Иван Лебанов – живот и дейност

Публикувано на декември 25 2010 Добави коментар

Национална Спортна Академия „Васил Левски”

Катедра

ИСТОРИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА СПОРТА

РЕФЕРАТ

по

История на физическата култура /ИФК/

на тема:

ИВАН ЛЕБАНОВ – ЖИВОТ ИДЕЙНОСТ

Изготвил:                                                                          Проверил:

Йордан Иванов Чалъмов проф. Бърдарева

Фак. № 25407 II гр.


РЕЗЮМЕ

НА ТЕМА ЗА РЕФЕРАТ – „ИВАН ЛЕБАНОВ – ЖИВОТ ИДЕЙНОСТ”

Обект на изследване в реферата е житейската и творческа биография на бележития български спортист Иван Георгиев Лебанов. Основна цел на това изследване е търсене на поука и изводи от примера на известната личност да се изрази лично отношение към нея. Фактите и събитията от живота на скиора да се свържат с настоящата действителност и място на всеки от нас в нея. Да се обобщят плюсовете и минусите на българския спорт. Да се направят изводи за връзките личностобществодържава.

Рефератът може да послужи за черпене на сведения за важните дати в живота на Иван Лебанов, които са значими не само за него, а и за българския ски-спорт. Би могло също да се проследят основните етапи в развитието на един спортист – постижения и падове. Чрез дейността на Лебанов всеки от нас би могъл да разбере за себе си в какво се състои смисълът на човешкия живот.

ИВАН ЛЕБАНОВ – ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ

На 21 юни 1999г. в София тържествено се чества 80г. от създаване на ски-спорта в България. С помощта на старите архиви си припомняме началото на този спорт.

В първата година на новия век – 16 декември 1900г. се провежда първият у нас организиран зимен излет до Люлин планина. Но доста преди това – още през 1895г. българският студент Стоян Киселов донася от Швейцария първите ски в България и запознава с тях членовете на русенското гимнастическо дружество „Сокол”.

За начало на българския ски-спорт се приема 1919г., когато се организира колективно обучение по ски. След пет години се основава български ски клуб с прецедател Никола Божинов, а на 8 февруари 1925г. е първото официално състезание по ски.

През 1931г. се учредява български ски – съюз с прецедател Стефан Чапрашиков, а на следващата  година ставаме членове на Международната федерация по ски. На световното първенство в (Австрия) през 1976г. за първи път участват и български скиори. Един от тях е 19 годишният Иван Лебанов. От 80 участници той се класира 24-ти. А при десетото участие на България на Зимна олимпиада през 1980г. в Лейк Плесид (САЩ) нашият състезател печели първия български медал на ски-бягането.

Кой е този талантлив спортист, обявен 19г. по-късно за ски-бегач номер едно на XX век? Нека проследим неговия нелек, изпълнен с победи и спадове, жизнен и творчески път.

Иван Георгиев Лебанов е роден на 10 декември 1957г. в село Гостун благоевградска област. От две до три годишна възраст живее във Велинград. На 13г. за пръв път се качва на ски. Проявява физическа сила, воля и издръжливост – успява да съчетае подготовката си за училище с тренировките по ски. Първите му треньори Мария и Георги Стамболови така го увличат в белия спорт, че още в ученически години идват победите му по белите писти. Основно и средно образование Иван завършва във Велинград, а висше в НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ в София.

(спомен I) Учителят му по български и литература Ангел Горанов си спомня: „Кротко момче. С блага подкупваща усмивка. Понякога съм искал ученикът ми да извърши някаква лудория, да наруши „реда”, но момчето така и не ми даде повод. Младият скиор не обича да занимава другите със себе си, да се показва, самоизтъква.”

В казармата Лебанов тренира под ръководството на треньора от ЦСК Стефан Митков, а в националния отбор за него се грижат Ангел Митов и руснакът Виктор Рижников в сътрудничество с един от най-добрите ни специалисти Георги Зографов, – който години по-късно споделя:

„Като състезател той беше природен феномен.

Талант в най-широкия смисъл на това понятие.

С изключителни функционални възможности, Лебанов беше като компютър на пистата.

Притежаваше невероятно чувство за темпо и ритъм и безпогрешно се ориентираше в хода на състезанието, без да поглежда часовника.”

На 18г. Иван става републикански шампион за мъже, като състезател на ДФС „Чепинец” – Велинград. Шампион – това звание радва и много задължава! Ето защо спортът с удвоени сили и упоритост повишава подготовката си. Разчита най-вече на здравите си ръце и на физическата си издръжливост. През 1976 е много ползотворна за Лебанов. За по-малко от два месеца той става победител в международни състезания в Италия и в Югославия за купата „Дружба” в Боровец, извоюва републиканска титла на 15км., става 4-ти на европейското първенство за юноши.

Въпреки това зимните спортове унас се подценяват. Няма цялостно изграден зимен център с необходимите писти, лифтове и други съоръжения. Планините са без нито един скиорски дом, неуредици има в транспорта и в производството на екипи.

Когато стъпи върху снежната писта обаче, Иван Лебанов забравя за всичко-трудностите, натоварванията, умората, безкрайните тренировки. Остава единствено желанието за тебе! За 1977г. той е в десетката на най-добрите български спортисти. Същата година става световен шампион за юноши в Сен Кроя – Швейцария. Встниците го наричат Иван страшният. Той успява да се пребори с доста силни състезатели, да пробяга в отличен стил 15км. трасе и да финишира с преднина от 39,94 сек. пред европейския шампион в тази дисциплина А. Иванов от Русия България ликува: „Честито, Лебанов”, „Иван Лебанов – шампион”, „българин в световния ски-елит”, - това са част от заглавията в българската преса. Заслужено велинградчанина получава значката на града, почетен знак за заслуги към родния край – I степен и други подаръци.

Още на следващия ден Лебанов започва подготовката си за участие в световните зимни студентски игри в Чехословакия (1978г.). класира се пръв на 15км. и става световен студентски шампион. Десет са купите на вестник „Отечествен фронт”, които е спечелил.

Победи, медали, отличия…. Но никой не пита какво се крие зад тях. Иван знае-успехът не пада от небето, всичко е трудно, труд до изнемога. Но си струва!

Кулминацията на неговите спортни успехи е през 1980г. в Лейк Плесид – САЩ. Година-паметна не само за големия спортист,паметна за цяла България. Не каси припомним радостните вълнения, който донесе Иван Лебанов за всички българи.

Страшен студ е сковал цялата долина. Минути остават до старта на 30км. Лебанов има време да се съобрази с обстановката, да избере ски и вакса. Застава на старта възбуден и напрегнат. Има някакво безпогрешно чувство за време- усеща кога изостава и кога се движи с необходимото темпо. Към 20км. е на втора позиция. На 2км. от финали се  е отдалечил с около 15сек. от прочутия Васберг. И странно – изведнъж се успокоява, примирява се  с III-то място, когато му е нужно съвсем малко, за да бъде II-ри. Но бронзът е огромна победа за България! Едно почти непознато момче от юга е победило всички скандинавци, които прохождат на ските! Лебанов е пропуснал пред себе си само двама руснаци. Осемнадесет години по-късно големият спортист споделя: „Помня всеки миг от тези 30км.. Радостта ми бе огромна! Бях толкова горд, защото разбрах, че сме направили много и за България.”

Да родината тържествува: „Първи медал за България”, „Прекрасен бяг на Иван Лебанов”, „Първи наш медалист от бяла олимпиада”, „Лебанов проби пъртини към медалите”. Велинград го посреща като герой: цветя, подаръци, тържества, почетен гражданин на града. А каква е цената на това щастие 7000км. пробег на тренировки, строг режим, невероятна дисциплина и къртовски труд! Но благодарение на Лебанов, България става известна и уважавана страна в спорта. Велинград получава правото да организира кръг от световната купа по ски през 1981г.. В Юндола идват всички големи майстори на дългото бягане. Дошли са да окажат чест и уважение на равностойния на тях спортист и той се хвърля като хала в битката. Двеста хиляди души го чакат на финала като победител. А големият спортист не завършва – режеща стомашна болка го извежда от строя. Разочарованието е огромно – Иван и до днес се стряска нощем от преживяното. Но човек не е машина за изпълнение на графици и планове, а чувствителна и мисловна личност. При големите спортисти и падовете не са малки. Така се опитва да го утеши за този срив гостувалият му по-късно рижав брадат великан от Финландия Юха Миету, с когото си остават близки приятели и до днес.

Десет дни след неуспеха във Велинград, Лебанов отново е пръв-на републикански шампионат по ски бягане в Боровец. През февруари същата година е четвърти на осмата зимна спартакиада на дружеските армии. През 1983г. на Витоша печели две шампионски титли- на 15 и 30км. През1985г. става зимен медалист на републиканско състезание на 30 и 50км. Последният голям старт на скиора е в състезание за световна купа на Витоша – представя се най-добре от българите, но в класирането е твърде далеч от призьорите.

Спорната дейност на Ива Лебанов неминуемо извиква тревожни въпроси у всеки, които може да се нарече българин: Защото цели на 18 години след успеха на нашия скиор в Лейк Плесид България няма медал от световно зимно първенство? Защо въпреки таланта и амбициите на много млади спортисти, нямаме изявени скиори в световния ски-елит? Защо спортната база в България все още не е на нужното ниво?Защото ски бягането е в криза? Защо нямаме достатъчно кадърни треньори? Защо има неразбирателство и завист между клубовете? Защо? Защо? Въпроси, будещи тревога и недоумение. Крайно време е честта на родината да се постави над дребните лични интереси и провинциални боричкания за власт служби. В спорта трябва да се влиза с чисто и голямо сърце и да му се служи честно и всеотдайно.

„ Преди да навлезе в големия спорт, талантът трябва да се шлифова постепенно и търпеливо. Само упоритото усъвършенстване може да доведе до добри резултати”- с оптимизъм обобщава големият в спорта Иван Лебанов.

Дал всичко от себе си, той прекратява спортната си дейност през 1986г. С голямото си човешко сърце, с богат опит и прекрасни спортни умения,велинградчанинът има какво да покаже и като треньор – както в ЦСКА, така и в националния отбор. Впоследствие се връща в родния си град, където е председател на спортен клуб „Чепинец”. През всичките години е бил член на Българска федерация по ски.

През1986г. в Паничище се организира състезание за инвалиди по ски бягане със  съдействието на  норвежки специалисти. Поканен е и Иван Лебанов, който се включва, както винаги, всеотдайно.Той е водач на един скиор-състезател от Норвегия, който е с парализа и психически увреждания.Благодарение на Иван, момчето успява само пресече финала. За изненада на всички, българинът прави благороден жест-подарява на новия си приятел ските, с които е спечелил медала в Лейк Плесид. На следващата година наши скиори – инвалиди посещават Норвегия и научават, че ските на Лебанов, както и негови снимки,са предадени в музея на ските в Холменколен. Оттогава бронзовият ни медалист подпомага дейността на пара- олимпийската федерация. Участвам в три пара-олимпийски игри като треньор и водач на ски-бегачи.

Останал верен на любовта си към спорта и голям родител за развитието на зимните спортове, през 1998г. в местност а Юндола Иван Лебанов открива собствено ски- училище. То отдалеч превлича погледите на туристите. Там, където се срещат трите планини-Рила, Пирин и Родопите, времето сякаш е спряло – наоколо цари спокойствие и красота. Базата е много добра за начинаещи скиори – има две ски писти, два влека – 80м. и 250м., няколко ски гардероба, заведения за хранене. Всяка зима през училището минават около 120 деца, които усвояват тънкостите на спорта. Целта е децата да спортуват, вместо да се изкушават от пороците на днешното време. Благодарение на спомаществователството на Лебанов, се запазва традицията да се провеждат състезания за купа „Велинград” и ски надбягвания за ветерани.

Именитият ни спортист умело съчетава любовта си към спорта с обществена дейност. Притежаващ професионални умения, организационен опит, комуникационни възможности и умения за работа в екип, Лебанов участва като кандидат-кмет в месните избори във Велинград. Той тръгва с девиза „Велинград за всички” и в предизборната си кампания подчертава, че иска да управлява курорта по нов начин. Вярва, че „Успехът идва, когато вложиш цялата си воля и почувстваш подкрепата на хората”. Залага на силна социална политика, на развитието на Велинград като туристически и спортен център. Готов е да поеме ангажименти за подкрепа на малкия и среден бизнес, за създаване на по-добри условия за образование и трудова реализация на младите хора, за привличане на инвестиции, за защита на социално слабите, инвалидите и пенсионерите, обещава да работи за възстановяване и подреждане на града и района.

Изборният резултат обаче не му дава шанса да управлява. Но енергичният и всеотдаен „почетен граждани на Велинград” не се отдръпва от обществената дейност. Както общински съветник и член на Комисията за социална политика, младежта и развитието на спорта в Общинския съвет, той не отстъпва от позицията си. Горещо защитава съхраняването на общинската спортна база, а не разграбването и′ под различни форми. И за разлика от много известни български спортисти, неговите усилия са насочени към развитието не само на клубния спорт, а преди всичко – на масовия спорт. За това се бори във всяко едно училище във Велинград да има спортна база, да бъдат изградени спортни площадки за волейбол и баскетбол, тенис кортове и.

На 11. XI. 2005г. Иван Лебанов е избран за член на Изпълнителното бюро на БОК. Също така е и управител на високопланинския спортен комплекс „Белмекен”. Член е на БФС, Българска федерация за спорт сред инвалиди, ВС на БСП, прецедател на ски-клуб „Чепинец”.

Човек неволно се пита: Как се изпълняват толкова ангажименти? Неуморим ли е този общественик? Та нали всичко е отговорност и въпрос на дълг?

Да явно спортът прави човек не само издръжлив физически. Той го калява и духовно, възпитава го в истински морални ценности.

Поел толкова сериозни и важни ангажименти, Иван Лебанов остава верен на своето спортсмество и в живота. Намира време и за семейството си, и за приятели. Големият спортист има и истинско спортно семейство. Съпругата му Росица Спасова е дългогодишна национална състезателка по академично гребане. През 1977г. е трета на световно първенство в Амстердам (Холандия) и световна шампионка на четворка скул от Карапиро (Нова Зеландия) през 1978г.. Индивидуално има две призови класирания на срив, четвърто място от олимпийските игри в Монреал’76 и от Москва’80г.. Според нея „шампион се става, когато непрекъснато доказваш на себе си и на другите, че си най-добрият”.

Двамата с Иван се запознават на спортната база в Белмекен, където българските скиори се готвят за олимпиадата в Лейк Плесид. Там тренират също състезателките от женския отбор по академично гребане. Иван и Росица имат общи разбирания за спорта и живота. Оженват се на 04. X. 1980г.. Живеят тихо и скромно, далеч от хорската злоба и завист. Помагат си при решаване на всички проблеми – семейни и обществени. „взаимно да се уважаваме и да зачитаме живота на другия, неговите възгледи, мнение, кариера, да се подкрепяме – това са силните моменти, в които се изразява любовта” – казва Роси. В това е разковничето на всеки брак. „В къщата на мечтите” тя отглежда двете им деца. Синът Йордан вече е студент в Пловдив, дъщерята Надежда също е студентка. Всички обичат спорта и го упражняват за здраве и удоволствие.

Всяка година в ски-училището „Иван Лебанов” пристигат скъпи гости: спортисти – наши и чужди, певци, общественици, дипломати. Всяка Коледа президентът Георги Първанов обича да почива в Юндола със семейството си.

Училището е лицензирано, става член на Сдружението на ски-училищата и ски-учителите, което от своя страна е член на международната организация „Интер-ски”. На плакат на стената в гостната приятелят на Иван и голям български спортист Петър Попангелов е написал: „На най-добрия ски-бегач за всички времена!”.

По-добре не би могло да се каже! Ако всеки от нас изпълнява своите задължения като известния Лебанов, България би била много по-добре във всяко отношение. Липсва ни достатъчно активност, решителност и чувство за дълг. За разлика от своите колеги, велинградският спортист и общественик непрекъснато доказва, че не трябва да се робува на партийни или икономически повели, а да се защитава каузата на обществото, на всеки българин. И да се помага за разрешаването на какъвто и да е проблем.

Запознавайки се с живота и дейността на Иван Лебанов, има над какво да се замислим и на какво да се поучим. Дано да се множат всеотдайните и амбициозни хора като него.

Вашият коментар


2 × six =