Спортът – сила за живот

Публикувано на юни 1 2011 Добави коментар

НАЦИОНАЛНА  СПОРТНА  АКАДЕМИЯ  „ВАСИЛ  ЛЕВСКИ”

ПО

ЛЕКА АТЛЕТИКА

Тема:

Подбор, техника и методи за трениране на деца чукохвърлячи.

Изготвил:                                      Научен ръководител:  доц  Ст. Миланова

Милен Атанасов Вачев
фак. № 26 348                                  подпис:
IV курс, 10 група, TФ

УВОД

Лекоатлетическите  хвърляния са един от основните дялове на така богатото разнообразие от дисциплини в леката атлетика. Хвърлянията  като естествено приложни двигателни действия на човека играят огромна органооформяща роля за всестранното физическо развитие на младежта. Те въздействат върху всички части  на тялото, създават емоции по време състезания и занятия, спомагат за овладяване на необходимите знания, по-разционални навици и умения за максимално проявление на волевите способности, развиват моралните качества и функционалните способности на занимаващите се , подобряват работоспособността и и опазават здравето им. Чрез тях младежтта укрепва физически и опознава със съдействито на педагога закономерностите, които лежат в основита им.

Опазването на обективно съществуващите закономерности и изява на максималните способности на човек и използване осбеностите на устрйството на уреда за хвърляне са основната задача на всестраната спортна подготовка на лекоателтите хвърлячи.

Стремежът да се хвърли колкото се може по-далеч в определена посока по ъгъл спрямо хоризонта е крайната цел при хвърлянията. Тя се постига чрез  отделните страни на спортната подготовка , а именно: техника, физическа ( функционална), психическа ( морална,волева, интелектуална емоционална ) и тактическа. Всяка една от тях решава известни задачи с определени средства и методи. Подборът на средствата и методите за спортна подготовка е тясно свързан с характерните анато-физиологични,механични, психологични и педагогични особености в изграждането на движенията  при хвърлянията. Всеки един вид от тях носи свои специфични особености, които го отличават от останалите, и общи черти, които го обединяват с тях в един общ дял на леката атлетика. Общата характеристика на всяко хвърляне е необходимо да се свърже и с индивидуалните особености във физическото и психическото развитие на състезателя, със степентта на подготовката и неговите възрастови осбености. По такъв начин спортната подготовка на всеки хвърляч ще се носи индивидуални отпечатаци и същевременно тя ще бъде свързана и подчинена на характерните особености на всяко едно от хвърлянията.

Лекоатлетическите хвърляния са физически упражнения, който оказват всестранно развитие върху почти всички функции на човека. Те развиват равномерно мусколите на горните и долните крайиници на трупа. Непрекъснатото усъвършенстване на движенията и действията като цяло по форма и динамика, на методиката за развиване на физическите качества, подбирането и прилагането на все по-ефективни средства за възпитание, рационализирането на конструкцията на уредите и съоръженията са довели до резултатите в хвърлянията до твърде висок уровен както у нас, така и в световен мащаб.

Начините за хвърляне на различните лекоатлетически уреди се определят от форма, тежестта на уреда и правилата за хвърляния, възприети от ИААФ. Правилата определят размерите и формите на уреда и мястото, от където трябва да се хвърля. Те в общи линии определят структурата, външната картина на движението при тласкането, хвърлянето, мятането.

Подбор

Проблемите на подбора и прогнозирането на спортните способности са важни и актуални, но все още недостатъчно изяснени. Значимостта им за теорията и практиката на спортната тренировка и необходимостта от решаването им конкретно за всеки вид спорт ни  дава основание да насочим вниманието си към проблемите  на подбора и прогнозирането на спортните способности в леката атлетика

Актуалността на проблемите, свързани с началната спортна подготовка по лека атлетика, се обуславя от непрекъснатия стремеж към снижаване възрастта на състезателите от националните и клубни отбори. Това налага снижаване на възрастта за започване на учебно-тренировачния процес и ревизиране кактона възрастовите етапи, така  и на средствата и методите за начална спортна подготовка. Запознаването на учителите със съвременните тенденции в тази насока ще повиши качеството на подбора и ще разшири  възможностите на занимаващите се за постигане на високи резултати в зряла спортна възраст.

Разкриването на същността и характерните особености на подбора в леката атлетика е свързано с изясняването на понятията „талант”, „надареност”, „способност”, които имат непосредствено отношение към него. В теорията на способностите все още има спорни въпроси, които не са достатъчно изяснени. Съществуват известни противоречия при обясняването на изброените понятия, при разкриване на тяхната структура и съдържание.

  1. Заложби – анатомо-физиологически особености, специфични за всеки индивид. Те са вродени и са предпоставка за развитие на способностите. Проявяват се в конкретна дейност чрез способностите
  2. Надареност – наличие на изключително благоприятна структура на вродените заложби от специален характер
  3. Способност – свойства на личността, осигуряващи възможността за постигане на успех в конкретната дейност – възникват и се проявяват в конкретната дейност. Подлежат на развитие
  4. Талант – благоприятна структура на актуално-проявяващи се способности, която позволява достигането на високи постижения в спортната дейносt

За нуждите на спортния подбор съществено значение имат преди всичкодвигателните способности, които според В.И.Лях могат да се дефинират като „индивидуални особености, определящи равнището на двигателните възможности на човека и са свързани с успешното осъществяване на някаква двигателна дейност”.

В основата на двигателните способности, според същия автор, лежат генетически обусловените заложби, които могат да се групират в няколко основни насоки:

a) морфологически особеностина нервната система включваща силата, уравновесеността и лабилността на нервните процеси, индивидуалната структура на кората на големите полукълба, функционалната зрелост на основните й центрове и пр.

б) физиологически особености, носещи информация за специфичните за всеки индивид особености на дихателната и сърдечно-съдовата система, за белодробната вместимот, за МПК, за минутния обем на сърцето, честотата и силата на сърдечните съкръщения, на вдишванията и издишванията, на периферното кръвообръщение и пр.

в) биохимически особености, свързани с окислителните процеси в организма, с транспортирането на кислород, с ресинтеза и синтеза на енергетични продукти, необходими за двигателната дейност, с енергетичната регулация, с обмяната на веществата и пр.

г) телесни особености, размери и структура на тялото, маса на мускулните и мастни тъкани;

д) наследствени (генни) особености;

е) психодинамически особености, носещи информация за възможностите на индивида за регулация и саморегулация на психическото състояние, за максималните мобилизационни възможности, за емоционалното състояние на индивида и пр.

Целта на подбора, според Р.Е.Мотьллянская е да се направи „…правилна диагностика на резервните, потенциални възможности на спортиста, което изисква задължително, всестранно изучаване на физиологичните функции и физически качества, здравословното състояние и личностните качества на спортиста, имащи водещо значение за конкретния вид двигателна дейност”.

Техника на мятане на чук

Като всички лекоатлетически хвърляния,така и съвременната техника на мятане на чук е изградена въз основа на биологични и механични закономерности, на които са подчинени формата и динамиката на движението, чрез кото се осъществява цялостното мятане. Форамата и динамиката на движението се обуславят от специфичността на уреда и от ограниченото пространство,  от което се извършва мятането. Като вземем под внимание тези две предпоставки, виждаме, че основно във формата на свижението при мятане на чук е въртеливото движение, а не постепателното по посока на мятането, което е незначително. Доброто постижение при мятането на чук е в пряка зависимост от придадената начална скорост в момента на отделяне на уреда от ръцете на атлета, от ъгъла, под който излита спрямо хоризонта, и от височината на точката над земята, от която излита уредът.

Предварителни въртения:

Предварителните въртения се извършват по следния начин. Чукът, който се намира отзад в дясно при изходното положение, се привежда в движение напред, нагоре и наляво към лявото рамо чрез активна работа на краката, трупа и раменете. В момента в който чукът преминава пред тялото, двете рамене са хоризонтални. Когато чукът премине средната линия на тялото и се движи към високата си точка, раменният пояс постепенно се завърта в дясно, за да пресрещне чукът при преминаването му зад тялото. От тук атлетът използва тежестта на трупа и активното въздействие на мускулите за ускоряване на неговото движение. Много важно в моментът на прехвърлянето на чука зад тялото ръцете да останат почи изпънати така, че китките да отидат зад главата, а лактите да се намират на височината на челото. По този начин радиусът  на въртене не се изменя чувствително. Това подпомага за запазване на доброто равновесие и осъществява воденето на чука по възможно по-дълъг път, при което се получава увеличение на линейната скорост при една и съща ъглова скорост. Тежестта на тялото при това се намира на десния крак, като левия крак опира в земята с пръстите си. Нарастването на скоростта започва, след като чукът заеме положение назад горе в дясно и започне да слиза към ниската си точка. Тази част на предварителните въртения е най-активната. Това се осъществява чрез предварително оптимално разтегнатите поясни и гръбни мускули и чрез активната работа на ръцете в дясно надолу, без да се намалява амплитудата. Второто предварително въртене се извършва при повишена скорост чрез прихващане на уреда по-рано в дясно зад тялото. При предварителните и същинските въртения уредът се движи по наклонена плоскост спрямо хоризонта. Най-ниската точка на плоскостта, по която се движи чукът, се намира долу в дясно отпред, а високата се разполага симетрично на  нея горе в ляво отзад. По време на предварителните и същинските въртения положението на ниската и високата точка се измества по посока на движението на чука, без да пресича средната линия на тялото. Ниската и високата точка на траекторията, която описва уредът при въртенето, са асиметрично разположени спрямо симетричното устройство на тялото. В следствие на това движенията се приближават към симетрично разположение спрямо надлужната ос на тялото и в резултат на ниската и високата точка се преместват по посока на въртенето. С оглед създаване на по-голяма скорост на уреда при навлизане на първото същинско въртене центробежната сила, която се развива, изисква противодействие от страна на спортиста с движение на таза, краката и труът. Когато чукът се намира във високата си точка, тазът се избутва надолу напред в дясно, като за целта десният крак се свива подчертано в колянната става, а когато чукът се намира в дясно горе назад тазът и тежестта на трупа са разполовени върху левия крак. Особено характерно е положението на трупа, когато чукът започва движението си от ниска към висока точка. Трупът се изпъва, като се отвежда назад от вертикалата, раменете са отпуснати напреед, главата е с прибрана брадичка и по продължение на гръбначния стълб. Едновременно с това във всяко следващо същинско въртене сгъването на краката в коленете и разгъването им в тазобедрената става се увеличават. Всичко това изпълнителят прави във връзка с увеличаването на центробежната сила на чука и с оглед запазване на устойчиво динамично равновесие.

Същински въртения

По форма същинските въртения не се различават едно от друго, но по динамика на изпълнение в резултат на ускоряващия се ритъм се забелязва увеличаване на скоростта от въртене към въртене, което води до по-нататъчно увеличаване на центробежната сила, на която спортистът трябва да се противопоставя чрез компесаторните движения на тялото с оглед запазване на доборото динамично равновесие.

Първото същинско въртене започва, когато чукът се намира назад горе в дясно. Чукът запова движението си към ниската си точка, а атлетът се стреми с постепенно увеличаващи се усилия, разсуквайки се, да тегли уреда отдалече в дясно. При това положение лявото рамо, ръката и тилът на чукът образуват една права линия, като тегленето се усеща в лявото рамо и лявата половина на тялото. За бързото опъване на лявата ръка, без да се намалява амплитудата на движение, от голямо значение е работата на дясната ръка. Дясната ръка подпира и подпомага за  опъване на лявата, като по такъв начин създава здрава система между чукът и тялото, чрез което усилията се предават върху чукът под най-голям радиус. В края на разсукването на тялото изпълнителят е стъпил здраво върху двете стъпала, раменете и тазобедрената ос са по фронта. Втората част на двуопорното положение започва със завъртане на пръстите на левия крак при здрава опора върху петата. Десният крак не се върти. Двете ръце са напълно опънати, като заедно с раменната ос сключва равнобедрен триъгълник, обърнат с върха към глава на чука. Лекоатлетът увлича чука във втората част на двуопорното положение, като водещо движение има стъпалото на левия крак, а десният започва да се върти на пръсти, повдигайки петата. При това положение центърът на тежестта е разположен повече върху десния крак. Въртенето на двете стъпала продължава до момента, в който лявото ходило е завъртяно на 90-100 градуса спрямо изходното положение. В този момент изпълнителят се оттласква от опората предимно с дясното си стъпало и преминава в едноупорно положение. С оттласкването от упората при активна работа на глезенната става коляното на десния крак не се повдига високо, а се завърта близко до левия опорен крак. Центърът на тежестта се прехвърля върху лявото стъпало, което продължава движението си върху външния си край и преминава на предната част, като се върти на нея. В първата половина на едноупорното положение не се въздейства на чука, а върху тялото на изпълнителя, което трябва да изпревари уреда. В момента на прехода на чука във високата точка лекоатлетът е успял да изпревари с таза и раменния си пояс уреда с около 40-50 градуса. Това се постига с помощта на ускорено движение на таза при оттласкването на десния крак, който преминава близко със свито коляно до левия крак, в следствие на което угловата скорост на таза се повишава, докато уредът се движи по инерция. Незначителното завъртане на раменния пояс на ляво от уреда се постига чрез леко свиване на дясната ръка, която не заема никакво участие в движението. Десният крак се приземява върху опората бързо с предната част на стъпалото. В този момент центърът на тежестта на тялото се намира по-близо до левия крак, който е сгънат в коляното. При това тазът е завъртян в ляво от уреда, в следствие на което чукът се намира в дясно от изпълнителя на височина на раменната му става. В резултат на това изпълнителят заема удобно двуопорно положение и започва следващото същинско въртене. Във второто и третото същинско въртене поради увеличаване на скоростта на въртенето преход от двуопорно в едноопорно положение наступва по-рано от предхождащото, което изисква от десния крак все по-бързо да се оттласква от земята във всяко следващо същинско въртене. Във второто и трето същинско въртене в следствие на по-бързото отделяна на десния крак от земята чукът се намира малко по-високо от равнището на раменните стави. Докато в първото същинско въртене трупът е леко наклонен, във второто и третото се отклонява назад повече, като тазобедрената и раменната ос стоят в една плоскост. Благодарение на все по-голямото изпреварване на уреда от атлета във второто и третото същинско въртене началото на двуопорното положение се характеризира с все по-ранно прихващане на уреда, който в третото си същинско въртене при някои хвърлячи се намира в дясно, по-високо от раменете. При третото си същинско въртене в следствие на голямото си увеличение на скоростта атлетът прихваща уреда по-рано и за да се противопостави на центробежната сила, премества трупа си в обратна на движението на чука страна. Десният крак се отпуска на земята от пръсти на цяло стъпало, като подбедрицата на десния крак е наклонена в ляво, а левия крак , свит повече от десния, се опира на земята на пръсти. Центърът на тежеста обаче е разположен главно върху десния крак. При второто и третото същинско въртене разстоянието между краката(стъпалата) се намалява. Това благоприятства увеличението на степента на изпреварването на уреда, което косвено води до повишаване на скоростта на въртенето. Докато при започване на първото същинско въртене разстоянието между стъпалата е 70-80см във второто намалява на 50-60см и в третото достига до 30-40см.

Заключително усилие

При мятането на чук заключителното усилие протича в кръгова траектория. При това в стремежа си да проведе мощно заключително усилие атлетът не трябва да намалява амплитудата на движението чрез свиване на ръцете или предварителното изтегляне на трупа назад. Заключителното усилие започва в момента на поставяне на десния крак на земята в края на третото си същинско въртене, при което чукът се намира в дясно назад горе приблизително на височина на раменната става. Левият крак се отпуска от пръсти на цяло стъпало, десният също. Заключителното усилие започва с движение на чука отгоре надолу по низходящата част на траекторията, а след това напред нагоре, при което в работата се включва вече както трупът, така и раменният пояс. Като най-активна трябва да се посочи първата част на заключителното усилие, когато чукът слиза отгоре към ниската точка. Скоростта на чука в тази част на заключителното усилие е много голяма в следствие на бързата работа на оптималното предварително разтегляните до преди това мускули на гърба. Раменният пояс се завърта в ляво по посока на движението до тогава до когато не се изравни фронтално с таза, като трупът, без да се извива, леко се изтегля назад, за което спомага и главата, която се отклонява назад. Когато чукът се намира в ниската точка на траекторията си, центърът на тежестта на хвърляча е разположена върху двата свити крака. Раменете са отпуснати, ръцете са изпънати, а трупът чрез разгуване на тазобедрената става е леко изтеглен назад. В движението от ниската точка към точката на излитане на уреда лекоатлетът пренася трупа си в дясно, извивайки се и отклонявайки се чрез включване на тазобедрената област. Сега и краката вземат активно участие. Като левия крак се разгъва, а десния се опира в предната част на стъпалото си. Тялото е разположено по продължение на левия крак, който е изпънат в коляното, като със здравата си опора се противопоставя на голямата си центробежна сила. Ръцете са изпънати, китките се намират на височина на таза, главата е изтеглена силно назад и чукът се освобождава, когато се намира на височина на раменните стави на 90градуса спрямо посоката на мятане. Излитането на чука става по допирателната на кривата. Всяко прекомерно държане и задържане на чука намалява рязко радиуса на въртенето, като се отразява върху крайният резултат.

Запазване на устойчиво положение(спиране)

За да отстраним последиците от силите на въртеливото и постъпателното движение след особождаването на чука лекоатлетът извършва активна смяна на краката чрез енергично стъпване с десния крак напред и захвърляне на левия крак назад, при което ръцете се отпускат с енергично движение назад надолу в ляво.

Планиране и съдържание на тренировъчния процес

Планирането на учебнотренировъчния процес в хвърлянето на чук е съобразно преди всичко с фазите в развитието на спортната форма – придобиване, съхранение и временно загубване. Климатичните условия в нашата страна са наложили за най-удачно едноцикловото планиране на подготовката. Общата продължителност на подготвителния, състезателния и преходния период са детерминиране от спортния календар приблизително така:

  1. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД – 1.X до 15.IV –  28 седмици
  2. СЪСТЕЗАТЕЛН ПЕРИОД – 16.IV до 30.VII – 15 седмици
  3. ПРЕХОДЕН ПЕРИОД – 31.VII  до 30. IX – 9 седмици

Задачи през ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД за отеделнит възрастови групи и квалификации в много отношения са едни и саши, като в общи линии магат да бъдат формулирани така:

  1. Достигане на висока работоспособност на организма върху основната на общо функционално вработване на всички органи и системи.
  2. Повишаване на равнището на силовата и скоросно силовата подготовка, развитие на специалната ловкост и издражливост.
  3. Усъвършенставне на кордиционата структора на хвърлянето като цяло.
  4. Теоретическа,тактическа и морално-волева подготвка.

Тези общи задачи се решават диференцирано за различните възрасти и степенни на квалификация, най-вече за сметка на разнообразието от средства, обем и интензивност на въздействие.

Учебно тренировачния процес трябва да се насочи кам усвояване и усъвършенстване на основните елементи от техниката на хвърляне.

Успоредно с решаването на тазаи задача в неразривно единство с нея се развиват основните двигателни качества съобразно моделните характеристики за салтветна възраст.

ОБЩОПОДГОТВИТЕЛЕН  ЕТАП:  има продължителност от 12 до 14 седмици, разпределени в 3 мезоцикала. Обемат на натоварването нартва постепенно, като броя на тренировачните заниманич от 3 в началото на етапа достигат до 5-6 през последния мезоцикал.

При работа за ОФП се използват следните средства: кросове,игри,скокови упражнения, хвърляне на медицински топки и помощни уреди, пробягване на отсечки с дължина от 30 до 150 м и др.

Заучават се и се усъвършенстват елементите от техниката предимно с  помоща на имитациони упражнения с чук или помощни уреди( опашати топки, дискове от щанги 2.5-5 кг)

Упражненията за техника трябва да се включват в началото на всяко тренировачно занимание. Поне веднъж седмично е необходимо да се работи целенасочено за заучаване и усъвършенстване на наи-трудно усвоимите елементи от хвърлянията. Най- подходящи за целта са последователно свързаните комбинации от предварителни и същински въртения ( мах-въртене ), изпълняване на специална площадка. С подобни упражнения може да започне всяко занимание за хвърляне.

В тренировките за сила наи-добре е прилагането на силови комплекси, натоварващи равномерно и разнострнно всички мускулни групи. Трябва да се избягват упражнения с щанги.

Примерен седмичен план за подрастващи при 4 тренировки.

Понеделник:

  1. Загряване със специални упражнения.
  2. Имитации с чук и опашата топка(предварителни и същински въртения в комбинации)- 40 мин.
  3. Хвърляне на медицинска топка – 100бр.
  4. Скокове кам гърди с 2 крака – 60бр.
  5. Игра (15мин)

Вторник:

  1. Загряване със специлани упражнения.
  2. Хвърляне на чук с 1,2 и 3 същински въртения- 20бр
  3. Упражнения за сила с пудовка 5-7кг 60 бр
  4. Бягане- 2 км

Сряда:

Почивка

Четвъртак:

  1. Загряване с упражнения за гъвкавост и координация.
  2. Бегова подготовка – ускорения и стртове.
  3. Силов комплекс дискове от щанга 40 мин.
  4. Разпускане – леко бяагане

Петък :

Почивка

Събота:

  1. Загряване с имитации
  2. Хвърлчне на чук 20 бр
  3. Хвърляне на медицинска топка – 80бр
  4. Игра – 40 мин

Продължителността на всеки мезоцикал е обикновено 4 седмици, а схемата 3:1. През последна седмица от всеки мезоцикал се провеждат контролни изпитания по основните параметри на ОФП.

Продължителноста на специално подготвителния етап е от 2.I до 15.IV – общо 15 седмици . Характерна особеност  на този етап е,че наи-вече през неговата втора половина ОФП намалява,а се увеличава делът на специалната работа.Специално подготвителния етап е разпределен на 3 или 4 мезоцикала.През пирввия от тях,тъи като савпада с зимната ваканция,трябва да се включват и двуразови тренировки.Работи се при преимуществено за развитие на общата и специалната сила.Като основни средства се прилагат упражнения с дискове от щанги- 2 пъти седмично,силов комплекс,хвърлиания и упражнения с пудовка.При изспалнение на силовите упражнения интензивността се повишава до 70 – 75 % успоредно развитие на силата се работи и за бързина,взривност,специална гъвкавост и ловкост.За целта се използват отсечки от 30 до 50м,хоризонтални и вертикални подскоци,хвърляне на медицински топки и гюлета специални упражнения за странична мускулатура и др.Обемът на техническата подготовка достига своя максимум през март и април.Основната техническа задача е заучаване на хвърлянето с 3 същински въртения  съчетание с специфичния ритъм.В седмичния цикъл броят на тренировките за техника е 3,като жсяко едно от тях се изпълнява 25 – 30 опита.

В края на втория мезоцикал е необходимо да се очаства в зимниа шампионат на открито.Подготовката за това състезание включва 1 седмица със средно натоварване,след това седмица с ниско натоварване и участие в състезанието.След приключване на официалните дисциплини,включени в програмата на състезанието,се провежда и спортно педагогическия контрол върху основните скоростно-силови параметри /показатели/.Резултатите от тях дават насока за работа през следващия мезоцикал.

Примерен седмичен тренировачен план за втората половина от специално подготвителния етап при 5 тренировки.

Понеделник

1.Загряване

2.Имитации

3.Хвърляне на чук с по тежак – 10 бр.състезателен 20 бр.

4.Упражнения с дискове от щанга.

Вторник

1.Общо загряване с бегови упражнения

2.стартове и  ускорения

3.Хвърляне на помощни уреди /опашата топка,гюле и пудовка/ – 60бр.

4.Многоскоци  60бр.

5.Игра /15мин/

Сряда

1.Загряване със специални упражнения  20мин.

2.Хвърляне на състезателен чук 20бр.

3.Силов комплекс  /40мин/

Четвъртак

Почивка.

Петак

1.Загряване с специални упражнения.

2.Хвърляне на състезателен чук 20бр.

3.Хвърляне на по лек чук 10бр.

4.Скокове и бегови упражнения

Събота

1.Общо загряване с медицински топки

2.Упражнение за гъвкавост и имитации

3.Хвърляне на помощни уреди 50бр.

4.Игра

Състезателен период има продължителност от 16.IV до 30.VII или общо 15 седмици.През този период ученбно тренировъчния процес е необходимо да бъде съобразен с спортния календар.Натоваржането през състезателната седмица е средно,като се изпалняват 3 тренировъчни хвърляния.През състезателната седмица броя на тренировките за техника е 2, разпределени така,че да осигуряват 2 почивни дни до състезанието.

Упражнението за сила се изпълняват с повишена интензивност при намален брой повторения в една серия от 3 до 5 броя.В седмичните цикли,завършващи с състезание,се тренира с средно натоварване.Спортно педагогически контрол по отношение на скоростно-силовите показатели е наи добре да се провежда след състезателна седмица.

Примерна седмична програма /предсъстезателна седмица/

Понеделник

1.Специално загряване

2.Хвърляне на чук 12бр състезателен и 6 броя лек чук от тях 6 опита с максимална интензивност.

3.Ускорение,ниски стартове,многоскоци

4.Игра

Вторник

1.Общо загряване 20мин.

2.Хвърляне на помощни уреди 40 бр.

3.Упражнение за гъвкавост и леко бягане

Сряда

1.Загряване с специални упражнения

2.Хвърляне на чук 10 – 15 опита от тях 2 максимални.

3.Бегова работа – стартове и отсечки от 40 до 50м с умерена интензивност

4.Многоскоци

5.Хвърляне на гюле 4кг напред и назад 20бр.

6.Разпускане

Четвъртак

Почивка

Петак

1.Общо загряване

2.Упражнения с дискове от щанга

3.Хвърляне на медицински топки 50бр.

Събота

СЪСТЕЗАНИЕ

Вашият коментар


eight − 7 =