Психологията като наука

Публикувано на декември 26 2010 Добави коментар

ПСИХОЛОГИЯТА КАТО НАУКА

Предмет, задачи и методи на изследване психологията като наука

Периоди: – І-ви период (6 век пр.н.е. до средата на 19 век) – Филосовски. Хераклит (540 пр.н.е.- 480пр.н.е.) Делиокрит, Аристотел. 1867г. Уйлям Джимс – психоло-гията да с се оформи като самостоятелна наука. 1879г. – първата лаборатория за психически изследвания – създаване на психологията като наука. Бурно развитие във всички области на човешкия живот. Психологията в България започва да се развива след Освобождението. Принос на народо психологията има Страшимиров – Характера на българина в различните области на страната. Бум във военната психология – първата свеовна война в Германия, САЩ. Константин Кирков, края на 19-ти век. Предмета на психологията – наука за душата от 6-ти век пр. н.е. – Откъде идва душата. В Ренесанса – наука за съзнанието.19 –ти век Джеим – наука за поведението на хората. Съвременно разбиране – наука изучаваща фактите, закономерностите и механизмите на психиката. Обхващат обширни зони на човешкото познание, има връзка с философията, медицината, логиката, кибернетиката, педагогиката и др. Трудова психология (спортна, авиационна и др.); Геронтопсихология- занимава се с психологията на възраста. Военната психология е самостоятелен клон на на психологията. ЗАДАЧИ:- разработване на психологическата характеристика на условията, в които протича войнската дейност. –психологически анализ на определени разновидности воинска дейност. – психологична характеристика на воинската личност-психологичен подбор.-разработване на социално-психологически проблеми на ръководство и управление на подразделиния и войската като цяло.-изследване на психологическите аспекти на военното обучение и възпитание. –провеждане на изследвания в областа на привеждането на военната техника с психологическата и физиологическата възможност на човека(ергономия). МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПСИХОЛОГИЯТА КАТО НАУКА: – наблюдение;-беседа; -експеримент.

Анализ на психичната структура на човека.Психични познавателни процеси.

СТРУКТУРА И ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧОВЕШКАТА ПСИХИКА:Всички психически явления се намират в някаква зависимост помежду си. Психологически процеси-основната и характеристика е т.н. процесуалност. Това означава че всички те се пораждат от някакъв стимул(вътрешен или външен ) имат свое време на протичане и в някакъв период те изчезват от съзнанието.Психологични свойства-качества, атрибути присщи на човека относително малко се изменят през неговия живот и се явават като характеристика на неговата психика. Трайна структура са познавателните процеси- осъществяват функцията на нашето съзнание. Всички без вниманието предизвикват субективни образи. При вниманието субективните процеси възникват чрез другите познавателни процеси.Емоционални процеси-Различни емоции и чувства. При тях няма познавателни образи, а има отношение. Волеви процеси-разкриват способноста на човека преднамерено, съзнателно, активно да съсредоточава усилията си за постигане на определена цел за решаване на определени задачи.Психологични свойства-трайни състояния: темперамент, характер, способности.Темперамент- основа на проявлението на характера на способностите. Психично свойство, което относително малко се променя в хода на човешкия живот. Човек се ражда с темперамент, който го съпровожда през целия му живот. Могат да се подтиснат външно но не и вътрешно.Психическа ситуация-Цялостна харектеристика на човека в даден момент. Съществуват безсъзнателни процеси към психологичните процеси. Те се делят на три групи: =безсъзнателен автоматизъм: -явленията на безсъзнателната нагласа;-безсъзнателни съпровождания на съзнателните действия;= безсъзнателни подбудители на съзнателните действия: -невротични симптоми;- погрешни действия;= надсъзнателни процеси-извън нашето съзнание, но определя поведението ни.ОСОБЕНОСТИ НА ПРОЯВЛЕНИЕ НА ПСИХОЛОГИЧНИТЕ ЯВЛЕНИЯ. Психологични познавателни процеси- усещане-най-простият, най-елементарният познавателен процес на образно отразяване на отделни свойства на предмети и явления (външни и вътрешни) при непосредственото им въздействие върху организма. Самият процес на усещане предполага да има наличие на дразнител да има въздействие на този дразнител върху нас (дразнене). Това дразнене трябва да предизвиква възбуждане в кората на главния мозък, за да се породи усещане. Характерики на усещането: -минимален или долен праг на усещането- минимална сила сила на дразнителя която усещаме;- максимална сила или горен праг на усещането- прагут след който вече не усещаме нарастване на дразнението. -Праг на различие-възможноста да усетим въздействието на два или повече еднородни дразнителя. –диапазон на усетливост-между минималния и максималния праг на дразнимост. – възприятие- процес на цялостно отразяване в съзнанието на човека на предметите и явленията непосредтвено въздействащи върху него. Те са два вида: -прости- когато се основават на работата на един анализатор (например само на очите). Те са по неточни, на тази основа е създадена маскировката. – сложни- основават се на  работата на няколко анализатора. Особености на възприятието: -то е винаги предметно; -възприятието е цялостност- ние можем да не възприемем отделните страни на предмета в момента, но в съзнанието ни се възприема изцяло. – избирателност. Има два вида възприятие: -произволни и не произволни- те са свързани с процеса “внимание”. – внимание- избирателно насочване на съзнанието към определени предмети и явления, мисли, преживявания в резултат на което те се отразяват по-пълно и по-точно. Видове: непроизволно, произволно и след произволно. Особености: -концентрация и устойчивост- характеризира продължителноста от време за копето може да съсредоточим вниманието си върху даден предмет. – обем на вниманието- характеризира количеството обекти или видове дейности, които можем да задържим в полето на съзнанието си. –разпределение на вниманието- способноста едновременно да се изпълняват различни действия със съзнателно отношение върху тях (Наполеон Бонапарт); -колебание на вниманието; – разсеяност.

Основни идеи в психологията на личността

Човек – биосоциално същество, най-висш прдукт на живота на планетата. Индивид – Характеризира дадена отделно взета биологична единица, принадлежаща към определен род, вид. Подходи: 1) Биогенетичен – представителите му считат че човек става личност на биологични и генетични заложби. – Фройдизъм – човек става личност благодарение на инстинктите и увлеченията (с инстинкта за самосъхранение, половия инстинкт, инстинкта към смъртта) – Направления на рекапитулация ( Самуел Хол) – човек става личност благодарение на това че се развива и съзрява. – Констркционализъм – човек като личност се формира благодарение на тялото си. 2) Биосоциален – човек става личност благодарение на контактите си с обществото и средата където живее. – Наученото – личноста е резултат от научените знания и опит. – Социални роли (Мовеко) – Човек в живота си е артист който играе различнои роли и става личност на репетициите на тези роли на преиграването на тези неща които му предстои да направи. – Теория за психологическите сили ( Курт Левин) – Човек се управлява от идеи които се проявяват в неговото жизнено пространство. 3) Психологически подход – Психодинамично направление (Ериксон) – той обяснява личноста чрез емоциите и благодарение на тях човек се развива. – Когнивистико (Жан Пиеже) – човек ства личност благодарение на познавателните страни на своя интелект. –Персонологическо (Хуманитарно) – човек става личност благодарение на потребностите си и израстваненто му в йерархията. В древна Гърция персонажите са носели маски които са пресъздавали различни чувства (смях сълзи и др.) тези маски са се наричали персон. В древния Рим под личност са разбирали това как човек се представа пред останалите хора. В началото на 20 век се развива теорията за психологията на личността. Личността е конкретен човек представител на определено общество развиващ се в неговите условия като съзнателно и активно същество, изпълняващо опреселени функции и отличващ се с индивидуална неповторимост. Структура на личността – системата от психологични своиства характеризираща дадената личност – Уйлям Джеимс прави структура на личността за найното опознаване прави го на два етапа – аз и другите. Платонов – положени подсруктури – те са израз на всично останало което се появава в личността. 1) подстуктура на личността; 2) подстуктура на опита; 3) подстуктура на психопроцесите – позавателни и др; 4) подстуктра на биологичните свойства. Структура на Фройд – човешката психика е айзберг, биологичните влечния, подбуди, онова биологично, което е в нас, но неможем да го управляваме. Той го нарича “То”. Изследва се под хипноза.

Проблеми на личностното развитие и формиране.

Формирането на личността е свързано с определени критерии и етапи . За да разкрием същноста на процеса за формиране на личноста е необходимо да установим кои са достатъчните критерии. Критериите са два: Първият е, че човк може да се приеме за оформена личност, ако в неговите мотиви съществува йерархия в един определен смисъл. Вторият критерий е способноста на личноста към съзнателно ръководство на собственото поведение. То се осъществява на основата на осъзнатите мотиви и принципи. Процесът на формиране на личноста включва най общо опита, който индивида усвоява в процеса на индивидуалното си развитие. Формирането на личноста е процес на усвояване на социалния опит на личността  в резултат на което се изграждат нови потребности и мутиви в определена йерархия . Формирането на личноста преминава през два етапа:- етап на предучилищна възраст – характерно е усвояване на първите йерархични отношения на мутивите; – етап на юношеската възраст – характеризират се с стремеж и способност за осъществяване на собствените  мотиви и ръководство на  поведение. Механизмите за формиране на личността са 3: -Придвижване на мотива към целта. -Механизъм на идентификация – възприемане и усвояване на социални роли: Самосъзнанието е осъзнаване на човека на самия себе си като индивид на своето субективно и обективно битие. Като основно свойство на развиващата се личност самосъзнанието включва: -съзнанието на индивида за неговите вразки с други хора; -отношението му към различни групи и обществото като цяло; -собствените му физически характеристики; -неговите психически процеси и свойства. Самосъзнанието изпълнява 3 главни функции:-самопознание – самопознанието е изключително сложна и много важна задача при човека. Натрупването на опит става много трудно и се иска умствено развитие. Човека растейки се развива – натрупва се нов материал за самопознание. Трупайки знания за себе си човек се изменя; -самоусъвършенстване – самопреценка, самооценка и съвест. Тук са най големите конфликти, първо личности, след това семейни. Самите социални норми имат противоречивост ( защо ромите да не плащат ток, а аз да ); -търсене смисъла на живота – в края на живота си човек си задава въпроса за смисъла на живота.

Темперамент.Видове.

Темперамента се определя като характеристика на индивида от гледна точка на неговите динамични особености:интензивност, скорост, темп и ритъм на протичане на психичните процеси и състояния.В повечето от класификациите на темперамента присъстват два основни негови компонента:активност и емоционалност.Активността на поведението характеризира степента  на енергичност, стремителност и бързина, и обратното-бавност и инертност.Емоционалността характеризира особеностите на протичане на емоциите, чувствата и настроенията и тяхното качество.Най-общо се обособяват 4 типа темперамент, които обаче практически не се срещат в чист вид: 1-Сангвиник - силен, уравновесен, подвижен, притежава повишена активност и висока пластичност. С този темперамент се характеризира с лекота на емоционалната въбудимост, впечатлителност и подвижност. Чувствата на сангвиника имат ярък външен израз, но в сравнение с холерика са значително по слаби. Психичните процеси ву сангвиника протичат бързо, движенията му са ярки и разнообразни, смяната на настроението протича сравнително бързо и безболезнено. Типично е весело и жизнерадостно настроение. От една страна бързо се приспособява към новите условия, но от друга твърде лесно може да загуби интерес към работата. Този тип хора са кротки, когато се нуждаят от лечение, но в момента в който се почувстват по добре изоставят всичко за да се отдадат на излишества. Не е особенно предразположен към психични заболявания. 2-Флегматик - силен, уравновесен, инертен, притежава слаби интензивност и емоционалност. Характеризира се с понижена емоционална възбудимост, бавно и спокойно протичане на психичните процеси, бавни, спокойни и отмерени движения, устойчиви настроения, чиято смяна протича плавно. При правилно възпитание може да се отличи с изключителна работоспособност, деловитост, методичност, опоритост, настойчивост и самообладание. Остава спокоен дори при трудни жизнени обстоятелства, не се отвлича по незначителни поводи, занимава се с дейност, която изисква равномерна загуба на сили. Обикновенно този тип  хора са дебели дори затлъстели. Работят бавно, трудно понасят болки, много податливи са на внушения и хипноза. Умират преждевременно. 3-Холерик: – силен, неуравновесен, слаба сензитивност, висока активност и реактивност.Този тип се отличава с повишена емоция, възбудимост и бърз темп на психическата дейност. Чувствата на холериците се проявяват ярко в речта, в мимиките, в жестовете, поведенивто им. Притежатлите на такъв темперамент са способни да се отдадат изцяло на някаква работа, да вложат много страсти и енергия в дейноста си. Холерика изразходва повече енергия от колкото е нужно, но когато прелива на енергия секва и силите се израсходят настъпва спадане на активноста. 4-Меланхолик: слаб, неуравновесен, повишена чувствителност, слаба реактивност. Емоционалните състояния са еднообразни и слабо изразени във външния облик и поведение. Те възникват бавно но се отличават с голяма устоичивост и дълбочина, често имат астеничен характер, склонни са към тежки и лирични настроения. Протичането на психическите процеси е бавно,мимиката е слаба, но изразителна. Характерно е лесно затормозяване на деиноста, недостатъчна издържливост, склонноста да се затварят в себе си.  Ролята на темперамента не трябва да се подценява.Правилно е той да се разглежда във връзка с другите компоненти на психологическата структура на личноста.За това е важно да се изучи до колко темперамента е насочван разумно и контролиран от волята.Темперамента е относително устойчив и малко се поддава на изменения под влияние на средата и възпитанието.Той се изменя от части и в процеса  на израстване и развитие на детето.

Мотивация.основни теории и управленски подходи.

Мотивация-вътрешна подбуда за деиствията на човека,свързана с някаква негова потребност проявяваща се в поведението му.Потребност са всички необходими вътрешни и външни условия за съществуването на човека.Външните зависят от средата в която живее той.Вътрешните са от храна,вода…Ейбрахам Маслоу изхожда от идеята,че мотивацята на хората зависи от техните потребности.

Нива на потребностите-физиологически,безопасност и сигурност,социялни ,его,статус,реализация на личноста.Мотивация-съвк. от действени фактори определящи поведението на личността.Вътрешната мотивация е биологически заложена в човека.Принципа на хедонизма-човек се мотивира за нещо когато изпитва удоволствие от него.Подходи към мотивацията-стимул и реализация.Според Фройд по важни са вътрешните нагони.Функции на мотивацията;1)обособяване на поведението Управленски подходи; Японски –не обвързва задъл. парите с повишаване на работоспособността.Там няма нормирано работно време.В САЩ има 7 часов фиксиран работен ден –направени са игрища за почивките.подход на равенство.Мотивацията е по субективни причини.

Мотивацията е съвкупност от действени фактори определящи повдението на човека. Тя се обуславя преди всичко от потребностите на човека които са всички онези необходими върешни и външни условия необходими за съществуването на човека. Съществуват четири управленки подходи при мотивацията на войните: 1) Подход кум равенството разработен от Адамс; 2) Подход на Лок към ограничаване на целите; 3) Подход на очакването на Виктор Вруум – според него хората избират в своята дейност такова поведение което би предотвратило възможни конфликти или такова което да донесе някакви облаги; 4) Подход на утвърждаването на Бенджамин Скинър. Според този подход мотивацията да постижение представлява потребността от постижение като вътрешна мотивация на всеки човек. Подходът се състой от няколко типа утвърждаване: 1 – Първия тип утвърждаване е положителното отношение.Неговото приложение повишава вероятността желаното поведение да се повтори. Стимул на този тип утвърждаване се явява това че постянно високата ефективност ще доведе до повишение в службата. Отговорът на положителното отношение е постоянната висока ефективност. Последствието или наградата от тази ефективност е повишение. 2 – Втория тип утвърждаване при мотивацията е накзанието. Неговото приложение намалява вероятността нежеланото поведение да се повтори. Стимулът на подхода при този тип утвърждаване е че безделието не се толерира. Ако отговорът при подчинените е безделие то последствието от управленски подход ще е наказание. 3 – Третия тип утвърждаване при този подход е избягването. Приложението му и познаването на последствията засилва вероятността от желаното поведение. Стимул се явява това че безделието ще доведе до мъмрене. Ако подчинените отговарят пунктоалност, то последствието е че няма наказание. 4 – Премахването е четвъртия тип утвърждаване според табл. на Скинър. В нейната йерархия това отстраняване на положителното утвърждаване цели елеминиране на вече нежеланото поведение. Стимулът този път се проявява в две страни: Поощрение за желаното поведение или преустановяване на поощението за желаното поведение. В този смисъл и подчинените отговарят по два начина: С високо ниво на усилията за реализиране в дейността или с намалява на усилията за реализиране на желаното от началника поведение. Последсвието или наградата са поощение. Мотивацията е психичен процес, предизвикващ нарастване, насочване и постоянсво (стабилност) на непренудителните действия които са целенасочени. Тази целенасоченост на действията се засилва от управленските подходи при мотивацията на войните.

Екстремални ситуации.Фактори влияещи на поведението.

Смисълът на думата “ситуация” е от фр. език и означава състояние, положение, обстоятелство. В психологията когато говорим за ситуация разбираме динамична, внезапно променяща се система включваща човека иа неговата околна среда при което човек се явява едновременно субект и обект. Ситуациите при екологични катастрофи, епидемии и др. се наричат тежки ситуации. Основното при тях е че се нарушава равновесието на природната система което човек винаги се стреми да пази. В психологически план различаваме няколко вида тежки ситуации от гледна точка на това човек да може да се справи с тях: претоварване; затрудняване при извършване на дейност; заплаха за живота и здравето на човека; депривация; конфликтна ситуация. Като синоними на тежки ситуации се използват сложни критични нестандартни или авариини ситуации. А в американската терминология в НАТО – перманентни критични ситуации. В  българската психология е прието определението екстремални ситуации. От фр. език “екстремален” означава крайна величина измервана с максимални или минимални параметри. Екстремалните ситуации са онези крайни условия обстоятелсва или състояни, създаващи заплаха за здравето и живота на човека, ситуации и прехвърлящи неговите възможности за справяне с тях. Става дума за възможността за справяне с крайно високи и краино ниски стойности на параметрите и характеристиките на околната среда. В нашата психология различаваме 4 вида екстремални ситуации: 1) природни бедствия (катаклизми) – това са земетресения, наводнения, силни бури, свличания на земни пластове, изригвания на вулкани, ураганни ветрове, големи засушавания снеговалежи или дъждове. 2) аварии в промишлеността и техническите средства – промишлените аварии за нашите условия са аварии в ядрената, химическата, нефтопреработвателната и металургическата промишленост, силни замърсявания на околната среда с химически препарати. 3) общствени катаклизми – това са един особен вид екстремални ситуации в които попада личността при революция, възстания, конфликти на етническа или религйозна основа, гражданки конфликти, преврати или резки промени в обществено-икономическата система на страната. 4) бойни действия – това е много особен вид екстремална ситуация която се характеризира с голяма скоротечност на събитията, мигновенна смяна на ситуацията изключително висока степен на опасност, недостик на информация за водене на бойни действия. Специфична разновидност на бойните действия са ученията. Там независимо от това че няма противник се създават условия максимално близки до действителните. Основните фактори въздействащи върху психиката на война в екстремални условия са следните: физически фактори – това са някакви личностни преживявания който доста често деисват мобилизиращо. При психическите факторисе получават индивидуални и групови изолации. Социални фактори – това са конфликтите м/у войните нарушеното управление и нарушеният социално политически климат. Физиологически фактори. Основните фактори и пътища за регулиране психиката на войните в екстремални ситуации са: – при природните бедствия се организират комисии за решаване на проблемите а във всяко подразделение има инструкции който уточнява как да се действа при тези екстремални ситуации; – при промишлените аварии се действа по същия начин но тук има и някой по сложни ситуации, които не могат да следват инструкциите; – при обществените катаклизмиармията отново играе голяма роля в решаването на проблемите.

Същност на стреса. Подходи. Селективни стратегии на справяне.

Стреса се появявя с раждането и стига до смъртта.В армията се увеличават стресорите пораждащи стрес. 1936-започва изучаването на стреса. Човек не може да се справи с физическото и умственото претоварване, високи температури, високо атмосферно налягане, бойните отровни вещества. Минимални параметри – възможност за справяне с крайни и ниски температури, липса на храна, вода, движение, кислород, информация. Стреса е неспецифична реакция на организма. Видове стрес – от положителни и отрицателни фактори. Вътрешни  дразнители-алергии, ценна хрема. Съвършенни подходи при изучаване на стреса. Разглеждани като независима променлива – има дразнител, силата на въздеиствие определя реакцията на организма. Стреса е феномен на осъзнаване възникващ при сравнение на изискванията предявени към личноста с нейните възможности да се справи с тях. Последствие от стреса: повишено кръвно налягане, атеросклероза, сърдечна невроза, болки в гърба, астма, колит на дебелото черво, смущение в говора и др. Допълва се, че при смърт на човек се отразява вредно лъчение като при ядрен взрив. Стратегии за справяне със стреса: 2 стратегии – човек да избяга от причинителите на стрес или да се бори. Борбата означава формиране на умения за правилна оценка на ситуацията и възможност за справяне.Дизаин на човешкия фактор – моделиране въздеиствието на средата,така че да се избегнат стресови въздеиствия върху хората.Симулиране – трениране за пожар,авариини ситуации.Намаляване на стреса става чрез селекция.Ако човек е  стабилен и групата е по ефективна.

Страхът и паниката  и борбата с тях.

Страхът съпътства  човека като основна негова емоция от раждането до смъртта.Страха помага или пречи в екстремни ситуации.Военните специалисти които проучават страховите състояния, както на личността така и на масите.За да потърсят надежни пътища за психическа защита на личния състав и за сливане и засилване на страховите преживявания у противника.Същност и прояви на страха и паниката:Страха според Фройд е-афективно състояние на очакване на някаква опасност.Страхът се свързва с т.н. страхова ситуация имаща следните характеристики:-възприемане на страха: която може да бъде реална, въображаема, преувеличена, еуфорна.|-възникване на страхова готовност за действие:тя се изразява в повишаването на сензорното внимание и двигателното напрежение.|-следва двигателна действие:страховата готовност е преминала в действие, кето има 2 посоки:бягтство от  опасност или активна защита.За нуждите на войсковата практика е от съществено значение да се изясни психо-физиологичните прояви на страха.Спиридон Казанджиев класифицира хората в няколко групи най-вече за нуждите на военната психология:-малодушни:са хората  без вътрешна упора който бързо капитолират при опасността дори без съпротива.В нормални условия те всяват “респект и власт”, твърдост и непоколебимост|-хипохондрици:проявяват изключителна загриженост за здравето си и постоянно се боят от болка, рана, смърт.|-невротиците:понасят опасността с голямо напрежение.Действията им са неадекватни опасни и непредсказуеми.Към посочените категории хора командира трябва да се отнася внимателно защото се постигат отрицателни явления в екстремни ситуации:малодушие, безпокойство които са заразителни.|-Динамиците:са най-сигурната опора на командира.В боя те се стремят дапремерят сили с опасностите защото вярват в свойте способности.|-Храбрите:те са хладнокръвни хора притежаващи трезва оценка и реагират спокойно в критични ситуации.|Борбата  със страха извиква бойната подготовка така да се организира, че да се свиква постепенно с опасност, трудност.Изненадите и загубите следствие бойния стрес ще са много по-малки при бойци в практиката.Страховото напрежение ще спадне когато се усъвършенстват отношенията между началници и подчинени.

Фактори на околната среда и влиянието им върху психиката. Всички онези природни и други  външни условия формират средата,в която функционира системата човек-боен дух.независимо от модерните средсва за воина решаващ фактор на боиното поле е човека.През последниите години зачестяват болестире на цивилизацията-неврози,инсулт,инфаркт.Съществена разлика има и в  климатичните условия.Трябва да се отчита влиянието на факторите бърху хората ако се иска те да побеждават.Оцеляванвто в сурови  условия(голяма влажност,студ)е проблем.Изработват се технически средства-топли дрехи,климатични инсталации.Топлината натрупана в човека зависи от интензивноста на обмяната на вещества,интензивноста на работа,топлообмен на тялото с средата,нивото на топлино излъчване,изпарение.Хора които се потят повече по трудно привикват с околната среда и търсят баланс.80г.-изследва се влиянието на температурата върху човека.Психическите промени в човека предшестват физиологическите.Влияние на горещината-има кумулативен ефект. Влияние на студа – затруднява движението, загуба на сръчност. При h=3000m се затруднява отделянето на кислород от въздуха. Въздуха  запазва състава си до 1000m.. Teмпературата на 150м изкачване пада с 1 градус, независимо от географската ширина. Увеличаванвето скороста на вятърао хлажда тялото по интензивно, същевременно се увеличава и въздействието на слънцето. Съществуват три основни проблема, които оказват влияние в/у психическото и физическото представяне. Получава се остро планинско заболяване - главоболие, загуба на апети, безсъние, отпадналост, разсеяност. Високопланинска белодробна едема, високо планинска мозъчна едема – световъртеж, загуба на съзнание, болки в тила и др. Под деиствие на шума се намалява работоспособоста. Колкото е по близо до високи честоти толкова е по голямо отрицатлното му въздеиствие. По важно е да разгледаме във физическата и психическата работоспособност, настъпващи с промяна на надморската височина. До 1500 м. работоспособноста не се променя съществено, но над 1500 м. прогресивно намалява при изкачване.

Вашият коментар


6 − three =