни представи и понятия

b)             Формиране на интелектуални потребности и интереси – мотивация

c)              Формиране на интелектуални умения и навици

d)             Формиране на интелектуални качества и дейност

Физическо възпитание

  1. I. Определение – дейност целяща изграждането на всестранна и хармонична личност. Чрез физическото възпитание се оказва позитивно въздействие не само върху физиката, но и върху психиката, върху възможността да полага качествено, както интелектуален, така и физически труд. Чрез физическото възпитание се реализира древното твърдени „здрав дъх, здраво тяло”
  2. II. Средства
    1. 1. Физически упражнения
      1. Гимнастика – основна, хигиенна, спортна, художествена, акробатика, аеробика, производствена, лечебна, културизъм
      2. Игрите – подвижни, спортни
      3. Спорт – любителски, професионален
      4. Туризъм
      5. 2. Природни фактори
        1. Слънчеви лъчи
        2. Вода
        3. Въздух
        4. Въздушни и слънчеви бани
        5. Обливане
        6. Къпане, душ
        7. 3. Хигиенни условия
        8. III. Организационни форми за физическо възпитание

-        Физическа култура в училищните заведения и по месторабота

-        Спорт извън учебните заведения и месторабота

-        Спорт в семейството

-        Спорт в трудовия колектив

-        Лична програма за спортно-възстановителна дейност

Нравствено възпитание и развитие

  1. I. Същност – Създава моралните предпоставки за съществуването на човека. То е  в основата на неговото духовно развитие. Представлява процес на вграждане на нравствени ценности на човека. Процес на възприемане от дадена личност. Приобщаване на детето към съществуващите морални норми, принципи и ценности.
  2. II. Съдържание и задачи на нравственото възпитание
    1. 1. Съдържание

a) Нравствени ценности (хуманизъм, отговорност, принципност, равенство, свобода)

b) Процес  на приемане и усвояване на нравствените ценности

-        Информация за ценности

-        Трансформиране в съзнанието на ценностите на свой език

-        Дейност за приемане/отхвърляне на ценностите

-        Включване на дадена ценности в ценностната система на детето

-        Изменение на личността

  1. Задачи

a)                  Овладяване на знание за моралните норми и принципи и формиране на съответни убеждения

b)                  Изграждане на нравствени чувства, ценности и мотиви за поведение

c)                   Формиране на нравствени качества у личността

d)                  Формиране на потребности за изява на нравствена позиция

e)                   Формиране на активна нравствена позиция и поведение

  1. III. Дисциплина и нравствено възпитание -  способност за самоорганизация и да се подчиняваш на нормите на обществото. Видове – лична, домашна, училищна, трудова, обществена дисциплина

Правно възпитание

  1. I. Същност: Чрез правното възпитание се изгражда у децата убеждението, че Република България е правова държава, че тя се управлява според Конституцията и законите на страната. Правовата държава гарантира свободите, достойнството, здравето и живота, и имуществата на своите граждани
  2. II. Задачи:
    1. Овладяване на система от правни знания и непрекъснато повишаване равнището на тези знания
    2. Формиране на убеждения за необходимостта и полезността на правните норми и изисквания, както и техния задължителен характер
    3. Придобиване на навици привички за правно поведение
    4. Възпитаване на активна гражданска позиция и нетърпимост към правонарушенията и правонарушителят
    5. Формиране на нагласа за съпричастност и активно отношение и изготвяне, и усъвършенстване, и актуализирането на правните норми
    6. III. Процеси на правно възпитание
      1. Празни знания
      2. Оформяне на правно съзнание
      3. Възпитаване на правна култура
      4. Законосъобразно поведение
      5. IV. Превантивно-възпитателна дейност – недопускане на или предотвратяване на противоправно поведение сред пълнолетните, малолетни и непълнолетни

Типове на превенция

  1. Ранна превенция – дейност насочена към недопускане появата на условия, фактори и конкретни причини, генериращи противоправно поведение сред децата
  2. Пределитктна превенция – насочена на недопускане извършването на конкретно замислено нарушение
  3. Постделиктна превенция – недопускане повторно извършване на правонарушение

Екологично възпитание

  1. I. Същност – дом + наука; за природата като общ дом за всички. Изследва взаимоотношенията между животинските и растителните организми в дадени условия на околната среда и влиянието на средата взети измененията, които настъпват върху тези организми.

Песни с възпитателно въздействие върху хората от гледна точка на необходимостта да опазват природата. В едно от тях се описва как гората заплакала, т.к. Св. Георги е занемарил задълженията си, за да се грижи за нея и полето -> отишъл на нивата -> полето се разплакало

  1. II. Задачи
    1. Формиране на подрастващия на културно отношение към природата
    2. Постоянно повишаване на знанията за природата и нейните закономерности
    3. Формиране на естетически отношения към околната среда
    4. Възпитаване на желание и потребност за грижа за природната среда

Полово възпитание

  1. I. Същност – част от общата култура на обществото; специфично социално-педагогическо взаимодействие насочено към повишаване качеството половите взаимоотношения и емоционалното удовлетворение на личността от сексуалното общуване с партньора. Фройд установява 3 фази – орална, анална, генитална.
  2. II. Задачи:
    1. a. Формиране на половата идентичност и адекватно полово поведение; запазване и развитие на специфичните стереотипи на мъжественост и женственост.
    2. b. Обогатяване културата на половите взаимоотношения; формиране на потребност от полово информиране и консултиране
    3. c. Полово възпитание и развитие на личността от гледна точка на емоционалната удовлетвореност от връзката с партньора и формиране на сексуално-емпатийно отношение към партньора.
    4. d. Изграждане на хармонични отношения при двата пола при запазване на специфичните различия между мъжа и жената.
    5. III. Съдържание – в структурен аспект съдържанието на половото възпитание включва:
      1. a. морални и естетически норми и принципи, регулиращи сексуалното взаимоотношение между партньорите
      2. b. знания за физиологичните процеси в организма
      3. c. знания за техниката на сексуалния живот
      4. d. рационални методи, форми и средства за предаване на сексуалната информация и опит, обосновани педагогически (за родители, възпитатели, социални работници)
      5. IV. Полово консултиран
        1. a. Консултиране на брачните партньори

-        До встъпване в брак

-        При встъпване в брак

-        При развод

-        В зряла възраст

  1. b. Полово консултиране на деца

-          До 5 годишна възрастта

-          От 5 до 7 – предучилищна възраст

-          От 8 до 12 – изграждане на етични и естетически отношения между децата

-          От 12 до 14 – пубертетен период

-          От 14 до 18 – зараждане и развитие на първите истински чувства

  1. V. Субекти
    1. a. Семейство
    2. b. Училище
    3. c. Връстници
    4. d. Медии
    5. e. Неформални институции

Принципи на обучението

  1. I. Определение: Изходни положение, ръководни начала, определящи дейността на обучаващия и характера на познавателната дейност на обучаваните.
  2. II. Класификация
    1. Целенасоченост
    2. Научност – преподаваните знание трябва да се основават на апробиране в практическата дейност; познание за света, обществото и взаимоотношенията
    3. Нагледност – Ян Амос Коменски –„В разума няма нищо, което не е минало преди това през сетивата”
    4. Възпитателен характер на обучението – обучавайки възпитаваме, а възпитавайки обучаваме
    5. Системност и последователност – преподадените знания трябва да са включени в една система, която да е съобразена както с възрастовите особености на детето, така и с целесъобразността на тези знания от гледна точка на потребностите на обществото. Преподадените знания не трябва да се състоят от откъснати познания в материалната и духовната сфера.

Ян Амос Коменски – „Всички знания трябва да се породят така че следващото знание винаги да се основава на предходното, а предходното да се затвърждава от следващото”

  1. Достъпност – възможността децата да приемат даденото знание от гледна точка на социалното им развитие.
  2. Индивидуализация на обучението
  3. Съзнателност и активност при обучението
  4. Устойчивост и трайност на преподаваните знания

Методи на обучението

  1. I. Определение: Пътищата, начините, способите чрез които се предава и възприема от обучаемите необходимото познание
  2. II. Класификация:
    1. 1. Нагледни методи
  • Наблюдение на материални обекти в реални условия
  • Патриотично възпитание
  • Наблюдение в класни условия
  • Демонстрация на обекти – прибори, инструменти, оръжия
  • Лабораторни опити
  • Разглеждане на кино и видео материали
  • Аудио материали
  1. 2. Словесни методи на обучение
  • Обяснение – чрез него се дава информация за причино-следствената връзка между дадени предмети и явления
  • Разяснение – чрез него се дава допълнителна информация за даден процес или явление, който по преценка на субекта или обекта на обучението не е бил в достатъчна степен възприет/осъзнат
  • Разказ – съдържа в известна степен описателни и игрови елементи
  • Доказателство – характеризира се с това, че служи за допълнително аргументиране на дадено преподадено знание
  • Обяснително и художествено четене – включва и емоционално децата
  1. 3. Практически методи
  • Упражнение – вербално, текстуално, инструментално
  • Самостоятелни задачи – домашна работа
  • Практически задачи (спазване на безопасност) – практика, лабораторна работа, ролеви игри
  1. III. Организационни форми на обучение
  2. 1. Урок – 45мин. при горните класове и 30мин. при долните
  • Изисквания

ü      Дидактична цел

ü      Връзка между образователни и възпитателни задачи

ü      Подбор на учебния материал

ü      Подбор на съответните методи за преподаване на знанието

  • Видове уроци

ü      За нови знания

ü      За затвърждаване на знанията

ü      За обобщаване на знанията – разглеждат се отделни по-съществени елементи от учебното съдържание включено е няколко урока за нови знания отнасящи се до определен дял от изучаваната учебна проблематика

ü      За проверка на знанията – контрол върху предания материал

Методически единици:

-         Проверка

-         Преподаване на ново знание/я

-         Задаване на въпроси

-         Даване на домашна задача/и

  1. 2. Лекция – 2 академични часа; някоя тема може да бъде изнесена в няколко лекции
  2. 3. Семинар – 2 академични часа
  • Затвърждаване и разширяване на знанията
  • Проверка на знанията
  • Видове протичане

ü       Поставяне на план – подготовка за вербално участие, вземане на участие

ü       Възлагане на писмени разработки на отделните теми от семинарното занятие

  • Производствена и педагогическа практика
  • Домашна работа
  • Екскурзия
  • Сократовски метод – обраното на общоприетата теза, чрез която се стига до истината по пътя на дискутирането
  • Решаване на казуси – текстуална задача, включваща усп. на задачата и проблемните въпроси, които трябва да бъдат решени. Подготовката на отборите може да бъде индивидуална или групова.

ü       Индивидуална – чрез жребий един от обучаемите представя решението на казуса, като на останалите обучаеми се дава възможност да допълнят решението или да опонират. Водещият има право на обобщаващо изказване. ***** по същия начин ако казусите са повече.

-          Положителни страни – тези, които представят казусите мога да бъдат оценени, дава се възможност за допълване на решението на казуса чрез включване на другите обучаеми; всички обучаеми се подготвят.

-          Негативни страни – не всички, които са се готвили могат да бъдат оценени пълноценно; поради това се прилага групово решение на казуса.

ü       Групово решаване – разделяне на няколко групи, като на всеки се поставя решение на един или повече казуси; дава се време за подготовка; всяка група представя своя разработен казус -> всеки от групата взема участие или групата излъчва ръководител.. След представянето на казуса се дава възможност за вземане на участие от представителите на другите групи (по същия казус) Водещият си запазва правото за обратно изказване

-          Предимства – постига се по-голяма концентрация на вниманието за решаване на казуса; има по-голяма възможност за обективно оценяване на участващите групи (водещият трябва да наблюдава работата на отделните групи)

-          Отрицателни черти – няма достатъчно време за качествено участие на останалите обучаеми при представянето на казус от групата.

  1. 4. Викторини

Отчитане на успеха и методи

за проверка и оценка на знанията

  1. I. Отчитане на успеха
    1. Текущо – може да се осъществява всеки ден
    2. Тематично отчитане – ако учебното съдържание е разделено на теми от няколко урока; учителят може да проверява знанията след всяка тема, раздел
    3. Периодично – всеки срок
    4. Окончателно – в края на годината, семестъра
    5. II. Методи за проверка на знанията
      1. Устна

i.      Фрагментарна – задаване на бързи въпроси, изискващи кратки отговори

ii.      Фронтална – чрез обхващане на по-голям обучаеми

  1. Писмена – чрез диктовки, решаване на задачи, развиване на кратки теми, попълване на тестове, проверка на писмени контролни работи, възлагане и решаване на графични задачи, класни работи, дипломни работи, матури
  2. III. Оценка на успеха
    1. Чрез изпитна оценка
    2. Чрез текуща оценка
    3. Срочна оценка
    4. Годишна оценка

Системи:

-          Цифрова – оценките се слагат по низходящ ред

-          Символна – при децата в предучилищна и начална. Има стимулиращ ефект

-          Буквени системи

Вашият коментар


× 8 = sixteen