Педагогиката като наука (тема за НСА “Васил Левски” , София)

Публикувано на юни 1 2011 Добави коментар

1.Педогогиката като наука.Педагогиката е наука с предмет възпитание,обучение и образование,а нейния обект е човекът.Основните педагогически понятия са:възпитание,обучение,образование.Възпитанието е понятие с най-голям обем в педогогическата теория,то се използва в три основни значения:1.възпитанието като социално явление-тук възпитанието се разглежда като обособена дейност в рамките на едно общество,чрез която се предава натрупания социален опит от поколение на поколение.Така се осъществява непрекъснатост на историческия процес,тоест възпитанието изпълнява ролята на основно средство за социално онаследяване;2.възпитание в тесен смисъл на думата-това е целенасочено и продължително взаимодействие между възпитател и възпитаник,чрез което се изграждат определени личностни качества и устойчиво поведение при възпитаника;3. възпитание в широк смисъл на думата-това понятие е близко по значение до понятието социализация.Освен целенасочените въздействия върху личността на възпитаника,в него се включват и случайните въздействия от социалната среда върху него.Обучението е процес на системно,целенасочено и организирано овладяване на знания,умения и навици.Образованието е дейност по овладяване на систематизирани и насочени по степен на трудност и направление,знания в определена област.Системите за образование в отделните страни са изградени според традициите и културните ценности,но във всички случаи,те притежават основна степен,която е задължителна за младото поколение и следващи степени,обикновено профилирани в дадена област.Педагогиката е хуманитарна наука.Нейния обект на изследване се намира в процес на непрекъсната промяна-растеж,развитие,деградация,остаряване.Той е не само динамичен,но и сложен.Човешката индивидуалност е неповторима,т.е. установените закономерности в тази наука,за да бъдат приложени в практиката,трябва да се съобразяват с три нива на анализ:1.общочовешкото или типичното;2.специфичното-за определена възраст и условия;3.индивидуалното,неповторимото-за отделния човек.Изследователските данни в тази наука се отрзяват в специфични мерни единици.Изследваните процеси нямат рязка граница,начало или край.Педагогиката е социална наука-изучава човека в и чрез социалните му контакти с други хора и групи в процеса на обучение и възпитание.Тя е интегрална наука-при създаване на програми и модели на обучение и възпитание задължително използва като изходна база основни знания от други науки за човека.Педагогиката е нормативна наука-предписва определени норми на поведение.Тя също е и наука с изразен приложен характер.Поради интегралния си характер,педогогиката е свързана с почти всички науки изучаващи човека.Най-тясна е обаче връзката и с тези науки,които също като нея изучават духовните и социалните прояви на човека-това са психологията,социологията,философията и други.

2.Възникане и развитие на педагогиката.Исторически донаучният период е свързан с първобитното общество.Нарича се родово-общинен строй.Развива се в процеса на трудовата дейност и има подражателен характер.Основната му цел е да осигури достатъчно опит за оцеляване и справяне в реални жизнени ситуации.Съдържанието му е бедно,т.е. малко неща е имало да се научат,но възпитанието е всеобщо и до голяма степен всестранно.Централно място заема трудовото и физическо възпитание.Съществуват елементи на естетическо възпитание,за което можем да съдим по ранни скулптурни изображения,скални рисунки,предмети от бита.Във всяко племе или род се утвърждават и нравствени принципи,които регулират отношенията между всички членове на общността.Мирогледните възгледи през този период са основно в рамките на анемизма иобожествяване на природните сили.Възпитателната дейност се извършва от всички представители на по-старото поколение.Едва към края на периода с нея се занимават предимно вождовете и жреците.Тогава се появяват и инициациите-това са своеобразни изпити(за сила,ловкост,съобразителност),които са полагали младите членове на рода за да добият равноправие с възрастните.Тук съществува и специализация по полове.Педагогическите знания през този период се свеждат до описание на възпитателни ситуации,до формиране на твърдения въз основа на повтарящи се причинно-следствени връзки при общуването на млади истари.Натрупаните педагогически знания през този период се дават в устна форма.През античния период се появяват античните робовладелчески държави,като обществена организация;и писмеността.Те оказват сериозно влияние,както върху развитието на възпитанието и обучението,така и върху развитието на педагогическите знания.Тези знания не са обособени в отделна наука.Те са част от античната философия,етика и появилата се през Средновековието теология.Както през античността,така и през Средновековието,педагогическите знания не са обединени в отделна научна система.Елементи на педагогическата теория през античния етап могат да бъдат открити в произведенията на Сократ,Платон,Аристотел.През този период се появяват постоянно действащи школи към отделните храмове.Изучават се предмети като граматика,философия,музика и др.Има и специзлизирана физическа подготовка,осъществявана в „палестрата”-уяилище за борба.През Средновековието педагогиката продължава съществуването си в рамките на други науки.Към философията и етиката се прибавя и теологията(наука за бога).През този период целия духовен,политически и стопански живот е под влиянието на религията и църквата.Възпитателният идеал включва набожност,смирение,послушание.Педагогическата практика се обогатява,като съществуват три типа църковни училища-енорийски,катедрални, манастирски,които подготвят свещеници и дават грамотност най-вече свързана с четене,писане,богослужение,граматика и др.Светското образование е това на рицарите,които изучават седемте рицарски добродетели.През този период се появяват първите университети-Салерно,Болоня,Париж.До края на 16 в. техния брой е около 40.Трите основни факултета са по философия,право,теология,а по късно и медицина.Педагогическите познания през този период се обогатяват с методики на обучение,развитие на диалоговите методи и нови форми на занятия,като лекции,дискусии,семинари.Педагогиката се отделя като самостоятелна наука през възраждането.Основн принос за това има чешкият учен Ян Амос Коменски.Той разработва почти всички системи на педагогичската наука.Те са отразени в над 300 произведения.Най-известните са:”Великата диагностика” и „Изкуството да учиш всички на всичко”.Коменски създава система за организация на обучението класно-урочната-масово качествено и икономически ефективно обучение;формира поредица от дидактически принципи и основни правила,които трябва да се спазват при всяко обучение;създава принципи на нагледност,системност и последователност,достъпност,съзнателност и сетивност,индивидуален подход,природосъобразност;създава първите периодизации във възпитанието на детето,като ги разделя на 4 периода:0-6 г-отрочество;6-12 г-детство;12-18 г-юношество;18-24 г-младежка възраст.За развитието на педагогиката голям принос има и Жан-Жак Русо с негосото произведение „Емил или за възпитанието”-в него той разработва отделни възпитателни модели за момчетата и момичетата;прави периодизация,но не е съобразена с психическото развитие в отделните възрастови групи;създател е на т.н. теория за свободно развирие в нея собствения жизнен опит се смята като водещ за личностното формиране.Джон Лок е създател е на теорията за възпитанието на деловия джентълмен.Константин Ушински създава организираната руска педагогическа система-в нея водещи са родния език,родната история и труда;създава колежи за руската аристокрация и жените им.Реформаторската педагогика се появява в края на 19 и началото на 20 в.Тя представлява мощно движение  насочено към преустройство на образователните системи към развитие на потенциала на детската личност.Целта е да се даде възможност  за избор на детето,да прояви творческите си заложби .Това движение се стреми да преодолее строгата организираност на държавните училища,които не зачитат винаги интересите,емоционалността и импулсността на детската природа.Този процес продължава и до днес.

3.Диференциация,интеграция и система на педагогическата наука.Наскоро след обособяването и като самостоятелна наука,в педагогиката се зараждат два противоположни по насоченост и еднакви по сила процеси на диференциация(отделяне,обособяване) и интеграция(обединяване) на знанията.В резултат на тях се появяват много педагогически дисциплини,които по-пълно и точно се свързват с педагогическата практика,така те образуват системата на педагогическата наука.Броят на образуваните предмети и дисциплини днес е около 30.Но този процес е динамичен.Продължава създаването на нови дисциплини и интегрирането на съществуващите.Най-правилно е да се говори за система от педагагически науки,отколкото за една наука педагогика.Общата педагогика има фундаментално значение,защото дава пределно общо определение на възпитанието,обучението и образованието.Очертава рамките на педагогиката и програматиката.В зависимост от възрастта на обекта педагогиката се разделя на:1.предучилищна;2.училищна-начална,средна,горна;3.андрагогия-педагогика за възрастни.В зависимост от здравословното състояние на обекта съществува специална педагогика наречена дефектология-тя се занимава с деца с определена степен на увреждане.При нея основните дисциплини са:1.логопедия-при деца с говорни недостатъци;2.тифлопедагогика-при деца със силно нарушено или липсващо зрение;3.сурдопедагогика-при деца силно нарушен или липсващ слух;4.олигофренопедагогика-деца с нарушения на интелектуалната дейност в резултат на увреждане на централната нервна система.Към историческото и диагностичното познание на педагогиката спадат следните дисциплини:1.история на педагогиката-проследява в хронологичен ред развитието на педагогическата теория и практика;2.история на националното образование;3.сравнителна педагогика-изследва в един и същ исторически момент определено педагогическо явление в две или повече страни;4.педагогическа диагностика-изучава методите за изследване  в педагогиката;5.доцимология-основана от Анри Пиерон(1920-1930),занимава се с проверката и оценката на знанията.В резултат на интегративни процеси се появяват следните дисциплини:1.педагогическа психология-занимава се с особености на психическата дейност дейност в учебно-възпитателния процес;2.педагогическа социология-изучава социалните взаимодействия между групите в образованието,и връзката между образование и общество;3.педагогическа етика-изучава морални измерения на професионалния педагогически труд и процес;4.превантивна педагогика(педагогика на диавантното поведение)-изследва възпитание и превъзпитание,социализация и ресоциализация при непълнолетни и мололетни правонарушители;5.спортна педагогика-възниква като интеграция между спортната наука и педагогиката.Изследва особеностите на обучението в отделните видове спорт,особеностите на тренировката като педагогически процес,влиянието на спорта върху възпитанието на личността.В различните страни няма еднакво разбиране за предмета на спортната педагогика.Единствота на системата се осигурява от общите методи на изследване,общия обект и близостта в предметите,които винаги са свързани по някакъв начин с възпитанието,обучението и образованието.

4.Методи на педагогическо изследване.Методът на педагогическо изследване представлява система от правила и норми,последователност от действия,чрез които се съба информация за педагогически явления и процеси.Богатството от методи във всяка наука осигурява по-пълно и задалбочено изследване на проблемите и.Подборът на методи за отделен изследователски проблем,зависи не само от него,а и от функционалните възможности на метода.Педагогическото наблюдение е целенасочено възприемане на педагогически явления или процеси,без намеса в естествения ход на протичането му.За да се превърне възприетата дейност в метод на изследване,трябва да се спазят следните изисквания:да има ясна цел,определени задачи,чрез които да се реализира план за провеждане,осигурени условия за възможно най-пълно фиксиране на резултатите-протоколи,хронокарти и др.Има различни видове наблюдения:1.според участието на изследователя,наблюдението бива-включено(при него изследователя е част от групата за наблюдение) и невключено(обратно на включеното);2.според изследователските задачи наблюдението бива-изборно,при което се изучава една страна,хар-ка на дадени явления;и комплексно-2 или повече страни във взаимна връзка;3.според изследователската обстановка-пряко,при което непосредствено се възприема изучавания обект; и косвено-използват се записи или описания на други лица.Чрез наблюдението се събира богата в качествено отношение информация,но трудно се откриват причинно-следствени връзки.За да стане това е необходимо голям брой наблюдения и разход на време.Най-често се използва,като самостоятелен метод в началния етап на изследване за добиване на обща представа или като спомагателен метод.Педагогически експеримент е съзнателна промяна на условията,в които протича дадено явление или процес.Повтаряемостта при експеримента позволява да се изключат отделни фактори и да се прецени влиянието им върху даден резултат.Чрез този метод бързо се разкриват причинно-следствени връзки.Видовете експерименти са:1.според експерименталната обстановка-лабораторен и естествен;2.според изследователската цел-констатиращ(за установяване на евентуална връзка м/у причина и резултат),коригиращ(за проверка на хипотези),преобразуващ(за приложени на научни открития в реални условия и ограничен обем);3.според продължителността-кратковременен(до 6 мин.)и дълготраен(над 6 мин.).Отчитането на резултатите се извършва чрез равняване на показателите в 2 предварително изравнени групи(експериментална и контртолна).

5.Процесът на обучение.В педагогическата теория учителят е субект а учащия е обект(само спрямо субекта).Процесът на обучение е целенасочено и специално организирано единство на преподаване и учене,което има за резултат овладяване на знания,умения и навици от учащите и довежда до прогресивни личностни промени.Този процес протича в оптимално за нуждите му време(учебно) и се влияе от условията на социалната среда на макро и микро ниво.Процесът на обучение е познавателен процес,т.е. при него се достига до овладяване на нови знания.Той притежава характерните белези на всяко познание-сетивни и логически компоненти,намира израз в практиката при поведението на човека.Специфичните белези на процеса са следните:1.при него се овладява от учащите субективно нова информация,т.е. нова само за тях,а не изобщо;2.овладяването на знанията се извършва под ръководствота на специалист в дадената област-педагог;3.педагогът спазва в условията на процеса определени технологични изисквания,като принципи и методи на обучение.Учебното съдържание е дидактически обработено,т.е. пригодено за целите на обучението-научно или практическо знание.То е редуцирано както по отношение обема,така и по степен на сложност;4.процесът протича в утвърдени за него форми-урок,лекция,семинар,упражнение и други;5.времето на провеждането му се измерва в специфични измервателни единици-учебен час,учебна седмица,срок,семестър и т.н.Процесът включва и система за контрол и оценка на постиженията;6.не всяка част от учебните познания има пряко практическо приложение.Често то изпълнява ролята на срдство за развитие на личностни качества-интелектуални,нравствени,естетически и други;7.в този процес се предвиждат специфични дадености за затвърждаване и трайно съхранение на знанията.Те не могат да бъдат трайно съхранявани поради естествени причини,например-интерес към тях.

6.Сетивна и логическа основа на обучението.Възприемането на учебната информация се осъществява чрез сетивата.Техните пропусквателни възможности не са еднакви.Най-големи са при зрението,след това при слуха и осезанието.Въздействието върху сетивата поражда психичните познавателни процеси-усещане и възприятие.Те образуват сетивната степен на познанието.Освен тях голямо значение за практиката на обучение имат и представите,които се свързват със зрението.Не по-малко значение имат и слуховите и двигателните представи.Тези особености на познавателната дейност при човека стоят в основата на определени правила за организиране и провеждане на учвбния процес.По-важните са:1.учебната информация е добре да се възприема с повече сетива.По този начин се изгражда цялостност на възприятния образ;2.Трябва да се редува активното участие на всяко от сетивата.По този начин се поддържа активността и вниманието,и се предотврятява умората;3.възприетата слухова информация е добре да се записва.При това се осъществява синхронно действие на зрителен,слухов и двигателен анализатор.Тя остава на разположение на учащия и така се разтоварва паметта;4.в предизвикването на представи в процеса на обучение спомага,да се включи предишния познавателен опит на учителя.Това води до икономия на учебно време и освен това не всички изучавани обекти могат пряко да бъдат наблюдавани.Времето за възприемане на определена учебна информация,трябва да се съобрази с особеностите на възприятието в определена възраст;5.в процеса на преподаване учащите,трябва да бъдат насочени към конкретни обекти за възприемане;да се изчисти засенчващата и допълнителна информация,за да се осигури по-силен контраст между обект и фон на възприятието.Паметта е способност за кодиране,съхранение и възпроизвеждане на информацията.Според времето на съхранение,тя се дели на :1.непосредствена или сензорна-2-3 мин.;2.кратковременна-2-3 часа;3.дълговременна-от 2-3 часа до края на живота.Първият вид от тях е отпечатък върху сетивата;втория вид съдържа оперативна информация;докато при третия вид се съхраняват основнисъществени знания.Според сетивната си характеристика паметта бива:слухова,зрителна,осезателна,обонятелна,вкусова.Качествената и богата сетивна информация е естествена предпоставка за осъществяване на мисловната дейност.Овладените понятия и мисловните способности от своя страна допринасят за по-пълно и цялостно възприемане на нова информация в по-следващите етапи на обучението.Освен това трябва да се има впредвид,че за практиката на обучение не е важно само да се определи какво и как да се учи,а да се ръководи и отношението на учениците към учебната дейност.Те трябва да открият собствена полза,смисъл и значение на изучяваното.Едва тогава могат да реализират пълния си познавателен потенциал.

7.Основни етапи на обучението.Успешното протичане на учебния процес зависи от предварителната готовност на учениците да участват в него.Тази готовност може да бъде проследена в следните направления:1.особености на психическата дейност в дадена възрастова група;2.познавателно ниво на обучаваните,т.е. наличие на знания,които представляват достатъчна основа за възприемане на новата информация;3.съществуване на вътрешни мотиви за учебна дейност и осигуряване на условия за плавен период между външна и вътрешна мотивация.Учебната информация трябва да бъде разделена на отделни части,които имат оптимален за целите на обучението и за учебното време обем.Учебната информация има специфично предназначение-тя трябва да осигурява основни знания;тя е и средство за развитие на познавателните способности.Стремежът към голямо количество на учебната информация е неоправдан.Учебната информация се утвърждава в основния си обем в специализирани документи,като учебен план,учебна програма и учебниците.Словесното изложение и цялата учебна информация е добре да притежава относително обособени части,които са отвързани логически.Още в етапа на възприемане на знанията основното съдържание в учебната информация трябва специално да се подчертае със словесни или графични средства и по този начин да се насочи вниманието на учащите към него.Още в процеса на преподаване може да се извърши първично повторение на тези елементи.Включването на повече сетива в процеса на възприемане осигурява от една страна по-голяма точност на възприятния образ,а от друга води до по-продължително задържане на вниманието и педотвратяване на умората.Разбирането на информацията е процес,в който има три последователни степени:1.осъзнаване-подвеждане на новата информация към най-близък род или вид;2.осмисляне-разбиране на основните характерни черти на същностните характеристики;3.просветление-свободно боравене с новата информация ,което намира израз във включването и в информационния фонд на учащия.Формалната страна на разбирането се изразява в овладяване на отделни понятия и откриване на закономерностите.Има три основни подхода за изграждане на понятия:1.индукция-мисълта се движи от единичното към общото;2.дедукция-мисълта се движи от общото към единичното;3.аналогова процедура-основно място в този етап заема обяснението.В процеса на осмисляне на знанията трябва да се прилагат всички мисловни операции.При това трябва да се отчетат големите индивидуални различия на учащите,както по отношение на разбирането,така и по отношение на предпочитаните методи за обяснение.Затвърждаването на учебната информация се извършва основно чрез повторения.Те биват:1.начални-повторенията правени още в процеса на преподаване;2.текущи-те са свързани с определена тема или проблем;3.обобщаващи-свързани с по-големи части от учебния материал или с осигуряване на преход между знания и практически умения.Не всяко повторение на учебния материал е ефективно.Повторенията трябва да отговарят на следните изисквания:да са правилно разположени във времето,т.е след 2-3 повторения да има почивка;да има елементи на новост при всяко ново повторение или по отношение на съдържанието,формата,връзката с предишната и следваща учебна информация.Практическото приложение е процес свързан с овладените знания.Основна форма,в която се реализира този етап са упражненията.Те биват:1.въвеждащи-изграждат начални умения;2.тренировъчни-те са свързани с формирането на навици;3.заключителни-осигурява се пренос на овладяната информация в нови сфери на практическо приложение.Четирите етапа са взаимно свързани и обусловени.Качеството на всеки един осигурява качествотона следващите и резултатността на целия процес.

8.Принципи за нагледност,съзнателност и активност при обучението.Особено голямо внимание в съвременното училище се отделя на съзнателното и активното отношение на учениците към цялостния учебно-възпитателен процес.Съзнателността на учениците не се предизвиква от определени изисквания само от учителя,тя идва като резултат от правилно организиран и методически проведен учебен процес.Съзнателността и активността на занимаващите се е толкова по-голяма,колкото по-здрава е връзката между учител и ученик.Разрешаването на целите и задачите на всеки урок по физическо възпитание поражда интерес и желание у учениците за усвояване на предлаганите средства,а изясняването на целите и задачите на физическото възпитание въобще е вече перспективна задача,към която учениците ще се стремят упорито.Перспективните задачи могат да бъдат близки и далечни,като например изграждането на определени двигателни навици,физически качества и т.н.Предварителната подготовка на урока,системното и емоционалното изложение на материала,активизира вниманието и мисленето на учениците,а това е вече предпоставка за активно и съзнателно участие.При възможност на учениците в учебния процес сами да анализират собствените си движения и допуснатите грешки се създава обстановка за съзнателно творчество и активно мислене.Обективната оценка на учителя и участието на учениците,за тяхната дисциплина,за постиженията и допуснатите слабости също така повишава съзнателността и активността.Разнообразието на физически упражнения довежда често до предпочитане на определени упражнения и слаб интерес към други.И от тук идва съзнателното и активното участие в любимите упражнения,а към другите- известна незаинтересованост.Поначало интересът на учениците е важен фактор за усвояване на материала,но учебният процес като цяло има обективна стойност.Знанията,уменията,навиците са нужни не само на личността,но и на обществото.Принципът на съзнателност изисква да се води такава подготовка,че личността да изпълни своя обществен дълг.Самостоятелната работа на учениците увеличава съзнателността им,подтиква към разрешаване на задачи,неразрешени в уроците по физическо възпитание.Тези задачи трябва да бъдат в рамките на училищната програма.Особено важно е да се следи изпълнението и резултатите от самостоятелната работа.Когато се говори за нагледност в учебния процес това не значи само зрително възпитание на физ.упражнения,а цялостно възприемане с всички анализатори.Нагледността улеснява абстрактното мислене,способства за повишаване на вниманието и интереса на учениците и съдейства за трайно усвояване на упражненията.Нагледността е начално звено в процеса на обучението.Нагледността се осъществява чрез показване на упражнения и използване на видеотехника,скици и рисунки.При разучаване на движенията,с оглед те да се регулират и управляват,се използват и допълнителните ориентири.Те са нужни за определяне дължината на засилването,посоката,темпа,ритъма и т.н.За точно фиксиране на момента за изпълнение на даден елемент от движението се използват звукови сигнали.Словото също се използва при онагледяване,когато учениците имат натрупан опит и могат от него да извлекат пълна зрително-двигателна представа.В учебната практика нагледността трябва да се използва,като се спазват следните правила:да се определят точно педагогическите задачи,при онагледяването да вземат участие повече анализатори,да се има предвид възрастта и подготовката на учениците, нагледността да се използва умерено,само при необходимост и да не се превръща в самоцел.

9.Принципи за достъпност,индивидуален подход и трайно овладяване на знанията.Една от основните задачи на физ.възпитание е изграждането на трайни знания,умения и навици,необходими в бита и спортната дейност.Трайността на навиците зависи от съзнателното им усвояване и многократно повторение.Повторението се извършва,като ясно се поставят задачи за решаване или като се създават различни комбинации,в които се включват елементи на навика.Трайността на основните навици зависи най-вече от особеностите на изучаваните действия,а не само от използваните методи на обучение.Повишаването на функционалните възможности на организма и на нивото на физическите качества е гаранция за устойчивостта на двигателните навици.Честите проверки,чрез които се разкриват слабостите в процеса на обучението,имат голямо значение за изграждане  и стабилизиране на двигателните навици.Осъществяването на достъпността и индивидуалния подход предполага обучението по физическо възпитание да се провежда така,че учителят да се съобразява с индивидуалните,половите и възрастовите особености на занимаващите се.Този принцип е в неразривна връзка с принципа за системност и последователност.Физическите упражнения и двигателните задачи трябва да отговарят на възможностите на учениците,строго да се диференцират по единично или групово.Физическите упражнения не трябва да бъдат нито много леки,нито много трудни.Учителят е длъжен да подбира такива физически упражнения,които с определени усилия могат да бъдат усвоени от всички ученици.Трябва да се създаде у учениците определена пригодност за поносима оптимална трудност на упражненията.Достъпността по отношение на физическото натоварване се определя по постоянното му регулиране.

10.Нагледни методи на обучението.До ново познание се достига чрез сетивно възприемане на информацията,при което приоритет има зрението.Към групата на нагледните методи спадат наблюдението,демонстрацията и моделирането.Прилагането на всеки от тях изисква предварителна подготовка изразена в следното:определя се целта на онагледяването;определя се най-подходящия метод или методи;определя се време и място в за нятието;подготвят се необходимите технически средства и материали(нагледни);уточнява се организацията на работа;подготвя се словесното обяснение,което ще съпровожда онагледяването.Наблюдението е целенасочено възприемане на обекти,предмети и явления,които са изучавани от учениците под ръководството на учителя.Метода се разгръща в три основни етапа:подготвителен-в който се създават благоприятни условия за протичане на нервната дейност;основен-в който учителя ръководи възприемането от външните признаци на предметите и явленията,към разкриване на съществени белези и особености;заключителен-формират се основни резултати от наблюдението,изводите се представят ясно и последователно.Наблюдението задължително трябва да се съпровожда от словесно обяснение,което може да бъде направено едновременно или след него.Продължителността на наблюдението се определя от задачата,към която е насочено,възрастта на учениците или от особеностите на учебния материал.Организацията на наблюдението може да бъде индивидуална,групова или фронтална.Ръководството на учителя може да бъде цялостно или фронтално.Наблюдението,като метод намира приложение във всички възрастови групи и по всички предмети.Демонстрацията е нагледен метод,при който сетивното възприятие е насочено към процеси и явления,динамика и развитие.Това е показ на самото развитие на процесите.Методът е приложим за различни дидактически цели-възприемане,обобщаване,осмисляне,затвърдяване на учебния материал.Методът е подходящ за всички възрасти и степени,както и за всички бази на урочната работа.Демонстрацията се осъществява с различни средства-реални процеси и явления:серия от чертежи,кинематограми,видеозаписи,опити извършвани от учителя или ученици,живо изпълнение на движения и действия.Изискванията,характерни за всяко онагледяване са валидни и при демонстрацията.Моделът е система,заместител на действителна по-сложна.Моделирането е метод,при който за целите на обучението се използват опростени аналози на действителни системи.Има различни видове модели:предметни,фигуративни,символни.Приложението им може да бъде,както с цел илюстрация,така и изучаване функционалните възможности на системите.В по-ранните възрасти приложението е илюстративно,а в по –горните-функционално.Най-често метода се прилага в дисциплините от природонаучния цикъл-физика,химия и др.Методът е вариант на наблюдение и демонстация,затова и при него са валидни същите изисквания.

11.Словесни методи на обучение.Разказ  е метод,при който прилагането на учебната информация е емоционално наситена.Продължителността на разказа е между 10-25 минути.Съществуват два вида разказ-описателен и повествовотелен.Описателния представлява излагане на характеристики,външни белези,качества;а повествователния-описание на развитие на определено действие.Разказа е подходящ за началната училищна възраст.При това трябва да се осигури добър баланс между фактологичната и емоционалната страна на разказа.Прекалено голямата емоционалност може да задтрудни точното усвояване на знанията.Лекцията представлява монологичен метод,който се прилага при изучаването на относително-самостоятелен научен проблем или метод.Продължителността на този метод е между 60-90 мин.Абстрактния характер,продължителността и монологичната форма правят този метод подходящ за горната учебна възраст и висшето образование.За да се поддържа активно вниманието на слушателите,лекцията трябва да притежава следните качества:да има ясна структура;да отразява различни становища по проблема в съответната област и отношението на лектора към тях да се онагледява;да се прилагат подходи за задържане на вниманието с интелектуални паузи,лирични отклонения,проблемни ситуации и др.Беседата е диалогичен метод на обучение,при който активността е висока.Този метод стимулира мисловната дейност на учащите,но е свързан с голям разход на време.Беседата е изградена върху въпросноотговорното единство.Предварителната подготовка за методите се отнася не само до съдържанието,а и до функцията на въпросите,тяхната последователност,степен на трудност и степен на самостоятелност в отговорите.Беседата,чрез която се овладяват нови знания се нарича евристична,а за контрол на знанията-проверочна.

12.Практически методи.Целта на практическите методи е изграждането на умения и навици.В тази група са включени упражнението,изследователскта работа и инструктажа.Упражнението е основен практически метод.То е съзнателно повторение на определено действие по еталон,чрез което се формират умения и навици.В обучението упражненията се извършват под ръководството на учителя,който не само дава еталона,но и подпомага осмислянето.Има различни видове упражнения:1.по образец-повторение на еталона с осъзнаване и осмисляне;2.коментирани-коментарът се извършва преди всяко действие,поправят се своевременно учениците;3.вариативни-променят се условията за изпълнение;4.практическа работа-научените знания се прилагат в реални ситуации;5.творческа работа-цели се проява на въображение и оригиналност при практическото прилагане на знанията.Изискванията към упражнението са:да има последователност-по трудност и смисъл;да е осъзната целта им предварително от учителя;да варират по съдържание и форма;да са в достатъчно количество и продължителност за формиране на умения и навици;да се анализират резултатите от упражненията.Задачите на учителя при този метод се свеждат до подбор,подпомагане,контрол и препоръки.Изследователската работа се прилага основно в дисциплините от природо-научния цикъл.Провежда се в специално оборудвани помещения(лаборатории).Чрез този метод се развива наблюдателността,изграждат се умения и навици за изследователски труд.Изследователската работа възпитава култура на труда ,също така изгражда умение за работа в екип.Организацията на процеса бива:фронтална,групова,индивидуална.Етапите на изследователската работа са:подготвителен-уточняват се целта,задачите и условията;основен-извършва се експериментална работа;заключителен-анализират се резултатите от дейността.Не винаги се смята като самостоятелен метод.Съдържа елементи на наблюдение,демонстрация и упражнение.Чрез инструктажа се дават указания за задължителни изисквания за извършването на дадена дейност.Обикновено инструктажа включва последователността на действията,условията,мерките за безопасност.

13.Урокът-основна форма за организация на обучението.Урокът е вид организация на съвместната дейност на учителя и ученика,чрез която се разработва определена тема от учебното съдържание за определено време.В началната учебна степен продължителността на занятията е 30-35 мин.,а в следващите-45 мин.Урокът се конструира и ръководи от учителя,защото той определя темата,типът урок;подбира методите;определя образователните и възпитателните задачи;осигурява единство на преподаване и учене.Урокът е ограничена във времето част от учебния процес,задачите му произтичат от тези на учебния процес.Не във всеки урок задължително трябва да се реализират всички задачи на учебния процес.Задачите са:1.възприемане на знания;2.обобщаване и осмисляне;3.затвърдяване;4.практически умения и навици.Най-популярна класификация на уроците е тази,според която се делят на:1.урок за разработване и усвояване на нови знания;2.урок за обобщаване и систематизиране на нови знания;3.урок за практическо прилагане на знанията и изграждане на умения и навици;4.урок за контрол и оценка на знанията;5.комбиниран урок.Основните изисквания към урока са :да има ясна дидактическа цел;да има единство на образователни и възпитателни задачи;правилен подбор на учебното съдържание по темата,и на методи на обучение;добро разпределение на времето за всяка учебна задача;съчетаване на индивидуалната и колективна работа на учениците;обезпечаване с учебно-технически средства и нагледни материали.

14.Възпитанието като социален феномен.Възпитанието е специфична социална дейност,която се осъществява във всеки етап от историческото развитие на обществото.Във всеки отделен исторически период възпитанието променя своето съдържание,обогатява насоките си,формулира специфични възпитателни идеали.Независимо от тези промени във всички етапи от зараждането му до днес,то съхранява основна социална философия.Тя е-да се предава натрупания обобщен опит от по-старото поколение на по-младото.По този начин се осигурява непрекъснатост на историческия процес и социално онаследяване.В първобитното общество възпитанието е всеобщо.До голяма степен има подражателен характер.Основната цел на възпитанието в този период е добиване на достатъчно умения за оцеляване  исправяне с тежките условия на живот.Съществува известно разделение на половете.Тук няма специално подготвени хора-възпитатели.В този период има изразени елементи на нравствено ,мирогледно и естетическо възпитание.Централно място заема трудовото възпитание и изграждането на физически умения и качества свързани с условията на живот.Античният период е първият период,в който възпитателните модели се разделят според социалния статус.Тук възпитателния идеал включва единство на духовно и физическо развитие.Духовното развитие се осъществява чрез овладяване на знания от области на природните науки-философия и различни видове изкуства.Основните направления на възпитателния процес са интелектуалното,нравственото и естетическото възпитание.Физическото възпитание също започва да се осъществява чрез специално подбрани упражнения и системни занимания.Те вклюяват,както елементи от отделните видове спорт,така и елементи на военноприложното изкуство.В отделните страни има известни различия,за които съдим по историческите сведения за древните полиси Атина,Спарта,Никена,Рим,Египет.В този период има разделение и във възпитателните модели по пол.При жените необходимите умения са свързани с дома и възпитанието на децата с познания в литературата и изкуството.През Средновековието цялата духовна,политическа и стопанска дейност се намира под влияние на църквата и религията.Това намира отражение и във възпитанието.Възпитателният идеал включва покорство,смирение и вяра в бог.Това съществува,както във възпитанието на светските феодали(рицарите),така и на духовните.Рицарското възпитание включва овладяване на седемте рицарски добродетели.Религиозните феодали осъществяват подготовката си в три типа училища-енорически,катедралнии и манастирски.Овладяваните знания са свързани с религиозните канони,свещенните книги и др.Естетическото възпитание намира израз в различни насоки на изкуството-живопис,иконопис,архитектура и др.;в областта на музиката свързана с църквата.Към края на периода се появяват първите университети,които дават нов тип образование-утвърждаване на дискусиите,като форма на обуяение и изява на собствените възгледи.През Възраждането разгръщането на човешкия потенциал,опознаването на заобикалящия го свят заемат централно място в учебната и възпитателна практика.Духовното развитие се осъществява чрез овладяване на познания от природо-научните дисциплини.Естетическото възпитание се мпостига чрез опознаване и създаване на неповторими образци на изкуството.Синоним на ренесансовия човек е всестранно развитие.Възпитанието е насочено и към овладяване на редица практически умения.В по-нататъшното развитие на буржоазния строй се появяват редица нови възпитателни теории.Най-популярни са тези на:Джон Лок-теорията за възпитание на деловия джентълмен,включва познания по редица точни науки-математика,география,познания за управление на бизнеса,познания по чужди езици;създава и програма за физическо възпитание на джентълмени;Жан-Жак Русо-излага възгледите си в книгата „Емил или за възпитанието”.Според него центъра на възпитание е нравственото и интелектуалното.Това обаче трябва да става като се събужда вродената активност и заложби на детето.Теорията му се „за естествено развитие и свободно възпитание на детето.Свободата се отнася до собствен избор на предмета и дейност за изучаване.Той утвърждава различни модели за възпитание за жената.За тях поределя водещи качества,като доброта,грижовност,всеотдайност и др.

15.Развитие и възпитание на личността.Развитието е процес на непрекъснати прогресивни промени настъпващи при личността,които имат относително постоянен характер.Развитието съдържа в себе си растежът и съзряването на човека.То е процес,противоположен на деградацията.Промените настъпващи в процеса на развитие са както по отношение на физическите качества,така и по отношение на психиката и социалния облик на човек.Основните фактори за развитие на личността са наследствеността,социалната сфера и възпитанието,като част от нея.В историческият процес на проблема за развитието на личността се оформят две крайни научни направления-биологизаторско и социологизаторско.Биологизаторското приема,че наследствеността има водещо значение за развитието на децата.Социологизаторското приема,че средата на детето е „Чиста дъска”,върху която изцяло слага своя отпечатък средата и условията на живот.И двете направления поставят човека в пасивна позиция,т.е. той е продукт на гените си или на средата.Днес този проблем има друго измерение.Той не се поставя като въпроса „или,или”,а като въпрос:какъв е механизмът на взаимодействие между наследствеността и средата?Роля на наследствеността за развитието и наследствената информация се предава чрез гените.Съвкупността от тях образува „генотип”.Като цяло наследствеността осигурява възможностите,които могат да бъдат развити,чрез целенасочените и стихийни влияния на средата.Наследствеността силно влияе върху:анатомо-физиологичната структура,етапите на съзряване,особености на познавателната дейност,като:вид памет,качества на вниманието,предразположеност към абстрактна или конкретна мисловна дейност,особености на възприятието,характерова предразположеност.Всички тези особености могат да бъдат отнесени към така наречената обща надареност,т.е. те се откриват при всички хора.Специфичната надареност са така наречените заложби-могат да бъдат в средата на художествената или интелектуална дейност.Заложбите се разгръщат като способности само благодарение на целенасочено възпитание и обучение,на благотворно влияние на средата.Социалната среда може да бъде разгледана на две нива:1.макрониво-включва характеристиките на обществото,като цяло в даден исторически момент.Основните елементи на макросредата са:икономическите условия,социалното управление,нивото на комуникации,духовната култура и др.;2.микросредата влияе на отделната личност чрез своите структури,като семейството и училището.Те са основни компоненти на микросредата или непосредственото обкръжение на човек.Други компоненти на микросредата са:приятелското обкръжение и клубовете по интереси.Влияние върху развитието на личността оказва и географската среда,но то в никакъв случай не е решаващо.Основно значение има целенасоченото въздействие върху личността,наречено възпитание.Чрез него се изграждат качествата и поведението на личността.

17.Възпитателен процес-същност и особености.Възпитателния процес представлява целенасочено и организирано взаимодействие между възпитател и възпитаник,чийто резултат е изграждане на личностни качества при възпитаника;устойчив тип поведение и по-съвършенна регулация на дейността му.Съпоставен с рамките на човешкият живот,възпитателния процес е еднакъв по продължителност,но в отделните възрастови периоди той притежава специфика по интензивност,съдържание и по функции.До 7 годишна възраст,процесът е особено интензивен.В този период се изграждат основите на личността.В периода между 7-13 год. се проявяват индивидуални способности,заложби,интереси-възпитателния процес се профилира спрямо тях.През юношеската възраст съществува силен стремеж за личностни изяви при възпитаника за утвърждаване на собствения му профил,което прави възпитателния процес изключително противоречив.Тогава се проявява и самовъзпитанието,което излиза все повече на преден план и се съхранява в следващите периоди на развитие.Като типична ситуация може да се смята,че до младежката възраст човек е предимно обект на възпитание,а след нея субект.Промените настъпващи след младежката възраст са в резултат на стихийно въздействие на средата,което няма педагогически цели.Процесът е продължителен и по отношение появата на резултатите в зависимост от началния момент на въздействие.Възпитателния процес е също така и неравномерен скокообразен процес.Съществуват периоди,както на бързо развитие-в тях човек съзрява,така и периоди на застой-те предхождат или задхождат периодите на развитие.В тези моменти не трябва да се изисква повече и да се търси развитие.Независимо от постоянния характер на възпитателното въздействие ,личностните проблеми при възпитаника не са равномерно прогресивни,при тях има моменти на прогрес и моменти на застой.Възможни са и периоди на регресивно развитие.Обикновено периодите на бързо личностно съзряване са свързани и със сензитивните периоди.Възпитателният процес има също и противоречив характер.Водещото противоречие е между актуалното състояние на възпитаника и нивото на изисквания предявявани към него.Изискванията винаги трябва да са по-високи от възможностите в даден момент.Така се поддържа прогресивната насоченост на възпитателния процес.Когато нивото на изисквания е равно на нивото на възможностите се получава задържане в личностното развитие.Когато то е много по-голямо от реалните възможности,довежда до демобилизация и до голям разход на психологическа енергия.Нивото на изисквания трябва да се движи в зоната на най-близкото развитие.

19.Самовъзпитание.Самовъзпитанието е целенасочено самоусъвършенстване,чрез което се разгръщат потенциалните възможности на личността.Особеностите на този процес са:1.обект и субект на възпитание са събрани в една личност;2.процеса има доброволен характер,т.е. външно може само да се провокира,но не и да се организира и контролира;3.има индивидуален характер-съществуват безбройно много различия по отношение на време,на проява,интензивност,продължителност,насоченост;4.има динамичен характер-това означава,че много често е съпроводен с нежеланието да се споделят цели,насоки,резултати от самовъзпитанието.Предпоставките за развитието на процеса са:1.степен на психическа зрялост,т.е. да е формирана способност за самопознание и способност за сомопроектиране.1-2 год.-самосъзнаване,използва се АЗ като самостоятелен образ.3-4 год.-появява се самопроектиране.11-12 год-има относително зряло самопроектиране и способност за самонаблюдение;2.степен на социална зрялост-влкючва наличие на определен минумум от социален опит,познаване на различни модели на поведение и личностни постижения,които служат като критерии за избор.Всичко това до голяма степен се създава чрез възпитанието и по този начин,то се превръща като основа ,предпоставка за самовъзпитание.Компонентите на самовъзпитанието са :1.самоконтрол—това е способност за регулиране на собствената активност.Нивото на самоконтрол при отделната личност зависи от броя и степента на формираните волеви качества,чрез възпитанието;2.самооценка-способността за отчитане на постигнатото ниво и съпоставяне с определени норми или модели на поведение.Има три основни типа самооценка-завишена,адекватна,занижена.Самооценяването се формира в резултат на оценяването;3.самоанализа-това е способност за вярно отрзяване на условията,възможностите и технологията при изпълнение на дадена задача.Методите за самовъзпитание в по-голямата си част това са трнсформирани в субективен план методи на възпитание.Това са:1.самоотчет-ежедневен и периодичен;2.самоубеждаване(самовнушение);3.визуализация-непрекъснато представяне на желания резултат;4.самопоощрение и самонаказание.

20.Методи на възпитание-убеждаване,внушение и личен пример.Методът на възпитание е система от изисквания и норми;комплекс от похвати,чрез който се изграждат личностните качества на възпитаника и се регулира неговото поведение.Чрез убеждаването се изграждат възгледите на личността..Те заемат централно място в личностната структура и изпълняват следните основни функции:подбудителна,мотивираща,ориентировъчна,поведенческо-регулалативна.Убедеността е психично състояние,което създава сигурност,и чрез нея се поддържа оптимално ниво на тревожност.Системата от възгледи при даден човек определя неговата насоченост и оказва силно влияние върху поведението му.Възгледите се формират на базата на собствения опит.Това е най-сигурния и незаменим начин за тяхното формиране.Макар високото качество,което се осигурява при него има голяма степен на риск при определени ситуации и е свързан с голям разход на време.При убеждаването възпитателят създава възгледи при възпитаника като използва не само собствения си опит,а и този на поколенията преди него;двата начина са взоимосвързани и взаимно се допълват.Технологията на убеждаването е възглед с два компонента-истина и вяра в истинността му.За да се създаде един възглед,той трябва да съдържа определено количество истина,и условия тя да бъде възприета като неуспорима истина.За постигането на тази целтрябва да се спазят следните изисквания:1.истината да се представи под формата на тези,т.е. кратко и положително съждение(„Аз вярвам,че във всеки човек има нещо добро”).За да бъде достоверна и убедителна тезата трябва да се представят аргументи,факти и доказателства обосноваващи тезата;2.алтернативи за различни типове поведение.В началото на убеждаването,трябва да се даде възможност на убеждавания да изложи своето мнение по проблема.Така се запознаваме подробно с позицията му.Създаваме му самочувствие,че неговото мнение е важно и значимо;3.удачно е да се започне с така наречената „Да” техника,т.е. акцентира се върху общите моменти в позицията на двете страни и се иска потвърждение от убеждавания,че наистина са общи.Ако в процеса на убеждаване се стигне до спор,той трябва да се прекрати и по този начин се съхранява шанса за следващо убеждаване.Никога не трябва да се казва на убеждавания,че не е прав(няма право),а че неговите възгледи са просто една възможна алтернатива.Авторитета и емоционалното привличане между двете страни подпомага процессът.Възпитателят винаги трябва да се стреми да представя проблема в приемлива светлина от гледна точка на възпитаника.Възпитателят носи пълната отговорност за истинността на възгледите.Внушението е кратък вариант на метода убеждаване.При него липсва аргументация,може да се прилага при дефицит от време;обикновено е ефективен при добър и продължителен контакт между възпитател и възпитаник.Личният пример е метод,при който поведението на възпитателя формира поведението на възпитаника.Методът е високоефективен,защото винаги се отличава с конкретност на ситуацията и ясни причинно-следствени връзки.Поведението на възпитателя винаги се отразява от възпитаниците-независимо възпитателя дали си дава сметка за това или не.Когато съзнателно го използва като модел за подражание може да се говори за прилагане на възпитателен метод.

21.Поощрение и наказание.Чрез поощрението се изразява положителна оценка на действията или поведението на възпитаника.Съществуват разнообразни форми на изява,които се използват съвместно или поотделно:1.вербална или словесна-под формата на похвала,одобрение,задоволство;2.мимическа;3.поведенческа-промяна в изискванията,увеличаване на пълномощията,даване на награди.Методът на поощрение е с безспорен положителен статус,т.е. няма теоретични или практически школи,които да не признават положителния му ефект във възпитателния процес.Голямото му присъствие определя и възпитателния стил-демократичен или либерален.В технологията на метода трябва да се знае следното:1.да се използва при достатъчно основание и да не се пренебрегва;2.при словесните пощрения да не се дават общи оценки на личността и цялостното и поведение,а да се насочват към конкретни резултати и усилия;3.да не се преувеличават постиженията;4.поощрението да не се заменя с ласкателство(неискрена,незаслужена похвала;5.поощрението да не се заменя с подкуп,т.е. незаслужено или немотивирано материално стимулиране.Особено неблагоприятно е ежедневните задължения на възпитаника да се обвързват с материални стимули.Така възпитателните взаимоотношения могат да се превърнат в бизнес отношения.За тях са валидни други закони.Трябва да няма фаворити или любимци на поощряване.Поощрението има както положителни,така и отрицателни страни.Положителните са:емоционален комфорт,стремеж към по-голяма активност,стремеж към усъвършенстване,изграждане на критерии за добро и зло и т.н.Отрицателните са:емоционален дискомфорт-силното преувеличаване,задържане в развитието,задържане на критияните способности.За придържане към положителните страни,трябва да се спазва технологията.Чрез наказанието се изразява негативна оценка на поведение или резултати на дейността.Съществуват различни форми на изразяване:1.вербална-забележка,мъмрене,критика,неудобрение;2.мимическа;3.поведенческа-налагане на ограничения,отнемане на пълномощия и т.н.Методът е с различен статус.Малка част от педагогическите школи го приемат като основен метод.Друга част от педагозите смятат,че е приложим тогава,когато са изчерпани възможностите на другите методи.Трета част го отхвърля напълно.Наказанието е характерна черта на авторитарния възпитателен стил.В технологията на метода трябва да се знае следното:1.никога да не се налага наказание,ако не е известен кой е извършителя;2.да има съразмерност между провинението и наказанието;3.след като е изтърпяно наказанието никакво напомняне за него;4.да не се налагат наказания в състояние на гняв;5.да се избягва публичност при налагане на наказание;6.винаги да се дава обяснение за какво точно е наложено наказанието и да се посочи алтернатива на поведение,различна от тази която наказваме.Понякога тя липсва в социалния и познавателен опит на децата.Изисква се изключително внимание при определяне на наказания при неволни нарушения.Наказанието има както положителни,така и отрицателни страни.Положителните са:може да стимулира активността;да доведе до усъвършенстване;да прекрати ефективно,неблагоприятно поведение;да формира критерии за добро и зло по всички тези ефекти в относително ограничена степен.Те не могат да доведат до реализация на целия личен потенциал.Отрицателните са:емоционален дискомфорт:голяма дистанция между възпитателя и възпитаника;намаляване на доверието;възможна агресия и др.

22.Нравствено възпитание.Нравственото възпитание е една от основните насоки на възпитателния процес,чрез която се осигурява морално развитие на личността и се изграждат привички за морално поведение.Теоретична основа на този ви възпитание е моралът.Той се изследва от етиката.Организацията и провеждането на ефективно нравствено възпитание налага познаването както на проблемите на етиката,така и на педагогиката.Думата морал добива популярност в културната ни среда,наред със славянския и еквивалент-нравственост.Моралът е система от принципи,норми,правила,които регулират поведението на човека във всички сфери на обществения и личния му живот.Това е най-рано възникналата регулативна система,която се е запазила до днес и се допуска,че ще се съхрани завинаги.Затова моралът е определян като вечен.Друга негова особеност е безнаказуемия му характер.Това означава,че както възнаграждаването на моралното поведение,така и нарушаването на моралните норми не се санкционира от никаква специална организация.Моралното поведение се утвърждава по силата на масовия пример,на трдициите,на обичаите.Осъждането на маралното поведение става чрез общественото мнение.Трета негова особеност е ,че е всеобхватен,т.е. няма сфера на обществения живот,която да не се регулира от него.Регулативната му сила обаче не е еднаква навсякъде.В най-голяма степен тя се проявява в сферата на бита,семейството,приятелските общности.Това е така наречената сфера на пряко действие.Затова и семейството е основен възпитателен фактор по отношение на моралното възпитание.Тук най-успешно се утвърждава моралното поведение и умението да се оценява поведението на другите.Моралът е проникнал,вплетен е в нормативната база на други регулативни системи,като право,политика,религия и др.Последната сфера,която обхваща е сферата на съвместното спомагателно действие,отнесена до професионалната дейност.Тук моралните норми,намират израз в понятия,като дълг,съвест,професионална отговорност и т.н.Най-силно моралната регулация се проявява при социономическите професии,където се осъществява директна връзка човек-човек.Там се създават и специфични морални кодекси,като Хипократовата клетва и конфедиционалната клетва.Феърплейът също е вариант на нравствен кодекс в спортната дейност.Задачите на нравственото възпитание са:1.осигуряване на възпитаниците в достатъчна степен и достъпен вид знания за основмите морални категории-добро,зло,дълг,съвест,чест,достойнство,смисъл на живота и др.;2.усвояване на моралните норми в дадено общество.Чреа това се изгражда моралното съзнание на възпитаника,което има три нива-емоционално,рационално и мотивизационно.Изграждането на морално отношение се постига като възпитаниците усвоят критерии и норми на поведение,чрез които правят оценка на поведението на другите;3.изграждане на привички за морално поведение.

23.Волево възпитание.Волевото възпитание е една от основните насоки на възпитателния процес,чрез която се изгражда и развива волята на човека.Волята е способност за извършване на действия,които водят до постигане на желана цел и готовност за преодоляването на трудности до постигане на целта.Основна характеристика на волята са волевите действия.Те съдържат три характеристики:избор на цел,избор на методи и средства за постигането и извършване на самото действие.Друга характеристика на волята е волевото усилие,в което се изразява пълна мобилизация на сили за преодоляване на трудности при постигане на определена цел.Трудностите са два основни типа:1.обективни или външни трудности-те са свързани с особеностите на извършваната дейност на определен вид спорт,на условията в които протича тренировката;или самовъзпитание-необходимост от много точна координация на движенията(исползването на определена мускулна сила);състоянието и особености на терена;климатичните условия и други;2.субективни или вътрешни трудности-те са свързани с личностните особености на възпитаника(всеки човек притежава индивидуален облик в областта на даден спорт).Такива трудности могат да бъдат:страх от противника,предстартова треска,слаба мотивация за постижения,слаб интерес и т.н.Двата вида тудности са взаимно свързани.Основна задача на волевото възпитание е формирането на волеви качества на личността.Такива качества са:целеустременост,настойчивост,упоритост,самостоятелност,решителност и т.н.Волевите качества са взаимно свързани,но при извършването на определена дейност,някои се проявяват по-силно от други.Волята на човека се изгражда с течение на времето,тя не е вродена.Волевите качества се изграждат толкова по-успешно,колкото по-големи трудности човек преживява и преодолява в своя жизнен път.

24.Естетическо възпитание.Естетическото възпитание е една от основните насоки на възпитателния процес.Чрез него се формират и развиват способностите,и възможностите на възпитаниците за възприемане и усвояване на красотата в три големи сфери:природа,изкуство,човешко общество.Теоретичната основа на този вид възпитание се осигурява от естетиката,като наука за сетивното познание.Естетическото възпитание е процес на възпитаване чрез красота и в красота.Красотата може да бъде открита във всяка човешка дейност-изкуство,спорт,мислене,общуване,бит,както и в самата природа.Основните задачи на естетическото възпитание са :1.развитие на естетическите възприятия на възпитаниците,т.е. да откриват красивото;2,възпитаване на потребност от красота в заобикалящата среда;3.възпитаване на естетичеки чувства,като наслада,удоволствие,възторг от красивото;4.усвояване на естетически знания и понятия(възвишено красиво,грозно,трагично,комично;5.изграждане на естетически вкус;6.изграждане на естетически идеал;7.развитие на естетически умения,които да се проявяват в дейността на възпитаника.Спортната дейност е сфера,тясно свързна с красотата.Тя може да бъде открита във физическото съвършенство на тялото.Присъства и в красотата на движенията и на цялостното изпълнение в отделните спортове.Намираме я и в хормонията ритъм,музика и движения.Естетиката оказва въздействие и върху спортната екипировка на даден състезател,и върху спортните съоръжения.Това широко присъствие на красотата в спорта е причина,той често да бъде наричан изкуство.Силното въздействие на спортното изпълнение върху зрителите е много близко по характер до въздействието на театралното или музикалното изпълнение..Това,което различава спорта от изкуството,е че той не създава художествени образи.Спортният педагог наред с училищната среда играе много важна роля за постигане на естетическото възпитание.

25.Педагогическо общуване.В близкото минало,преобладаващ е бил т.н императивен стил на общуване,при който детето се третира като обект на въздействие от страна на възрастните-родители,учители.Всъщност стратегическото направление при реализиране на педагогическо общуване е било от типа:субект(учителя)-обект(детето).Изискването на демократизациране на обществото актуализират хуманно-личностният подход в общуването,при който учителят и детето се разглеждат като субекти в тяхната съвместна дейност.Поставя се пробленмът за педагогическо взаимодействие между равноправни партньори-„педагогика на сътрудничеството”.Педагогическото общуване включва такивъв момент на общност,който се проявява в уподобяване,идентификация,взаимно разбиране и съгласуваност на действията и психологическото състояния на общуващите.Характерът на педагогическото общуване в учебната дейност изисква от учителите да имат предвид приорганизиране на обучението,система от мотиви за учебна дейност и емоционално-волевата сфера на децата.Учебният процес трябва да се изгражда,така че на всички негови етапи да се поддържа,съхранява и развива интереса на децата към овладяване на знания.Не по-малко значение има и емоционалната страна на учебния процесУчителят трябва да създава на занимание такъв емоционален климат,такава обстановка,която би възпрепятствала у децата състоянието на собствено емоционално напрежение и би стимулирала възникването на оперативно напрежение.От майсторството на учителя да осъществи оптимален тип педагогичеко общуване,зависи успехът в изграждането на възпитателно-образователния процес,който способства за развиване на потенциалните детски възможности.Специфичните особености на педагогическото общуване са:1.насочено е към повече партньори едновременно,чието внимание трябва да се ангажира;2.учителят е активната страна в процеса на педагогическо общуване;3.педагогическото общуване е динамичен процес.Реализирането на определен модел на общуване е в тясна връзка със стила на учителя.

26.Професионално-личностен модел на спортния педагог.Професията на спортния педагог е основна социална характеристика на личността.Професионалната дейност заема по-голямата част от съзнателния живот на човека.Успешната реализация води не само до удовлетворение,но и до определен статус в обществения и личен живот.Професията спортен педагог се реализира в два варианта-учител по физическо възпитание и треньор по вид спорт.Тя е педагогическа професия,защото чрез специализирани физически упражнения се постига,не само физическо развитие и усъвършенстване,но и цялостно изграждане на личността.По социални характеристики тя спада към типа на така наречените социономически професии.При този тип професии има директна връзка на човек с човек,т.е. субекта и обекта на дейността са хора.Успешната реализация при социономическите професии се осигурява не само вследствие на подготовката за тях,но и при наличието на определени професионално-личностни качества.Подготовката на спортния педагог обхваща три основни направления:1.медико-биологично-в него се овладяват основни знания за структурата на човешкото тяло,жизнените дейности,промените настъпващи вследствие на физически натоварвания.Това направление се осигурява чрез изучаване на дисциплини като:анатомия,физиология,биомеханика,биохимия и др.;2.спортно-техническо-включва знания за същността на отделните видове спорт,техника и тактика при изпълнението,правила на игра и състезателна дейност;3.психологично-педагогическо и методическо:осигурява познания за същността на психологическата дейност и нейните особености в условията на спортни занимания,знания за организиране и провеждане на учебно-възпитателната дейност,както и за преподаването на отделните дисциплини.Трите направления на подготовката са взаимно свързани.Така се осигурява цялостно познание за човека извършващ спортна дейност,за особеностите на неговата психология и поведение,за възпитателното въздействие на спорта върху личността.Професионално-личностните качества са осабености в личностната структура,изпълняващи ролята на благоприятни предпоставки за успешна професионална дейност.Това са:1.педагогическа общителност с елемент на емпатия-развива се въз основа на общата общителност,но намира израз в способността за установаване на пълноценен контакт със спортистите и учениците,както в рамките на задължителните занятия,така и извън тях.Особено се цени от възпитаниците степента на симпатия,на съпреживяване,на разбиране на техните проблеми.Това качество се развива в процеса на професионалната дейност.Като достига връх между 5 и 15 год.,запазва се относително високо до 25 год. на професионалната дейност,след което рязко и стремително спада.Проявява се така наречения синдром емоционално изгаряне;2.педагогическа наблюдателност-способност за улавяне на най-малките промени в поведението на възпитаниците в учебния процес и извън него.Обект на постоянно наблюдение са три групи възпитаници-изоставащи,напредналите и тези с проблемно поведение.Качеството се развива в процеса на прфесионалната дейност и се запазва високо до самия и край,особено по отношение на речта и мимиката;3.емоционална устойчивост-намира израз за контрол на поведението и на негативните емоции в многообразните,непредвидими или монотонни,повтарящи се педагогически ситуации.След 45 год. възраст 25% от учителите страдат от неврози у нас;4.способност за творчество-намира израз в оригиналност и комбинативност при организацията и провейдането на професионалната дейност.Особеностите на общото развитие се различават и променят,но функциите на тази професия се съхраняват.Те са:информираща,конструктивна,организационна,комуникативна и проективна(оценява бъдещето развитие на възпитаниците).

Вашият коментар


8 − eight =