Физическа култура

Публикувано на юни 2 2011 Добави коментар

Дипломна работа

Тема: Физическа култура

УВОД

Възпитанието на здраво, силно и физическо развито младо поколение е обективна необходимост за нашето общество.

В тази насока изключителни надежди се възлагат на физическата култура кат о иманентна част от културата на нашата нация.

Физическата култура има важно значение за разширяване границите на адаптация на личността към постоянно изменящите се условия на живот и за продължително съхраняване на творческите й възможности. Тя се превръща в съществен фактор за хармонично развитие на човека.

Физическата култура и нейният основен структурен компонент известен като училищно физическо възпитание е призвана да сведе до минимум вредните въздействия от застоялия живот върху учениците от всички училищни степени. Най-новите медицински изследвания от 1997 год. категорично потвърждават това и дават доказателства, че здравните проблеми днес на общо основание засягат значимо учениците от начална училищна степен.

Съвременната наука за човека категорично доказва, че едно от най-могъщите средства за предпазване от заболяване, за увеличаване съпротивителните сили на детския организъм и за повишаване на физическата и психическата работоспособност е активната двигателна дейност.

Въпросът за оптимизиране на двигателната дейност на учениците е пряко обвързан с правилното организиране и използване на отделните форми на физическо възпитание както и с използването на най-подходящите средства и методи за физическо натоварване върху растящия детски организъм.

Неразделна част от този въпрос е разкриването на главните закономерности в морфологичното развитие и структурата и подобряването на физическата дееспособност на учениците.

Целта на нашето теоретично проучване на основите на физическата култура се определи от възможностите за целенасоченото й използване в педагогически аспект и в социологическо направление.

Дипломната работа има ограничена задача: направен е опит да бъдат разгледани социалните функции на физическата култура. Те заедно със социално- психологическите проблеми на физическо възпитание могат да бъдат решени в голяма степен с помощта на валеологията и валеологичното образование на учителите, учениците и родителите.

ГЛАВА ПЪРВА

Физическата култура като функционираща система в обществото.

I.1. Възникване и развитие на физическата култура.

Физическата култура е възникнала като социално по своята същност явление. Нейното зараждане и развитие е свързано с удовлетворяване на природните потребности на човека. По исторически данни формирането й се е движело в единство с трудовата дейност. Първоначалните форми на труда /добиване на средства за съществуване по пътя на лов на животни и т.н./, са изисквали от човека развитие на физически способности и той сам е способствал за тяхното развитие.

Според Н. Петрова обществения труд е създал условия за отделяне на физическата култура в особена сфера на човешката дейност. При това първите форми на трудова дейност са се явили като първообраз на редица елементи на физическата култура /физическите упражнения от типа на бягането, скачането, преодоляване на предметни препятствия, мятане на копие и т.н./, които са съставили на първо място средствата за подготовка на подрастващото поколение към труд.

Според редица разработки възникването на физическата култура е обусловено от материалния живот на първобитното общество. Тя е резултат от взаимодействието, от една страна, на обективни фактори и, от друга страна- на субективни фактори. Към обективните фактори се отнася характерът на стопанската дейност- главно лова, предизвикан от потребностите на човека, към субективните фактори спада съзнанието на човека. Възникването на физическата култура на първо място е свързано с необходимостта на първобитния човек от добро физическо развитие във връзка с неговото основно препитание. Ловът на големи животни трябва да се отнесе към най-ранния период от появата на човека. За него се изисквало развити физически качества, като сила, ловкост, издръжливост и др. В тази дейност се засилва двигателната активност на човека. Така ловът е изграждал човека физически и духовно и е създавал у него физическата устойчивост, понасяне на травми, наблюдателност, практически знания и умения. За възникването на физическата култура на второ място има значение социалната същност на човека, който предава своя опит, знания и навици при приготвянето и използването на оръдията за производство от поколение на поколение.

Възникването на физическата култура на трето място е свързано със способността на човека към мисловна дейност и установяване на причинна връзка между предварителната подготовка за лов и резултатите от самия лов. Човекът осъзнал реално ползата от предварителното физическо упражняване и разбрал, че с помощта на определени действия той може да промени външния свят.

На четвърто място възникването на физическата култура е свързано с биологическата потребност на човека от упражняване на своите органи за тяхната пълноценна жизненост. Човекът е не само социално, но и биологично същество. При него формите на дейност не се унаследяват, а се придобиват в процеса на упражняването. Следователно у човека има заложени такива естествени жизнени сили, които той придобива по наследство и които могат да се развиват с помощта на физическите упражнения. (8, 20-22)

Физическата култура е неотменна страна както на материалната, така и на духовната култура на обществото. Тя оказва изключително голямо влияние върху развитието на човека, съдейства за развитие на неговите естествени жизнени сили и обща дееспособност.

Физическата култура чрез своите структурни компоненти /училищната физическа култура/ води до запазване и укрепване здравето на подрастващите и младежта, за тяхното всестранно развитие. Най-важният фактор за съществуването и дейността на човека е неговото здраве. След раждането си човек навлиза в живота като биологично, а не като социално същество. Известно е, че човек представлява психическо и физическо единство; носителят на това единство е физическото, от неговото състояние до голяма степен зависи и цялата жизнена дейност. (10, 96-97)

Според редица автори /Л.П.Матеев, Н.П.Пономарьов, Кр.Рачев и други/, за да се определи същността на физическата култура, ролята и мястото й в системата на обществените явления първостепенно значение има анализа на нейните основни функции и форми. Без това е невъзможно да се разберат закономерностите за целесъобразно използване на физическата култура и управляването на нейното развитие. (6, 10, 12)

Термина “функция” в обществените науки има друг смисъл, отколкото в математиката, физиологията и другите естествени науки. В общество-въведението този термин е тясно свързан с понятието “функционира”- действа, намира се в действие, въздейства и т.н. Под “функция” на физическата култура трябва да се разбират обективно присъщите нейни свойства за въздействие върху човека и човешките отношения, да удовлетворява и развива отделни потребности на личността и обществото. ( 6 )

По принцип функциите на физическата култура не се реализират в пълна степен сами по себе си, а главно чрез активната дейност на човека.

Функциите на физическата култура, както и въобще всички реални функции, практически са неотделими от определени форми на основата на които те се проявяват.

Под “форма” в конкретния случай разбираме това, което структурно отличава вида и разновидността на физическата култура. При това с “…видове” се наричат относително по-големи съчетания от елементи на физическата култура; а с “разновидност”- по-малко крупните форми, представящи себе си като варианти на видовете.

Л.П.Матвеев изтъква, че за физическата култура са присъщи т.н. специфични функции- това са тези нейни функции, които са свойствени само за нея, като особена страна на културата. Специфичните функции на физическата култура като цяло се заключават преди всичко в нейните свойства, позволяващи да се удовлетворят естествените потребности на човека в двигателна активност. На тази основа се търси оптимизиране физическото състояние и развитие на организма, съобразно закономерностите за укрепване на здравето и обезпечаване на физическата дееспособност, необходима в живота. ( 6 )

От своя страна специфичните функции на физическата култура са:

  • специфични образователни, които най-пълно се изразяват при използването на физическата култура в общата система на образование. За системно формиране на двигателни умения, навици и свързаните с тях знания;
  • специфични приложни, които са изразени преди всичко при използването на физическата култура в системата на подготовка към трудова дейност;
  • спортни функции, най-ярко изразени в сферата на спорта, където физическата култура служи като фактор за достигане на максимални резултати по даден вид спорт;
  • специфични реактивни и оздравително- рехабилитационни функции, които се изразяват при използването на физическата култура в сферата на организация на свободното време. /в този смисъл терминът “рекреация” означава отдих, развлечение/ или в системата на социалните възстановителни мерки, като фактор за борба с умората, за възстановяване на временно загубените функционални възможности на организма, /а, терминът “рехабилитация”, означава първоначално възстановяване на правата/. ( 6 )

Физическата култура притежава както специфични, така и общи функции. По принцип всички общи функции, присъщи на културата като цяло са естетически, нормативни и информационни.

Естетическите функции на физическата култура са непосредствено свързани с нейните свойства, позволяващи да се удовлетворят потребностите на хората от физическо съвършенство, здраве, общо хармонично развитие. Несъмнено естетическата ценност има хармонията на телесното и духовно развитие, съвършенството на движенията, красота на телосложението и много други, което дава органическо приобщаване към физическата култура.

И докато естетическите функции са свързани с красота и точност на изпълнението, то нормативните функции са свързани с изработване и спазване на точно определени норми, които имат оценъчно значение- норми за физическа подготвеност, за физическо съвършенство, правила за нормиране на спортното натоварване и т.н.

Този род норми са еталон за оценка на достигнатото ниво на физическа дееспособност, ефективност на усилията, разход на физически сили и ориентират към пътя за усъвършенстване. За да се сравни нивото на физическо съвършенство е необходимо духовните и материалните ценности, създадени в областта на физическата култура да се съхранят и предадат от поколение на поколение. В този смисъл информационната функция на физическата култура играе изключително важна роля.

Като система физическата култура включва в себе си горепосочените специфични и общи функции. За да бъде система в истинския смисъл на думата, трябва да се посочат някои основни понятия, произтичащи от връзката между физическата култура и физическо възпитание, между физическо възпитание и физическо образование. Физическата култура е тясно свързана с физическото развитие, физическата подготовка, физическата дееспособност, физическо състояние и съвършенство. Важен неин компонент е и спортът. Особено голямо е значението на масово- оздравителната физкултура и лечебната физкултура. (7, 10)

Физическата култура е понятие с най-широко съдържание. Тя включва всички организационно- управленчески, спортно- педагогически, нормативни, материално- технически и духовни достижения на обществото, във връзка с физическото развитие, физическото образование, здравето и творческата трудоспособност на човека. С други думи физическата култура е съвкупност от ценности, създадени и използвани в обществено- историческата практика за физическо усъвършенстване на личността.

Физическата култура има връзки както с материалната, така и с духовната култура, но не може да бъде отнесена нито към едната, нито към другата. Представлява относително самостоятелна област на специфична обществена практика, насочена към изучаване закономерностите на физическо възпитание за структурно и функционално усъвършенстване на човека.

Формирането на духовни ценности /естетически вкус, нравствени добродетели и т.н./ със средствата на физическата култура показва, че тя представлява сложно социално- културно явление. Става ясно, че физическата култура не се ограничава само с физическото развитие на човека, а решава и редица други социални нужди на обществото в областта на нравственото, естетическото възпитание, на интелектуалното развитие и т.н.

Когато говорим за физическата култура като система трябва да посочим нейните елементи. Тяхната същност ще бъде разкрита, но преди това трябва да споменем, че основните системообразуващи фактори на системата физическа култура са физическото възпитание, спортът и възстановителната физическа култура. Тях ги обединява крайната цел на физическата култура- физическо съвършенство на човека. (6, 8, 12)

Физическото възпитание е тази част от физическата култура, която оказва формиращо въздействие върху човека. Като педагогически процес то има за цел да стимулира правилното физическо развитие, да обогати двигателната култура. Задачите на физическото възпитание са следните:

  • правилно хармонично изграждане на детския организъм /физическо развитие/;
  • функционално усъвършенстване и развитие на основните двигателни качества- бързина, сила, гъвкавост и издръжливост;
  • обогатяване на двигателните умения и навици, овладяване на комбинации от различни движения и подобряване на координацията;
  • подобряване на здравословното състояние, закаляване и формиране на здрави и хигиенни навици;
  • усвояване на достъпни за влиянието на физическите упражнения върху здравето и работоспособността;
  • възпитаване на нравствени, волеви, трудови, естетически и личностни качества;
  • възпитаване на отношение и навици по опазване на спортната база и околната среда.

За решаването на горепосочените задачи физическото  възпитание използва система от физически упражнения във взаимодействие с естествените сили на природата и хигиенните фактори. (13, 24-26)

Физическото образование се осъществява с решаването на възпитателно- образователните задачи на физическото възпитание. То дава възможност на човека рационално да управлява собствените си движения, да обогатява двигателната си култура и да повишава физическата си дееспособност. Интегрално това се осъществява обикновено в различни програми за физическа подготовка.

Физическата подготовка е спортно- педагогически процес за овладяване на широк кръг двигателни навици, които са необходими за постигане на определено ниво на физическа дееспособност. Физическата подготовка е обща и специална. Общата физическа подготовка е необходима на всеки човек за укрепване на неговото здраве и за продължаване на трудовото и творческото му дълголетие, а специалната е професионална военно- приложна и със спортна насоченост. ( 13 )

Пълното разбиране на същността на физическата култура налага осветляване на понятието физическо съвършенство. То включва следните компоненти: оптимално физическо развитие, богата двигателна култура, високо ниво на физическа подготовка и работоспособност, повишени съпротивителни възможности на организма към вредното влияние на професията и околната среда. За да се достигне физическо съвършенство е необходимо системно, многогодишно и целенасочено физическо възпитание на едни или други слоеве от населението. То е крайна цел на физическата култура. (13, 20)

Друг важен компонент на системата физическа култура е спортът. Той е многостранно обществено явление, важен компонент на физическата култура, основно средство и метод за физическо възпитание. Чрез спорта човек разкрива своите огромни потенциални физически възможности, неограничени морални и волеви резерви. Спортната дейност създава условия човек да се самоутвърждава, да побеждава времето, силата на дадено съпротивление, на съперника, а в много случаи и сам себе си. (13, 20)

Масово оздравителната физическа култура, като понятие обхваща всички форми, средства и методи на физическото възпитание, предназначени за възстановяване на физическата и умствената работоспособност на човека чрез активен отдих, развлечения /с физически упражнения и игри/ и разходки /всичко това по възможност в съчетание с естествените сили на природата/ през свободното време. (13, с.20)

В стремежа си да постига най-висока степен на физическа възпитаност и физическа култура чрез занимания с физически упражнения и спорт, хората възпитават в себе си способност да контролират своите движения, да проявяват своите сили, да планират действията си и т.н. Физическата култура е свързана и с получаване на “функционално” удоволствие, развлечение, наслада от участието в самия процес на изпълняване на физическите упражнения. (10, 99-100)

На всеки следващ исторически етап физическата култура се изменя в зависимост от условията, които й създава дадения обществен строй. Обогатяват се средствата и методите за физическо възпитание, материалната база, научните достижения, произведенията на изкуството, отразяващи естетическите ценности на физическата култура.

I.2. Системно- структурен анализ на физическата култура като функционираща система в съвременното общество.

На съвременния етап от научното познание, необходимостта от научно управление във всички области на живота доведе до проникването на кибернетичните закономерности в сферата на културата, в това число и на физическата култура като система, е необходимо да се приложат ефективни методологически подходи, какъвто е “системно- структурния” подход. Но преди да се спрем на него, първо трябва да изясним понятията “система” и “структура”.

Под думата “система” се намират много определения. Някои от тях са: “порядък”, “ред”, “устойчива структура”, “съчетание на части за обща цел и дейност” и др. Характеризира се със своята цялостност, със своя завършен вид. Тя има определени връзки, изменящи се по форма, като се включват ту едни, ту други елементи и т.н.

“Структурата”- това е съставът и строежът на системата, както и връзките и взаимоотношенията в които влизат компонентите на системата. Тя е по-малко понятие от системата. Не съществува структура извън системата.

Системно- структурния подход представлява методическо направление, основаващо се на принципа на научния мироглед, който разглежда обекта на изследването като система.

Физическата култура може да се разгледа като система основно с помощта на системно- структурния подход в неговия социално- генетичен и структурнофункционален аспект. Първият позволява да се разкрият историческите основи на физическата култура като част от общата култура и механизмите за формирането й като компонент на културата. Структурно-функционалният подход дава възможност общата култура да се разглежда като система от съставляващи я, и от своя страна, взаимодействащи подсистеми, една от които е и физическата култура. (13, 8-9)

С известни условности и редица теоретични проучвания много автори разглеждат физическата култура на редица големи раздели, които по своите особености съответстват на различни нейни направления и сфери, използвани в обществото. Всеки раздел включва видове разновидности на физическата култура от определен тип. Това са базовата физическа култура, спортът, професионално- приложната, оздравително- рехабилитационната и “фоновата” физическа култура. Тези форми на физическата култура са взаимно свързани и отчасти съвпадат. (10, 12, 13)

Базовата физическа култура е тази част от физическата култура, която е включена в системата на физическото възпитание, образование, физическа подготвеност.

Основна форма или вид на базовата физическа култура е училищната физическа култура. Нейната цел е да се положат основите на физическото възпитание, да се формират двигателни умения и навици, да се оптимизира здравословното състояние, да се развиват физическите и психическите качества.

В състава на базовата физическа култура в определена степен влиза и спортът. Той осигурява постижения на масово ниво. В сравнение с други компоненти на физическата култура спорта представлява най-голяма възможност за постъпателно развитие на физическите качества на човека. Спортът като компонент на физическата култура бива: базов спорт и спорт за високи резултати /елитен спорт/.

Професионално- приложната физическа култура е насочена към създаване на предпоставки за успешно усвояване на различни професии. Тя се подразделя на производствена и военно- приложна. Професионално-приложната физическа култура е тясно свързана с базовата физическа култура.

Оздравително- рехабилитационната физическа култура се дели на лечебна физкултура и физическа култура с оздравителна цел. Съвременната лечебна физкултура включва широк комплекс от средства и методи /лечебна гимнастика, бягане, дозирано ходене и др./, специализирани в зависимост от характера на заболяването, травмите и другите нарушения на функциите и формите на организма.

“Фонови” видове физически култури. Под тези условни наименования са обединени хигиенната физическа култура, включена в рамките на режима на деня /утринна ведрина, физкултурна дейност в периоди на отдих и др./ и рекреативна физическа култура, представена под формата на активен отдих и развлечения през свободното време. “Фоновата” физическа култура трябва да се разглежда като неотделим компонент от образа на живота. Нейната действеност в много случаи зависи от съчетанието й с другите компоненти на физическа култура, преди всичко с базовата физическа култура.

I.3. Основни методологически проблеми на физическата култура и съвременните системи за физическо възпитание.

Отделните системи за физическо възпитание имат свои характерни черти, които се обуславят от социално- икономическите условия, развитието на културата, науката и педагогическата мисъл в страната. Те се различават по формите на организация, структурата, използваните средства, методите и уредите, начините на подреждане на упражненията и т.н. Това са системите, възникнали още в древния Изток и древна Гърция. (13, 12)

За да укрепи своето икономическо и политическо господство, класата на древноизточните деспоти широко използвала физическата култура. Господстващата робовладелска аристокрация използвала физическата култура най-вече за своята военна подготовка. За физическата култура на народите от древния Изток говорят още първите исторически паметници на културата, каквито са стигнали до наше време архитектурни, исторически, етнографски и др. Те са същевременно и първите исторически източници на физическа култура.

В страните от Древния Изток е било познато плуването. За това говорят стигналите до наше време фигурки на плувци- изображения на асирийски войници които преминават водни препятствия. Широко разпространени били ловът, риболовът, а също така и детските народни игри, някои от които са достигнали до наше време- игрите с топка и др. /в древен Китай/.

В страните от Древния Изток са били изпълнявани религиозни танци и игри при съответен музикален съпровод. Широко разпространена била и борбата.

В Асирова Вавилония са били разпространени конната езда, стрелбата с лък и др.

В някои страни в рамките на съществуващото организирано военно обучение за младежта се е провеждала и специална физическа подготовка. Така в Древна Персия е имало специални учебни заведения за военно- физическа подготовка.

И така в страните на Древния Изток физическата култура е имала класов характер. Тя е служела на господстващата класа и на свободното население за военна подготовка, за религиозни тържества, за забавление и развлечение и за лечебни цели. Отчуждено от физическата култура било населението, превърнато в роби. То било изключено от каквито и да било организирани физкултурни занимания, военна подготовка и религиозни обреди. (8, 35-38)

Древна Гърция е типичен пример за приспособяване на народната физическа култура към потребностите на възникналата робовладелска военна аристокрация. Най-развития град- държава в Древна Гърция през V в. пр.н.е. бил Атина. Атина първа направила сериозен опит да има система за възпитание, при която се съчетавало умственото с физическото, нравственото и естетическото възпитание.

Физическото възпитание в Атина в основни линии било насочено към военно- физическа подготовка. В основни линии то било насочено към развиване на ловкост и физическа сила.

За провеждането на физическото възпитание в Древна Гърция била създадена специална материално- техническа база от най-разнообразни зали, стадиони, игрища, помещения, уреди, съоръжения. Основните заведения, в които се е провеждало физическото възпитание в Древна Гърция, били гимназиите. Неразделна част от тях бил стадионът с писта за бягане и места за скачане и хвърляния.

В Древна Гърция била създадена цялостна система от начини, форми и средства за физическо възпитание и спортно усъвършенстване. Възникнала система за общо физическо развитие и физическа дееспособност на свободните гърци. (8, 39-44)

Английската система за физическо възпитание предвижда чрез редовно изпълнение на физическите упражнения и игри сред природата на чист въздух, при спазване на хигиенни изисквания да се съдейства за правилно физическо функционално развитие, закаляване и укрепване здравето на хората.

Тази система на физическо възпитание дава предимство на игрите и спорта. Наред с традиционните видове спорт, като футбол, лека атлетика, плуване, гребане и др., се появяват и аристократичните спортове: конен спорт, голф, крикет. Постепенно състезанията започват да се провеждат със състезателни правила. Създават се спортни клубове. Английската система за физическо възпитание оказва влияние върху физическото възпитание в много страни на Европа и Америка.

Като недостатък на английската система може да се посочи подценяването на гимнастическите упражнения, които спомагат за правилното физическо развитие на подрастващите. (8, 13)

Френската система за физическо възпитание разглежда физическото възпитание като съществена страна на общото възпитание на личността. Физическото възпитание трябва да съдейства на естетическото възпитание и здравето на хората. Основите на френската система за физическо възпитание се формират в резултат на възгледите и препоръките на редица философи, педагози, лекари. Те препоръчват да се използват най-вече естествените, общодостъпните за всички, и приложните упражнения. Ефектът от тях се повишава, ако физкултурната дейност се изпълнява на открито, сред природата на чист въздух и използване на слънчевите лъчи и водата.

Френската система се отличава и с това, че се изисква медицински контрол върху системно занимаващите се с физически упражнения и игри. (13, 13-14)

Шведската система за физическо възпитание се характеризира преди всичко със здравно- хигиенна насоченост и с “рационална” гимнастика. В нея физическите упражнения са подредени съобразно потребността за конкретно развитие на отделните органи и системи на човешкия организъм.

Шведската система оказа силно влияние върху съдържанието на физическото възпитание в много страни, включително и украса нас. (13)

Чешката гимнастическа система възниква под влияние на германското гимнастическо движение. Характерна нейна черта са гимнастическите празници- събори, на които са се изпълнявали масови гимнастически упражнения с музикален съпровод. По този начин се стимулира масовото включване на народа в системни занимания с физически упражнения. (13, 15)

В Руската система за физическо възпитание се отделя голямо внимание на здравно- хигиенното възпитание и закаляването на човешкия организъм. За това са повлияли къпането със студена вода, обтриването, въздушните бани, съчетани с физически упражнения, са характерна черта на руската самобитна национална система за физическо възпитание.

Настъпилите промени и демократизацията на обществените отношения у нас налагат необходимостта от критичен анализ на схващанията за съвременните системи за физическо възпитание.

Н. Петрова счита, че в исторически плана още в периода между двете световни войни се установява постепенното отмиране на характерните особености на националните системи за физическо възпитание главно по политически причини и идеологически съображения се формира схващането за обособяване на така наречената “социалистическа система за физическо възпитание. Търсят се детерминирани от характера на обществените различия с буржоазната система”.

Прегледът на издадените учебници по теория и методика на физическото възпитание или други подобни разработки след Втората световна война до 1989 година разкрива механизма на определяне същността на системата за физическо възпитание.

М. Малчев в анализ на труда на Н. Петрова “Системи на физическо възпитание“ отбелязва че по-скоро трябва да се приеме, че тя се “въвежда” в България след 1944 година. Тази предпазлива констатация на Н. Петрова в нейния историко- теоретичен анализ от 1982 година на системите за физическо възпитание до голяма степен изяснява защо се търсят различията “…в прилаганите методи, резултат преди всичко на влиянието на господстващите педагогически теории и организация на класно- урочната работа”.

Естествено като първостепенен и фундаментален принцип на “социалистическата система” за физическо възпитание е изведена “комунистическата идейност”. Този принцип определя, че процесът на физическо възпитание на личността има ефект, когато е непосредствено свързан с “…комунистическата убеденост и готовност на човека за социалистически труд и отбрана на родината” и в съответствие с всеизвестните норми на комунистическия морален кодекс.

Днес трябва да се определи, че съществуването на социалистическата система за физическо възпитание е по-скоро исторически факт, който не може да бъде игнориран. Същевременно трябва да се подчертае, че се налага схващането и необходимостта в бъдеще да се говори за съвременна световна система за физическо възпитание, адаптирана към съответните национални особености.

Достатъчно е да анализираме Резолюция №97 на 100 конгрес на САЩ през м. Декември 1987 година отнасяща се до целите и задачите на физическото възпитание и тези формулирани в системата за физическото възпитание в България днес, за да приемем, че не съществуват съществени различия.

В разгледаните аспекти може да се обобщи, че в съвременните системи за физическо възпитание най-точно се очертават следните принципи: всестранност, оздравителна насоченост и приложност.

Всестранността изисква строго придържане към единството в различните страни на възпитание. Развитието на физическите и психичните качества на личността трябва да се поставя в услуга на обществените изисквания.

Второто изискване на този принцип е осигуряване на широка обща физическа подготовка. Заедно с високата степен на развитие на двигателните качества и двигателните координации се осъществява специалната физическа подготовка необходима не само в областта на спорта, но също така и в трудовата дейност на човека.

Оздравителна насоченост. Изискванията на този принцип произтичат от необходимостта за постоянно укрепване здравето на подрастващото поколение. Създават се специални санитарно- хигиенни норми и правила за строителство и оборудване на спортните съоръжения в училищата и детските градини.

Приложността на системата за физическо възпитание се осъществява чрез връзката й с труда и отбраната на родината. В някои професионални области трудово- приложната физическа подготовка придобива голямо значение.

В повечето литературни източници се обобщава, че характерни черти на системата за физическо възпитание у нас са масовост, научност, народностен характер и интернационализъм.

Научността се осъществява чрез научните институти и научно- приложните лаборатории при широко международно сътрудничество. Тя е основна черта на нашата система за физическо възпитание и я предпазва от биологизация, от наивност и практицизъм.

Научните постижения в областта на физическото възпитание и спорта се популяризират чрез публикуването им в многообразни литературни източници и в специализирани списания. Специализирано издателство в България е “Медицина и физкултура”, а от отечествените списания може да бъде посочено сп.”Въпроси на физическата култура”, което от 1993 година бе преименувано в сп.”Спорт и наука”. Масовостта на системата за физическо възпитание се изразява в по-широко обхващане на различните социални групи от населението в системни занимания с физически упражнения, спорт и туризъм. Народностният характер на системата за физическо възпитание се изразява главно в запазване на националните традиции и в това, че целите и задачите й отговарят на жизнените интереси на нацията.(4, 28-31)

I.4. Социално- психологически аспекти на физическото възпитание в образователната система на Република България.

Реформата на образователната система в нашата страна представлява сложен комплекс от действия, насочени към осъществяване на цялостна концепция за развитието на образователното ни дело. образователната система на Република България обхваща повече от 1,5 милиона ученици, над 180 хиляди учители /6000 от които по физическо възпитание/, около 10 хиляди училища с немалка разнородна материално- техническа база.

Според Крум Рачев, не е тайна, че образованието ни като социална практика изживява криза. Доскоро то носеше белега на нашето общество, каквото то беше до разглеждането на тоталитарната ни държавна уредба.

Същият счита, че редица слабости, предимно от субективен характер, могат да се посочат в работата на учителя /в това число и учителя по физическо възпитание/, а именно: репродуктивно преподаване, в съвместната дейност не се отчиташе личността на учителя и ученика; рутинност, през целият си трудов стаж учителя гледа само от “прозорчето” на знанията, които е получил от университета.

През всичките тези години нашето образование, в това число и физическо възпитание, постигна немалко положителни резултати и международен престиж.

През първите години на прехода разграждането и трансформирането на нашата цялостна система за физическа култура и спорт доведе до сериозни сътресения и неудачи в областта на физическото възпитание и спорта на учащата се младеж. Понижиха се изискванията към урока като основна форма за специализирана дейност, в който наред с образователно- двигателните задачи учениците се приучават към ред, дисциплина, отговорност и още редица други нравствено- етични норми и морално- волеви качества.

Понижиха се изискванията към предварителната подготовка, планирането, организирането и самото провеждане на класно- урочната и извънурочната дейност по физическо възпитание.

Крум Рачев счита, че сега формиращия ефект от традиционно провежданите уроци по физическо възпитание в нашето училище е твърде нисък- едва 15%. Занемари се материалната база. Обедняха училищата откъм съоръжения, топки, уреди и други учебно- технически средства. Твърде малко, само 8% от училищата физическото възпитание в началното училище се води от специалист. Така у най-малките ученици, вместо да се формира любов към физическото възпитание, те разбират, че този предмет е второстепенен и физическите упражнения и спортът са не така нужни в живота им. Рязко намаля броят на обхванатите деца и ученици в извънурочните форми и особено в извънучилищните специализирани звена за спортно- тренировъчна дейност. Учениците заменят естествените /биологичните/ потребности от движения /спортни занимания/ с други “ценности” и увлечения /алкохол, цигари, порнография, наркомания, склонност към най-различни престъпления/. Броят на наркоманите сред учащите застрашително се увеличава.

Крум Рачев смята, че са пренебрегнати редица културни, нравственоетични и други ценности от духовната сфера на човека, които се формират чрез физкултурната и спортна практика. Физическата култура и спортът се разглеждат откъснато от другите страни на възпитанието и образованието.

Данните за психо- физическото развитие, дееспособността и здравословното състояние на учениците в резултат от начина на живот според Крум Рачев са повече от тревожни. Тридесет процента от учениците са с наднормено тегло, резултат на нарушена мастна обмяна, широк е обхвата на гръбначните изкривявания и други патологични явления, налице са признаци на сърдечно- съдови заболявания. Нашата страна е на едно от първите места по броя на сърдечните инфаркти и мозъчни инсулти, над 30 хиляди от учениците са с аномалии в умственото развитие. Българските ученици изостават с около 10% от своите връстници в цивилизованите европейски страни по отношение на физическата дееспособност. Един от основните фактори за преодоляване на тези негативни явления, плод на техническата революция и повишаване жизнения стандарт на хората е, физическата революция. Системните занимания с физически упражнения и спортът играят ролята на своеобразен “феномен”. (11, 2-5)

Приоритетните въпроси на физическото възпитание според Крум Рачев, които трябва да бъдат решени са:

  • в учебните планове за всички класове на СОУ да се запишат по 3 часа в седмица за физическо възпитание;
  • в началното училище физическото възпитание задължително да се води от учител- специалист /а не от учител- многопредметник/;
  • възстановяване на цифровата оценка по физическо възпитание. Учителската колегия в страната е убедена, че по физическо възпитание, особено от 5 клас нагоре, количествената оценка трябва да я има.

Крум Рачев счита, че задачите на физическата култура като социална практика в обществото /насочена преди всичко към възпитанието, развитието и здравето на учениците/ и занапред в ерата на екологичните капризи и катастрофи на времето няма да намалеят. За създаване на нормални условия за оптимално задоволяване на “двигателния глад” на децата и учениците са необходими материално- техническа база, отношение и преди всичко финансово осигуряване. Средствата трябва да се намерят позовава авторът, защото нашето хуманно и демократично общество не може да си позволи икономии за сметка на здравето, психо- физическото развитие и личностното формиране на подрастващото поколение.

Според Цветан Желязков изграждането на една съвременна система за физическо възпитание и спорт е сложна, многопланова задача. Той счита, че теоретико- методическите подходи за нейното създаване се определят от:

  • иманентната потребност на човека от двигателна активност, като мощен компенсаторен фактор срещу отрицателните продукти на научно- техническия прогрес;
  • основните принципи, залегнали в Международната харта за физическо възпитание и спорт на ЮНЕСКО;
  • водещия теоретико- методичен и приложен опит на различните демократични държави;
  • положителните тенденции в системата на физическото възпитание и спорта в нашата страна.

Главната цел на националната система за физическо възпитание и спорт, е именно “подобряване на здравето, физическото развитие и дееспособността на нацията, чрез създаване на необходимите условия за системни занимания с физически упражнения и спорт на всички членове на обществото”.

В зависимост от целевата функция на физическите упражнения системата за физическо възпитание и спорт обхваща две основни, взаимно обвързани подсистеми, със своя специфична характеристика, цел и задачи:

  • физическо възпитание и спорт за всички, което включва самодейно физическото възпитание, физическо възпитание и спорт в училищата и във въоръжените сили, физическо възпитание и спорт за хора с физически и умствени недъзи;
  • спортно майсторство, което включва детско- юношеския спорт, аматьорския спорт и професионалния спорт.

През 1996 г. Министерския съвет приел Концепция за физическо възпитание и спорта в Република България.

Цветан Желязков е на мнение, че тази Концепция е изключително важен, основополагащ документ. За характера, мястото и социалните функции на физическото възпитание и спорта в Република България. Тя отразява съвременното състояние на проблема в развитите демократични държави и необходимостта от качествено преустройство на системата за физическо възпитание и спорт в нашата страна, като задължителен компонент на политическите, икономическите и социалните промени в обществото.

В тази концепция били изложени принципните подходи и теоретико- методическите постановки, определящи главната цел и основните задачи на националната система за физическо възпитание и спорт, основните принципи, върху които се изгражда тази система, обхватът на системата, с основните й структури и дейности, нейната организация и управление с приоритетните и спомагателните функции на държавните и обществените институции.

Цветан Желязков счита, тежките социално- икономически и екологични условия на живот са довели до влошаване на някои основни параметри, свързани със здравето, физическото развитие и дееспособността на нацията: нарастват мозъчните инсулти и сърдечните инфаркти, широк е обхватът на заболяванията на опорно- двигателния апарат у децата и младите хора, запазва се и даже нараства високата смъртност у населението, увеличава се броят на загубените работни дни по болест и т.н. Особено тежки са пораженията на хиподинамията върху интелектуалния потенциал на нацията. (2, 2-7)

I.4.1. Физическото възпитание на учениците от НУС в настоящата действителност.

За реализиране глобалните задачи на физическото възпитание с техните подструктури във всеки клас и всеки урок е необходимо да се имат предвид както физическите така и психическите особености на учащите във възрастов аспект и сензитивните периоди за тяхното приоритетно развитие. За формиране, възпитанието и развитието на психическите особености, респективно волеви, във възрастов аспект, определено водеща учебно- образователна дисциплина може да бъде физическото възпитание.

Възпитанието и обучението са взаимносвързани и в психологичен аспект, като изключително много си влияят в процеса на формиране на личността на ученика. Тяхното качество и ниво на взаимодействие в различните етапи и нива на развитие оказват съществено въздействие върху ефективността на учебно- възпитателния процес.

Възпитанието е фактор, чрез който се направлява формирането на личността през различните възрастови периоди и особено през детската и юношеската възраст. (9, 26-27)

Целта на физическото възпитание в началното училище е да съдейства за правилното физическо развитие на учениците и да формира траен интерес и желание за занимание с физически упражнения и спорт. За постигане на целта се решават следните задачи:

  • стимулиране правилното и хармоничното развитие чрез структурно изграждане и функционално усъвършенстване на организма на учениците;
  • развиване на физическите качества- сила, бързина, издръжливост, ловкост и гъвкавост;
  • изграждане правилното телодържание и навици за неговото опазване и самоконтролиране;
  • формиране определени двигателен опит и умения, с които да обогатят двигателната култура на учениците;
  • подобряване на здравословното състояние и формиране на здравни и хигиенни навици;
  • възпитаване потребностите и траен интерес към системни занимания с физически упражнения;
  • възпитаване на положителни личностни качества- нравствени, интелектуални, волеви и естетически;
  • измерване на физическата дееспособност се осъществява на базата на утвърдена система от Министерството на образованието и науката.

Обучението по физическо възпитание в началното училище е характерно със своята специфичност и условия, в които се прилагат принципи, средства и методи на въздействие върху учениците.

Учебната програма по физическо възпитание е разработена въз основа на учебния план на Средното общообразователно училище и е задължителна за всички училища в страната. Програмният материал по физическо възпитание за учениците от начална училищна степен включва: теоретични знания, лекоатлетически упражнения лека атлетика за IV клас, гимнастически упражнения гимнастика за IV клас, упражнения и музикални игри, народни хора, танци, подвижни и спортно подготвителни игри, упражнения и игри на открито при зимни условия, баскетбол, плуване, спорт по избор, измерване на физическата дееспособност.

Теоретичните знания застъпени в учебната програма са достъпни за възрастовия период и се отнасят главно до хигиенните изисквания, до ролята и значението на физическите упражнения и влиянието им върху личността на човека. Тези знания се дават в първия за годината урок.

Обучението по съответните раздели се реализира в самостоятелни уроци. Всеки урок има конкретни образователни, възпитателни, оздравителни задачи, определена структура и съдържание. Освен посочените раздели в учебното съдържание са включени строеви, общоразвиващи и изправителни упражнения.

По-конкретно могат да се посочат елементите на отделните раздели. От лекоатлетическите упражнения се използват бягане, ходене, скачане, хвърляне и др.

Гимнастическите упражнения имат естествено- приложен характер- лазене и провиране, катерене и прекатерване, скачане и прескачане, равновесни упражнения, висове и опори, носене и противодействие.

В процеса на обучението в гимнастическите упражнения се дават и необходимите знания по терминология, за техниката на упражненията, за въздействието им върху организма, за съчетаването на дишането с движенията и др.

В учебната програма по физическо възпитание игрите са застъпени най-много. Те са едно от основните средства на учебно- възпитателния процес по физическо възпитание на учениците от начална училищна степен.

Чрез игрите се изграждат много полезни навици, усъвършенстват се и качествата- гъвкавост, бързина, сила, ловкост, формират се и качества като дисциплинираност, смелост, находчивост и др. Игрите са едно от средствата за правилно умствено и физическо развитие.

По физическо възпитание учениците от начална училищна степен изпълняват ритмични движения и игри с музика, народни хора и танци, подвижни, спортно- подготвителни игри и спортни игри.

Също така в програмата са включени и упражнения и игри на открито при зимни условия. А именно това са: хвърляне на снежни топки, бой със снежни топки, упражнения с шейни и др. В зависимост от снежните условия, температурата на въздуха, състоянието на терена учителят предлага разнообразни игри на вниманието на учениците. Съчетаването на природните сили с активна двигателна дейност води до повишаване нивото на физическата дееспособност на учениците. Всяко физическо качество може да се измери с определени тестове и да получи точна количествена оценка. (9)

Основната форма на обучение по физическо възпитание е урокът. Той е форма с развиващ характер.

Урокът по физическо възпитание има точно определена структура. Към нея се отнася и цялостната двустранна дейност между учител и ученици, която се реализира съобразно задачите на урока. В съвременната теория и практика на физическото възпитание се практикува структурата на урока в три части: подготвителна, основна и заключителна.

Урокът по физическо възпитание се организира и ръководи от педагог- специалист, има точно определена продължителност в I клас- 35 минути, във II, III и IV клас- 40 минути. (13)

Физическото възпитание от ранна възраст изгражда у децата здравнохигиенни навици, ред и дисциплина, създава духовно спокойствие, емоционална регулация, стимулира умствените възможности, възпитава нравствени, физически и естетически качества, умения и навици. Каляването на волята, амбиция за победа, увереност в собствените сили, умения за концентрация и преодоляване на непредвидени трудности, уважение и отношение към противника, другарство, взаимопомощ, справедливост и конкретност на качествата, които играят решаваща роля в изграждането на детската личност. (13, 30)

I.4.2. Социално- психологически аспекти на валеологията, валеологическото възпитание и функционалните им връзки с физическото възпитание

През последните години в лексикона на педагозите и медиците, специалистите по физическа култура и психология все по-често се използва думата “валеология”, с която в научните среди и в популярните публикации означават “наука за здравето”, “учение за здравословния начин на живот”, “оздравително- профилактични основи на медицината” и т.н. /И.И.Брехман, 1990; Л.А.Калинкин, 1986; В.И.Жолдак, 1997 др./.

Според В.И.Жолдак, дисертациите и нормативните актове, статии в периодиката и речите на “зелените” обилно са наситени с термина екология. Те се разбират от някои автори твърде обширно въпреки, че строго казано екологията- това е биологична дисциплина разглеждаща връзките и взаимодействието на организма с външната среда на съществуване (3, 2-3).

Въвеждането в масово обръщение на термините “валеология” и “екология” е предизвикано от стремежа на хората към съхранение на своето здраве в условията на безотговорно разрушаема природна среда, понижаване на достъпността на квалифицирана медицинска помощ до широките слоеве население, връзка на статическите показатели на заболеваемост и негативни тенденции за демографското състояние на България. За удовлетворяване потребността от здраве, много хора прибягват към “нови” средства- от телевизионни изцеления до хранителни добавки от типа на хербалайф, дотолкова доколкото за съжаление, действащата система от медицинско осигуряване на здравеопазването и традиционните методи на ориентираната към подготовка за задължителни нормативни тестове система на физическо възпитание се оказаха в съвременната обстановка неприспособени към потребностите и нуждите на населението. Вековната парадигма за “първоначалността” на думата й послужи сега като основа за доверчивото очакване от масите на своето спасение, а също и на творческите надежди на реформаторите на оздравяването на народа.

Следва, да се подчертае, че всички думи са хубави ако послужат за благото на хората, ако им помогнат да осигурят здраве и жизнено благополучие. Та нали и най- “новите” термини изразяват многовековния опит и знание на милиони хора, натрупани в грижи за здравето и нормално развитие на децата, за лечение на болни, за развитие на своите сили и способности, отразяват умението на хората да останат живи в сложните и изменящи се условия на средата, за да се приспособят към тях и да удовлетворяват своите разнообразни потребности.

Валеологията- е информационен фонд за дейност по оптималното удовлетворяване на основните жизнени потребности на човека.

Именно такъв смисъл са положили в това понятие, обобщавайки данните от научни изследвания и опитът от управленческата дейност, спорта и здравето. С.Летунов, Моталянска, А.Коробков, В.Филин, И.Осилов и др. Става дума за хармоничното съединяване на медицината и физическата култура, рационалния режим на труда и активната почивка, рекреацията в лоното на природата и пълноценното хранене.

Валеологичното направление във физкултурното движение през 70-те и 80-те години активно се развиваше от обществените организации.

Постепенно се натрупа необходимия за обществото научен и технологически потенциал за масово формиране на здравословния начин на живот, да се създаде валеологична основа на преобразувания в бита и режима на труда. Радикалното преустройство на икономиката и социалния живот в страната временно преустановиха такива преобразувания до толкова- до колкото вече създадените механизми на държавно управление и финансово осигурителната дейност престанаха да действат, а инициативата на много специалисти ги доведе “по друг път”- до неизказания на глас девиз “от значката ГТО- до валеология”. Търсенето и разработката на такъв път представляват знаменателни характеристики на съвременния етап на Руското физкултурно движение (3, 3).

В основата на валеологията лежи първичната и вторична профилактика на заболяванията травматизма, а методи на валеологията са използването на огромен генетичен фонд, заложен от природата в организма на човека, и различни способи за компенсация или инактивация на патогенното въздействие на елементите на околната среда.

В програмния курс за валеологично възпитание основните теми са:

  • “Заниманията с физически упражнения, спорт, туризъм и закаляване- основни фактори за повишаване на резистентността на организма на човека към въздействието на неблагоприятните фактори на околната среда”;
  • “Двигателен режим. Прибори и методи на отчитане. Анализ на двигателния режим”;
  • “Комплекс НФК “Родина” основа на тестирането на текущата физическа подготовка”;
  • “Физкултурно- оздравителен и културно- спортен комплекси”;
  • “Преценка на натоварването на стандартни тренажори”;
  • “Туризмът- натоварване на психофизическото напрежение- здраве, отдих, знания, спорт и др.”;
  • “Нетрадиционни форми на физическата култура и медицински аспекти на индийската йога, културизъм, парадоксалната дихателна гимнастика и др.”

Върху разпространението на идеите и мероприятията на валеологията, върху формирането и осъществяването на здравословния начин на живот, голямо влияние оказва общественото мнение, под което се разбира следното: 1)Система от относително устойчиви оценки на обществения живот, традиционни отношения към социалните явления; 2)Интелектуална реакция на широките слоеве на обществото към конкретното явление или събитие.

Върху включването в общественото мнение и общественото съзнание на идеите и принципите на валеологията, здравословния образ на живот в голяма степен е повлияла и пропагандата насочена към различните групи от населението.

Най-съществен резултат от тези процеси е активното включване на педагози и образователни учреждения във формирането на здравословния образ на живот с използването на основите на валеологията. В основата на валеологията са залегнали мероприятия, способстващи за формирането на учащите се вътрешна потребност от знания по физическа култура и спорт, за образуването от тях на широк фонд жизнено необходими двигателни умения, навици и свързаните с тях знания способстващи за формирането на здравословен образ на живот, професионално самоуправление, развитие на физическите, интелектуални и нравствени способности, а също така достижението на ниво спортни успехи съобразно способностите.

Съвременната структура на учебната дейност, разшири творческите възможности на педагозите и позволи забележимо да се разнообразят средствата и методите на физическото възпитание и формирането на здравословен начин на живот у учащите се.

Това са допълнителните уроци по здраве в началните класове, целта на които е върху основата на междупредметни връзки да се формират знания на учениците по въпросите за физическата активност, рационалното хранене, използването свойствата на природата за укрепване на здравето, личната хигиена, а на занятията на чист въздух, в игри и босо ходене с обливане с вода и търкане със сняг да се закрепват резистентността на растящия организъм.

Валеологичното образование има междудисциплинен характер и трябва да се осъществява с използването на междуведомствено сътрудничество и творчески връзки на специалистите от различни профили- педагози и архитекти, медици и инженери, диетолози и юристи. В това ни убеждава осъществяването на няколко научно- изследователски и педагогически експериментални програми свързани с рехабилитацията на здравето на хората.

С други думи решението на проблемите на здравето в съвременния свят е невъзможно с камерно ограничени методи. Формирането и осъществяването на здравословния начин на живот, овладяването на основите на валеологията обективно изискват съизмерно разширяване на гносеологичните връзки на различните науки и съответстващия фронт и ресурси от фундаментални и приложни научно изследователски работи.

Перспективните направления за развитието на валеологията, формирането и осъществяването на здравословния начин на живот са следните:

  1. Комплексни и взаимно- координирани научно- изследователски разработки, които включват:
  • обобщение на опита и достиженията на оздравителната физкултура и профилактична медицина;
  • изявяване на положителния социално- икономически и социално- културен ефект от здравословния начин на живот;
  • активни оздравителни фактори за отстраняване на негативните за здравето последствия от замърсяване на външната среда;
  • валеологична система от физическо възпитание на децата и подрастващите, а също така и валеологическо образование на младежта.
  1. Създаване на учебно- методически комплекси и учебни пособия по валеологическо образование за учениците и родителите.
  2. Организиране на образователно- пропагандираща компания- “Здравословен начин на живот и култура на бита, включваща популяризация на разнообразна валеологическа информация от извора на мястото и проектирането на строителство на дома до рационалния битов режим на семейството.
  3. Повсеместно осъществяване на мероприятията на федералните програми за развитие на физическата култура, спорта и туризма, особено по рекреацията и активния отдих с използване на новите оздравителни технологии и оздравителна техника, тренажори, а също така и внедряването в бита на оздравителния спортен туризъм семейни рекреационни екскурзии, походи в почивния ден и др.
  4. Организационно обединяване и консолидация на творческите усилия на всички участници от научно- практическите разработки по валеологично образование и възпитание.

О.Л.Трещева въпреки противоречивите възгледи на учените и политиците в областта на валеологията, формирането на нейните педагогически и медицински основи, счита, че трябва да се отбележи единното мнение за създаване на цялостна система на валеологическо образование насочено към формиране на култура от знания и организация на здравословен начин на живот, както на отделния индивид така и на обществото като цяло. (14, 8-11)

Тя прави опит да разработи модел на система на валеологическо образование на учащите се в общообразователната система на валеологическо образование.

Системата на валеологическото образование на учениците представлява взаимовръзка на три подсистеми, които взаимно подпомагайки се една от друга; явявайки се част от единен процес способстват създаването на необходими условия за формиране на личността на учащите се, съдейства за тяхното естествено физическо и психическо развитие, едновременно с това оказвайки благотворно влияние на здравето на детето в цялост.

Тези подсистеми са:

  1. Формиране на валеологическа грамотност
  2. Валеологически подход към учебния процес
  3. Оздравителна работа в учебно и извън учебно време.

Безусловно само заинтересувания учител, колектив от единомишленици от собствен опит познали или започнали да усвояват ценностите на здравословния начин на живот, целенасочено работейки над своето здраве, могат в пълна степен да предадат валеологични знания на учащите се и да създадат в училище здрава среда и условия на обучение. Всеки човек, учител има собствен опит за формиране или разрушаване на своето здраве, който е за всеки индивидуален. Затова за обезпечаване на валеологическото образование на учащите се са необходими грамотни педагози владеещи знанията за научната картина на света, философски, биологични и социални основи на здраве имащи понятия в научни подходи и основи на здравословен начин на живот.

Връщайки се към системата на валеологическо образование, на учениците трябва да се отбележи, че централно звено е формирането на валеологическа грамотност на учащите се. Този процес се осъществява по пътя на предаване на знания и формиране на навици за укрепване на здраве в различни учебни дисциплини, при това базови в това направление се считат уроците по валеология, физическа култура, биология и психология. По време на уроците учащите се получават знания за психическото, физическото и духовно здраве, за строежа на човешкото тяло, за взаимодействието на човека с околната среда, а също така усвояват необходимите умения и навици за грижата на своето тяло, за управляване на физическото състояние и психиката, получават навици за общуване, самоконтрол и прогнозиране на своето състояние, овладяват начина на защита и правила на управление в различни извънредни ситуации.

Формирането на валеологическа грамотност се осъществява в процеса на изучаване на други предмети в училище от естествения и хуманитарен цикъл, както позволяват по-дълбоко да се опознаят законите на човешкия бит, мястото на човека в природата, да се запознаят с традициите на народната култура, свързани със здравето на човека в обществото, свидетелстващи за безкрайните възможности на човека, индивида и личността. Освен горе изредените форми на обучение за формиране на валеологическа грамотност, значително място се определя на извънкласните мероприятия свързани с децата: беседи, дискусии, игри, тренировки, съвместно оздравителни занятия и др. (14, 9)

Според В.И.Жолдак, О.Л.Трещева, И.И.Брехман и др., усвояването от учениците на валеологически знания, умения, навици е невъзможно без ценностната мотивация на личността на учащите се. С други думи в процеса на получаване на знания, учениците осъзнават здравето като главна ценност на човешкия живот и у тях се формира устойчива мотивация: да се води здравословен начин на живот, целенасочено занимание със своето здраве. Обаче формирането на ценностна мотивация на личността е процес достатъчно сложен и противоречив- на него влияят факторите на развитие на държавата, на общественото мнение, технологии в учебно- възпитателния процес, личността на педагозите работещи с децата, а също така състоянието и ориентацията на семейното възпитание. Последното- е неделима част от цялостната система на валеологическото образование на учащите се. Така, че колкото пълно и дълбоко би било то в рамките на училище, то никога няма да бъде пълноценно без помощта на родителите, без тяхното активно участие в учебния процес.

Във връзка с това особен смисъл придобива “ликвидация” на родителите осъществявано в рамките на училищните, извънучилищните семинари и консултации.

Повишаването на валеологическата култура на родителите ще способства за организацията на здравословния начин на живот в семейството, което ще окаже благотворно влияние на здравето на самите родители и учащи се (1, 2-7; 5, 8-11).

За формиране на валеологична грамотна система на образованието се предвижда валеологически подход в учебния процес, под който се разбира системна организация на следните елементи: валеологически обосновано разписание на учебни занятия, физически грамотно построяване на организация на урока, осигуряване на необходимите санитарно- хигиенни норми в учебните помещения, създаване на благоприятна атмосфера и оптимално съчетание на обективно- субективни отношения в процеса на обучение.

Неотделима подсистема във валеологическото образование се явява оздравителната работа в училище и извън него, предполагаща реализация на практическите мероприятия, укрепващи здравето на ученици и учителя: В рамките на това направление се осъществява закаляване на децата и възрастните със средствата на физическата култура и спорта, профилактичната медицина и хигиена, социално- физическите корекции и рехабилитации.

По този начин системната организация на валеологическото образование основана на взаимовръзката на нейните основни компоненти и подсистеми, позволява да се построи учебно- възпитателен процес по такъв начин, че да се създадат реални условия за формиране култура на здравето на всички участници в обучението и възпитанието: ученици, учители, педагогически колективи като цяло и най-накрая- родителите. Освен това в училище и извън него се появява възможност за организиране на здравна среда на учениците, която на свой ред е елемент на образование и на подрастващото поколение. Следователно, резултат от валеологическо образование се явява индивидуалното здраве на ученика, представляващо комплекс от психофизиологични свойства и качества на личността насочени към самоусъвършенстване и здравословен стил на живот.

ГЛАВА ВТОРА

Работна хипотеза, цел, задачи и организация на изследването.

II.1. работна хипотеза

Анализът на литературните източници ни позволи да издигнем за работна хипотеза на нашето изследване предположението, че целенасоченият педагогически процес за физическо възпитание на учениците в начална училищна степен не е разгърнат и обвързан със съвременните социални изисквания в контекста на физическата култура като функционираща система на нашето общество. Вероятно това е причината за частично изпълнение на държавната поръчка за създаване на условия и разгръщане на работа за нормално развитие на подрастващите, за тяхната физическа дееспособност, двигателна култура и здраве придобито чрез системни занимания с физически упражнения, спорт и туризъм.

II.2.цел, задачи, предмет и обект на изследването

Цел на нашето изследване беше да разкрием, измерим и оценим основните показатели даващи био- социална характеристика на учениците от I, II, III и IV клас на II ОУ “Д-р Петър Берон” – в град Шумен.

Чрез тях да осветлим социалните функции на физическата култура и нейният основен компонент т.нар. училищна /базова/ физическа култура.

За постигане на целта набелязахме следните задачи:

  1. 1.    Да извършим достатъчен литературен анализ и да очертаем границите на проблема, да разгърнем работната си хипотеза и да конкретизираме инструментариума на изследването.
  2. 2.    Да извършим антропометрични измервания за изясняване на морфологичното развитие на учениците.
  3. 3.    Да изследваме физическата годност /дееспособност/ на учениците и техните двигателни- координационни възможности.
  4. 4.    Да извършим анализ и съпоставка на материално- техническите предпоставки на второ основно базово училище за разгръщане на социалните функции на физическата култура.

ПРЕДМЕТ на изследването беше основният структурен компонент на физическата култура- училищната физическа култура и спорт в контекста на крайните количествени и качествени резултати на урочната работа по физическо възпитание.

ОБЕКТ на изследването бяха количествените показатели за антропометрична характеристика на учениците и двигателно- координационни възможности.

II.3. методика и организация на изследването

II.3.1. Методика на изследването

За методологична основа на изследването послужи системно- структурния подход. Използвахме общи и специфични методи за изследване.

  1. Общи методи на изследване

От общите методи на първо място използвахме анализ и синтез. За обработка на получената емпирична информация използвахме методите на математическата статистика- алтернативен, вариационен и корелационен анализ.

С помощта на вариационния анализ /програма за комплексна обработка/, изчислихме следните статистически показатели:

a)     – средна ариметметична стойност по формулата

б)

в) – сигмално отклонение по формулата

като абсолютен показател на степента на разсейването.

г) V- коефициент на вариация / % / по формулата

Б. Специфични методи на изследване

  1. Антропометрични измервания

За разкриване на морфологичната характеристика на учениците от I до IV клас използвахме най-традиционните показатели в световен мащаб:

  • Ръст – беше измерен с ръстомер /БДС/, комбиниран с теглилка по единната методика за антропометрия. Резултатите отчитахме с точност до 5мм.
  • Тегло – с помощта на медицинска теглилка отчетохме теглото на учениците с точност до 100 грама.
  • BMi – индекс за оценка на нормалната телесна маса и охранеността по формулата:

BMi = тегло /кг/………

ръст /м2/

Изчислените индекси отнесохме към таблицата на Световната здравна организация /СЗО/-

1. BMi под 15- мършавост

2. от 15 до 19- поднормено тегло

3. от 19 до 25- нормално тегло

4. от 25 до 30- наднормено тегло

5. от 30 до 40- затлъстяване

6. над 40- тежко затлъстяване

  1. 2.    Двигателни тестове:
  • 50м гладко бягане от висок старт. Учениците бягат по определена писта с кортова, асфалтова или друга настилка. Стартовата и финалната линия са начертани. Бяга се с максимална интензивност. Тестът е показател за двигателното качество бързина /бързина на реакцията; скорост на единичното движение и максимална честота на движенията/.
  • Скок на дължина от място. Ученикът застава зад линията за отскачане в леко разкрачен стоеж, като пръстите не настъпват линията. Отскача се едновременно с два крака. Измерва се разстоянието от линията за отскачане до най-близкия до най-близкия белег оставен след приземяването. Резултатът се записва с точност до 1см. Тестът е показател за взривна сила на долни крайници.
  • Хвърляне на плътна топка с тегло 1кг с две ръце над главата. Ученикът застава зад линията за хвърляне в разкрачен стоеж. Хвърлянето се извършва без засилване или отскок. Резултатът се записва с точност до 1см. Тестът е показател за сила на раменен пояс и горни крайници, гръдни и коремни мускули.
  • Бягане на 200м /совалка/. Учениците бягат по определена писта с кортова, асфалтова или друга настилка. Измерва се разстояние от 48 метра. Едната от крайните линии е стартова и същевременно финална линия. Бягането се извършва поединично, като едновременно могат да бягат по двама или трима ученика, през интервал от 30 секунди един след друг. Всеки ученик трябва да пробяга 4 дължини. Тестът е показател за двигателното качество издръжливост.
  • Гъвкавостта измерихме с двигателният тест дълбочина на наклона. Учениците застават на гимнастическа пейка, на която е фиксирана мерна лата, разграфена е в см. и мм. Изпълнява се дълбок наклон без мах със стремеж да се достигне максимална дълбочина на наклона със задържане в долно крайно положение. Резултатите се записват с точност до мм.

ГЛАВА ТРЕТА

Анализ на получените резултати

Във връзка с поставената цел на нашето изследване и първата задача, в рамките на теоретичния анализ на достъпните литературни източници изяснихме социалните функции на физическата култура и социално- психологическите аспекти на валеологията и валеологическото възпитание на учениците.

В отговор на хипотезата дали са достатъчно ефективни подсистемите на физическата култура към които се отнася и училищното физическо възпитание. Обаче е необходимо да се преведат като доказателство количествени и качествени характеристики. Известно е, че те се съдържат в индивидуалните и групови данни за физическото развитие, физическата годност и координационно- двигателни възможности на учениците. Тази информация сме изложили във вариационните таблици за статистическите  параметри на променливите величини, хистограмите на разпределение и стълбовидните графики за възрастово- половите различия по най-съществените показатели.

Във вариационна таблица №1 са посочени статистическите параметри за момичета I клас, а в таблица №2 за момчета I клас.

Първите три показатели са най-разпространени в световната практика и чрез тях основно се измерва и описва морфологичното развитие на човека. Средните стойности за ръста за момичета са 124,7см, а за момчета 125см. Момичетата са по-високи от момчетата, като двете полови групи надвишават средните стойности на ръста на седем годишните деца през 70-те години. Тогава ръста на момичетата е бил 123,4см, а за момчетата 124,4см за градовете в страната. Видимата значителна разлика се дължи на две причини:

  1. Аксцелерационните процеси
  2. Ограничения обем на нашата извадка, което детерминира случайно действащи фактори.

Теглото на първокласници- 26,4кг. момичета и 28,2кг. момчета също превишава средните стойности на теглото на децата от периода на 70-те години /25,1кг. момичета и 25,2кг. момчета/. Първата причина за това се съдържа в по-високият ръст на нашата извадка. Втората причина е в контекста на аксцелерационните процеси и трето в обема на репрезентативната /представителна/ извадка. При момчетата вариативността на теглото е по-силно изразена- 21,3%.

Считаме, че анализа на индекса за телесна маса /BMi/ по-добре ще разкрие морфологичното развитие на учениците в био- социален план. Освен това то ни дава възможност за сравнителен анализ със стандартите на Световна здравна организация за оценка на охранеността. BMi за момичета /табл.1/ е 16,6. Вариативността е ниска- 9,7%, което позволява да приемем, че изследваната група е хомогенна по този показател. Съгласно таблицата на СЗО /глава втора/ момичетата от I клас попадат в зоната на поднормено тегло. При момчетата от I клас картината е почти същата- BMi има средна стойност 17,3. На фиг.1 е представено графично разпределението на изследваните случаи при момичетата. Средната стойност за BMi е в четвърти интервал, където попадат 14,2% от момичетата. Най-много от случаите 42,8% са в пети интервал с граница 16,73-17,39. Графиката разкрива лява асиметрия на разпределението. Приравнено към таблицата на СЗО 14,2% от децата се характеризират с мършавост, около 80% са с поднормено тегло и само една ученичка /7,1%/ е с нормално тегло /охраненост/.

На фиг.2 е графиката за разпределение на BMi при момчетата. Средната стойност попада в трети интервал на разпределение- асиметрията е с лява характеристика, като учениците с нормално тегло са 21,4%, останалите попадат в зоната на поднормено тегло.

На фиг.3 е изразена динамиката на индекса на телесната маса във възрастово- полов аспект. При момчетата BMi се увеличава по-стръмно отколкото при момичетата. Разликата е най-ярко изразена в IV клас, което се дължи на възрастовите особености на физическото развитие и пред пубертета. Анализът на физическото развитие на момичета и момчета I клас на II ОУ “Д-р Петър Берон” дава основание да направим следните обобщения: 1) физическото развитие се подчинява на аксцелерационните процеси и сензетивността. 2) установяване отклонение от нормите за охраненост на първокласници с тенденция мършавост и поднормено тегло. Причината за това твърде вероятно е да се крие в нерационалното хранене на подрастващото поколение, което по неофициални данни може да бъде класифицирано като недохранване. 4) отклоненията от нормите за телесно тегло /охраненост/ влияят върху системата за функционална подготовка на учениците и решаването на образователните и оздравителни задачи в целенасочения педагогически процес по физическо възпитание. В доказване на това обобщение е и експертната оценка на базовите учители и методистите към “ЦФВ и Спорт” ПФ.

Данните за физическо развитие на момичетата и момчетата от II клас са групирани във вариационни таблици под №3 и 4. Средните стойности за ръста и теглото нарастват. Момичетата и момчетата се отличават с еднакъв среден ръст- 133см, като превишават средните стойности за 70-те години, когато средният ръст за момичетата е бил- 128,6см, а за момчетата- 129,1см.

Теглото на момичетата е 31,3кг, а на момчетата 31,8кг, срещу средната стойност на теглото за 70-те години- 27,5кг за момичетата, 27,2кг. за момчетата. Ако погледнем стойностите на ръста на момичетата и момчетата и в следващите вариационни таблици ще установим, че между 7 и 9 годишна възраст започва изравняване.

Тази закономерност е констатирана и от широко мащабните национални изследвания през 1970г. На този факт трябва да се гледа като на интересен, защото показва по-ранното настъпване на ускоряването на растежа у момичетата, явно свързано с изпреварване в пубертетното развитие.

Съпоставяме стойностите на ръста на учениците от I до IV клас на II Основно базово училище. Показват интересна динамика. Разликите са съответно от 2 до 4см в повече от изследванията на българите от 1960 и 1970 година. Видимо се касае за по нататъшното проявление на аксцелерацията в развитието на подрастващите. установено е и познатата като широко явление в света особено след Втората световна война.

Интерпретацията на индекса за телесна маса на момичетата и момчетата от II клас е аналогична с анализа, който извършихме с първокласници. Индексите- 17,6 за момичета II клас и 18 за момчетата II клас, като средни стойности отново попадат в зоните за поднормено тегло по стандартите за Световната здравна организация.

Фиг.4 и фиг.5 илюстрират динамиката на разпределение на индекса за телесна маса. При момичетата 21,7% са в категорията мършавост първи интервал на хистограмата на фиг.4, 26,08% са в зоната на поднормено тегло. Останалите ученички попадат в категорията деца с нормално тегло, но са изтеглени към долната граница на BMi, което означава че са много близко до границата на поднорменото тегло. Разпределението на момчетата /фиг.5/ има приблизително същата характеристика. Средната стойност за BMi равна на 18 попада в четвърти интервал. 52,16% от останалите ученици са в първи, втори и трети интервал на разпределението, което детерминира подчертано лява асиметрия на кривата.

При момичетата от III клас средните стойности за телесна маса равна на 18 подчертава поднормено тегло. Разпределението на фиг.6 за пореден път е с лява асиметрия около средната стойност /четвърти интервал/ са 28,5% от момичетата. 55% са с поднормено тегло, като 14,3% от тях са с оценка на охранеността “мършавост”. При момчетата от III клас средната стойност- BMi=19,5 попада в границите за нормално тегло. Хистограмата на фиг.7 разкрива нормално разпределение на тази променлива величина. Средната стойност е в четвърти интервал. 14,2% от учениците са с много ниско тегло /мършавост/, а 7,1% един ученик е с наднормено тегло.

В интерпретираните до тук характеристики за телесната маса не намираме основание да приемем, че в изследвания контингент ученици от I, II, III клас на Второ основно базово училище има деца, които страдат от конституционално- екзогенно затлъстяване. Графиката на фиг.3 и разпределението на фиг.8 и фиг.9 потвърждават тези съждения. Само при момчетата от IV клас /фиг.9 – девети, десети интервал/ откриваме 23,4% от момчетата, които са с леко наднормено тегло.

Динамиката на теглото на изследваните от нас ученици разкрива и дава основание за допускане, че в периода когато са се родили и израснали до начална училищна степен върху децата са въздействали отрицателни био- социални фактори. Нашите данни се отличават от направените изводи от БАН, Министерството на народното здраве и Министерството на народната просвета през 1982 година, че, “децата и юношите в пред пубертетния и пубертетния период” се отличават с “прехранването и затлъстяването, особено у жените”. (14, 46)

В теоретичната постановка конкретизирахме, че социалните функции на физическата култура и социално- психологическите аспекти на валеологията, валеологическото образование имат подчертано тесни социални връзки с физическото възпитание в начална училищна степен. В значителна степен те се обективизират от физическата годност, двигателно- координационните възможности и здравето на учениците. В тази връзка следващият акцент в нашата разработка поставихме върху анализът и интерпретацията на динамиката на развитие на /двигателните/ физически качества на учениците.

Количествените характеристики на двигателните качества са изложени във вариационните таблици, където чрез сравнителен анализ на средните стойности и вариативността на променливите величини се оценява бързината измерена с тест 50м. гладко бягане, кардио- възкуларна издръжливост с теста 200м. совалка, дълъг скок от място с 2 крака за взривна сила, силата на ръцете, раменния пояс и мускулатурата на трупа с хвърляне на плътна топка и гъвкавост. За да избегнем излишно детайлизиране използваме обобщен анализ с помощта на фиг.10, фиг.11, фиг.12, фиг.13 и фиг.14.

Динамиката на двигателното качество бързина /трите форми на проявление- бързина на реакцията, скорост на единичното движение и максимална честота на движенията/ е илюстрирана на фиг.10. Изследваните от нас ученици се отличават със следните особености на бързината. При момчетата средните стойности на времето за пробягване на 50м. се снижават стъпаловидно като промените са значителни между I и II клас, III и IV клас. При момичетата от III клас установяваме най-ниски възможности, но и за двете полови групи най-благоприятния /онтогенетичен сензетивен/ период е през десетата година- IV клас. Нашите данни напълно съвпадат с установените и доказани от общата теория на физическото възпитание и спортната тренировка характерни особености в развитието на двигателното качество- бързина. Анализа на разпределението на изследваните извадки момичета и момчета е детайлизирано на фигурите от №15 до №22 включително. Вариативността на променливата 50м. гладко бягане е ниска, което дава основание да се приеме, че в периода от 7 до 10 години двете полови групи са общо взето хомогенни по отношение на двигателното качество бързина. Подробното анализиране на хистограмите за бързина дава възможност за изводи с практическа педагогическа стойност. В началото на учебната 1998/99 година в съвместен семинар с базовите учители, ще изложим детайлизираната характеристика на показателите характеризиращи физическата подготовка и функционална годност на учениците.

Мускулната сила и скоростно- силовите качества на краката графично са представени на фиг.11. Осем годишната възраст- учениците от II клас е онтогенетичен- сензетивен период за развитие тези качества за момчета и за по-голямата част при момичетата. Скока на дължина от място в определена степен разкрива координационно- двигателните възможности на изследваните ученици. Коефициентите на вариативност са от порядъка на 10 до 13,9% при момичетата и от 9,2 до 17,7% при момчетата. По-високата вариативност се дължи именно на намесата на техническия компонент при изпълнение на този двигателен тест за разлика от 50м. гладко бягане.

От спортно- педагогическа и валеологична гледна точка с най-голямо факторно тегло се отличава тестът 200м. “совалка”- фиг.№12. Постиженията по този тест се лимитират от общата и преди всичко сърдечно- съдова издръжливост при момичета и момчета. Графиката разкрива, че тези качества при момчетата се подобряват по динамично докато при момичетата подобрението има вълнообразен характер. При ученичките от III клас намираме най-високи стойности. Най-доброто постижение при тях е 42,8 секунди, а средната стойност е 51,7 секунди. На фигурите под номера от 23 до 30 позволяват вътрешно групов анализ. Общо може да се каже, че разпределението е нормално при момчета по асиметрия и акцес, докато при момичетата установяваме лява асиметрия, което означава, че извън средната стойност по-голямата част от ученичките дават по-добри постижения по този тест /пробягват разстоянието за по-кратко време/.

Силата на ръцете и раменния пояс /по-точно става въпрос за скоростно- силови качества/ отговаря на известната онтогенетична сензетивност. Най-високи са стойностите при момичета и момчетата от III клас, като вариативността е по-силно подчертана за всички класове при момичетата.

Гъвкавостта /фиг.14/ е в границата на нормата. Не се различава от други подобни измервания в национален мащаб. Сензетивната й характеристика е доказана.

Във вариационните таблици паралелно с резултатите от двигателните тестове са изведени и точките от системата за контрол и оценка на физическата дееспособност на учениците от I-IV клас на общообразователните училища- 1992г., а на 14 позиция за всяка възрастова група е посочена общия брой точки за комплексна оценка на физическата дееспособност. Средните стойности отнесени към таблица №3 дават обективна възможност за качествена /вербална/ оценка на физическата дееспособност. Съгласно таблицата:

изключително слаба ФД = 23 точки и по-малко

много слаба ФД = 24 т. до 37 т.

слаба ФД = 38 т. до 44 т.

средна ФД = 45 т. до 58 т.

добра ФД = 59 т. до 65 т.

мн. добра ФД = 66 т. до 79 т.

отлична ФД = 80 т. и повече.

Всъщност системата за качествена оценка на физическата дееспособност е разработена по метода на сигмалните отклонения на Мартин.

Момичетата от I клас получават средна вербална оценка за дееспособност отлична, II клас отлична, при III клас- средна оценка, при IV клас- средна оценка. тези оценки се отнасят за 38,29% от всяка изследвана извадка. Останалите случаи се разсейват в различните интервали на разпределение, което се илюстрира от фиг.31 до 34 включително. Така например за първокласници няма момичета, които да са получили по-ниска оценка от добър. Обобщеният анализ разкрива влошаване на физическата дееспособност на момичета с преминаване в по-горните възрастови групи.

Момчетата от I клас имат много добра средна оценка за физическа дееспособност, II клас много добра, III клас- добра оценка и при четвъртокласници- средна оценка за физическа дееспособност. Фигури с номера от 35 до 38 обективизират разпределението на вербалните оценки за физическа дееспособност при момчетата. С нарастването на годините се наблюдава снижение на дееспособността, но не така рязко както при момичетата.

ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

Анализът на получените резултати в значителна степен потвърди приетата от нас работна хипотеза, че целенасоченият педагогически процес за физическо възпитание в начална училищна степен не е разгърнат и обвързан със съвременните социални изисквания. Причината за това е частичното изпълнение на държавната поръчка за създаване на условия и разгръщане на работата за нормално морфо- функционално развитие на подрастващите, за перманентно осъществяване на двигателната култура и подобряване на здравето чрез системни занимания с физически упражнения, спорт и туризъм.

Във връзка с решените задачи за постигане на целта могат да бъдат диференцирани следните изводи:

  1. В периода на растеж и развитие на децата /които се обучават в момента в начална училищна степен/, върху тях са въздействали отрицателни био- социални фактори. Нашите данни не потвърждават твърденията на държавните институции от 80-те години, че “децата и юношите в пред пубертетния и пубертетния период се отличават с прехранване и затлъстяване”. Разгърнатата специфика има преки и косвени взаимовръзки с организацията на учебно- възпитателния процес по физическо възпитание и избора на оптимална методика.
  2. Развитието на физическите /двигателни/ качества на момичетата и момчетата от начална училищна възраст съответства на доказаната онто- генетична сензетивност за населението в България. В тази сфера не констатирахме съществени девиации.

Комплексната оценка за отделните класове и полови групи не дава основание за подчертан оптимизъм. Напротив- персоналната характеристика на дееспособността, в тясна взаимовръзка с физическото развитие, е достатъчно основание за сериозна реорганизация и преструктуриране на интегралната дейност за да се постигне биосоциална ефективност, за да се отговори на държавните изисквания и стандарти в тази насока.

  1. Социалните функции на физическата култура социално- психологическите проблеми на физическо възпитание могат да бъдат разрешени в голяма степен с помощта на валеологията и валеологичното образование на учителите- учениците и родителите.
  2. Материално- техническите предпоставки за съвременно обезпечаване на учебно- възпитателния процес по физическо възпитание непрекъснато се стесняват. По настоящем не само във второ основно базово училище, но и във всички училища в Шумен и региона са на границата на граничния минимум. Той в бъдеще може да постави въпроса за ефективността на учебния предмет в учебния план за начална училищна степен до намиране на финансови решения на проблема. Алтернатива за противодействие са нетрадиционните средства, форми и методи на физическо възпитание.

ЛИТЕРАТУРА

  1. 1. Брехман, И. И. Валеология- наука о здоровье.- Москва: 1990.
  2. 2. Желязков, Цв. Концепция за преустройство на системата за физическо възпитание и спорт в Република България Спорт и наука, №9, 1996.
  3. 3. Жолдак, В. И. Валеология: становление, развитие, проблемы, перспективы М., ТПФК, 1997, №8, с.2-7.
  4. 4. Йорданова Н., Малчев М., Базелков Ст., Алексиев Р., ТМФВ: учебно помагало | Шумен.- УИ “Еп. Константин Преславски”, 1997.
  5. 5. Калинкин, Л. А. и др. Между федральны план преподавания валеологии /оздоровительно- профилактической основы медицины/ для студентов медицинских институтов.- Москва: 1986.
  6. 6. Матвеев, Л. П. В вдение в територию физической културы. Учебное пособие для институтов физической културы.- Москва: Ф и С, 1983.
  7. 7. Очерци по теория на физическата култура | Л. П. Матвеев и др.; ред. Л. П. Матвеев, София: М и Ф, 1985.
  8. 8. Петрова, Н. История на физическата култура.- София: М и Ф , 1985.
  9. 9. Петрова, Кр. Мисли и разсъждения върху проблема за учебно- възпитателния процес по физическо възпитание и неговата технологично- рефлексивна същност Спорт и наука, №6, 1996.
  10. 10. Пономарьов, Н. И. Социални функции на физическата култура и спорта.- София, М и Ф, 1977.
  11. 11. Рачев, Кр. Проблеми на училищното физическо възпитание във връзка с образователната реформа в Република България Спорт и наука, №9, 1994.
  12. 12. Рачев, Кр. и др.; ред. Кр. Рачев, Теория и методика на физическо възпитание, София: М и Ф, 1991.
  13. 13. Рачев, Кр., Маргаритов В., Теория и методика на физическо възпитание, Пловдив, 1996.
  14. 14. Трещева, О. Л. Системная организация валеологического образования школьников ТПФК, 1997, №8, с. 8-11.
  15. 15. Физическото развитие, физическа дееспособност и нервно- психическа реактивност на населението | Б. Янев и др.; ред. Б. Янев и Ф. Генов, София: М и Ф, 1982.

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод

Глава първа. Физическата култура като функционираща система в обществото.

I.1. Възникване и развитие на физическата култура.

I.2. Системно- структурен анализ на физическата култура като функционираща система в съвременното общество.

I.3. Основни методологически проблеми на физическата култура и съвременните системи за физическо възпитание.

I.4. Социално- психологически аспекти на физическото възпитание в образователната система на Република България.

I.4.1. Физическото възпитание на учениците от начална училищна степен в настоящата действителност

I.4.2. Социално- психологически аспекти на валеологията, валеологическото образование и функционалните им връзки с физическото възпитание.

Глава втора. Работна хипотеза, цел, задачи и организация на изследването.

II.1. Работна хипотеза.

II.2. Цел, задачи, предмет и обект на изследването.

II.3. Методика и организация на изследването.

II.3.1.Методика на изследването.

Глава трета. Анализ на получените резултати.

Изводи и препоръки.

Литература.

Приложение.

Вариационна таблица №1 момичетата- I клас

Статистически параметри
признаци n
1. ръст 14 126,4 5 3,9 1,3 121-137
2. тегло 14 26,4 2,4 9 0,6 22-33
3. индекс за телесна маса 14 16,6 1,6 9,7 0,4 14,1-20,5
4. 50м. гладко бягане 14 10 0,4 4,2 0,1 9,4-11
5. 50м.-точки 14 21,4 2,7 12,8 0,7 13-24
6. 200м. “совалка” 14 51,5 3,1 6 0,8 48-60
7. 200м.- точки 14 22,5 2,7 12,1 0,7 15-25
8. дълъг скок от място с два крака 14 134,2 13,42 10 3,6 100-150
9. дълъг скок- точки 14 18,4 4,2 23 1,1 9-24
10. хвърляне на пл. топка- 1кг. 14 388,5 60,1 15,5 16,1 250-480
11. топка- точки 14 17,7 5,8 32,7 1,5 4-25
12. гъвкавост 14 104,1 4,5 4,3 1,2 98-114
13. общо точки 14 81 11 13,3 2,9 63-95

Вариационна таблица №2 момчетата- I клас

Статистически параметри
признаци n
1. ръст 13 125 6,3 5,1 1,7 114-134
2. тегло 13 28,2 6,3 21,3 1,7 22-39
3. индекс за телесна маса 13 17,3 2,1 11,8 0,5 15,25-21,71
4. 50м. гладко бягане 13 10,7 1,1 10,5 0,3 9-13
5. 50м.-точки 13 16,4 6,4 38,5 1,7 3-25
6. 200м. “совалка” 13 53,6 4,5 8,5 1,2 46-60
7. 200м.- точки 13 16,7 4,1 25 1,1 11-24
8. дълъг скок от място с два крака 13 125,4 22,2 17,7 6,1 100-180
9. дълъг скок- точки 13 14 5,5 40 1,5 7-25
10. хвърляне на пл. топка- 1кг. 13 466,1 136,8 30 38 300-760
11. топка- точки 13 21,5 10 46,1 2,7 7-42
12. гъвкавост 13 103,7 4,3 4,1 1,2 95-111
13. общо точки 13 68,6 22 31,5 6,1 42-115

Вариационна таблица №3 момичетата- II клас

Статистически параметри
признаци n
1. ръст 23 133 5,4 4,1 1,1 124-148
2. тегло 23 31,3 6,5 21 1,3 22-49,5
3. индекс за телесна маса 23 17,6 2,8 15,8 0,6 14,3-23,96
4. 50м. гладко бягане 23 10 0,59 5,8 0,1 9-11
5. 50м.-точки 23 23,8 5,4 22,8 1,1 15-33
6. 200м. “совалка” 23 50,7 5,5 11 1,1 44-62
7. 200м.- точки 23 18 6 32,7 1,2 6-25
8. дълъг скок от място с два крака 23 153,4 16,4 10,7 3,4 130-190
9. дълъг скок- точки 23 23 5,8 25,4 1,2 15-37
10. хвърляне на пл. топка- 1кг. 23 505,8 119,1 23,5 24,8 300-750
11. топка- точки 23 22,5 9 39,8 1,8 6-35
12. гъвкавост 23 106,1 3,2 3 0,6 102-112
13. общо точки 23 87,3 20,5 23,4 4,3 54-117

Вариационна таблица №4 момчетата- II клас

Статистически параметри
признаци n
1. ръст 21 133 6,1 4,5 1,3 122-143
2. тегло 21 31,8 6,1 19 1,3 23-46
3. индекс за телесна маса 21 18 2,3 13,2 0,5 14,95-23,8
4. 50м. гладко бягане 21 9,9 0,6 6,6 0,1 9-11,2
5. 50м.-точки 21 18,1 4,4 24,5 0,9 10-25
6. 200м. “совалка” 21 50,4 4,8 9,6 1,1 43-60
7. 200м.- точки 21 14,5 4,8 33,5 1,1 5-22
8. дълъг скок от място с два крака 21 148,3 13,7 9,2 0,65 110-170
9. дълъг скок- точки 21 17,5 4,1 23,5 0,9 6-24
10. хвърляне на пл. топка- 1кг. 21 457,1 77,7 17 16,7 350-650
11. топка- точки 21 16,9 5,8 34,7 1,3 8-28
12. гъвкавост 21 202,5 3 3 0,6 95-108
13. общо точки 21 67,1 15,1 22,5 3,3 37-93

Вариационна таблица №5 момичетата- III клас

Статистически параметри
признаци n
1. ръст 49 136,7 7 5,1 1 124-158
2. тегло 49 34 7,5 22,1 1,1 26-60
3. индекс за телесна маса 49 18 3 16,4 0,4 13,11-28,93
4. 50м. гладко бягане 49 10,5 1,1 10,2 0,1 9-13
5. 50м.-точки 49 15,6 6,1 40 0,8 7-30
6. 200м. “совалка” 49 51,7 5,5 10,7 0,7 42,8-63
7. 200м.- точки 49 12,4 6,3 51,4 0,9 0-23
8. дълъг скок от място с два крака 49 143,7 18,6 13 2,6 100-180
9. дълъг скок- точки 49 15,4 6,1 41,3 0,8 1-28
10. хвърляне на пл. топка- 1кг. 49 503,5 142,3 28,2 20,3 250-850
11. топка- точки 49 15,9 9 56,7 1,2 0-32
12. гъвкавост 49 16,3 38,1 232,5 5,4 1-117
13. общо точки 49 59,1 22,5 38,2 3,2 13-96

Вариационна таблица №6 момчетата- III клас

Статистически параметри
признаци n
1. ръст 40 136,5 6,1 4,5 0,9 127-148
2. тегло 40 36,7 7,1 19,2 1,2 25,5-55,5
3. индекс за телесна маса 40 19,5 2,3 11,8 0,3 14,84-25,33
4. 50м. гладко бягане 40 9,8 0,8 8,4 0,1 8,6-13
5. 50м.-точки 40 15,8 6,4 40,3 1,1 0-27
6. 200м. “совалка” 40 48,1 4,5 9,3 0,7 40-57
7. 200м.- точки 40 14,4 5,1 35,8 0,8 4-23
8. дълъг скок от място с два крака 40 156,3 20,7 13,3 3,3 100-190
9. дълъг скок- точки 40 16 6,1 38 0,9 0-25
10. хвърляне на пл. топка- 1кг. 40 577 112,1 19,4 17,7 350-820
11. топка- точки 40 17,4 7,7 44,4 1,2 0-30
12. гъвкавост 40 103,2 4,1 4 0,6 93-112
13. общо точки 40 64,1 21,8 34,1 3,4 16-100

Вариационна таблица №7 момичетата- IV клас

Статистически параметри
Признаци n
1. Ръст 17 138,8 7,3 5,2 1,7 128-150
2. Тегло 17 35,3 5 14,2 1,2 27-45
3. индекс за телесна маса 17 18,1 1,6 9 0,3 15,73-20,97
4. 50м. гладко бягане 17 9,6 0,7 7,2 0,2 8,2-11,4
5. 50м.-точки 17 16,5 6,7 40,8 1,6 0-30
6. 200м. “совалка” 17 49,2 3,2 6,5 0,7 40,8-54
7. 200м.- точки 17 11,8 4,1 34,8 0,9 6-23
8. дълъг скок от място с два крака 17 152,3 21,1 13,9 5,1 120-210
9. дълъг скок- точки 17 14,8 5,7 38,8 1,3 4-25
10. хвърляне на пл. топка- 1кг. 17 465,8 7,8 16,7 1,8 320-600
11. топка- точки 17 8,8 5,5 62,8 1,3 0-19
12. Гъвкавост 17 100,5 5,8 5,7 1,4 92-112
13. общо точки 17 51,8 17,1 33 4,1 12-90

Вариационна таблица №8 момчетата- IV клас

Статистически параметри
признаци n
1. ръст 17 144,5 6,8 4,7 1,6 135-156
2. тегло 17 46,3 9,8 21,1 2,3 28-66
3. индекс за телесна маса 17 22,1 3,8 17,6 0,9 15,13-28,57
4. 50м. гладко бягане 17 9,1 0,7 8,1 0,1 8-10
5. 50м.-точки 17 18,4 7,2 38,5 1,7 8-30
6. 200м. “совалка” 17 45,6 3,3 7,5 0,8 40-50
7. 200м.- точки 17 13,1 4,5 34,7 1,1 7-21
8. дълъг скок от място с два крака 17 168 18,6 11,1 4,5 130-190
9. дълъг скок- точки 17 16,4 5,5 34 1,3 5-23
10. хвърляне на пл. топка- 1кг. 17 504,1 121,2 24 29,4 300-700
11. топка- точки 17 7,2 7,1 97,3 1,7 0-21
12. гъвкавост 17 100,5 5,3 5,3 1,3 91-108
13. общо точки 17 56,4 22,4 40,4 5,4 20-98

Вашият коментар


six × = 42