Теория и методика на физическото възпитание (ТМФВ) – пищови

Публикувано на юни 2 2011 Добави коментар
  1. 1.2. Методология-системно структурен подход,представлява методологично направление, което подпомага изучаването на сложни явления разделяики ги на части. Този подход разглежда сложни явления като с-ма със своя структура, компоненти и техните функционални връзки. Системно структурния подход е до аналитичния. При изучаването на сложни с-ми е необходимо да се прилага научно търсене. Физ. култ.и спорт се разглежда като с-ма с помоща на с-мно структуриращ подход в негов социологичен,генетичен и структурно функционален аспект. Човек се изменя, а не се променя. Стуктурата еотносително стабилна и устойчива, съставяш я следните елементи: динамична и изменчива(динамика/развитие). Структурата е по малко понятие от с-мата и тя не съществува извън с-мата. Системообразуващи фактори: 1)Базови физически качества(физ.въз.в училище,физ.подготовка за многостранно физ. Развитие на младите спортисти.) 2)Спорта като компонент на физ.култура(базов спорт,спорт за всички,хигиенни ф-ри) 3)Рекреативна физическа култура. 4)Приложна физ.култура(армия). 5)Оздравителна физ.култура(лфк)
  2. 3.4.5. Теорията на физ.въз.е научна дисциплина която изучава и обобщава научните знания и общите закономерности на физ.въз.Тя изучава проблемите на физ.култура като обществено явление. Като учебна дисциплина теорията физ.въз.представлява общотеоритичен профилиран предмет за професионално образование и дава конкретна специализация в областа на училищното физ.въз. Теорията на физ.въз.има свой специфичен предмет, задачи и съдържание. Нейн предмет е изучаването на най-общите закономерности на управлението на физ.усъвършенстване на човека и реализир.на личноста. Обекта е разнообразната двиг.дейност (методи на обучение, форми на двиг.умения и навици). Субекта на този процес също е човека в качеството му на сп.педагог. Следователно обекта и субекта взаимно се допълват. По своята същност теорията на физ.въз.е дисциплина с теоритичен и методичен х-р. Като теоритична тя обобщава най-общите научни факти и явления на физ.въз.,а като методична-реализацията на общите закономерности в определени звена, направления ичастни методики. Теорията на физ.въз.е не само наука за изучаване на най-общите закономерности, а творчески да се обобщават тези знания. Теорията на физ.въз. е млада интензивно развиваща се научна дисциплина,ползвала научни данни като философия, психология, педагогика и мн.др. Научната философия служи за методологичната основа на теорията на физ.въз. Теорията е тясно свързана с общата педагогика и с отделни методики на спортно педагог.дисциплини. От педагогиката ползва постижения в образованието и възпитанието, а научните й методологич.-основна част на частните методики по отделните сп-ве. Обобщените постижения на спортнопедагогическата практика обогатяват знанията в областа на обществените и биолог.научни дисциплини. Също те допълват и корегират ефекта на педагог. въздействие със средствата на физ.въз.в/у онтогенезата и моториката на детето. Теорията на физ.въз.като учебна дисциплина е основен общо теоритчен предмет за профилирана подготовка по физ.въз.за отдел.звена. Предмета теория методика на ф.в.и спорт е структуриран в 2 части:(1)общи основи на теорията(има общотеоритич.и методич.въпроси, цел, задачи, средства);(2)методика на ф.в.и спорт(разглеждат се задачите ,съдържанието, формите)за малки и големи.
  1. 6. 1.Ф.култура –съвкупност от ценности създадени и използвани с цел физ. усъвършенстване на личността. Сложно соц.явление. Основни фактори –физ.въз.(формиращо въздействие), спорт и възстановителната физ.култура. 2.Ф.образование –осъществява се чрез възпитателно-образователни задачи. Усъвършенстването на структурните и функц.с-ми води до рационално управление на собствените движения, обогатяване на двиг.култура. 3.Физ.развитие –процес на изменение на морфологичните признаци на организма (външни размери и маса). Биосоциален процес, зависещ от две програми: онтогенетична и социална. Влияние оказва и генотипната предоопределеност, соц.фактори, двиг.активност. Основни фактори: възраст, пол, обем на двиг.дейност. 4.Ф.подготовка –процес за разностранно физ.развитие, овладяване на двиг.навици на определено ниво. Общата физ.подготовка е основното съдържание на уч.процес. На нейна основа се изграждат специалната с професионално-приложна насоченост. Приложната е за конкретен вид трудова дейност. Има корегиращо действие. Усъвършенства физ.качества с цел повишаване на спортното майсторство. 5.Ф.дееспособност –обща работоспособност въз основа на комплексно развитие на физ.качества. Предпоставка за добро здраве. Определя се чрез измерване на количествените стойности на тестове и показатели, опредлящи двиг.годност. Ф.развитие, ф.дееспособност и ф.подготовка= ф.състояние. 6.Спорт –многостранно обществено явление, основно средство и метод за физ.възпитание. Чрез спрта човек разкрива своя потенциал и ф.възможности. Конкретизира се в/у определени възрастови групи. 7.Масово-оздравителна физкултура –дейност през време за отдих: утринна гимнастика, туризъм. Физ.възстановяване става най-често с КТ.
  1. 7. Общи методи-теоритичен анализ и обобщаване на педагог. наблюдения, експериментални и др.Ч/з тези методи за извличане на точна и пълна информация  трябва да се спазват следните принципи:метода да е стабилен на опр.ф-ри и точно да отразява ролята и въздействието им,да има опр.избирателност на изучаваното явление. Метод на теоритичен анализ и обобщаване : тук се осъществяват теоритични изследвания в/у документални материали.Ползват се редица способи за анализ и обобщаване на фактическите данни. Извършва се теоритичен анализ на педагогическа, спортномедицинска и др., изясняващи проблемите на теорията на физ.въз.от различни страни. Провеждат се беседи,анкетиот страна на педагога(всичко да е предварително подготвено по добре разработен план). Този метод обикновенно се прилага преди започването на основния педагог.експеримент, и уточнява план-методиката на експеримента. Педагогическо наблюдение-*целенасочено възприемане на отделни х-ки на физ.въз.в естествени условия. Наблюдението създава възможност за оценка на педагог.процес в момента на неговото протичане. Така и наблюдаващия получава фактически сведения за изучаваното явление,без посредничество на други лица. Получените данни трябва да са обективни и да не зависят от личните качества на изследователя. Един от най-разпространените методи е хронометрирането. Самонаблюдението също(за самоконтрол на собствените действия). Педагогически експеримент-организира се, провежда и контролира от изследовател по конкретен проблем. Изключва се случайноста, не се допускат странични явления и фактори, често появяващи се в хода на експеримента. Той позволява да се създадат вариативни условия за неговото протичане. В теорията на физ.въз.се използват различни видове експерименти: преобразуващ(за проверка на вече установени факти и явления);констатиращ ; естествен (непринуден/без да се подозира); лабораторен(в изкуствена обстановка за определени цели); абсолютен; сравнителен(за сравнение прираста за 1 уч.година). Характерно за педагог.експеримент е предварително да се разработи хипотеза, изследователска програма, планиране; цел, задачи, методика, задължително изследваните лица да са равни по брой, пол, възраст и т.н. Специални методи-за оптимизиране на учебния п-с ,за развиване на двиг. качества, за формиране на двиг.навик. Методите за научни изслед.се използват комплексно, взаимно се допълват, по време на урока се провежда хронометрично наблюдение, пулсометрия и др. След урока(анкетиране,беседа). Този метод е свързващо звено м/у теорията и практиката.
  1. 8. Ч/з тези средства се осъществяват многостранни задачи на учебно-възпитателния п-с. Основното и специфично средство на физ.въз.са: физ.упражнения и допълнителните средства -естествени сили на природата(слънце,н2о,въздух)и хигиенните фактори. Физ.упр.имат най-голям относителен дял в сравнение с останалите средства. Широкото им приложение дава възможност за осъществяване на специфичните цели и задачи на физ.въз. Естествените и хигиенните се използват за повишаване ефективността на физ.упр.главно на тяхното зравословно и закаляващо въздействие. Ч/з физически труд се цели възпитат. въздействие. Физ.упр.най-много съдействат за двигателната дейност и активност на човека. Движ.се харектеризира като съзнателно и волево действие. В практиката физ.упр.се прилага под формата на няколко вида дейности: 1-Игрова дейност(подвижни,спортно-подготвителни, музикални, щафетни и др.);2-Гимнастика(основна, спортно-спомагателна, лечебна и др.);3-Туризъм(пешеходен, ски-тур.,Н2О);4-Спорт(за всички, ДЮС, спортно майсторство). Физ.упр.освен в бита се прилагат в учебно-тренировъчния п-с.По същност те биват-съзнателни, волеви, педагогически осмислени, за оказване на положително въздействие в/у многостранното развитие и двигателно усъвършенстване. Като цел и задачи на физ.въз.се прилагат ходене, бягане, скачане и др. Физ.упр.се отличават с богатото си разнообразие. Едни са елементарни, други сложни, трети-серия от многократно повтарящи се движения. Физ.упр.са най-съществения компонент на уч.п-с с оздравителната си, образователната си ивъзпитателна насоченост. Физ.упр.произхождат още с възникването на човеш. общество, голямо влияние има военното дело в последствие и др. Физ.упр.повишават отбранителната способност и обогатяват двигателната и духовна култура на човека. Класификация на видовете спорт:1-индивидуални(лека атл.,гимнастика,ски,плуване идр.);2-колективни (ханбал,волейбол,баскет.,хокей,футбол ); 3-сп.единоборства (борба, бокс, тенис, карате); 4-технически(мото-авто, водно-моторни).
  1. 9. Упр.са взаимно свързани в диаликтическо единство. Към съдържанието на физ.упр.се отнася въздействието което те оказват в/у човешкия организъм, под влиянието на това въздействие се развиват двигателните способности и качества на човека. В съдърж.се вкючват още отделните части, фазите(при лекоатл.скокове), при гимн.прескоци(засилване, отскок, летежна ф-а и презимяване). Към съдърж.се вкючва и задачата която се поставя за решаване на определен случай. Формата на физ.упр.представлява съвкупност от отделни елементи на движението които съставят неговите параметри. Това са пространствените ,прост.-времевите и времевите х-ки на движението. Формата е тясно свързана с техниката на неговото изпълнение. Съдърж.и формата взаимно се обуславят и непрекъснато си влияят. Изменят се постоянно в зависимост от поставените задачи. Техниката представлява съвкупност от взаимно свързани и целенасочени движения с висока ефективност при минимална загуба на енергия. Тя непрекъснато се изменя и усъвършенства. Съпровожда се с по-висока степен на физическа подготовка, с рационални методи на обучение и трениране. Основното звено на техниката е най-важният и решаващ момент при изпълнението на опр.упр.(хвърляния, скокове). Детайлите на техниката са второстепенни х-ки на движенията. Те не нарушават основния механизъм на движението и при различни спортисти се появяват в различни варианти. Овладяването на спортната техника има голямо значение за крайните резултати в много спортове, при други косвено, защото там ефективната техника си казва думата. С оглед на това има 3 вида сп.групи: 1)спортове, при които външ.форма на движ.и тяхната координационна сложност е строго регламентирана; 2)с цикличен и ацикличен х-р(лека атл. тежка, ски идр.);3)сп.игри и единоборства с голяма изменчивост на ситуацията изискваща от спортистите голяма гъвкавост ,бързина и др. Техниката на движенията ,особено когато е по сложна се усвоява правилно след продължителна и упорита работа. Техниката не е стандартна, поради увеличаващите се изисквания към спортните постижения и съответно следва усъвършенстването й.
  1. 10. Двигателната дейносст на човека е сложна и многообразна. Представлява съвкупност от отделни дейности и движения в определена зависимост по м/у им. Изменението на една част от определено движение променя и останалите му части. Структурата на движението се определя от закономерната взаимовръзка между съответните части на движението. Тя бива кинематична (пространствени,времеви)и динамична(силова-външни и вътрешни).

- пространствени х-ки на движението-положението на тялото и траекторията с неините компоненти (форма,посока и амплитуда на движ.). Положението на тялото има голямо значение за техническото изпълнение на физ.упр.и особенно в гимнастиката. Правилното изходно положение или заемането на опр.поза в покой се отразява на ефективноста на последващите движения. За някои упр.статич.пози имат самостоят.значение (мирно)-гимнастика. Положението на тялото може да се използва за да се регулира физ.натовар. Тялото и неговите части трябва да заемат правилно положение което е с голямо значение за дишането и кръвообръщението. Траекторията на движение се отличава по форма (праволинейна и криволинейна –най-често срещана в спорта –тенис); посока-(определя се спрямо основните равнини на тялото-фронтална,сагитална. Правилата на посоката и ориентацията се контролират от зрението); амплитуда-(разстоянието от една до друга крайна точка. Измерва се в градуси. Амплитудата зависи от конфигурацията на ставите ,еластичноста на став.връзки, възраст, пол.

- времеви х-ки- тук спадат –темп и ритъм,продължителност. Продължителноста оказва съществено влияние върху физиологичното въздействие на упр. Промяната на продълж.е дозировка по време на изпълнение, в някои упр.тя е стойка, везна. Темп на движение е честотата на движение за 1-ца време. Темп има при цикличните движения (опр.бр.крачки на бегачите за 1мин.). Величината на темпа зависи от масата на движещите се части на тялото. Ритъм –съществува при многофазни действия с цикличен х-р(бягане,гребане…), редуват се активни с пасивни фази на движ. Едновременност и последователност.-пространствено -времеви х-ки-тук спадат: скорост на движ.-съотношен.м/у дължината на изминатия път и времето което е изразходвано. Тя има решаващо значение за крайния резултат.-силова х-ка на движ.-силите които действат върху движението на човека са вътрешни и външни. Към вътрешните се отнасят (мускулно усилие,пасивните сили на ОДАпарат,еластичноста на муск.).Към външните –силата на телесната маса, на реакцията на опората, съпротивление на външ.среда и силите на противника. Силата на движенията има голямо значение за постиженията в спортове като борбата и др.

  1. 11. Игра: обект на теорията и практиката на физ.въз.са подвижните игри. Характерно за игровата дейност е нейното смислено съдържание. Намират отражение различни явления от действителността. Мотив за участие в играта: интерес, желание, приятни емоции. Характерни особености на игровата дейност- активни, свободни и разнообразни движения; – достъпност; – комплексно въздействие; – изменчивост на ситуацията; – състезателен характер; – здравен ефект, възпитателен. Игрите са предпочитано средство на физ.въз. Гимнастика: – богато разнообразие от движения, различна насоченос и достъпност за различни възрасти и степен на подготовка. Гимн.упр се отличават с искуствени форми на движения създаденис определени педагогически сели: оздравителни, образователни и възпитателни задачи. Диференцирано овладяване на движенията чрез пространствени, времеви х-ки. Обогатяват двигателната култура, подобряват общата координация, локално въздействие в/у различни оргаи и системи. Основни средства: строеви упр., ОРУ, приложни, акробатични. Туризъм: система от дейности с богати възможности за комплексно въздействие. Основни соц.функции са двигателно- приложни, културно-познавателни, оздравителни и възпитателни. Задачи: -1. многостранно формиране на личността: – 2. повишаване на физ.дееспособност; – 3. изграждане на личност с нравствени добродетели. Практикува се всесезонно. Основни видове: пешеходен, ски, воден. Основни форми за реализиране: разхоска, излет, поход. Същност на спортната дейност- специфична активна двиг.дейност с две главни насоки: масовооздравителна и за високо спортно майсторство. Характерна особеност е функционалното натоварване и активното участие в състезания. Спорта има възможности да осъществява социална интеграция. Спортната дейност е тясно специализирана, целяща спортно усъвършенстване. Характеризира се с провеждане на системни, целенасочени тренировки по план. Многогодишна и планова. Форми на спортна борба: поотделно, едновременно, в непосредствен контакт, в отбор, многобой. Систематизиране на сп.дисциплини: републикански стандарти, ДЮС.
  1. 12. Съществено за жизнената дейност на човека са постоянно изменящите се метеорологични условия (слънчева радиация,температура и влажност ,атмосверно налягане и др.).Равновесието между организма естествените природни фактори е условие за добро здраве .Стремежа да се прогнозира и управлява в оптимални граници въздействието на изменящите се метеоролог.ф-ри в/у занимаващите се със спорт се нарича биометорология.Естествените природни сили оказват комплексно въздействие като допълнително средство се използва в 2 насоки: като фактори при изпълнението на двигателни действия в различните форми на занимания ; и като самостоятелни средства за оздравяване и за закаляване под формата на спец.процедури.Недооценяването на въздействието на естеств.ф-ри може да доведе до сериозни последици за здравето и живота на човек (висока темп.,влажност,др.условия за топлинен удар,или пониженото атмосферно налягане и др.)Закаляването на човешкия организъм е целенасочен п-с за достигане на определено състояние на повишена устойчивост и съпротивляемост към вредни влияния на околната среда.Слънцето,въздухът и водата са основните средства на закалителния п-с.Съществуват 2 начина на закаляване:пасивен и активен. Пасивния се прилага от кърмаческа възраст ,болни и др.За всички останали се препоръчва активния(чрез спорт,туризъм,физ.труд и др.).Видове закалителни процедури : въздушни бани-закаляващ ф-р са температурните разлики ;слънчеви бани-лъчистата слънчева енергия;с вода-използват се физ.свойства на водата.Закалителните процедури са неотменен компонент на закалителния режим (сън на открито,ходене бос и т.н.).Основните принципи на съвременния закалителен п-с са повтаряемост,постепенност,непрекъснатост.Като допълнително средство на физ. Въз. Заемат хигиенните фактори.Те се разделят на 2 групи:1)включват се нормите на личната и обществена хигиена,на трудовата,учебната,военната,на храненето;2)оптимизация на режима на натовар.и почивка ,създаване на целесъобразни санитарно хигиенни условия за провеждане на заниманията.Хигиенните ф-ри се прилагат пълноценно когато е добро състоянието на ползваната материално-техническа база.
  1. 13.14. Учебния процес по физ.въз.представлява учебно-възпитателна дейност с активното и съзнателно участие на учениците, насочена към овладяване на знания и умения с цел изграждане готовност за двигателна дейност у тях. Учебният процес включва три взаимно свързани елемента: – съдържание(физ.упр); – преподаване(чрез методи и средства); – учене и упражняване. Основното съдържание на уч.процес е ДД, развиваща физ.способности и повишава двиг култура. Водеща в обучението е познавателната дейност, активизираща мисловните процеси и съзнателното участие. Познавателната дейност протича в единство с двигателната със задължително осъществяване на оздравителен ефект. Цел на уч.въз.процес по физ.въз е физ.съвършенство. в зависимост от начина на придобиване на опит, обучението може да протича по следния начин: по пътя на подражанието, на опита и грешките, програмирано. Преди да се пристъпи към обучение е необходимо да се прецени готовността на ученика: физическа, координационна, нагласа. Резултатът зависи от два вида взаимносвързани факти: моргофункционални(съвкупност от биологични процеси усигоряващи енергията) и двигателно координационни(свързани с начина на управление на движението- виншна и вътрешна структура). Движението зависи от: знания – основа за познавателната дейност при изграждането на двиг.навици. в учеб.п-с знанията се проявяват двустранно: – усвоява се научна информация под формата на знания; – осмисляне на собствените движения с помоща на усвоените знания. Усвоения обем от знания е база за изграждане на познавателни интереси. Отделните знания се делят на 4 групи- елементарни(терминуване); – за цялото ДД(техника);- вътрешно предметни(методика); – междупредметни. При сложните ДД, ученикът получава нагледна и словесна инфо., оказания за начина на изпълнение и последователността на работата, елементите на техниката, фазите. Този път е най – разпространен в практката. Двигателни умения – придобита способност за неавтоматизирано упр на движенията въз основа на натрупания опит и знание. Съществуват два вида умения във физ.дейност: развиващи се в начален стадии; – свързани са неочаквано възникнали двиг.задачи. Използване на инпровизация и творчество. Двигателни навици- навик проявяващ се като автоматизиран начин на управление на движенията в цялостния двиг.акт. Двиг.навик е затвърдена система от рефлекторни ДД. Когато се повтарят многократно в едни и същи условия се наричат първични. Автоматизацията на навика се проявява в неговата стабилност, устойчивост и вариативност. Устойчивостта се проявява в способността ученикът да изпълнява правилно без нарушение в техниката движение. Вариативността се изразява в умението да се избере най-добрия вариант в различна ситуация.
  1. 15. Обучението по физ.въз.включва основните педагогически задачи ,свързани със запознаването ,разучаването ,усвояването ,затвърждаването и усъвършенстването на учебния материал. Етапност в изграждането на двигателни навици: (1) начално разучаване ;(2)задълбочено;(3)затвърждаване и усъвършенстване. Често тези 3 етапа преливат един в друг. ПЪРВИ ЕТАП-изграждане у учуниците на умения да изпълняват диг.действие в най-общи черти, в неговия основен вариант. Вкючва усвояване на основите на техниката на движение ,но без подробности и детайли. Основни задачи на първи етап: запознаване на ученика с новото(ДД), създаване на зрителна представа, даване на знания за основите на техниката и разширяване на двигателния опит. Ч/з демонстрация на цялото упр.,терминуване и мотивиране учеб.задача, на учениците се изяснява как да прилагат новото упр.в бита ,спорта и т.н. След това трябва да се изясни как да се изпълни упр. Правилно. Демонстриране, повторно показване целящо помагане на учениците зрително да възприемат основното в техниката на ДД. Движението се показва забавено ,разчленено на фази, могат да се вкючат и зрителни и звукови сигнали. Учениците независимо как изпълняват упр.в облекчен вариант. Новото двиг.действие (ДД)по-бързо ,лесно и точно се възприема ако учениците имат малко повече познания от вече изучуно двиг. действие .За да може един ученик да се ориентира през 1а етап в основните елементи е необходимо той да владее методите на познавателна дейност(сравнение,анализ,обобщение и др.)
  1. 16. Проблема за управлението на движенията придобива все по-голямо значение за теорията на физ.въз.Той дава на специалиста нов подход към педагогическия п-с.Подходът определя оптималните параметри на движението ,приемането и предаването на срочна информация за резултатите от изпълнените ДД и усъвършенстване способностите на учениците да управляват собствените движ.Структурата на изучаваното действие е проста или сложна .Сложната се определя когато между поставената цел и изпълнението има още едно свързващо звено-планиране начина на изпълнение.Механизма за решаване на двиг.задача според Бернщайн се разделя на 2 :  (1) вероятно прогнозиране и(2) програмиране на действията.В п-са на двигателно действие се проявяват и се отчитат най-общите х-ки на структурата му : сложност,вариабилност,многокомпонентност.Сложноста се определя от детерминираната зависимост м-у формата и задачата на ДД.Вариабилноста в нееднаквост на времевите х-ки.Многокомпонентността е свързана с промени идващи в амплитуда,скорост.ПРинципи на управление на ДД: цикличност при регулирането на двигателния акт,вариативност и др.Структурата и управлението на ДД са продукт на комплексното съчетаване на много фактори.Управлението на движ.и неговото усъвършенстване е основата на постъпващата в системата за управление информация за извършваните движения и тяхната ефективност.Новите движ.и двиг.навици се създават и затвърждават в случайте когато осигуряват полезен ефект(до изпълнен.на двиг.задача).В п-са на обучението постъпващата отвън информация за извършването на движ.,за възник.грешки и неточности и т.н. се нарича допълнителна или странична информация.Информацията която получава педагога когато ученикът изпълнява движението е само зрителна.Страничната информация на педагога трябва да отговаря на възраст,подготовка,опит на обучавания за да бъде възприета и да влезе във взаимодействие с ученика.Срочната обективна информация е подадена веднага след изпълнение на упр.Информацията която се подава по време на изпълнение се превръща в тренажор.Активно спортуващите имат висока точност при възпроизвеждане на движ.До 12-14 г. Възраст се наблюдава нарастване на точноста.Намалената пък след 13-14г. Води до забавяне и прекратяване.Повишената способност за точност при управлението на движенията са от значение не само за физкултурната и спортна дейност на учащите се.
  1. 17. Двигателните способности на човека се проявяват под формата на определени движения с различна сложност : в битовата и трудовата ДД те са с по-проста структура ,а във физ.култ.придобиват по-целенасочен х-р.Те са съзнателни,социално-детерминирани и въздействат цялостно в-у личноста на човека.Двигателната дейност се извършва в пространството и времето .ДД се отличава със специфични динамични и кинематични х-ки,в които двигателната активност на човека се проявява като скоростна,скоростно-силова или силова.Отделните страни на двигателните способности на човека  се определят като двигателни качества (бързина,сила и др.).Едни от д.качества са свързани повече с централ-те регулаторни с-ми ,други с морфолог.стуктура .Д.качества и навици са в тясна взаимо-връзка.Тяхната близост се определя и от обективните закономерности ,в-у които се изгражда ДД.В п-са на повишаване на високото спортно майсторство д.качества и д.навици се намират в относително единство и противоречие.Според Пономарьов качествата се проявяват ч-з навиците ,а те от своя страна изискват определено ниво на развитие на качествата.В спортно педагогическата практика ,а и в теориата на физ.въз.за означаване на качествените х-ки на двигателната дейност едни специалисти използват термина физически,а други –двигателни качества (равнозначно е).Качествените особенности на ДД в най-елементарна форма се забелязват още у новородените деца.По натам д.качества,като съставна част на двиг.фун.ия се развиват и усъвършенстват под влиянието на ендогенни и екзогенни фактори.Към екзогенните(външни)се отнасят : храна,хигиенни ф-ри,микроклимат,и тн.АТФ,КФ също.Спортното развитие от детска до зряла възраст зависи от рационалното съчетаване на основните черти на сп.тренировка(физическа,сп.-техническа,псих.)Развиването на д.качества представлява основното съдържание на физ.подготовка.
  1. 18. Познаването на възрастовите стуктурни закономерности ,позволяват управлението на физ.развитие и дееспособност на учениците и млади с-сти да се постави на научни основи.Възрастовото развитие на бързината при ученици/ки достига най-високи стойности към 10та година след което рязко спада и след 15-16г.отново се забелязва незначително повишение.Възрастовия п-д от 9 до 12г.е най-благоприятния за развиване на бързината .Нереализираните възможности в това отношение трудно могат да се компенсират в юношеската и в зряла възраст.Мускулната сила има непрекъснато възходящо развитие през целия училищен възрастов период.Темпът на прираст е различен.Към 11та годишнина темпат на нарастване се повишава ,а през пубертетния период (14-15г.м.)и(11-12г.ж.)той достига най-високи стойности .Най-ускорени темпове за повишаване на скоростно-силовите способности при учениците е през 7-11г.и от 13-16г.,а при у-ките 7-11г.Относотелната сила на 10-11 момичета е близка до силата на завършилите свойто физ.и функционално развитие (22-25г.).Издръжливоста на подрастващите непрекъснато нараства -15-17г.след което спада .Резултатите на учениците п-з 12-13г.нараства бавно ,от 13до15-сравнително бързо и най-бързо в юнушеския период.При ученичките най-бурен темп на развитие на издражливоста се открива в 13-14г.След проследяване на възрастовата динамика на подвижноста в ставите ,става ясно ,че и те през целия ученически п-д има възходящо ,но неравномерно развитие.С-мното спортно педагогическо въздействие оказва съществено влияние в-у развитието на двигателните качества.Данните от изследванията показват също ,че при с-мно занимаващите се със спорт девойки гъвкавоста бележи интензивни темпове на повишение и след 15та година ,докато при у-ките невключени в с-мна учебно-тренировъчна дейност ,подвижноста след  тази възраст почти не нараства .Тя се повлиява особено силно от гимнастическите упр.Целенасоченото спортнопедагогическо въздействие не изменя генетично предопределената закономерност.При подрастващите се открояват периоди с различна интензивност на прираста на двиг. способност(най-висок прираст на двиг.кач.при учениците се очертават -4,6,8,13и14г.,а с по-малък -5,9,16г.).При 3и7г.липсват периоди на някакъв минимален прираст.Бързината се достига в 4и10г.Муск.сили най-нарастват (м)-6,8,13,14,м-та-4,9г.Скоростно силовите качества –идентични-10,11г.Подвижноста в ставите най-силно се изразява 4,8г.-момчета;4,13г.-момичета.Колкото е по ниска възраста ,толкова по-интегрално се проявяват компонентите от структурата на двигателните способности.
  1. 19. Бърз.е способноста на човека да извършва движения с голяма скорост и честота в продължение на минимален за дадени условия период от време.Колкото е по голяма честотата на крачките ,на бягането ,колкото по-бързо се разгъва отскачащия крак,колкото по-бързо се реагира на сигнала при старта ,толкова резултата ще бъде по-добър.Бързината съществува под 4 относително самостоятелни ф-ми : (1)бързина на двигателната реакция –прилага се при стартирането в леката атл.,волейбола,футбола идр.;(2)преодоляване на определено разстояние за най-кратко време-л.атл.,хантбал,баскет.идр.;(3)брой на движенията за единица време ;(4)способноста за бързо започване на движенията-среща се при лека атл.и др.Разглежданите форми на бързината се демонстрират комплексно .Бързината във всички нейни форми на изява зависи от подвижноста на нервните п-си ,скороста на обменните п-си,силата на муск.и др.Реализирането на по-голяма бързина е свързано с участието на муск.сила ,на техническото майсторство на изпълнение.Средства и методи: За повишаване на бързината най-целесъобразно е да се използва повторния метод ,при които упр. се изпълняват с мах.усилия ,без излишно напрежение.Бързината(честотата)на движенията се повишава също чрез повторни упр.изпълнявани с мах.усилия ,но свободно без напрежение.Упражнения и методи: (1)- упр.с облекчени уреди,противник и ситуации;(2)-упр.със съкратена амплитуда на движенията;(3)-създаване на облекчена обстановка за изпълнение на упр.с помоща на външни фактори.Този метод намира приложение за развиване на бързината в цикличните спортове(по пътя на вятъра,по нанадолнище,спец.упр.по наклон и др.).Тренировъчните упр.се комбинират в серии,като във всяка серия упр.се повтарят по 4-5 пъти.Вурока по физ.въз.в у-ще когато се използва повторния метод за повишаване на бързината на учениците ,повторенията трябва да са краткотраини.За развиването на бързината голямо внимание се обръща на умението да се изпълняват бързи движения,без да се предизвиква излишно муск.усилие. Упр.да се изпълняват с контролирана скорост .      В п-са на тренировка след като спортиста е постигнал известна степен на развитие се наблюдава стабилизиране на бързината.
  1. 20. Сила –способност за преодоляване или противодействие на външно R. Силовата подготовка е в основата и координира отделните компоненти на ОФП. Величината на м.усилия се оценява чрез абсолютната (max усилие) и относителна сила (реализирано усилие) към 1кг телесна маса. Спец.силови упр.развиват м.сила, необходима за конкретен спорт. Силова издръжливост –продължително време да се поддържа оптимално м.усилие. Средства и методи: повишава се чрез преодоляване на R. Групи упр.: -общоразвиващи, с преодоляване масата на партньор, силови с допълнителни утежнения, с амортизирани тренажори. За повишаване на силата се използва: метода на повторните усилия (неколкократно повдигане на различни по маса R. Повишава се обмяната. Развива се сила с взривен и бърз характер. Дотъпен и без травми), на краткотрайни max усилия(преодоляване на max R за сметка на опр.м.усилия. Развива се абсолютна м.сила). Изометричния режим на м.работа се характеризира с големи напрежения без промяна на дължината на м. Усилието постепенно нараства за 15-20мин. Въздейства се главно в/у абсолютната м.сила и силовата издръжливост. През началния и среден период на СОУ и през първия етап на многогодишната сп.подготовка се изпълняват упр.с бърз и умерен темп, с малки и средни утежнения. Силовата подготовка на учениците се планира предвид изоставащите м.групи. Силовите упр.трябва да укрепват гръбначните и коремните м. Препоръчва се силовите упр.да се разнообразяват с по-леки скоростни упр.в свободен темп. Упражнения свързани с поддържане на статична поза са полезни за формиране на правилна телесна стойка.
  1. 21. Издръжливостта е способност на човека да изпълнява непрекъсната работа с определена интензивност за продължителен период от време.Издръжливостта се проявява в трудовото ежедневие и е функционална основа за хармонично развитие на младото поколение.Идръжливостта помага на спортиста по-лесно да понася интензивните тренировъчни натоварвания.Едно и също по структура упр.може да се изпълни с различна интензивност,от няколко секунди до няколко часа(мах.,субмах.,ум-

ерена).Важен психо-критерии за изява на издръж.е устойчивоста на нервната с-ма към

непрекъснато повишаващата се умора.Като цяло издръж.се определя като обща и спе-

циална.Общата се характеризира със сравнително ниска по интензивност муск.раб.

Тя се развива ч-з усъвършенстване на аеробната обмяна.Спец.издръж.е функционална способност ,свързана с големи и продължителни физ.усилия(предимно анаеробни,които седят в основата за поява и развитие на спец.издръж.,и я определя от енергийна гледна точка).Средства и методи : средствата са целенасочени (дд) за усъвършенстване на биохим.п-си.Тренировката за издръж.трябва да подобри механизма за превръщане на скритата хим.енергия в механична работа .Издръж.се повишава с изпълнение на голям обем различна по интензивност муск.работа.Увели-

чават се размерите на сърцето(спортно сърце) и силата на сърдечните съкращения.Му-

скулатурата  е с намалена мастна тъкан.В спортнопедагог.практика издръж.се развива и планира в 2 етапа.През 1я се повишава общата издръж.с цел да се подготви организма за по-високи функционални натоварвания.Постепенно ч-з специални тренировъчни средства се навлиза във 2я етап и там се развиват скоростна издръж.,силова,статична-която при по-малките не е желателна заради все още неукрепналия ставен апарат.Издръж.се развива заедно с възпитаването на волевите качества,трудолюбие и др.За развиването на това качество се използват едни от следните методи в зависимост от възраста,пола,функц.състояние и др.РАВНОМЕРЕН-х-ра се с продължителност над18-20упр.със средно муск.натоварване(преодоляване на разстояние с равномерна скорост).Намира приложение при спортистите за повишаване на работоспособноста.Ву-ще се използва при по-малките.ПОВТОРЕН-серийна тренировка с субмах.и мах.интензивност.ПРОМЕНЛИВ-х-ра се с непрекъснато редуване на работа с различна интензивност .Окислителните п-си протичат в аеробно-анаеробен режим на работа.ИНТЕРВАЛЕН-с 10-12 повторения и работа за 30-40сек.с почивка м-у тях 1-2 мин.,Прилага се за повишаване на скоростната издръж.КОНТРОЛЕН-за развиване на темп,волеви кач.,усет към реалнотои др.Развиването на издръж.още в детска възраст е благоприятно ,защото детското сърце има големи възможности ,децата бягат с лекота заради големия обем и малката телесна маса.ОБЩА издръж.се развива от ранна детска възраст.Средство-подвижни игри(при по-дългите игри се редува интензивност с по-дълги почивки).Прекъснатия метод представлява ,облекчена модификация на класическия им вид ,т.е.изпълнение на упр.да варира в зоната на умерена и голяма интензивност,и много рядко в субмах.

  1. 22. Гъвкавоста е способност да се изпълняват движ. С голяма амплитуда.Определя се от подвижните звена на ОДА.Без известна гъвкавост не може да се развиват и др.двиг.качества.По-добрата гъвкавост спомага за за по-бързо усвояване на сп.техника. Величината на амплитудата на движ.зависи от анатомичните особенности на став.повърхности ,връзки и т.н.Амплитудата на движ.зависи от степента на умора,темература на околната среда и др.В зависимост от силите подпомагащи подвижноста на ставите се опр.като активна и пасивна.Активната се постига със собствени муск.усилия ,а пасивната –на външни сили .С покачване на възраста морфо строежът на ставите се изменя,намалява се пластичноста на став.връзки.Гъвкавоста на учениците от по-долните класове се развива по-лесно.Средства и методи: Ч-з активни и пасивни движ.и упр.Активните упр.се изпълняват свободно с голям размах ,със и без утежнения.Пасивната подвижност се развива ч-з натискане или преодоляване на съпротивление.Гъвкавоста в тазобедрените стави и гръб.стълб се постига по-бавно.Прекомерната подвижност понижава крачките при бягането .При у-ците се обръща внимание на тези звена от ОДА които играят голяма роля за жизнено необходимите движ(таза,рамо,китки).Гъвкавоста най-успешно се развива с повторния метод .Упр.се изпълняват в серии с постепенно увеличаваща се амплитуда,и почивка м-у отдел.серии 1а минута(с рехабилитиращи упр.)Хубавото е тези упр.да се изпълняват ежедневно.ЛОВКОСТ-способност човек мигновенно да преустроива двигателната си дейност в опр.обстановка.Тя е ф-я от степента на развитие на останалите двиг.качества и координация.Ловкоста е съставна част на общата физ.подготовка и е необходима за всяка ДД.Тя намира приложение при ацикличните спортове.Свойството на ловкоста е способноста на спортиста по време на изпълнение на ДД да държи в разхлабено състояние участващите мускули.Средства и методи-спец. упр.-сложни акробатични упр.;и спец.асиметрични упр.; изкуствено усложняване на лесни упр.;изпълнение на познати упр.от непривични изходни положения и др.Ловкоста най-добре се развивас подвижни игри –баскет.,волейбол,и др.по цялостния метод .Поради бързо настъпващата умора се препоръчва упр.за развиване на ловкостта да бъдат планирани с малък обем ,но по възможност по-чести.
  1. 23. Развитието на двигателни качества е основното съдържание на физ.подготовка. Общата подготовка  е предпоставка за всестранно развитие на ученика.Ч-з развиване на основните двиг.качества ,ч-з формиране и усъвършенстване на двиг.навици и умения.Като цяло този процес е единен.Високата работоспособност на у-ците е свързана със специфичната функционална подготовка ,и с изявата на психомоторни и двиг.качества с по-общо въздействие.Развитието на едно двиг.качество влияе  и на другите в положителна или отрицателна насока.Възрастовата динамика и изменението на отделните двиг.качества се отличават със специфични особенности,осъществяващи опр. последователност.В най-ранна детска възраст ускореното развитие бележи бързината ,след това гъвкавоста,скоростно силовите кач.,общата издръжливост,и на края скоростната и силова издръжливост.Правилно е в най-благоприятния период да се дава приоритет на едно или друго от тях ,но по принцип качествата трябва да се развиват комплексно.Особенностите на методиката за развиване на основните двиг.качества в средния възрастов у-щен период са изяснени от Каледин: бързината се развива с преимущество->муск.сила->издръжливостта(50%,25%,25%).Тази методика е ефективна защото е приложена в п-д на естествено развитие на това качество,и ако същата методика се приложи при 16-17г.ученици няма да се получат същите резултати.При тях приоритет са упр.за развиване на сила и издръжливост.Многото експерименти които се прилагат се обобщават в това ,че най-изразено комплексно повишаване на физ.подготовка се постига,когато се използват игровия метод и кръговия,с цел повишаване на общата физ.подготовка на у-ците.Във възрастовия п-д 6-8г.(1-3 клас),бързината,ловкоста,гъвкавоста,скоростно-силовите кач.и издръжливоста се развиват комплексно,като в по-голям обем (50%) се предвижда работа за развиване на бързината,ловкоста,гъвкавоста.Във възрастовия п-д 9-11г.(4-6клас),подготовката става ч-з еднаква по обем работа за развиване на скоростно-силовите кач.и общата издръжливост по 25%, 37,5%за бързина,ловкост,гъвкавост,и 12,5% за муск.сила.В гдините 12-15(7-10клас)се обръща по-голямо внимание в-у средствата оказващи целенасочено въздействие за повишаване на муск.сила и издръж.,като се запази обемът  от физ.упр.за развиване на скоростно-силови кач.Учениците от 11-12(13) клас наред с развиването на муск.сила и скоростно-силови кач.се ориентират и в професионална насоченост.Изборът на средства за физ.подготовка в уроците по физ.въз. е творческа дейност на педагога по физ.въз.и спорт,изразяваща се в прилагането на установените принципи ,за развиване на отделните двиг.кач.,като се вземат предвид условията на у-щето ,възраст,пол и способностите на всеки ученик
  1. 24. Състезателност и активност – разбиране на общата цел на физ.въз.определя задачите за достигане на крайна цел. Съзнателно и активно участие в учебната дейност. Самоконтрол и оценяване на собствените двигателни действия. Активността зависи от начина на поставяне и реализиране на задачата. При началните класове се използват достъпни, близки цели. Играта е силата. С нея детето започва съзнателно и упорито да се стреми да решава близки и подалечни задачи. Цел на дейността е желаното и необходимото, приятните емоции свързани с изпълнение на упр. Системност и последователност – водещ принцип при разработване на уч.програми. за учителя- за изработка на годишни и срочни планове. За треньор- определя съдържанието на циклите и етапите на тренировъчния процес. Учебния матерял се преподава в определена последователност, за да може ученика да установи връзка м/у отделните части. Изучаване на двигателните навици е сложен процес, осъществяващ запознаването, затвърждаването и усъвършенстването на учебния матерял. Системната физ.подготовка довежда до повишаване на работоспособността. Принципа системност изисква непрекъснато да се редуват работа с почивка. Достъпност и индивидуалност- изисква физ.въз да се провежда съобразно възрастовите особености. Необходимо е учителя да познава анатомофизиологичните, психичните и индивидуални особенсти на децата. Достъпността изисква физ.упр да бъдат трудни, но изпълними. Лесните упражнения понижават интереса, а много трудните- отчайване и травми. Степента на изисквания трябва да отговаря на възможностите. Правила: занятията да са според възрастовите и индивидуални особености, координацията да е съобразена с подготовката на ученика. От просто към сложно, от лесно към трудно, от известно към неизвестно. Нагледност – включва комплекс от възприятия. Осъществява се ефективно като се отчита възрастта, обема на общите и спец.знания, степента на подготовка. Натрупания опит помага за самостоятелно анализиране и обобщаване. Чрез съчетаване на визуалния образ със словото може да се акцентира в/у възлови моменти от движението, които трудно се разбират от децата. Осмисля се двиг.действие, усигорява се високо развитие на наблюдателността. Трайност – създава трайни знания, умения и навици. Спазва се определена методична последователност. Повторението е енобходимо, за да се запази по-продължително време степентта на развитие на двиг.качества и навици чрез системни занимания и високи натоварвания
  1. 25. Чрез тези методи се осъществява учебно-познавателен процес. Словесни методи- разказ: кратък,точен.емоционален и да въвежда в конкретната проблематика; – беседа: въз основа на предварително планирани и обмислени въпроси учителя създава условия за активизиране на учениците. От получените отговори се ориентира в техните знания. Чрез евристичната беседа учителя непринудено довежда учениците до състяние,в  което те търсят и намират въз основа на своя опит и знания отговори; – описание: отговаря на въпроса как. Разкрива се видимата страна на физ.упр. Използва се методично ръководство по вид спорт; – обяснение: отгобаря на въпросите кой и защо. Разкрива причинно- следствените връзки м/у отделните части на физ.упр.или техническа сръчност; – лекцция: рядко. Нагледни методи- непосредствено показване: движението се демонстрира от учителя или подготвен ученик в цял вид и естествен темп; – статична демонстрация: показват се отделни елементи чрез снимки, схеми; – динамична демонстрация: с помоща на видеоматеряли се показва движението в цялостен вид, а също и в забавено темпо. В практиката словестните методи най-често се допълват с нагледните за създаване на по-пълна представа. Голямо приложение при работа с деца с развита способност за подражание. Практически методи- цялостен метод: прилага се при начинаещи и малки. Упражненията са с проста структура. Цялостно изучаване на сложни упр.неможещи да се разчленат се прилагат с различни облекчавания, чрез опростяване и запазване само на главната структура, намаляване на скоростта, височината на уреда, концентрация в/у отделни елементи,използване на помощни средства; – разчленен метод: за разучаване на сложни упр.разчленяването е етап от овладяването на цялостното движение с помоща на специялни и подготвителни упр; – игрови метод: основа е наличието на сюжет, правила, промяна на ситуацията, стремеж за постигане на цел, състезатрелност. Използва се като емоционален метод за комплексно усъвършенстване на двигателната ориентация и навици; – състезателен метод: активизират се физиологичните и емоционално-психичните процеси по време на упр. Използва се затвърждаване и усъвършенстване на навици, за проверка на количествените и качествени резултати. Разновидности: за качество на изпълнение, за класиране, за добър резултат; – помощно-двигателен метод: за създаване на по-пълна представа, за по-точно възприемане на силовите, пространствните и времеви характеристики като често се използва непосредствена помощ
  1. 26. Чрез тях се организират учениците и тяхната дейност. Ключово звено са тези методи в учебния процес, защото дават правилна организация и структуриране на урока. Методите на организация и тяхното използване зависи от: учебното съдържание, възраст, място ан урока в ежедневната и седмична програма, задачите които решава урока(образователни,възпитателни и развитие на физ.качества), материална база. Методи: -фронтален- всички едновременно извършват едно и също двиг.действие. Използва се при начално разучаване с добра материална база. Целта е да се съсредоточи вниманието на учениците: колективно да се изпълняват задачите. Така по-лесно се контролират учениците, но по-трудно се виждат и поправят грешките. Контактът учител-ученик е по-труден. Средства – общо развиващи упражнения. Групов метод- учениците са разделени на групи, изпълняващи определена задача за определено време. След това групите сменят местата си. Средства – гимнастически упр.на уреди, от леката атлетика, елементи от спортни игри. В груповия метод може да бъде зададена и допълнителна задача-смесен от фронтален и групов. Използва се при по-големи ученици- от 5-8, 9-12 клас. Учениците могат сами да се пазят,регулират и контролират и да осъществяват по-сложни действия. Учителят е при групата с начално разучаване или при по-сложните упр. Станционен метод – за овладяване и усъвършенстване на изучените двигателни действия(в етап затвърждаване и усъвършенстване). Учениците се движат един след друг и на определени станции извършват двигателни действия. ОР упр.са в началото на урока при малките. Станционен с допълнителна станция- по избор и възможност на учениците. Кръгов метод – за развитие на физ.качества. учениците са разделени на групи, като едновременно изпълняват различни упр.за определено време и за определено време сменят местата си. Времето зависи от подготвенността и възрастта им, от задачите на тренировката за качества. Може да бъде едно и също упр.,но изпълнявано по различни начини. Посменен метод – изпълнява се едно и също двигателно действие, но в различно време. Използва се при липса на материална база. Организацията дейността на учениците е разделена на : едновременно изпълнение, индивидуално, последователно, групово с индивидуално изпълнение(един играе другите гледат), групов с последователно изпълнение, със едновременно изпълнение. Разнообразието се проявява най-вече в подготвителната част и при началното разучаване.
  1. 27. Ч-з тези методи на физ.натов.се регулират както натовар.по-време и вид,така и формите на почивката.Метод на стандартно изпълнение-натоварване при изпълнение на упр.се запазва 1но и също(клякания и др.)Този метод може да бъде стандартен непрекъснат и прекъснат (с интервали за почивка))равномерно бягане)-стандартен непрекъснат.Интервалите за почивка са различни:могат да доведат до пълно възстановяване и след това да се пристъпи към следващото изпълнение.Този метод развива скорост.-силов.издръжливост.Стандарт.метод се прилага за затвърждаване на двиг.способности и двиг.качества.Методът на променливо изпълнение –цели да повиши функционал.възможности ч-з променливия х-р на въздействието.Този метод се прилага в 2 варианта:променлив непрекъснат и интервален.Първият се използва при цикличните двиг.д-вия,а втория се използва с интервали за почивка.Обемът и интензив.на натовар.,х-ра на почивката са структурни елементи на методите.Методи за проверка и оценка –имат контролни ,обучаващи и възпит.ф-ции.Обекги тук са :техниката на изпълнение,количествения резултат,знанията,уменията всички свързани с физ.упр.В урочната работа се използват =>(следните) методи за преценка:контрол на изпълнение на упр.(вижда се до каква степен у-кът е овладял упр.).Измерване на физ.дееспособност –(с цел опр.точният количествен резултат за определено упр.,изпълнение на различни нормативи (с оценка);устно препитване (до колко са овладени и осмислени съответните знания).
  1. 28. Интензификацията е свързана с управлението на закономерностите, принципите, съвременните форми и методи на обучение, за да се постигне реализиране на учебно-възпитателния процес. Изисква добре да се познават отделните подходи и ориентации и логически да се използват в уч.дейност. Алгоритмичен метод – в конкретни случаи как да се действа. Уч.материал е разпределен на точно дозирани порции. Творчеството предполага самостоятелно търсене, откриване, констатиране. При проблемното обучение новите знания се дават под формата на задачи подтикващи към активна творческа дейност. При продуктивното обучение задачите се дават в готов вид и усилията са на сочени към запаметяване. Учебния процес изисква хармонично и оптимално използване на двата вида дейност при усвояване на знаията. Проблемното обучение цели чрез зададен проблем да се провокира мисленето и когато осъзнава, че не му достигат знания той импровизира и го решава. Така се стимулира познаватрелната дейност. Усвоените по този начин знания са по-трайни. Програмирано обучение- уповава се на алгоритмизацията. Видове: – линейно – основава се на външна информация. Учениците усвояват учебния материал в определена доза без да получават обратна информация за степента на усвоеното. Изисквания – линейното програмиране предполага максимално точно логическо подреждане на уч.матерал с оглед избягване на грешки. Учениците са лишени от творческа изява,защото им е приложен механичен път; – разклонено програмиране – изработват се разклонени програми, даващи възможност за индивидуализация на уч.процес не само по теми, но и по съдържание. Когато се установи грешка се дава възможност на учениците за допълнителен материал, подпомагаш усвояването на основния избор; – програма за външно отклонение- ролята на обратна информация има решаващо значение. Въз основа на отговорите учителят взима решение за следващия момент на дейност. Алгоритмични предписания се изработват в следния ред: програма на учеб.съдържание и структурно подредени знания, умения, навици, изработване на програма на познавателна дейност. Интелектуализация – насочен процес за повишаване на интелектуалната изява и въвеждане на машини. Водещо начало в труда е целесъобразността. Насоки – необоходимостта от физ.съвършенство като елемент на всестранно-развита личност; опознаване на двиг.възможности в процеса на физ.въз. Тя предполага наличие на творческа активност. Интелектуализацията се проявява в следното:- ефективно усвояване на новите физ.упр и ДД, опознаване на собствени движения, изграждане на самостоятелни умения. Индивидуализация и диференция – прилага се с цел с всеки ученик да постигне крайната цел и да усвои материала в зависимост от индивидуалните си възможности. От значение са знанията, натрупания опит, уменията и навиците. Почти невъзможно е да се прилага в училище.
  1. 29. Формите са разнообразни и зависят от конкретни задачи .Основна форма на обучението е урока.Той е педагогически осмислен и проверен във времето модел на някаква форма на организация.Урочната форма се х-ра със : ръководи се от педагог специалист ; продължителноста му в у-ще е точно регламентирана; провежда се по определена програма; постоянно място на уроците в програмата.Формите на занимание по физ.въз.в предучилищна възраст са : ежедневни(утринна гимн.,разходки,подвиж.игри,закаляване); седмични (по физ.въз.,сп.занимания); периодични(сп.празници,туристически,зимни и летни игри,походи,излети и т.н.).Също извън класни и урочни форми.Форми на занимания от 1-4клас –всекидневни(физ.култ.,утринна гимнастика,голямо м-учасие) ; седмични(сп.игри,урок по физ.въз.,сорт за всички) ; периодични(празници,сп.туризъм и др.).Форми на занимание при 5-12клас-също(утринна гимнастика,голямо м-учасие което не е задължително).Специализирани ф-ми се организират от 1-8клас в спортните у-ща и паралелки.Формите на занимания повечето с масов х-р са по-организирани отколкото самостоятелните занимания,които индивидуални или в малки групи независимо от формата ,всичко цели увеличаване на двиг.активност на у-ка.Обща х-ка на урока като основна учебна форма : -той се състои от 3 части-подготвителна,основна,заключителна част,а те от своя страна на задачи,съдържание,структура.Задачите са обособени в 3 групи-образувателни-целенасочени,даващи знания и използване с различна целенасоченост;оздравителни-без тях не може да се въздеиства ефективно в-у растящия детски организъм.Създават необходимите санитарно-хигиенни условия (стимулират физ.развитие,поддържане на правилна телесна стоика,дишането….);възпитателни задачи-възпитават волята,настойчивоста,упоритоста при преодоляване на трудности,смелост.Х-но за уроците по физ.въз.,е че те се провеждат на фона на положителните емоции при игровата дейност.Да има разнообразие и майсторство на учителя за да  стимулира у-ците.Съдържанието и структурата на урока –урока протича при активна двигателна дейност на у-ците +физ.натоварване и направлявана от педагога.Към съдържанието се отнасят : физ.упр.и др.компоненти-целенасочена и компетентна роля на учителя(изказ);постигане на резултати за часа.Структурата отразява подреждането и последователноста на учебното съдържание.Подредбата на упр. се прави като се спазват някои психо,физио.и педагог.закономерности.Структурата търпи мн.промени през годината.Подготвителна част-да организира и концентрира у-те,да ги запознае с предстоящата работа,подбират се средства –упр.строеви,ору,иправителни и др.Подбора зависи от възраста, пола и нивото на подготовка.Основна част(същинска)-тук се усвояват предвидените за часа знания .В тази част у-те асимилират съзнателно  и активно знанията,усвояват нови и затвърждават и усъвършенстват предвидения учебен материал.Развиват се двигателни качества ,проявяване на творчество и самостоятелност от страна на у-ците под зоркия поглед и наставления на педагога.Средства-разнообразни упр.зависещи от съдържанието.Заключителна част-създава условия за по-бързо нормализиране на жизнените ф-ции на организма-разхлабващи упр.,изправителни, ходене,вдишвания-издишвания,релаксация.Структурата на урока в тези 3 части определя неговата макроструктура ,а задачите –микроструктурата на урока
  1. 30. Основните методически изисквания за урока се отнасят: -правилното формулиране на конкретните задачи на всеки урок-трябва да са съобразени със възможностите на у-ците ,да са достъпни.При всички уроци постоянна и важна задача е оздравителната насоченост.Подбора на средствата ,с чиято помощ ще се осъществяват набелязаните задачи: упр.от разл.сп.дисцип.,които се усвояват в уроците.Целенасочен подбор на физ.упр.се прави и при комплексите за развиване на д.кач.Броя на подреждането на упр.за осн.част на урока-за началните класове е задължително във всеки урок да има 1-2 подвижни игри(те се провеждат във 2та половина на основната част).Обикновенно последната задача за осн.част е комплексно развитие на д.качество.По правило новият учебен материал се разучава в началото на осн.част.За да се усвои успешно се дават подходящи целни упр.В осн.част се затвърждават и усъвършенстват вече разучени упр.Упр.се подреждат с оглед да се редуват взаимодействието им в-у различните муск.групи.За развиване на двиг.кач.се спазва опр.зависимост-бързината се работи в началото на основната част,силата във 2та половина на осн.ч. ,а издръжливоста в края на осн.ч.В урока най-често се използва кръговото занимание за развиване на качества.Най-същественото изискване при работа за развиване на д. качества на у-ците е физ.натов.и неговото управление .Натоварването е онзи градивен компонент при използване на физ.упр.в подходящ режим на работа,който съдейства за правилното морфологично,функц-но и умствено развитие на човека.Физ.натоварване при кръгово занимание в урока се осъществява ч-з: опр.се дозировката на всяко упр.ибр.повторения; опр.се времето за работа и отдих в рамките на 20-30”.Тренировъчния ефект се постига като постепенно се увеличава времето за работа и интензивност и натоварване.Важно методическо изискване в урока е използването на разнообразни и рационални методи за обучение,умелото им съчетаване.Добрата организация още в началото на урока концентрира вниманието на у-те в-у целия урок.Урокът завършва с кратък разбор и отчитане на постиженията ,допуснатите грешки и тн.Реалната и обективна оценка на урока оказва своето възпитателно въздействие в-у у-ка.
  1. 31. Обучение по ФВ.- изграждане на двиг. умения навици и  знания. Знанията – общи и специални – ФВ.: -елементарни – описание – терминуване на упражненията; – вътрешно предметни – методиката, хигиенните изисквания (спортна техника); -между предметни – научно–философски понятия. Двиг. умение – неавтоматизирано съзнателно управление на движенията въз основа на натрупания двигателен опит и знания.1.- умения, които се развиват в началния стадий. 2. – умения да се извършва двигателна дейност, свързана с изменяща се обстановка. 3. Двиг. навик – автоматизиран начин за управление на движенията в цялостния двигателен акт. 1 етап –изпълняват двигателното действие в неговия основен вариант:- запознаване с новото ДД; – създаване на зрителен образ; – демонстрация . Представата се изгражда по-леко с познати елементи. Грешки се коригират с показване  и обяснение.1 етап – задълбочено разучаване и усвояване на ДД до степен на умение.  Първо се коригират основните грешки, а след това и второстепенните. 2 етап – затвърждаване и усъвършенстване. Етапност. Процесът зависи от: преподавателска дейност: -двигат.умение – придобита способност за неавтоматизирано съзнателно упр. на ДД;- двиг.навик – закодирана с-ма от ДД, които се натрупват в паметта и позволяват осъществяването на ДД по max ефективен начин. Фаза на генерализация – съзнанието участва най-активно. В този етап въз основа на голяма ирадиация на нервните процеси в коровите центрове ДД се закодира. Техниката се отличава с много грешки- липса на координатност м/у двиг. апарат и мозъка. Постепенна концентрация на движението. Отхвърлят се ненужните двиг.упр., а се подкрепят нужните. Динамичен стереотип- закодирани подкорово ниво и в определена последователност, обединени в цялостен условен двигателен рефлекс. Увеличава се вътрешното задържане и се минимизират грешките.ФАЗИ: 1-на уточняване – стабилизация на процесите на възбуждане и задържане в моторните корови центрове. 2- на автоматизация – съзнанието участва в адаптация на двиг.техника на спортиста.
  1. 32. Детето от малко започва да подражава,и имитира движенията на големите.Основната задача на физ.въз.при децата от преду-щна възраст е да овладеят и усъвършенстват естественоприложните движения-ходене,бягане,скачане,хвърляне.Децата в тази възраст могат да скачат на дължина и височина.Трудностите се изразяват в  неумението им да пренасят тялото при приземяване напред,да пазят равновесие-не умеят да амортизират.Скока на дължина от място при 3г.се отличава с липса на координация , 3-4г.трудно съчетават фазите при скока на дължина.Хвърлянето се изпълнява с ммалък мах предимно с ръка отдолу.В тази пред-ущна възраст целенасочено трябва да се развиват тези двиг.кач.,които да повишават нивото на физ.дееспособност.Средствата са физ.упр.,които тук се използват смесено и с хигиенните ф-ри.Децата почти винаги се намират в движение освен ако не се хранят,спат и тн.Развитието и усъвършенстването на моториката се разглежда като ця-лостен възпитателен п-с на подрастващите.Прилага се масаж.Децата на 1г.ги занимават с интересни играчки,тези до 3г. Ги обучават в ходене ,лазене ,бягане,провиране,под формата на игра-тук всичко е игра.В детската градина гимнаст.упр.се прилагат активно и пасивно,но преди да се приложат се проверяват дали съответстват на възраста на детето.Разходката навън също е съчетана с игра.Формите на занимание в пред.уч.възр.(по физ.въз.)се класифицират : ежедневни(утринна гимн.,подвиж.игри,самостоятелни занимания, разходки, закалителни процедури). Към седмичните спадат програмните и сп.занимания,и към периодичните-физкултурните празници ,излети,походи,др.ПРограмните занимания се занимават със следните задачи : образувателни-разучаване,затвърж.и усъвършен. децата се запознават с правилата на изпълнение; възпитателни-изграждане на правилна представа у тях за правилна стойка ,темп,ритъм,дишане,познания за геометричните фигури(квадрат,триъгълник),колона редица.; оздравителни-отстраняват се гръб.изкрив.ч-з игри от лфк,стойка(правилна),закаляване. И тук заниманията се разделят условно на : подготвителна част-организираща,насочваща концентрацията ,вниманието,интересите и др.,ОРУ.; основна част-решава опр.задачи-формиране,затвърж.и усъвърш.на двиг.навициВключват се бягане ,скачане и тн.,подвиж.игри(незаменими); заключителна част-дих.упр.,леки релаксиращи игри и др.В зависимост от задачите заниманията се делят на 3 – смесени,за затвържд.,и контролни.Утринна гимнастика –сутрин преди закуска(ходене,клякане,топка,точилка и тн.) , изгражда навика за двиг.действие ,възпитава,а също е и оздравителна.Използва се (муз.съпровод) ,подвижни игри най-разнообразни и съобразени със възраста и морфо развитие-емоционални,състезателни. Турист. Деиност-образувателна, възпитателна-под формата на разходка. Спортни занимания в дет.гр.-плуване, ски. Методическите изисквания в пред.у-щна възраст са мн.важни за формирането на двиг.умения и навици и предварителна ориентация каквато се изисква от тях.Трябва да има яснота пълното за това формиране,онагледяване на упр.,да се изпълняват правилно задачите,да се използва и словото,и повторенията да са съобразени с децата за по трайно запомняне на упр.
  1. 33. В началния курс-първи етап на обучение от 1-4клас се полагат основите на многостранното развитие на личноста.Повишена е ролята на играта съобразно възрастовите особенности.Режим на учене-2 учебни срока ,от понеделник до петък вкл.,от 4до6 часа на ден.От 1-2клас учат до 24май,от 3-4кл.до 30май.С-мата на училищното физ.въз.у нас е изградена на базата на 3 основни принципа: всестранно развитие на личноста,оздравителна насоченост,приложност.Основни задачи тук са стимулиране на правилно и хармонично физ.развитие-база за добро здраве;изграждане на правилно телодържане и навик за самоконтрол; развиване на основни двиг.кач.;формиране на положително отношение към труда;воля,нрави и др.Задачите се осъщ.планомерно и целенасочено при прилагане на комплексен подход.Форма и съдържание – основна форма на занимание е урока .В него се осъществява преподаването на програмното учебно съдържание.Урока тук има обичайна структура : подготвителна,основна изаключителна част.Общата продължителност на урока е 30-35”и достига до 40”.Изучават се нови игри с по-голяма сложност,лекоатлетически упр.,гимн.упр.,народни хора итн.Съдържанието на уроците на открито зависи от условията на вън,темп.да не бъде по-ниска от 4-5С и над 30-35С.Подвижните игри са с най-голям брой уроци.Извън класните форми се провеждат всекидневно като утринна гимнастическа физ.културна минута ; организирани игри в голямото м-учасие; в седмичния режим ЛФК, тур.излети идр.В спортните секции участват деца с проявен интерес и данни за опр.вид спорт.В у-щата в които се предлага плуване имат 3 урока седмично.Успешното решаване на задачите зависи от квалификацията на учителя. В упр.по  лека атл.се изучава ходене ,бягане,скокове;по гимн.-провиране,лазене.За 2-4клас има допълнително изискване за издръжливост.За децата се използват словесните методи(обяснение,беседа,и др.)Словото на учителя трябва да бъде съобразено с възрастовите х-ки на децата
  1. 34.  Физ.култура и сп.е неразделна част от с-мата на общообразователната подготовка във всички етапи и степени на СОУ. Осигуряваните чрез нея знания, умения и отношения формират физ.и сп.култура като важен компонент от общата култура на учениците, развиват и поддържат физическата им дееспособност, подготвят се за активен,здравословен начина на живот, системно спортуване и след завършване на средно образование. Подготовката на учебния предмет физ.въз.и сп.се основава на принципите за разнообразие на сп.-техническите знания и умения. Разностранност и хармоничност в развитието на морфо-соматичните качества на двигателните способности. В съвременните условия на живот спорта и физ.култура противодействат на хиподинамиката, нервно-психическото напрежение, умората и стреса, осигурявайки психическа отмора и развлечение. Общообразователната подготовка се осъществява чрез усвояването на основно и допълнително учебно съдържание. Основни ядра- лека атлетика, гимнастика и спортни игри(владее техниката на една дисциплина, на една от сп.игри, съставя и изпълнява съчетания). Допълнителни ядра- водни спортове,туризъм, танци,бойни изкуства,фитнес и бодибилдинг владее (техниката). Разработените стандарти са валидни и при включване на други допълнителни ядра. Те се подбират в зависимост от целите на различните образователни степени и етапи и зависи от материално техническата база и традициите на региона. Основна образователна степен(прогимназиален етап). Целта е постигане на образованост и общофизическа подготвеност. Изискване за овладяване на съдържанието на трите основни и най-малко на едно от допълнителните ядра. В спосртните у-ща целта е постигането на спец.спортно-състезателна подготовка по 1вид спорт.
  1. Физ.култура и спорт е неразделна част от с-мата на общообразователната подготовка във всички етапи и степени на СОУ. Осигуряваните чрез нея знания, умения и отношения формират физ.и сп. култура като важен компонент от общата култура на учениците, развиват и поддържат физическата им дееспособност, подготвят се за активен, здравословен начина на живот, системно спортуване и след завършване на средно образование. Подготовката на учебния предмет физ.въз.и спорт се основава на принципите за разнообразие на спортно-техническите знания и умения, разностранност и хармоничност в развитието на морфо-соматичните качества на двигателните способности. В съвременните условия на живот сп. и физ.култура противодействат на хиподинамиката, нервно-психическото напрежение, умората и стреса, осигурявайки психическа отмора и развлечение. Общообразователната подготовка се осъществява чрез усвояването на основно и допълнително учебно съдържание. Основни ядра- лека атлетика, гимнастика и спортни игри (владее техниката на една дисциплина, на една от сп.игри, съставя и изпълнява съчетания). Допълнителни ядра- водни спортове,туризъм, танци,бойни изкуства,фитнес и бодибилдинг (владее техниката). Разработените стандарти са валидни и при включване на други допълнителни ядра. Подбират се в зависимост от целите на различните образователни степени и етапи и зависи от материално техническата база и традициите на региона. Средна образователна степен(първо равнище). Целта е постигане на спортна образованост и спец.физ.подготвеност. Изисква се овладяване съдържанието на едно от основните ядра и най-малко на едно от допълнителните. Средна образователна степен(второ равнище)- първо ниво. Целта е постигане на специализирана спортно-състезателна подготвеност:по един вид спорт(спортна дисциплина). Профил спорт(второ равнище)- второ ниво. Целта е постигане на теоритико-методическа и специализирна спортно-състезателна подготвеност.
  1. Науката занимажаща се с изучаването, подбора, обучението и възпитанито на деца с психични и физически нарушения се нарича дефектология. -1. олигофренопедагогика- дял изучаващ въпроси на обучението и възпитанието на психично недоразвити деца. -2. Сурдопедагогика- обхваща проблемите на о.и в.на засегнати слух и реч. -3.логопедия – занимава се с о. И в. На деца с говорни недостатаци(заекване). -4. тифлопедагогика – дял изучаващ проблемите на о. И в. На деца с увредено зрение. Методи: – стимулация- метод на системно прилагане на отличаващи се от нормата форми на деиност за всестранно развити; – компенсация – метод за формиране на заместители на някои органи, системи и функции; – корекция- метод за преодоляване на нарушения; – активизация – метод за премахване на задръжките в развитието и приближаване на отклоненията към нормата; – подкрепеление- метод за запазване на достигнатото ниво на развитие. Социалните у-ща функционират като интернати, полуинтернати и за приходящи. В помощ на педагозите за децата се грижат и спецялисти-възпитзтели. В спец у-ща се прилага комплексна с-ма от лечебно-педагогически задачи с корекционно- компесаторно въздействие в/у учениците. Тези задачи целят да възстановят, коригират и да намалят нарушенията и задръжките във физ.развитие, моториката и физ.дееспособност на учениците. Уч.процес по физ.въз.на ученици със умствена недостатъчност се съчетава и допълва от заниманията по групи с лечебна физкултура. В уч.процес при глухите деца решаващо значение имат зрителните възприятия. Чрез тях се установява взаимодействието м/у глухото дете и околната среда, м/у ученика и учителя. Слепите чрез слуха могат да възприемат рефлектиралите в обекта звукови вълни. Тази способност се нарича ехолокализация. Тя може да се развива и в уроците по физкултура. От значение за учебния процес е умелото използване на словестните методи. Разказът,описанията,обясненията и указанията непрекъснато трябва да обогатяват с нови знания сляпото дете.
  1. Физ.натоварване е основна предпоставка за структурно и функционално усъвършенстване на отделните органи и системи на организма. То представлява степента на функционалното въздействие на физ.упражнения, на двигателната дейност в/у ученика. Основни компоненти са обеът и интензивността. Обемът е количествен показател и представлява количеството работа извършена в урока или в час от него, а интензивността характеризира количеството работа за единица време. Физ.натоварване в урока по ФВ се получава в резултат на използването на физ.упражнение,имащи различни пространствени и времеви характеристики. При заниманията по ФВ се използват се използват упражнения с различна физиологична х-ка. Величината на физ.натоварване в урока зависи главно от индивидуалните характеристики на учениците, възраст,пол,степен на подготвеност, физ.развитие,здравословно състояние. Приблизителна, ориентировъчна преценка за величината на натоварването учителят трябва да направи визуално. Обект на наблюдението са признаците: степен на зачервяване,изпотяване,очестено дишане,понижение на активността на зениците и нежелание за изпълнение на нови опити в резултат на умора, понижено внимание и влошена координация. Друг начин за получаване на срочна информация е чрез самостоятелно измерване на пулсовата честота от учениците или проследяването на промените в пулсовата честота на един ученик по време на урок(пулсометрия). Препоръчва се измерването да става непосредствено след дадено упражнение. За регулиране на натоварването в урока се използват различни методи и средства: промяна в броя  на повторенията и времетраенето на изпълнението, увеличаване на интензивността, увеличаване на амплитудата на движението, промяна в изходното положение, увеличаване на координационната сложност на упр.,използване на упражнение с уреди и съпротивление, изпълнение в/у уреди с различни размери и форма,преодоляване на различни препядствия. Добър урок е този, при който се достига средна пулсова честота над 144 уд/мин, задоволителен- 120-140уд/мин и слаб- под 120 уд/мин.
  1. Плътноста както и физ.натоварване са критерии които са количествено измерими за качеството на урока по физ.въз.и спорт. Плътноста бива обща и моторна. Общата плътност се изразява ч-з съотношението на времетраенето на урока и времето заделено за дейности на у-ците и учителя насочени към решаване задачите и постигане целта на конкретния урок. Моторната плътност е съотношението м-у времетраенето на урока и времето заделено за двигателната дейност. Моторната п.зависи от много фактори, м-у които целта и задачите на конкретния урок ,етапа на обучение ,планираното двиг.кач., от х-ра на урока, от степента на подготовка на учениците. Плътноста на урока по физ.въз. и спорт се измерва ч-з хронометриране. За да се извърши е необходимо да разполагаме с протокол и хронометър с 2 стрелки. Хрометражът бива цялостен и частичен. Винаги преди измерването се записват данните в анкетната карта. Плътноста дава ценна информация за качеството на работа свързано с: познаването и подбора на методите на възпитание ,подбор на методите за организация на двиг.дейност на у-ците (методи на обучение,словесни,нагледни). За пълноценен анализ и оценка на плътноста на урока и физ.натов.едновремено с измерване на плътноста се прави измерване на +физ.натов. Фактори : съобразяване с възраста на у-ците, зравословното състояние , нивото на физ.подготовка, активноста на ученика , място на провеждане и тн.
  1. Педагог.наблюд.е метод както за осъществяване на научна дейност така и за оценяване в урока по физ.въз.и спорт. Това наблюдение може да се осъществи по предварително изготвен план(сценарии) т.е.конкретно са посочени моментите които трябва да бъдат наблюдавани и анализирани. Наблюдава се дейноста на у-ците. Наблюдението може да бъде еднократно, периодично или системно. Педагог.набл. може да бъде цялостно –обект на внимание да е многостранната дейност на у-ля и у-ците в урока; и целенасочено-наблюдателя се интересува от отделни страни на уч.п-с (подбор на методи ,прилагане).Педагог.набл. се прави в 3 главни насоки: 1) предварителна подготовка на у-ля-качеството на план-нонспекта, навременно започване и приключване на урока, предварителна подготовка по урока, външен вид на учителя, изказ(терминология), пониятиен , граматически, стилово правилен; 2)уч.-възп.дейност на учителя-умението на учителя да предразполага у-те, комуникацията с у-те, подбора на методите, средства и подходи съобразени с възраста(двиг.подготовкана у-те,материално технич.база, региона, традициите…). Ч-з всичко това се оценява комуникативноста на у-ля; 3)дейностния подход –създаване на условия у у-ците във всеки един момент да участват в конкретна градивна дейност, в умствен и двиг.план. Други показатели са физ.натов.и плътноста на урока като критерии за качеството и анализ на урока. Хронометриране-измерването на натов. пулсометрията проследяваща честотата на сърдечните съкращения в урока. Теоритичните знания при изискване или подаване на сигнал от страна на у-ля да са на ниво. Умелото контролиране и откриване на грешките, а и тяхното умело отстраняване. Наблюдението проведено с научна цел изисква данните да се регистрират по предварително изработена методика и спец.протоколи.
  1. Планирането се осъществява ч-з някои видове задължителни документи и такива с незадължителен х-р (препоръчителен ).Основен –задължителен документ е учебната програма.Създава се ,изгражда се от предварително обособен колектив от специалисти + учител по физ.въз.и спорт под ръководството на министерството .Програмите се изграждат в отговор на конкретните изисквания на съответния етап от развитието на обществото.Отразяват изискванията за равнището на знания на съответно поколение, както и съвременните тенденции в развитието на науката.Съобразени са със възрастовите особенности като във всеки възрастов п-д доведат до равнище на знания ,които служат за основа в следващия п-д от възрастовата периодика обхващаща ученическата възраст.Учебните програми в настоящ момент по всички учебни предмети в РБ-у-ща в п-са на образувателна реформа,отговаря на конкретни изисквания свързани с интеграцията ни в ЕС.Учебните програми по физ.въз.и спорт включват : цел и задачи на програмата (обосновка);- основни ядра на учеб.съдърж.(лека атл.,гимн.,спортни игри);- допълнителни ядра на учеб.съдърж.за различни възрасти са обособени различни спортове като допълнителни (Н2О-спортове,туризъм и др.);- ядрата са описани в уч.програма :в 1и2клас.Тук са отразени очакваните резултати на ниво уч.програма,изведени като стандартни изисквания.Всяко отчитане на работата по опр.показатели трябва да бъде пълно,точно ,достоверно.Системния контрол от стр.на педагога е свързан с регистриране ,осмисляне и анализиране на факти и задачи ,които са : образувателни зад.-обособени в степен на усвояване ,овладяване и ниво на развитие на двиг.качества; оздравителни-отчита здрав.(физ.)състояние и развитие;- възпитателни зад.-среда ,филми,театри и тн.Знанията на у-ците се контролират с текущо препитване ,визуално наблюд.и др.Официалния документ за отчитане на взетия учебен материал по класове и срокове е материалната книга ,дневника на класа е за присъствие,срочни и годишни оценки,год.отчет на у-ля-постижения и слабостите през годината
  1. Самост.работа извършва отделния индивид по собствено желание,задоволявайки собствените потребности и интереси без външна намеса .Тази работа има свои цели и задачи както и форми на проява.Х-ни особенности на самост.раб.при занимания по физ.въз.се свеждат до самостоятелно поставяне на целта ,самост.извеждане на задачите,самост.подбор на методите и средствата в конкретно занимание,както и планиране на 1н по дълготраен п-с.определянето на времето и дозировката ,в което се реализира самост.раб.се извършва също самостоятелно.Изграждането на умения и навици за реализиране на самост.раб.по физ.въз.се осъщ.в учебния п-с по конкретен предмет от най-ранна възраст.Самостоятелноста се изгражда на 3 нива- репродуктивно-на това ниво у-ля по ф.в. опр.целта и задачите,подбира средствата и методите; избирателно творчество- у-ка избира ,а у-ля поставя целите и задачите.У-ля подбира някои от средствата  и методите ,може да се опр.и дозировката,създаване на условия за овладяване на двиг.умения и навици.Теоритичен план постига овладяване на знания които избирателно могат да бъдат използвани в седващите нива.В теоритичен план овладяването на знания се увеличава с реализирането м-упредметни и интердисциплинарни връзки.Изграждането на умения и навици за самостоятелност в обучението по ф.в.се извършва в отделните етапи на уч.п-с.В нач.разучаване самостоятелноста се определя така: физ.упр.освен ,че се демонстрира ,описва ,обяснява ,изпълнява и му се коригират грешките ,в най-общ план се създават условия за извеждане на връзки на на това упр.с различните видове специфична ДД.В етапа на задълбоченото обучение с оглед изграждане на самостоятелност се създават условия въз основа на допуснатите грешки (индивидуални),у-ка сам спрямо своите възможности и способности ,извършва избор при изпълнение на изучаваното физ.упр.за постигане на правилна техника .Етап на затвърждаване и усъвършенстване-у-ля може да дава задачи в предстоящото обучение,а в подготв.часттой им дава да си изберат упр.за загрявка.Задачи на самостоят.раб.:1) със здавно-хигиенна насоченост(подържане на съпротивителните сили ,телес.стойка и др.), 2)изграждане на хармонично развитие;3)обогатяване на двиг.култ.;4)подобряване на дееспособноста и тн.Форми-утринна гимн.,физкулт.пауза,микротренировка,ЛФК и др.Самост.раб.се извършва колективно или индивидуално.
  1. Сигурноста се свързва с начина на изпълнение  на физ.упр.Появява се най-много при изпълнение на движ.със сложна координация и при поредица от задължителни упр.(аеробика идр.)Особенности на безопасноста-основните фактори от които зависи безоп.на у-ците са : качеството на използваните уреди ,тяхното подреждане,организацията,редът,дисциплината ,осигуряване на правилно пазене и др.В уроците по физ.въз.имайки предвид,че мястото е ограничено опасноста от травми е голяма,а по-голяма е  при извън класните форми.Вероятности за травми и опасности съществуват в плуването(когато водната площ е ограничена).Вплнината степента на безопас.на у-ците зависи от външн.условия и състоянието на уч-ската група.Безопасноста има 3 измерения : своевременност-взимат се предварителни мерки за безоп.Своевременноста е тясно свързана с откриването на опасноста и вземането на правилно решение за действие и зависи от състоянието на турист.група,на терена,на атмосфер.налягане и др.Всеобхватноста-от една страна е вече взетите мерки да гарантират безопастноста на цялата група,а от друга ,обхващат всички възможни направления от които се очаква опосност.Ефикасноста-изразява се във вземане на мерки които да осигуряват ,да гарантират здравето и живота на у-ка.Безопасноста на човека в условия на планината се основава на следните принципи : общ принцип на безопасност-той е постояна грижаза здравето и живота на участниците в турист.прояви; задължителност на мерките за безопасност-сигурност във всички случаи когато съществува опасност .Научна обосновка на мерките за безопасност-този принцип лежи на обобщения практически опит.Основните фактори които мотивират опасните ситуации в планината са : липсата на знания за опасностите ,на умения и навици за откриването им,самонадеяния подход към тях и тн.Х-ните особености на безопасноста и начините за нейното гарантиране трябва да се познават от всеки у-л.Задачата му е да научи учениците как да се придвижват ,как да откриват опасностите ,какви мерки да се вземат и мн.др.в опр.ситуации
  1. В развитието на съвременния спорт е налице тенденция към снижаване на възраста в която се поставя началото на с-мната сп. Тренировка,и че в ранната юношеска възраст се поставят основите на високото сп.майсторство.Провеждането на многог.сп.подг.изисква да се осъществяват следните принципи : организация и методика ,подбор на средства обем и степен на натовар.,непрекъснатост,постепенност и всестранност,строга дозировка-задачи-образувателни,двигателни,възпитателни.Един от основните проблеми в т.ф.в.е изучаването на човешкия орг.и онтогенетичното развитие на моториката на детето.Многог.сп.подг.от първите стъпки на детето до постигане на място в големия спорт трябва да се разглежда като единен п-с.Всестранноста е основен п-с на многог.сп.подг.На 13-14г.се започва специал.трен.в спортовете за точност.На 15-16г.в силовите и на 16-17г.тази за издръж.Прилагането на този принцип в детска възраст се създават предпоставки за високо сп.майсторство.Успешното решаване на задачите тук зависят от подбора на средства и методи.С нарастване на сп.майстор.подготовката се променя .Общата физ.подг.намалява за сметка на специалната.Критерии за оценка на трен.работа е качеството на подготвеност у сп-те.Такива оценки се правят с помоща на комплексната методика от тестове и нормативи.Сруктура : многог.п-вка е педагог.,оздравителен и възпитат.п-с за обща и спец.физ.подг.,за формиране на двиг.умения,навици и качества.Съдържанието се разделя на 4 етапа : 1)предварителна сп.п-вка за всестранно развитие;2)основна сп.п-вка по групи ;3)целенасочена ;4)сп.усъвършенстване.Предварителната се осъществява в утринна гимн.,урочна работа ,плуване идр.Тук се решават следните задачи –укрепване на здравето,всестранно физ.разв.,създаване на интерес и здравно-хигиенни навици.Всестран.физ.разв.се решава с разл.игри .Началната сп.п-вка се осъщ.в сп.у-ща ,соу и тн.Решават се следните задачи –повишаване на общата двиг.култ.,комплексно разв.на двиг.кач.,възпитаване на волеви и морални кач.Прилагат се комплексни методики и средства .Следващия етап на многог.п-вка е целенасочената п-вка.Тук всеки е избрал любимия спорт ,които най-много да отговаря на двиг.им умения.Етапа на сп.усъвърш.се използват средства за постигане на високо сп.майстор.Обемът и интенз.нарастват.В многог.сп.п-вка състезанията заемат важно място,като оценка и средство за повишаване активноста в учеб.п-с
  1. Цел: откриване на талантливи деца, имащи дарба за спорт. Спортен талант: – с-ма от вродени и придобити психомоторни и биологични св-ва, характерни за даден спорт и успешно развиващи се в уч.-тр.процес. Направления при подбор: -1.Сп.ориентация – до каква степен човек е решен да се занимава със спорт; -2.Сп.селекция – дали някой трябва да бъде приет за специализирана сп.тренировка за постигане на високи резултати; -3.Спортно представителство – избор за индивидуален или колективен спорт. Критерии – висока игрова приспособимост, владеене на игрови елементи и използването им, самоконтрол. Фактори: -стабилен интерес и склонност към спорт; -притежаване на волеви качества (трудолюбие, упоритост, усърдие), притежаване на способности за сп.дейност; -отчитане на равнището на спец.навици и умения; -умеят ли да се мобилизират, концентрират, изчезва ли желанието им за игра при загуба. Етапи: – 1.Начален подбор – Агитация. Здравословно състояние, условия на живот, семейна среда. Обръща се внимание на развитието на двиг.качества, оценка на физ.развитие- ръст, телесна маса, съотношение на частите на тялото; -2.Основен подбор – чрез спец.тестове и с-ми наблюдения се получават данни за способностите на децата успешно да овладяват умения, равнище на развитие на физ.способности, овладяване на техниката и тактиката, координационни възможности, антропометрични данни, възможност за понасяне на натоварвания; -3.Заключителен подбор – последна ориентация. Основен показател е това до колко бързо децата овладяват сп.техника и тактика, отношението им към заниманията, трудолюбието и реакциите им в сложни игрови ситуации. Най-продължителен

Вашият коментар


9 − three =